Партньорство-души двойки или духовни партньори

Една от най-универсалните дилеми, породена от въплъщаването, е съзнаването на самотата. Размножението вследствие на комбинирано усилие изглежда е оставило у нас неизличима следа и ние зажаднели се стремим към искрата на сливането, която създава тялото. След като детето навлезе в процеса на социализация и осъзнае „другите", то съсредоточава вниманието си навън от себе си в търсене на приятелства, въпреки че от самото начало полага усилия да се харесва, да притежава, да бъде избирано, да се пригажда. Колкото повече се обвързваме с отношения, толкова повече емоционалното тяло пробужда сетивата си и осъзнава чувства на радост, гняв, екстаз, объркване. Ние идентифицираме тези чувства с взаимодействията между нас и другите, привиквайки с начина, по който те изпълват всекидневните ни преживявания, и се чувстваме напълно загубени без тях - дори и ако те ни носят скръб или нещастие.

По този начин танцът на взаимоотношенията в живота започва отрано и поглъща повечето от енергията ни. Ние се съпротивяваме изцяло на възможността да останем сами, непрестанно търсейки изплъзващата ни се „половинка" или „сродна душа", която би разбрала истинската ни същност и би била винаги до нас, за да не сме самотни. Това настойчиво чувство е така вкоренено в нас, че човек се пита дали това не е игра на вселената и дали тази специална енергия, която търсим, не е нищо друго, освен действията на майката Природа, която тъй умело подрежда нещата, че спермата наистина силно да пожелае яйцето и да осигури бъдещето. Може би тази космически предизвикана страст е основата на всички телесни отношения, отекваща навън, докато ние си мислим, че сме свързани с душата!

Но уви, душата всъщност ни води навън, през вратите на земната опитност, с цел да обогати собствения си репертоар. Винаги трябва да се отнасяме с подозрение към нейния план да ни обвърже с други души и към мотивите й, които винаги ще включват „учене на уроци". Тогава тези други души стават средството, чрез което ние се учим. Твърде често благословената ни душа е склонна да ни учи на съчувствие, примирение и необвързаност, но посредством толкова тежки и болезнени емоционални изживявания, че ни е много трудно да установим нашето участие и знание за тях. Кой е виновният? Кой е забъркал тази история? Кой ни е въвлякъл в това? Естествено нашата „душа-двойка". Нашият съучастник в израстването. Не онзи, който ни предлага висините на екстаза, а онзи, който ни кара да преглътнем горчивия хап - и все за наше добро!

Само душа, изпълнена с любов към нас, ще пожелае да ни предаде болезнения урок, избран от нас самите. През различните си съществувания ние често вървим заедно с групи души, с които ни свързва дълбока духовна любов. Срещайки се на земята, ние изпитваме силно привличане едни към други и го постигаме посредством необичайния драматичен стил на емоционалното тяло. Тъй като нашето най-устойчиво чувство се намира в най-долните чакри, съхраняващи сексуалните енергии, ние проектираме тези чувства върху другите, много често с трагични последици. Това физическо отъждествяване е твърде ограничаващо. Тази физическа идентификация е твърде ограничаваща за души, които вече са обвързани емоционално с любими, приятели, родители, деца.
Хората са склонни да вярват, че за да изпитат дълбоко чувство, им е нужна сексуална връзка. Но сродните души се срещат и свързват по цялата планета и много малко от тези връзки имат нещо общо със секса. Докато не осъзнаем това, което се случва на душевно ниво, ние ще продължаваме да учим много и болезнени уроци. Тези специални връзки не е необходимо да се превръщат в телесни партньорства. Тяхната цел е да ни помогнат да открием нашите семейства от души, с които трябва да осъществим съответна мисия от еволюционно естество. Урокът, който трябва да научим, е как да се разпознаваме на душевно ниво, как да се срещнат сърцата ни. При всички случаи сексуалната връзка без участие на сърцето съдържа силно деструктивни сили. Ние може би се надяваме, че онзи идеален партньор, когото дълго търсим (душата-двойка), е този, с когото можем да живеем в пълна хармония и единство на тази планета.

