Намерението

Пуснато на: Пет Ное 26, 2010 1:25 pm Заглавие :

Здравейте отново!

През деня тази буца или по-точно кълбо от енергия е в слънчевия ми сплит и я осъзнавам като непрестанно безпокойство. А когато медитирам това кълбо от енергия се превръща по-скоро в нетърпение и неприязън към самия процес и с всички сили се опитва да ме накара да спра медитацията.

Безпокойството идва от чувство на вина, че не съм "в света". От както се помня не са ме интересували неща като образование, кариера, добро жилище, пари и т.н. Само ме е интересувал Бог и това да Го позная, което постепенно се превърна в разбиране, че трябва да реализирам себе си, а не Него, което пък ми помогна да се отърва от клопките на религиите. Та безпокойството идва именно от това - че имам само този един стремеж и че не допринасям с нищо материално в семейството си.

Пуснато на: Пет Ное 26, 2010 1:56 pm Заглавие :

На това безпокойство май му се казва чувство за вина - абсолютно излишно чувство. Ние на никого с нищо не сме длъжни, но пък от друга страна когато даваме, получаваме, така че явно трябва да намериш баланса между грижата за семейството и себереализацията. То всъщност едното изобщо не е нужно да изключва другото...

И още нещо - ако позволяваш тази твоя незаинтересованост от материалните неща да връзва други към теб, които те обгрижват (защото колкото и да не ни се иска, ние живеем в материален свят и ако не се грижим сами за тялото си, друг трябва да го прави, иначе загиваме), пак има нарушен баланс. Защото както ти не си длъжна с нищо към другите, така и те не са към теб. И тъй като ти това всъщност го знаеш, чувстваш вина че го правиш (ако го правиш).

Пуснато на: Пет Ное 26, 2010 2:18 pm Заглавие :

Radea, точно така е, абсолютно права си. Трябва да намеря този баланс; когато и аз допринасям материално към семейството ще почувствам уравновесяване на силите и съм сигурна, че чувството на вина значително ще изчезне. Работя по въпроса. На 28 съм и едва лятото ще завърша университет (според моя план) и това също ме подтиска - че не съм го направила по-рано. Мъжът ми е академик и заради него се хванах да уча, защото след многобройни разговори успя да ме убеди, че ще се почувствам по-удовлетворена ако уча в университет отколкото ако се наема на някаква работа без образование или образование, което изисква просто курсове. Затова и се чувствам виновна - че уча на тези години, вместо да работя.

Пуснато на: Пет Ное 26, 2010 2:43 pm Заглавие :

О, не се притеснявай Smile

аз съм на 30 и чак сега завършвам (пролетта, живот и здраве). При мен е другата крайност - ако има как все да си уча, да си чета, ту едно, ту друго.. В три университета съм била и най-после, след повече от 10 години, взе да ми омръзва Smile

Не ученето. Студентството Smile

Решила съм проблема с чувството на вина като се издържам сама, не съм и омъжена. И това ми даде възможност да открия себе си, без да въвличам и други в лутанията и търсенеята ми.

И за да се върнем на темата, от 2006та насам имах намерението да завършвам, но чак 2009 зимата си седнах на д-то и задействах процеса. Дотогава все си намирах някакви оправдания. Та затова казвам, че бъдещите намерения без действия в сегашното са ялова работа...

Пуснато на: Пет Ное 26, 2010 4:42 pm Заглавие :

Краси,Радеа е напълно права.Аз съм на 27 и съм без висше,от 17 годишна работя и не си позволявам да се чувствам виновна.И аз съм имала много пъти намерение да запиша ,но си останах само с него,така че наистина само намерението без действието в настоящето си е "ялова работа".Та отделно от образованието - мисълта ми е да не позволяваш такива странични неща да те отклонят или да се чувстваш виновна заради тях.Радеа пак е права като казва, че на никого с нищо не сме длъжни,длъжен си преди всичко на себе си,в смисъл - усъвършенствай се,развивай се,израствай духовно,останалото са просто неща които се нареждат сами.Отне ми известно време да си съгласувам мислите по въпроса,но все пак успях,ще успееш и ти ако положиш усилия. Wink

.

Пуснато на: Пет Ное 26, 2010 6:04 pm Заглавие :

За да не стане така, че постоянно да благодаря, този път ще кажа - Radea и Niarra - че думите ви ми подействаха като балсам на душата. Не само защото ме успокоиха, това е по-скоро страничният ефект Very Happy

, а защото бликат от увереност в Живота. И си е вярно това, че намерението без действие си остава просто мисъл, която по-скоро те тормози отколкото върши някаква работа. Мисля, че сега разбрах защо отворих тази тема за намерението - не ми харесва изобщо да ходя на лекции и да се занимавам с това, което съм избрала (руска и английска филология), а когато човек върши нещо насила, естествено че ще му липсва намерение да завърши и че ще му е трудно да подхрани намерението с действия.

Искам да свърша този пуст университет не за да докажа на себе си, че мога - не съм от тези себедоказващите се, когато става дума за учене и знаене, а защото в момента нямам план Б. Ако някой ме попита какво бих искала да правя, няма да мога да му отговоря. Единственото, за което мисля 24 часа в денонощието е Бог...тотално съм погълната от това търсене и всичко друго бледнее пред него...никакви амбиции...

Пуснато на: Пет Ное 26, 2010 7:25 pm Заглавие :

Внимавай с това поглъщане... Търси баланса...

