Защо свършва календарът на маите

Трагичен край на ерата на материализма предричат древните астрономи, ако човечеството не отправи взор към духовните ценности.

След напразния фатализъм около навлизането на човечеството в новото хилядолетие през 2000 г., след несбъдналите се предсказания за край, апокалипсис, огън, нов потоп, опустошителни бедствия, нова вълна от пророкувания и догадки се носи из въздуха, набирайки сила. Този път обвита във фатализъм е 2012 година. Какво да очакваме? Разруха или просветление? Безславен край или славно бъдеще? Дали въобще си заслужава да се обърне внимание на тази година, или това е поредната порция всеобщ смут?

За да открием поне част от тайните на този наближаващ исторически момент, трябва да погледнем към отстоящата далеч във време и пространство цивилизация на обвитите в тайнственост маи - тъкачите на времето.

Този древен народ създава своята цивилизация мълниеносно в периода между IV-IХ в. сл. Хр. в района на полуостров Юкатан, на територията на днешните държави Мексико, Гватемала и Белиз и също така мълниеносно изчезва безследно, оставяйки след себе си своите достижения и тайни, обгърнати в зелената прегръдка на тропическата джунгла.

Векове наред природата ревностно пази заспалите градове на маите. И ето че днес до нас достигат изумителните по своята пищност и архитектура пирамиди, храмове и постройки, както и посланията на древните, записани в стотиците каменни глифи (плочи с надписи и рисунки – бел. ред.), разчетени с усилията на стотици учени. Именно в тези глифи се крият тайните на 2012 година, на бъдещето на човечеството и на планетата Земя. Чрез пределно прецизни математически и астрономически изчисления древните маи са записали миналото и бъдещето с точност, близка до данните на съвременните компютри.

Древните астрономи са наблюдавали пролетното и есенно равноденствие, лятното и зимно слънцестоене и по тях са създали своите 20 различни календарни системи – слънчеви, лунни, астрологични. Чрез тях те записват историята и развитието на нашата планета от незапомнени времена до 2012 година, датата, до която техните изчисления спират.

Маите разглеждат света като тъкан от пространство и време

Основата е материята на пространството, а времето е вътъкът, запълващата нишка, рисуваща неповторимите шарки на живота. Те приемат времето като спирала, танцуваща без начало и край по формите на творението, която произлиза от галактическия център, Хунаб Ку, или Галактическата пеперуда, и винаги завръщаща се пак там, за да поеме отново по своя път към Земята. В тази си представа светогледът на древните коренно се различава от съвременното схващане за времето, като права линия, за насочен вектор със зададена, определена посока. За тях движението, ходът на историята има цикличен характер - всичко се завръща към първоизточника, за да поеме отново на път, същото, но променено...

От тази изходна позиция маите създават своята уникална система на дългото броене. Те съумяват да отброят периоди от милиони години, свеждайки ги до цикли от 104 000 години, които съдържат 4 по-малки цикъла от по 26 000 години. Те от своя страна се делят на 5 цикъла от по 5200 години, които се състоят от 13 цикъла от по 400 години, наречени бактуни. Един бактун има 20 цикъла, или катуна, от по 20 години и т.н., докато се достигне един ден. Според календара на маите човечеството в момента се намира в последните години на един период от 104 000 години, следователно и в последния 5-и период от 5200 години, а с него приключват и всички останали по-малки периоди.

Тук идваме до многозначителната 2012 година, по-точно до

зимното слънцестоене на 21.12.2012 г.,
когато е точният край на всички отброявания на древните

Този 5-и и завършващ период е започнал на 13 август 3113 г. пр.Хр. Маите са записали тази дата като 0.0.0.0.0. С нея започва писането на историята в съвременния смисъл на думата, първите цивилизации на Египет и Месопотамия се зараждат, патриархатът набира сила като основна форма на управление. Може да се каже, че съвременните култура и ценности водят своето начало от този древен момент. Щом маите така точно са отгатнали началото, защо да не им повярваме и за края?

Последният отрязък от времето ще завърши отново с дата, отбелязана като 0.0.0.0.0. Това показва пълното завъртане по колелото на времето. Този завършителен оборот носи енергията на предишните 4 цикъла от по 5200 години. С набиране на скорост от въртенето те са оставили своя отпечатък, влели са от силата на енергията, която ги е обуславяла, за да бъде последният най-пищен, но и най-драматичен.

Четирите цикъла са били управлявани и накрая разрушени от една от стихиите - от ягуара (еманация на подсъзнанието според маите), от огъня, от водата и от въздуха.

Сега е ред на петата стихия, която е под влиянието на елемента Земя,

„кабан” на езика на маите. За него те пророкуват, че ще е време на забрава, особено последният бактун, или годините от 1618 до 2012-а. Те виждат ерата на материализма, белязана със силно откъсване от природния живот и единението със Земята. Дават на тези крайни дни името „олин” - „ол” означва съзнание. По този начин искат да ни предупредят, че от нашата съзнателност като пазители на Земята зависи развоят на събитията през последните години, оставащи до 2012 г., следователно зависи как ще навлезем в новата епоха, започваща насетне. Епоха, управлявана от етерa.

С края на своята календарна система маите не ни обричат на апокалипсис, а ни подсказват, че идва коренна промяна на съзнанието. Те говорят много за събуждането на човешкия дух след дълъг период на духовна пустота и упадък, особено в последните 7 интензивни години от 2005 до 2012-а.

И подкрепят своите предсказания с кулминационното събитие - зимното слънцестоене на 21.12.2012. Според маите на тази дата Слънчевата система ще застане в определена позиция спрямо Галактическото слънце, която ще позволи на мощна вълна от енергия да достигне до Земята. Кулминацията на това събитие се очаква по време на зимното слънцестоене на 2012 г. Земята ще преживее момент на символична галактическа полунощ.

Древните астрономи предвиждат още засилване на влиянието на звездния куп Плеяди върху жизнения цикъл на Земята и нейните обитатели.

И двете космически събития не представляват интерес

за днешните астрономи. Аргументът им е, че толкова далечни тела няма как да оказват влияние върху живота в нашата система. Но маите, подобно на древните египтяни и индийци, са умеели да виждат енергийната структура на нещата. Развитите им фини сетива са им позволявали да проследяват хода на енергийните потоци.

Зимното слънцестоене е символичната полунощ на годината. То е време на смърт, но и на прераждане, начало на обновление, което маите възприемат като подем на духовното развитие на човечеството. Защото след най-тъмния миг полека светът се придвижва към утрото. В този ден Земята ще получи директно енергия от Хунаб Ку - центъра, чиято мощ задвижва в спирала милиони звезди. Маите вярвали, че той управлява всичко, цялата магия на живота както на Земята, така и във Вселената.

Затова мигът, в който от центъра ще достигне по права линия информация до Земята, има огромно и решаващо значение за съдбата на човечеството. Но тя се предопределя и от действията на хората през последните години на крайните времена. От това дали ще чуем посланията на древните, дали ще повдигнем духа си, ще преосмислим ценностите, зависи земетръси и разруха или просветление ще срещнем в първите дни на новата епоха. Защото всяко отрицателно пророчество цели да предупреди за евентуалните последици.

Древните маи предсказват големи промени в световния ред, но историята е жива, вътъкът на времето рисува шарките на битието, задвижван от безчет брънки на тъкачния стан - хората, съвременници на крайните дни..
================================================
ossem.eu