А всъщност истинската ни сродна душа е много по-вероятно да е онази личност, с която преживяваме най-интензивен кармичен обмен. Когато имаме предвид концентрираната духовна енергия, която се проявява в процеса на зачеването, в сливането на двете клетки, творящи нов живот, можем да си представим колко силно би било привличането между две души, пътували заедно през вечността. Нашето земно съзнание ни държи в плен, допускащо само линеарни и ограничени модели на възприятие, тъй като то не си спомня източника. Ние имаме усет за умствената си и сексуалната си природа, но репертоарът от начини за фокусиране и изразяване на цялата действителност, холограмата на живота, бива изключително филтриран в третото измерение. Ето защо трябва да работим за издигане на енергиите от по-нисшите към no-висшите чакри, за да постигнем среща на сърцата. Когато се научим да разбираме нашите партньори на духовно ниво и да се включим в танца на душите, тогава ще можем да се освободим от потискащото отчаяние при мисълта, че им дължим нещо или пък че те ни дължат нещо, или се притежаваме един друг.

Да позволиш на някого да си тръгне не означава да го загубиш. Никога не можем да загубим истински когото и да е. Развитието в различни посоки не ни откъсва от другите, с които имаме общ корен. Идеята за разделеност е погрешно заключение, останало ни от момента, когато сме приели форма. В мига на зачеването, когато безформеното се изявява, бихме могли да се радваме на мощната енергия на сливащите се сперма и яйце, вместо да скърбим за универсалната си същност. Каква силна метафора за живота; да се отпуснем и да бъдем - да приемем всичко, което е! Космическият ритъм върви от сливане към разделяне, от прилив към отлив, от раждане към смърт, от енергия към материя и обратно. Нищо не се губи, всичко е в постоянно движение, трансформация, еволюция.

Космическата шега е в това, че душите ни се чувстват като наказани. Ако опитаме да отворим сърцата си, ще постигнем ново единство на духовен план не само с един човек, но и с все повече жители на планетата. Така постепенно ще се отворим за глобалното съзнание. От разбирането на собствената ни цялост зависи до голяма степен доколко дълбоко можем да се свържем с други души. Винаги когато се нуждаем от нещо, например от чувството на друг, или се опитваме да извлечем нещо от някого към себе си, губим равновесието си. А това създава напрежение в нашите отношения. То се поражда, когато се стремим към другия, за да се избавим от чувството за самотност, и е проява на вътрешната ни откъснатост от божествената енергия. Само когато съзнателно или несъзнателно не изискваме или не очакваме нещо от другия, можем да осъществим истинско сливане с наши сродни души.

Крис Грискам
(глава от книгата й „Лекуване на емоциите”)

Пуснато на: Нед Ное 08, 2009 4:58 pm Заглавие :

Извадки от беседи на Петър Дънов за сродните души:

Душите две по две са излезли от Бога.Това са сродни души.

Предполага се, че човек ще има 777 кардинални прераждания и от тях ще има 12 епохални. Епохални прераждания са тези, когато две сродни души се срещат на Земята.

Когато двамата, които се обичат, се срещнат на Земята, горчива дума не си казват и извършват в Живота велики работи. В другите прераждания, когато едната душа е долу, другата е горе. Тази, която е горе ще ти избере някого тук, който прилича на него и чрез него ще се проявява. Обаче това е залъгване и в такъв случай човек трябва да има търпение да чака Двете сродни души се съединяват, за да образуват едно цяло.

Сродните души са поставени, за да работят двама като дясното и лявото полушарие на мозъка. Това се нарича поляризиране.

Другата душа може да е в другия край на света или в Невидимия свят, те ще се свържат заедно. Пространството, материята не могат да препятстват. Това е закон на Любовта. Когато намериш сродната си душа, идваш в пълнотата на Любовта, тогава Бог се проявява чрез тебе, а прояви ли се Той, ти се учиш и като се учиш, ще се проявиш. Като си помагат сродните души една на друга, реализира се сродството. И по-рано го е имало, но сега то се реализира в друга форма. Идеалната Любов е любовта между сродните души. Има разлика между любовта на сродните души и любовта към другите. Любовта между сродните души е мярка. Няма по-хубаво нещо от сродството на душите.

Хората считат за женитба това, което не е. Когато две сродни души се оженят, сродството изчезва. Две сродни души като се свържат, търсят трето същество – Бог. Всеки Ангел си има сродна душа, както и хората.

Сродните души в развитието си слизат на Земята, при което ту едната се въплътява, ту другата. Заедно вървят и си помагат една на друга. Сродните души са човешки души, над които има един съвършен Дух. Именно това е Духът, който ги ръководи, който раздава всички блага.

