РЕЛИГИЯТА - смърт или опора?! ...

Пуснато на: Нед Апр 22, 2007 9:13 pm Заглавие :

Всъщност познавам атеисти,които са "по-праведни" от някои вярващи - по-добри и по-морални хора и начина им на живот също е по-близо до разбиранията за нравственост,както и в чисто битов план.По тази логика не би трябвало да са по-низвергнати,защото \"не вярвали\".Ако животът и делата им са по-близо до Бога,отколкото на другите.Това още повече ги доближва,защото не го правят разчитайки на Висше Божие благоволение, а просто защото им идва от вътре да са такива.

Пуснато на: Нед Апр 22, 2007 9:52 pm Заглавие :

Справедливостта е нещо многоизмерно. Както и вярата. Нека вземем един прост, дори тъп, направо опростачващ пример. Идва при мен човек за помощ и ми казва (това не е единичен случай): "Господин Живин, не вярвам в отвъдно, прераждания, богове, но идвам при вас, защото няма към кого друг да се обърна за помощ". Да му помогна ли по-малко, отколкото на другите. Или да го обичам по-слабо от вярващия, който е готов да ме врътне в микровълновата само защото смятам, че Той и Христос не са съвсем едно и също. Да му въздам ли справедливост или да му помогна или какво? Rolling Eyes

Пуснато на: Нед Апр 22, 2007 9:57 pm Заглавие :

Ние също употребяваме понятието "справедливост" според нашите човешки и субективни разбирания,а всъщност знаем,че според ония другите закони тя е рязлична.В този смисъл,ако Бог помага,то е по-други недостижими за нас критерии.Пак казвам условно "помага"

Пуснато на: Нед Апр 22, 2007 10:05 pm Заглавие :

Помощта е нещо доста странно. Права си, че помагане, не означава винаги даване на желаното, а по-скоро на необходимото. Но за съжаление малцина го разбират по този начин. А справедливостта, каквато я виждаме тук е фикция. Тя е винаги зависи от нечия гледна точка. Юридическата - от гледната точка на държавата, собствеността, обществото. Религиозната - от гледна точка на въздаващата религия и канона й. Човешката - от гледната точка на личните интереси.

Пуснато на: Пон Апр 23, 2007 9:29 pm Заглавие :

Религията на мен ми прилича на патерица.Когато куцаш - ти трябва. Може и да не ти харесва, но е необходима.А когато можеш да си ходиш нормално и с двата крака - не ти трябва.Номерът е да можеш да си ходиш нормално!

Пуснато на: Пон Апр 23, 2007 10:39 pm Заглавие :

Ако някой има проблем е нормално да се го реше сам.
Ако дълго време не може,то търси помощ от роднините.
Ако и те не успеят-от съседи,познати и приятели.
Ако и те не се справят,опитва чрез книги,медии,улицата...,т.е случайни хора.
Ако и тива не помогне или спира да се тревожи или...търси помощ в религията.

Ще кажете:"Ми добре!Религията може е всякаква,но нали му помага?"
Ще ви отвърна така:
"Ако не стигнете до нея,а на по-предните възможности,то този,който ви е помогмал ще е като бог за вас.Обаче до момента,в който ще се изложи с нещо...(А всички сме хора и се дъним.)Та ще го смъкнете от небесата и дори да му се поразсърдите малко,ако сте мъдри,ще му простите и ще си продължите отношенията,но като хора,а не като божество и вечнопризнателен вярващ.
Ако,обаче,не само се дъни,ами и претиндира за вечен поклон,намеквайки какво щели сте да бъдете без него,то може да му...ъъъ...кажете "две топли думи" и да го зачеркнете от списъка на живите.
Но с някои секти "разводът" е невъзможен."
Ще кажете:"О-о-о,не-е-е!Какви секти?!Аз ще съм си православен/-на(или сунит/-ка,в зависимост от традицията на рода).Тъй че няма страшно"
Дали няма страшно домакините знаят по-добре.

Така че според мен религията не е патерица,а плацебо...,което като нищо може да се окажеи и стрихнин(да не кажа "нещо дето си кротува в една ампулка към левия ревер" Cool

).

Пуснато на: Пон Апр 23, 2007 11:04 pm Заглавие :

Искаш да кажеш, че ти трябва една заблуда, една ИЛЮЗИЯ, за да можеш да си стъпиш и на двата крака?!

О, не, не, не, не, не, не ... ЗАБРАВИ!

Ако някой куца, то то е защото имено е живял в илюзиите си, в невежеството си ... Та ако отново се опре на същите най-вероятното е да окуцее и с другия крак!

А НЕДЪГАВИ И ЗАЛУДЕНИ ДУШИ КОЛКОТО ИСКАШ ИМА ПО СВЕТА!

Всъщност ... просветените са малко! И жалко ...

Пуснато на: Пон Апр 23, 2007 11:04 pm Заглавие :

Не зная дали си прав. От моята гледна точка я виждам като по-скоро чисто морална държавна институция. Не казвам, че е морална, а че характерът й е такъв. Razz

За много хора тя е единственото духовно преживяване, ако се изключат концертите на Ивана, да речем. Значи не е патерица, а трегер на обществото, доколкото осигурява духовни преживявания на един завиден процент от населението. От друга страна не е добре да бъркаме религията с Църквата, духовенството и т.н. От трета страна, не зная дали е добре да се подбъзикваме, защото тя е нещо като духовни комикси, за хората, които не са "граматици" по рождение и докато четат мърдат устни. Не се смей. Не е лесно.

Пуснато на: Пон Апр 23, 2007 11:11 pm Заглавие :

Много сладко казано!

Особено това за стрихнина, дето си кротува като нещо в ампулка на ревера! Страхотно ...

Как го измъдри само ...

Пуснато на: Пон Апр 23, 2007 11:23 pm Заглавие :

Нали става дума за религията като теоретична система, а не за вяра.Защото вярата наистина помага на много хора,докато религията им слага ограничители - това е добре,онова не/т.е.одобрено от еди коя си религия/.А вярата точно действа като плацебо.Нали имало документирани случаи на чудотворно изцеление - задействат се някакви механизми в психиката и от там в организма.И го отдават на чудо.И на мен,а и на други хора не ни е ясно как точно става това и на какво се дължи.Аз лично малко вярвам точно на такива чудеса,но не съм и съвсем скептична.Все трябва да има някакво обяснение.

Пуснато на: Пон Апр 23, 2007 11:26 pm Заглавие :

Права си, Кати, вярата е съвсем друго измерение. Не е нужно да вярваш, нужно е само да имаш вяра. Тя върши всичко останало вместо теб Very Happy

Пуснато на: Вто Апр 24, 2007 4:47 pm Заглавие :

Маг Селена, точно противоположното имах в предвид в постинга си, но щом не е станало ясно, явно не съм се изразила разбираемо.Имах в предвид, че когато си ходиш нормално - патерица не ти трябва т.е. - ако човек има правилните разбирания за нещата и е в хармония със себе си, другите и света, то той не се нуждае от религия и обратното - ако нещо му липсва в живота, в него самия като човек, то тогава понякога прибягва до религията /или пък до нещо друго - при всеки е различен заместителя, просто религията е доста често срещан и сравнително - лесно смилаем заместител/.