Българска народна музика

Тази тема можеше да е в "Здраве", но кармата, прераждането и духовността, изобщо, са по - обясняващи магията на автентичния ни фолклор. АВТЕНТИЧНИЯТ! Онзи, който е създаден, когато връзката между Човека и Природата е била здрава и чиста.

Но като начало ми се ще да направя едно изключение (използвам привилегията, че аз пускам темата Razz

).

Знаете, че доста народи имат гайди. Това е естествено, като се има впредвид, че тя е съществувала още в Шумер (е, може и по- от рано, но няма доказателства).

Носи различни имена, но в Испания я наричат ... "ГАЙТА"!!! Много близко звучене до българското, нали? Затова и се поразтърсих и ето ви едноизпълнение на
Héctor Braga

Тази песен е нещо като "липсващото" свързващо звено между българската и шотландската музика с гайди.

ПП Моля тук да се пускат записи САМО на АВТЕНТИЧНА музика!!!
За "осакатената", както би трябвало да сенарича "обработената", то мястото й е по - скоро при чалгата.

Пуснато на: Пон Сеп 14, 2009 9:11 pm Заглавие :

Според мен обаче мястото на темата е точно в този раздел! Confused

Изпълнението на гайдата в клипчето ти, Ауди, е превъзходно!

Благодаря! Very Happy

Пуснато на: Вто Сеп 15, 2009 6:41 pm Заглавие :

Обичам морето. Когато, обаче, видях за първи път Родопите, ми заприличаха на едно обширно зелено море. Затова и се влюбих в тях.

"Химнът" на Родопите

Пуснато на: Вто Сеп 15, 2009 7:38 pm Заглавие :

Това мога да го слушам непрекъснато, да ти кажа, Ауди!

То ме изпълва открай до край с невероятен и мощен прилив на енергия, сила и живот.

Ти май се грижиш за моето самочувствие, жизненост и здраве всяка вечер?! Cool

Да видим какво ще качиш следващия път?! Smile

За първи път чух родопска песен когато бях малка, четири или пет годишна. Живеехме в Мадан. Мама и татко бяха учители в тамошната гимназия.Учениците им, все родопчанчета, тук-таме накое друго дете на инженер в мините или на учител, бяха невероятно кротки, лъчезарни и добродушни. Та един път чух песен, която се разливаше от баир на баир и се носеше по течението на реката около нас. Не можах да видя кой пее. Блоковете са ниско, скалите току до тях се издигат, как да видя! Но тая песен ме заплени! Не знам коя е. Оттогава чуя ли родопска песен, все ми се струва, че е тя...все нещо ми трепва и ...все я търся.
Ако има някъде вълшебно място, това са Родопите! Името на тази планина и до днес се изрича у нас така, като че се свещенодейства.
После разбрах от мама, че те, родопчанчетата, така си пеели по баирите, и душите им били като песента - широки, открити, вълшебни, небесни...
Преди две години ми се случи пак да отида там. Магията на планината беше същата, но нещо липсваше...Нямаше кой да пее по баирите.

Пуснато на: Сря Сеп 16, 2009 11:32 am Заглавие :

А ето това пък е качила Ревета, само че малко е объркала темите! Confused

Затова преместих поста й тук ...

Просто тази музика е вълшебна ...!!!

Пуснато на: Сря Сеп 16, 2009 11:55 am Заглавие :

А я вижте и чуйте какво богатство пък намерих аз Родопски песни от Златоград

Родопската фолклорна област

Вслушайте се в Родопа планина, тя е море от песни. Родопската песен е звучна, волна, широка, гальовна. Преобладават лиричните едногласни мелодии с широкотонов обем. Характерен интервал за родопските мелодии е септимата, както и малката терца в края на песента. Най-чист е стилът на Средните Родопи, където и до днес народната песен звучи нестихващо.

Дивната планина е населена предимно с малки села и махали и тук все още намираме песни в тясна връзка с живота на хората, чисти, неподправени, искрени. В Родопите жените пеят полузакрито, с нежно тонообразуване. Естествената постановка на родопските певици им позволява да пеят в значително по-висок регистър и особено българомохамеданките, които имат по-широк гласов диапазон. У мъжете преобладават ниските гласове – баритон и бас. В Родопите народната песен се изпълнява равностойно от мъже и жени.