Сродните души имат еднакво предназначение, но имат две различни служби. Когато сродните души се слеят, идва единството и тогава външните противоречия изчезват, тогава става сливане и с Бога. Или по-точно казано, тези две сродни души не се сливат, но образуват една система. Те не се обезличават. След това една двойка ще се слее с друга двойка, после с трета и т.н., най-сетне ще се слеят всички души и ще се образува Космичния човек. Така сродните души като се сливат по две и повече, ще станат едно цяло. Без да се обезличават ще работят заедно, ще образуват мощна сила. Всички двойки, обединени заедно, ще образуват една Вселена, едно цяло.
Двата полюса на една двойка не могат да се приближат съвсем. Те имат известно отношение помежду си, като двата полюса на Земята. В бъдеще, когато се съединят две сродни души, те няма да се родят в едно и също тяло на Земята, но в отделни тела, обаче ще имат едно общо тяло, което ще ги обединява. И тогава те със своите отделни тела ще функционират като полюси в това по-голямо тяло. Тялото, което ще ги обедини, ще бъде по-фино, по-тънко и невидимо ще обгръща със своите сили тези две тела. Тези неща не се казват на всички. Те са само за посветени. Те се говорят само на най-напредналите ученици.

Сродната душа е ядка. Всички души съставляват общия организъм. Като обича човек другите хора, с това ще може повече да обича сродната душа.

Сродната душа е прозорец, през който виждаме всички души и красотата им, затова при Любовта към сродната душа обичаме всички. Човек, като обича всички хора, прави връзка със своята сродна душа. Срещнеш ли се със сродната си душа, противоречия няма за тебе, обичаш всички. Когато Любовта е безкористна, проявите са идейни, възвишени.

Ако идеята в човека не се мени, ако и любовта му не се мени, това показва, че сме при същински сродни души. Щом дойдем до сродните души, това вече спада към Божествения порядък. За да може да се прояви човек, трябват два центъра, това са именно сродните души.

Може двете сродни души да са на еднаква степен на развитие, а може едната да е по-развита от другата. Когато две сродни души се срещнат на Земята, то ако има благоприятни условия и двете остават да работят заедно. А някой път след известно престояване тук, едната душа отива горе и тази, която е долу, работи под впечатлението на последната, когато е била на Земята. През сродната душа всичко минава. Ако е в Невидимия свят, тя е ръката, през която идват нещата към теб. Тя е вдъхновителката. Всичко, което идва от Бога, минава през нея към нас и през нас към нея. Като получи човек това, което иде от сродната душа, тогава той ще обича всички.
Сродните души представляват Божествената страна на Живота. Без любов към сродната душа никаква Любов към другите не може да се прояви. Любовта към другите е поляризиране на любовта към сродната душа.

Представете си, че има една градина, създадена от теб. Този, който сади и приготовлява градината, е сродната ти душа.

Кога се сливат сродните души? В края на краищата, когато завършат своята еволюция, те се сливат и заедно работят.

Трябва да дадеш място на сродната душа да се прояви чрез тебе. Отвори сърцето си към нея. Всичко най-идеално, което можеш да си представиш, ще си мислиш, че сродната ти душа. Всички сродни души живеят в закона на Любовта. Всички сродни души съставляват едно цяло. Това тяло е Христос. В сродната душа ще чувстваш присъствието на Бога и Христа.

Двете сродни души са колективност. Едната сродна душа е сбор от всички същества, които са те обичали, а другата – сбор от всички души, които са обичали онези души, които образуват колективизацията на другата сродна душа. Значи двете сродни души са сборност на души, обичани и обичащи.

Двете сродни души вървят успоредно и са свързани с Висши същества, които са в този път. Успоредните линии са пътища на Разумни същества. Те не влизат в стълкновение, не се пресичат. Две души, които се обичат, като се стремят към Бога, пътищата им са успоредни, има хармония между тях.

Когато две сродни души се срещнат на Земята, ако не са готови, ще забравят всичко, ще забравят да изпълняват своите длъжности, ще се захласнат. И затова се дава само 12 пъти да се срещнат при благоприятни условия. Тогава те проявяват гениалност.

