Влечугоподобните са "банкрутирали" същества

Пуснато на: Сря Яну 26, 2011 10:26 am Заглавие :

Това на пръв прочит звучи различно от мнението ти по-горе, но в същност е еднакво. Абсолютно доверие нямам и в себе си, нито пък във възможностите си за преценка. Единственото, което знам със сигурност е, че когато бъркам и преценката ми се окаже грешна, то това просто е бил един пореден урок, но пък същото е и когато се окаже, че е била вярна. Това са просто уроци, а пък от гледна точка на съществуванието ни, няма значение какви са уроците, защото те всъщност са едно и също - и приятните, и неприятните. Е, друг е въпроса, че на всеки му се иска да се "учи" повече от приятни уроци Smile

, но не става така.

Пуснато на: Сря Яну 26, 2011 11:50 am Заглавие :

Ама какво значи абсолютно доверие? И въобще има ли нещо абсолютно?
Доверието в себе си, както го разбирам е липса на предубеждения, предварителни нагласи и очаквания към хората или обстоятелствата. Доверяваш се на сетивата си вътрешното знание и интуицията и пречупваш нещата през собствената си призма. Разбира се, че всичко това са уроци, твои, лични, а не нечии.Когато имаш доверие в себе си, притежавш увереност и дори да си сгрешил, грешката става урок. Когато имаш доверие в себе си ти се отваряш към новото , даваш най-доброто
Какво се получава ако не се доверяваш на себе си? Мисълта ти е заета със съмнения дали ще се справиш. Слушаш тоя, оня, правиш нещо защото някой друг го прави или пък не правиш нищо, защото можеш да сгрешиш. И пък като сгрешиш си казваш "абе подведох се по тоя..." В този случай пак се доверяваш някому, но не на себе си.

Пуснато на: Сря Яну 26, 2011 1:09 pm Заглавие :

@taniuga, така, лека-полека, пояснявайки какво имаш предвид, използвайки една фразеология, ти всъщност промени смисъла на своя първоначален пост. Very Happy

В този му последен вариант, вече мога да го разбера и да се съглася.

Пуснато на: Сря Яну 26, 2011 1:36 pm Заглавие :

И аз се съгласявам с последния вариант на Taniuga, защото се говори за доверието от позицията на смиреност. Само когато човек е смирен може да бъде "без предубеждения и без очаквания към хора и обстоятелства". Иначе доверието в себе си без никакво смирение се превръща в сляпа вяра във възможностите ни и елиминира здравия разум. Така, че и аз мисля, че човек трябва да има вяра в себе си, доколкото личният му опит позволява.

Пуснато на: Сря Яну 26, 2011 2:07 pm Заглавие :

Я не ми се измъквайте така момичета Wink

Във въпросния пост казвам:
"Като се довериш на интуицията си и мислиш позитивно ще приемеш света такъв, какъвто е и ще си обясняваш защо и как нещата се случват... "
В края на краищата дали сте съгласни ли не, това не е мой проблем, просто аз така усещам нещата и споделям с вас моите усещания. А вашите...те може би са други, но това е добре, защото колко е хубаво, че хората са различни и мислят по различен начин - иначе щеше да е голяма скука. Laughing

Пуснато на: Сря Яну 26, 2011 2:30 pm Заглавие :

Оо, да, именно различията пораждат диалога, а няма ли диалог опознаваме хората на много повърхностно ниво. Всъщност според мен именно в различията между хората се крие ключът към разбирането и съчувствието. Всеки гледа на нещата от различен ъгъл, но в диалога изкристализирва нещо общо, което ни сближава още повече като човешки същества. Пък ако се измъкваме, наистина ще бъде голяма скука Laughing

Пуснато на: Сря Яну 26, 2011 2:54 pm Заглавие :

Не се измъквам. Просто това, което си написала ми звучи като добри пожелания. Какво ще стане, ако в твоя пост заместим думите и се получи например така: "Като се довериш на опита си и мислиш реалистично, ще приемаш света такъв, какъвто е и ще си обясняваш защо и как нещата се случват..."? Very Happy