Пуснато на: Пет Ное 26, 2010 8:24 pm Заглавие :

Краси, може би това ще ти помогне:

12-те ПРИЗНАКА НА ПРОБУЖДАНЕТО

И на мен ми е такова едно никакво, подобно на това, което го описваш.. Или по-точно беше до миналата година - НИЩО не ми се правеше - само йога, медитация и четене на материалчета. Нищо друго не ме интересуваше, всичко ми беше тъпо и плоско, едната специалност (защото и аз следвам две) ми беше безкрайно досадна и безмислена, а другата, от която винаги пламенно съм се интересувала, ми стана безразлична. Ама в крайна сметка си казах "Добре де, докога ще го влачиш това? Като вече не ти доставя удоволствие, завърши го и започни да се занимаваш с нещо друго." И това, мога да те уверя, ми е ЕДИНСТВЕНАТА мотивация да завърша - че ще приключа с едно нещо и най-после ще мога да започна друго, по-интересно. Това, което съм учила 10 години сега ми изглежда като интелектуален баласт.. Някакво си блабла, дрън дрън, нямали си някакви хора работа и писали разни съчинения та ние да ги учим. Пък да не говоря какво презрение изпитвам към информатическата специалност - всичко е загуба на време - ровичкаме се в някакви машинарийки, чувстваме се като най-великите господари когато успеем да ги накараме да правят това, което искаме, опитваме се да моделираме човешкото съзнание без и представа да си нямаме как функционира то... Ще ти вися аз ден и нощ пред компа, ще си разхищавам жизнената енергия и ще си скапвам очите, да ти пиша софтуеър, който да може да преброи колко глагола примерно има в "Хари Потър". Ха ма ха! Laughing

И за какво ми е това като аз искам да знам КОЯ съм аз и ЗАЩО съм тук и ни най-малко не се интересувам от жалките напъни да накараме машинките да разберат дълбините на интелекта ни?

Та в такава една екзистенциална криза се бях набутала и единственото ми спасение беше да включа на автоматик... Препатках останалите лекции за заверки, писах брисах проекти (изядоха ми здравето!), взех си всичките държавни изпити с отличен и сега се опитвам да се вдъхновя за дипломната. И с една приятелка се вързахме да учим заедно, та да може едната като кривне и се размечтае, другата да я изтегли за ушите и така... Ама поне после ще я имам тая диплома, пък макар и след това да забегна в някоя тропическа страна и да я ползвам като тапет. Поне ще знам че съм преодоляла най-трудния период в живота си. Razz

Ти се притесняваш, че нямаш план Б, а аз и план А нямам.. Единственото, което искам после е да съм на някое топло, слънчево място сред природата, да съм заобиколена от лъчезарни хора и да ям ИСТИНСКА храна. Това е... Да има какво да работя, защото аз от бездействие ръждясвам Laughing

но да е нещо смислено, от което хората ще имат полза, а не да си прахосвам здравето за тоя дето духа. Това ми е планът, детайлите ще се разработват в движение. Smile

Така че.. Записала си го това висше, изкарай си го, колкото и да ти е противно. Поне ще си сигурна, че не то е това, което си търсила (пък може и все пак да ти помогне да стигнеш до търсеното, кой знае...). После ако искаш влез в някой ашрам. Ама щом имаш "опашка", нали знаеш правилото: стреми се винаги да вършиш това, което ще е в полза на максимален брой хора. Всичко, което ни се случва в живота е възможност да си учим уроците и е малко вероятно това да се скрием в някои вдън гори Тилилейски да ни направи отличници в училището му Wink

Пуснато на: Пет Ное 26, 2010 9:18 pm Заглавие :

Радеа, точно така се чувствам и аз, безсмислието което откривам в нещата ме отблъсква от тях и все си мисля, че ако разбера Себе си всичко около мен ще възвърне естествената си красота и че няма да правя вече разлика между това е приятно, а онова - неприятно. Просто ще си живея, работя и обичам непрестанно. Стигнала съм до точка, която не ми позволява да се върна назад, не мога да гледам на света по същия начин и знам, че е необходима цялостна трансформация на съзнанието ми, за да не лудна.

Пуснато на: Пет Ное 26, 2010 9:20 pm Заглавие :

Сега пак ще прочета статията за признаците на пробуждането, за което ти благодаря! Smile

Пуснато на: Сря Дек 01, 2010 11:00 am Заглавие :

И аз искам точно това, само да добавя- да има и море, и всички хора да са здрави, радостни и истински Smile

Пуснато на: Сря Дек 01, 2010 12:31 pm Заглавие :

Не планувайте, оставете нещата в живота да ви се случват.

Плануването е насилие, затова плануваните неща никога не се случват.

Подреждайте нещата правилно вътре в себе си и действайте според тях, според техния синхрон...

Тогава идва случването... Confused

Пуснато на: Сря Дек 01, 2010 2:44 pm Заглавие :

Ооо.. това е много трудно, когато си до ушите нагазил в третото измерение.. в джунглата. И трябва да се научиш да се доверяваш на нещо, което не виждаш, на естествения ход на нещата.. особено ако носиш отговорност и за други същества.. ако не планираш- се носиш като листо от вятъра.. така живях половин живот. После искаш- не искаш, почваш с плановете.. които никога не се реализират на 100%.. и упорстваш, и насилваш, и се бориш да оцелееш... Smile

Много е трудно да се откаже човек (поне аз)... Въобще, да съчетаеш земното с духовното в този живот е... трудна работа. Ако можех да се скрия в някоя пещера и там да живея, отдадена на духовното.. или изцяло да го пренебрегна, мислейки само за земното и грабейки с шепи от живота, щеше да е мноооооооооого по-лесно...

Пуснато на: Сря Дек 01, 2010 2:54 pm Заглавие :

Така си е.Никога добре планираното привидно,не се случва така както сме го запланували.Когато обаче се придържаш към себе си и вътрешните си усещания и нагласи нещата стават "от само себе си" както трябва.Убедила съм се и аз в това.