Душата - Половинка

Всяко човешко същество има душа – половинка. Когато човек изскочил като искра, като жив пламък от гърдите на твореца, той бил две в едно и тези две части се допълвали една друга перфектно, всяка една била половинката на другата. По-късно тези две части се разделили, поели в различни посоки и еволюирали разделени. Ако в даден момент от тяхната еволюция те стигнат до там, че да се разпознаят отново, това е, защото всеки от тях в дълбините на съществото си носи образа на другия, всеки е сложил печата си в другия. Така, всеки човек носи в себе си образа на душата си половинка. Образът може да е зацапан, но е там. По тази причина всеки, който се въплъщава на земята носи в себе си смътната надежда, че ще срещне някъде душа, която ще бъде всичко, от което се нуждае и че с тази душа ще намери перфектна хармония и неописуемо сливане.

Всички вие знаете това. Всеки един от вас очаква един ден да срещне възлюбената душа, чието лице вече познава. Но вие носите този образ толкова дълбоко заровен вътре във вас, че не можете да го видите много ясно. Понякога вие виждате някого на улицата и възкликвате: “Ето това е, ето това е!”, тъй като неочаквано образа във вас е реагирал на лицето, което току що сте видели. Тогава на мига целият ви живот се променя и вие правите всичко, за да намерите човека. Когато го намерите и говорите с него, всичко става прекрасно, вие можете да чувствате циркулацията на живота във вас, способни сте да прогресирате във всяка област. Но впоследствие, след известен период на интимност вие откривате, че не това е човека, когото сте търсили. Тогава се разочаровате и подновявате търсенето. След време отново срещате някой и за втори път си мислите, че сте намерили вашата душа половинка. Същата радост, същото вдъхновение се надига във вас и за пореден път се влюбвате. Но същата история се повтаря и вие разбирате, че не това е съществото, което сте търсили.
“Но щом е така”, казвате вие, “той просто не е бил моята душа – половинка!” И да, и не. Това е била другата част от вашето същество, идваща от друг свят, за да ви посети чрез лика на друг човек. Обикновено се въплъщава само едната част, а другата чака реда си. Какво се е случило, когато сме мислили, че сме срещнали душата си половинка? Тя е мислила за нас от другия свят, желала ни е щастие и всичко най-добро и благодарение на мистериозната връзка, която съществува между нас, сме почувствали, че се устремяваме към по-висшия живот, към красотата. По този начин половинката ни прониква в другото същество и за известно време се проявява чрез него. Ето защо, например, жената неочаквано се влюбва в някой мъж, мислейки си, че е намерила Любовта в него. Причината е, че нейната душа – половинка е влязла в този човек, дошла е на земята за кратко време и изпраща чрез него любовни съобщения, без той дори да знае какво става в него. Но обикновено жената или мъжът, тъй като тези неща се отнасят и за двата пола, се нуждаят да изразят Любовта си физически, което автоматично означава, че душата – половинка си отива с дълбоко съжаление. Още щом мъжът се възползва от грешката на жената да го приеме за нейната душа – половинка, тя малко по малко осъзнава, че мъжът е лъжец, крадец и че нейният истински възлюбен си е отишъл. Може би той ще се върне чрез друг мъж …

Тези нещастни опитности ще се повтарят, докато мъжът и жената не осъзнаят свещената страна на Любовта. В този момент двете половини действително ще се намерят отново, ще се обичат, ще се обгърнат в светлина, ще плуват в щастие, без да имат желанието да отидат по-далеч от фините и деликатни контакти, защото ще знаят, че това ще скъса връзките, които ги обединяват с изначалната светлина. Колко сърца му трябва на човек да разбие, колко грешки да направи, преди да достигне това състояние на съществуване? Вместо това той казва: “ Аз изядох и изпих, което ми се полага, преситих се, но още съм мизерен, никога не съм бил с някой, който да ми донесе истинско щастие!” Да опиташ всички жени на света и да не намериш истинско просветление, е криминално. Но хората са свикнали да се задоволяват с мимолетни искрици.

Душата – половинка прави човека цялостен, така както никой друг на света не може да го направи. Така всички същества, които сте срещали през многобройните си въплъщения, всички съпрузи и съпруги, които сте имали, всички любовници и партньори, са ви напуснали, защото те не са били за вас. Вие сте прекарали известно време заедно, като съд с неподходящ похлупак. Докато двете души, които Бог е създал заедно, са направени изцяло един за друг и нищо не може да ги раздели, раздялата не ги плаши. Когато в брачната двойка има страх, че някой може да му открадне партньора (и това по никакъв начин не може да бъде спряно), това е, защото той всъщност не е истинският любим, не е душата – половинка. Жената обича мъжа, но той я напуска заради друга. Мъжа обича жената, но тя го напуска … но душите – половинки, напротив, се разпознават един друг с абсолютна увереност и никога няма да се изоставят.