Старинните езикови форми, запазени в песните на родопското население подсилват тяхната оригиналност и им придават особена прелест, Любими стихови стереотипи с които изпъстрят текста са: “девойко, мари хубава”, “малеле, моя майчице” и др.

Тук пробладават песните на седянка, които по тематика са разнообразни, но преобладават любовните, тъй като на седянка ходят предимно младите.

Обичайните песни в Родопите са на изчезване – липсват коледарските и лазарските песни – това се отнася и за жетварските, тъй като това не е характерен поминък за този край, а и на българомохамеданката е било забранено да пее на нивата. Все още са запазени сватбарските песни, които в близкото минало са заемали специално място в сватбения ритуал.

Много са разпространени песните на гурбет, които са били два типа – на тръгване и на връщане. Към тези песни спадат едни от най-поетичните образци, в които е отразена тъгата на гурбетчиите.

Близки до този жанр са овчарските песни, отразяващи основния поминък на родопчанина. В тях се разкрива любовта на овчаря към стадото, към “овена вакъл, каматен”, към “първо либе”, към и къща.

За местните мелодии е характерно постепенно движение, но не липсват случаи и със скоково движение, при което всеки устрем нагоре се компенсира с постепенно връщане на мелодията надолу. В Родопите липсва разнообразие на метруми и размери.

Преобладават песни в размер 2/4 на хоро. Голяма част от песните са бавни, често без определен размер (безмензурни). Макар и без определен размер, те все пак са подчинени на равномерна метрична пулсация, която е подредена вероятно от традицията бавните песни да се пеят едногласно от солисти или от група певци.

Музикалните инструменти, които огласят Родопите са малко – гайда (каба), тамбура, кавал. Най-често срещаният музикален инструмент в Родопите е типичната за този район “каба” (ниска) гайда, която е по-голяма по размер от “джура” (висока) гайдата – има по-дълго ручило, което издава нисък, протяжен, матов тон.

Може да се срещне и “каба” гайда с 2 гайдуници. На този инструмент се изпълняват всички песенни мелодии. Освен гайдата планината постоянно ечи и от медните овчарски звънци – чановете, чийто звън напомня нежните звуци на родопската тамбура.

Хората на родопчани са плавни, широки и подчертани твърди стъпки. Кляканията и колениченията са съществена част и особено на бавните прави родопски хора, много често съпроводени от силни възгласи.

В Родопите се играе и на песен, при което мъже или жени пеят песента, а другата група отпява. Мъжете играят по-свободно и с широки стъпки, а жените играят в затворен кръг, като танцьорките са плътно наредени една до друга.

library.thinkquest.org
===================================

Пуснато на: Сря Сеп 16, 2009 12:11 pm Заглавие :

Калевала, ти ме разплака! ... разплака ме от умиление ... Sad

Толкова красиво и точно си го написала ...

Чак сега прочетох много внимателно поста ти и ... вързах нещата.

Току -що тук се случи нещо ... влъшебно!

И когато говоря, че нещата в живота се случват имам предвид точно това "случване" Crying or Very sad

Сега слушайте - поне тук! - на воля вълшебни родопски песни!

Есен в Родопите Very Happy

Пуснато на: Сря Сеп 16, 2009 3:34 pm Заглавие :

Ех че тема сте отворили значи...

От 10 години живея вече в чужбина и единственото нещо, което истински ми е липсвало през всичкото това време, и още ми липсва, са родните баири - прегръдките на майка Родопа - и нейните синове - гигантските борове. А га ги чуя ей айсея гайди, сорцесо ми са разтропва и ми са спира в горлосо и ми се заприщева да са изкача на некой баир и да рюкам, рююююкаааам, с полно горло! Оти ний родопчени имаме гласища - кат рюкнем жа та отнисем. Ама не ги използваме за скандали и надвиквания, а за песни... Еееех, че няма баири тука...

Ето като сте тръгнали да плачете, поплачете си с Руфинка и феноменалния глас на Георги Чилингиров. Най-хубавите родопски песни са и много тъжни. Но няма нищо чудно, като се има предвид колко мъки са изстрадали тея добри хора с огромни и дълбоки сърца през столетията.