Пуснато на: Сря Яну 26, 2011 4:19 pm Заглавие :

Съгласна съм, че опита е много важно нещо и страшно помага, но има нови ситуации в които опит нямаш - визирам примера с майката и детето /може и даима по-удачен, но ми дойде като го писах/. Майка ражда първото си дете, няма опит, колебае се за всяко нещо дали е правилно или не и ако няма доверие в себе си , слуша тоя, оня, паника, грещки, после друг метод/съвет... и т.н. А когато има доверие в себе си, напряга мозъка си, търси и взема решения като отчита последствията - въобще отговорно поведение. Сега мисля, че така е с всичко ново, пък и нали като усвоим старите уроци получаваме нови, по-сложни.
А пък позитивното мислене винаги помага да се стигне до добро решение и по-лесно да усвоиш урока.

Пуснато на: Сря Яну 26, 2011 5:28 pm Заглавие :

Възможно е да си права. Може би твоят живот така се е случил, че интуицията ти е помагала. Аз не мога да се похваля със същото. Що се отнася до позитивното мислене - спор няма, че е по-добро от песимистичния поглед към нещата. Друго ако не, поне ти помага по-лесно да преглъщаш горчивите хапове. На моята натура обаче сякаш по-подхожда някакъв вид оптимистичен реализъм /сега го измислих Very Happy

/, т.е. - опитвам се това което е хубаво, да му се радвам, а лошото да го приемам, без да го омаловажавам и да се лъжа, че е много прекрасно. Просто и едното, и другото са етапи. Познавам хора както с позитивно мислене /малко са наистина/, така и с песимистична нагласа. За мен и едните, и другите, се отклоняват от реализма в живота, просто отклоненията им са в различни посоки, но еднакво далече.

Пуснато на: Сря Яну 26, 2011 8:15 pm Заглавие :

Докато четях постовете ви, момичета, не се сдобих с никакво друго усещане или визия освен...една синусоида.

Какво означава това?!

Ако се научите да плувате в Златната Среда между доброто и Злото тогава ще успеете - какво?! - да балансирате себе си.

Защото - казвала съм го винаги! - няма добро и зло.

Има различни възприятия, които изкривяват истинските понятия.

Докато всеки гледа и пречупва през личната си призма всяко една нещо, което се проявява в този свят, ще създава излишни различия, които не са нищо друго освен...разединение.

Има ли разединение - няма Единение.

Така, че цялата философия, която сте изградили до тук за общуването помежду хората...пропада.

Не защото те не трябва да общуват помежду си, напротив...Общувайки помежду си те трябва в крайна сметка да се научат да балансират в Единното Цяло...

Неприятното е, че на практика обаче това не се получава - поне за сега.

Пуснато на: Сря Яну 26, 2011 9:08 pm Заглавие :

Така е - въртим се в кръг, излагайки собствените си гледни точки, с които, явно, и да ни опрат пистолет в главата, няма да поискаме да се разделим. Но аз все още твърдя, че чрез диалога ( и различията ни) можем да стигнем до общото обединяващо звено, защото човек по някое време ще стигне до границата, когато е изчерпал ума си.

А общото, до което аз стигнах е, че всички говорим за едни и същи неща, но от различни гледни точки. Това, което ме смущава, е, че, ако всички обединим мненията си, няма да има за какво да говорим. Ще бъде тишина. И тогава какво? И от това ме е страх...

Пуснато на: Сря Яну 26, 2011 9:21 pm Заглавие :

И какво по-хубаво нещо от Тишината, в която чуваш най-ясно всичко, което вибрира в тази Вселена?!?!?!?! Shocked

Нали за това е цялостната промяна, която тече?!

Нали точно от това се страхуват и Гущерите?!

А най-обичат страха - и затова го създават! Cool

Пуснато на: Сря Яну 26, 2011 10:20 pm Заглавие :

Да, тишината е хубава и завладяваща. Аз все по-често потъвам в нея...Но все пак е и хубаво от време на време да си поговорим, макар и виртуално, тук. Аз ви чувствам близки и знам, че и вие, както и аз, се опитваме да бъдем стъпили на пътя. А пътешествениците се разбират...