Човек среща душата си половинка дванадесет пъти през земните си въплъщения, но обикновено това става близо до смъртта, тъй като условията на нашето съществуване не позволяват реализирането на такава перфектна, абсолютна Любов. Пиесата на Шекспир “Ромео и Жулиета” се занимава с този сюжет, срещата на душите- половинки.
Ще дойде ден, когато тези обединени души ще раждат деца по различен от сегашния начин. Те ще бъдат обгърнати в светлина, ще обменят тази светлина един с друг и от така образуваната атмосфера ще се родят силови потоци, които ще ги заобиколят. Тогава това, което мъжът предаде на съпругата си ще бъде абсорбирано от нея в най-голяма чистота и тази чистота ще привлече присъствието на трето същество, тяхното бъдещо дете. Естествено, това дете ще има идеален афинитет с неговите майка и баща. В момента, в който се появи Духа на тяхното бъдещо дете, майката ще получи в слънчевия си сплит флуид, който ще обгърне детето и няколко минути по-късно детето ще се появи пред родителите си, на вид точно като тях.

Разбира се, засега хората не са в състояние да създават деца по този начин, но нещо подобно се случва на спиритичните сеанси. Ясновидец може да види, че докато медиумът е в транс, той отделя от слънчевия си плексус флуид, енергия, подобна на светъл облак, който дава възможност за кратко време на призрака да се прояви и дори да бъде фотографиран. Призракът, въплътен по този начин, не може да бъде видим много дълго, тъй като медиумът бързо реабсорбира флуидната материя, която е отделил. Но за в бъдеще, когато хората създават деца по този начин, тази материя няма да бъде вземана назаем, а ще бъде давана като подарък, завинаги. Очевидно е, че за да бъде това възможно един ден, хората трябва да работят, за да постигнат абсолютна чистота. Начина, по който ние сега създаваме деца, е животински. Защо зачатието се прави на тъмно, със загасени лампи, на скрито? Защото хората чувстват смътно, че не това е начина, определен за синовете на Бога. Господ не е нито толкова жесток, нито толкова скъперник, че да не даде на хората някакъв друг метод, но те са загубили тайната, потънали са твърде много в материята.

М.Иванов (Омраам)

Сродни души/ Пламъци близнаци

Въпрос: Чувал съм много за "сродни души" и "пламъци близнаци". Може ли Крион да ни обясни за тях и по какъв начин можем да привлечем тази енергия в живота ни?
Отговор: Във вашата кармична група не можете да живеете отново и отново, без понякога да "разпознавате" хората като нещо повече, отколкото изглеждат. Да предположим, че имате прекрасен другар или партньор в могъщ живот с много преживявания и дълбок смисъл. Дори да се е случило преди много изживявания (инкарнации), на клетъчно ниво кармичните остатъци съществуват. Освен това вашият Висш Аз знае всичко и вие сте призвани да бъдете по-близо до него в тази нова епоха.

Изведнъж някой човек (полът няма значение) се спъва в живота ви и ви "поваля" с присъствието си. Може да не е казал нищо и да не е особено дружелюбен, но от ваша гледна точка човекът крещи: "Познавам те!" Това е особеност на сродните души или пламъците близнаци.

Много може да се каже за пламъците близнаци и сродните души (и много верни неща са канализирани от Сен Жермен, истински специалист по човешка алхимия), но ето някои основни съвети. Моля ви, имайте предвид, че ако намерите такъв човек, няма астрален закон, който да казва, че непременно трябва да бъдете с него! Обикновено това качество на сродната душа, което долавяте от миналото, има връзка с вашия договор сега. Вие сте имали взаимоотношения с този човек в миналото и сега си почивате от него. Но срещата с него е реална!

Има разлика между сродна душа и пламък близнак, която вече е обяснявана от други канализатори. Факт е, че и двете носят енергиен "заряд", който вие усещате на клетъчно ниво.
В някои случаи вие сте чакали този човек за връзка или бизнес партньорство - и е назрял моментът за този съюз. Да знаете какво да направите с този човек, е част от вашата нова интуитивна сила на общуването с вашия Висш Аз. Обикновено ситуацията е очевидна дали да предприемете нещо с човека. Не се опитвайте сами да породите ситуацията и не се заблуждавайте, че трябва да предприемете нещо, ако "познаете" сродна душа.

Много често сродната душа или пламъкът близнак от минал живот са само "разпозната кармична енергия", а не знак от Вселената да се впуснете в романтична връзка. Това привидно романтично послание често е фалшиво, поради наличието на разтърсваща енергия от минал живот. Хората, които пренебрегват този съвет, обикновено научават много силен и неприятен урок. Много пъти този човек е последният, с който бихте искали да се забъркате в този живот. Искра е думата, която ще ви даде известна представа за случващото се между вас. Често вие сте на двата полюса на магнита и се отблъсквате взаимно. Насилването може да породи усещане за триене на два остри камъка. Затова не сте срещнали този човек по-рано. Как да познаете?
Тайната за познаването на правилната ситуация се основава на синхронността и непринудеността. Ако се озовете въвлечени в хаос, докато се опитвате да се съберете с този "идеален" партньор, но нищо не върви както трябва, тогава ситуацията крещи, че не е правилна! Призовете цялата си вътрешна сила, за да решите дали тази искра ще породи привличане или отблъскване. Ако ситуацията се развива лесно и гладко, без драми и проблеми, значи наистина сте срещнали специален човек, някой, който си струва да бъде в живота ви.

Скъпи мои, любовта на истинските пламъци близнаци или сродни души, които са се появили синхронно в живота ви, е може би най-висшата любов между човешките същества. Тя може да бъде между деца и родители или романтична, между партньори. Ако е романтична, тя може да поеме заряда на "първата любов" и произтичащите чувства за цял живот. Ако намерите такава любов при каквито и да е обстоятелства, оценете я и не я оставяйте да си отиде, защото тя е благословена и носи семената на Духа.

Пуснато на: Нед Ное 08, 2009 5:04 pm Заглавие :

Души-близнаци

Сега искам да ви разкажа за душите-близнаци, вероятно познато на всички вас понятие. Мисълта за душите-близнаци е привлекателна за всички ви, обаче, потенциално е доста опасна, защото може да се интерпретира по такъв начин, че да усили рождената болка и емоционалната зависимост един от друг, вместо да ви избави от тях. Това се случва в тези случаи, когато идеализирате понятието души-близнаци като човек, който е напълно подходящ за вас, който ви прави „цялостни”. Това е разбирането за душата-близнак като вашата „втора половинка”. Тогава си внушавате, че единството и безопасността, които толкова дълбоко ви липсват, може да бъдат открити в някой друг, който да ви съответства съвършено.

В съответствие с това „незряло” разбиране за душите-близнаци, душите се разглеждат като две половинки, които заедно създават едно цяло. Обикновено, двете половинки са мъжка и женска. Такова разбиране не само предполага, че сами по себе си сте непълноценни, но и обезателно трябва да бъдат „мъжка” и „женска”. Вероятно забелязвате, че такова разбиране от духовна гледна точка е нездраво и безполезно. Това ви прави зависими от някой външен. Отрича вашия божествен произход, от който се подразбира, че сте същност на ВСИЧКО, и мъжко, и женско, че сами по себе си сте цялостни и завършени. Поражда всички видове илюзии, които ви отдалечават от Дома. Под „Дом” разбирам собственото ви Аз, божествената ви част. Не е предвидено нито една душа да бъде нечия половинка.

В действителност, душите-близнаци съществуват – буквално са това, което означава думата – близнаци. Това са души с еднакъв „чувствителен тон” или вибрация, или може да се каже, че са родени едновременно, както биологическите близнаци. Едновременното раждане е уникален момент във времето и пространството, което създава уникално заредени с вътрешна чувствителност души. Но те по никакъв начин не са зависими една от друга. Не са нито от мъжки, нито от женски пол. Но определено са настроени една към друга и са родствени души.

Каква е причината за появата на душите-близнаци? Защо съществуват? Ех…, често си мислите, че причината за съществуването на нещо е учебен процес, на който (съществуването) влияе. Но не е така с душите-близнаци. Целта е просто радостта и творчеството. Душите-близнаци нямат функции в дуалността. Съществуването им не налага научаването на нещо. Ще срещнете своята душа-близнак, когато напуснете дуалността, когато отново се идентифицирате с вътрешния Бог, когато сте цели, неразделни, способни да приемете произволна форма или вид. Душите-близнаци се срещат отново на обратния път към Къщи.

Нека за миг да се върнем към началото на пътешествието. Тогава, когато напускате състоянието на единство и ставате индивиди, когато навлизате в дуалността. Изведнъж се появява тъмнината и светлината, малкото и голямото, болното и здравото и т.н. Реалността е надробена. Повече нямате критерии за това, кои сте в действителност. Отначало се идентифицирате като „част от цялото”. А вече сте отделна част от цялото. Но без да го осъзнавате, някой ви съпровожда, някой, който е равен с вас, приличащ на вас, повече от всички други. Вие сте били „в едно пространство”, под покривалото на единството сте били толкова близо един до друг, че дори не сте знаели, че сте двама, докато не се родите. Това, което ви свързва е отвъд пределите на дуалността, нещо, което я предшества. Трудно е да бъде описано с думи, доколкото противоречи на обичайното ви усещане за идентичност, в което или сте сам, или сте двама, но не може да бъдете едновременно и двете.

И така, и двамата се отправяте на пътешествие, на дълго пътешествие с много преживявания. И двамата сте изпитали крайностите на дуалността, за да се убедите постепенно, че същността ви не е в дуалността, а извън нея, в нещо, което е в основата й. Щом започнете да осъзнавате лежащото в основата единство, започвате обратния път. Бавно и по-малко губите привързаността си към външните неща, такива като власт, слава, пари или престиж. Все повече разбирате, че ключа не е, какво преживявате, а как го преживявате. Сами създавате своето щастие или нещастие чрез състоянието на осъзнатост. Изследвате силата на собственото си съзнание.

Веднъж, след като преминете през всички излитания и падения в дуалността и благодарение на натрупания опит, ще настъпи момента, когато ще се срещнете с душата си близнак. В енергиите и вида на душата-близнак, ще разпознаете дълбока част от себе си, своята същност извън дуалността и благодарение на това разпознаване, ще започнете да се разбирате много по-добре, кой сте в действителност. Вашия близнак е критерий за вас, които ви извежда отвъд ограничените вярвания, отгледани от вас и приети през този и предишните животи. Освобождавате се, когато видите отражението си в близнака; това е като напомняне и няма нищо общо с емоционалната зависимост. Тази среща помага на всеки от вас да стане силен, самоосъзнат индивид, изразяващ своето творчество и любов на Земята. Тя ускорява пътешествието ви обратно, тъй като ви позволява да стъпите на по-високо ниво на единство, при това запазвайки напълно своята индивидуалност и своята уникалност.

В края на краищата, всички сме едно. Поддържа ни енергия, която е универсална за нас. Но в същото време, във всеки от нас има индивидуалност. Душата-близнак е свързващото звено между индивидуалността и единството. Тя наподобява стъпало по пътя към единството. Ако се съедините с душата си близнак съзнателно и материално, ще внесете нещо ново: ражда се трета енергия от съвместното действие. Тази енергия винаги помага да се увеличи осъзнаването на единството в много по-голям мащаб, отколкото само при двамата. Благодарение на това, че се намират на пътя за Дома, душите-близнаци се стремят да закотвят енергиите на любовта и единството в Земята; и го правят по уникален за талантите и уменията им начин. По този начин, любовта на душите-близнаци изгражда стъпало по пътя между „да си един” и „да си Единен”.

Между душите-близнаци съществува дълбока вътрешна връзка, но тя не променя факта, че сами по себе си са завършени единици. Тяхното свързване предизвиква любов и радост, тяхната среща усилва творчеството и самореализацията. Те се подкрепят едни други, без да изпадат в капана на емоционалната зависимост или привързаност. Любовта между тях не е предназначена да се направят един друг цели, а да сътворят нещо ново: вместо двама да станат едно, двама да станат три.

Пуснато на: Нед Ное 08, 2009 5:06 pm Заглавие :

Това е всичко ,което успях да открия за сега . Конкретно за нашия случаи ... няма много ,но след като прочетеш тези материали ... смятам,че ще можеш да си обясниш повече неща за сродните души!