Е, има и по-весели песни. Като тази за Тогю например, дето тръгнал на гурбет, но не стигнал, защото когато насред пътя решил да похапне и като разтворил дисагите със сърми и овесени колаци, видял, че си е забравил кесийката с тютюнеца вкъщи. Върнал се е да я търси и дотам било с на Тогю (Тодор) гурбета Laughing

И тъй като не можах да намеря автентичен запис на тая песен, само в съпровод на гайда, ви пускам текста. Ако бяхме на седянка наживо щях и да ви го изпея, ама нейсе Wink

Торнал е Тогю на гурбет да иде,
на гурбет да иде, пари да печели.
Га йе стигнал Коржалийскиян камень,
сьоднал Тодьо прогюма да прави,
та е утапанил полан тас с апраци
и един ми месаль овсени колаци.
Ага затросил пунгяна с тютюнян -
забурил я Тодьо в новине потури.
Ворнал са Тодьо пунгяна да троси
и са й своршил Тодюму гурбетян.

Smile

)

А това ми е любимата песен, някои от вас може и да се досетят защо Wink

"Росни ми, росни, росице"

С тази песен пък си женим момичетата:
Ела се вие, превива (съжалявам, певиците малко пресилват извивките, но не можах да намеря по-чист вариант).

Пуснато на: Сря Сеп 16, 2009 3:47 pm Заглавие :

Тук бих поправила: не "майчице", а "майчинко" - още по-гальовно и съответното "дощерько". Изобщо умалителните форми са много разпространени - "рачинки" (ръчички), "устинки" (устенца), "ножинки" (краченца)... Very Happy

Пуснато на: Сря Сеп 16, 2009 4:04 pm Заглавие :

А ето ги и стоте каба-гайди с "Отишол ми е Караджа", "Рипни, Калинке" ("да са пукат душманине"), "Покачила са й Тудора" ("на люляк китка да бере")...

Пуснато на: Сря Сеп 16, 2009 6:21 pm Заглавие :

Ех, radea! Ех, бъгарко!
И твойта Руфинка и хубавините от Златоград на Маг Селена ги изслушах с колоните на макс!

То родопска песен, пък и с гайда отгоре на всичко, тихо се не слуша. Laughing

Как иначе ще се почувствам сред планината?!

В материала, публикуван от Маг Селена се говореше и за "българомохамеданите".Искам да поговоря малко за тях.

Маричат ги "помаци" . Това име обижда няко от тях, но аз не разбирам защо. Произлиза от "помачен"- "помъчен, измъчван [човек]".

За какво са мъчени ли?
Родопите са важена част от пътя на османската армия.Трябвало около проходите да имат сигурни хора и ... Почвали с главата на семейството. Ако откажел да приеме исляма, те просто го убивали, правели това и с родителите му. Жена му показно изнасилвали, а децата му ги правели йеничери или продавали като роби.

Имало е "герои". Но ... когато знаеш, че затриваш животите на любимите си хора, трудно е да си герой.

Впоследствие те се самоизолирали, но това е и за добро - запазили са най - древните български, песни, приказки, обичаи и говори. Те са нашето фолклорно имане.

Не забравяйте, че тези хора са българи. Вярата не ги прави с друга кръв. Нима Волжските българи да не са наша кръв?

Те и останалите българи сме едно. Нека не го забравяме!!!

-------------------------------------------------------------------------

А сега ви предоставям едно изпълнение на неродопчанин - от Стара Загора е. Но всеки родопчанин го обича и приема за свой - актьора Васил Михайлов.

Този човек пее така родопските песни, както най- ми харесва. Страхотен е!

"Горице ситна зелена"

А тази"Рофинка" е от "Края на песента"

Ако някой не се е трогнал, значи е умрял!

Пуснато на: Сря Сеп 16, 2009 6:45 pm Заглавие :

Слушала съм изпълнения на някои родпски песни на живо от човек, който въобще не е певец /някога беше на отговорна длъжност в Бачковския манастир, но не духовно лице/. Не знам дали е от този край, най-вероятно, защото като запееше някоя песен ефектът върху всички присъсващи беше поразителен - всичко около нас сякаш изчезваше и песента ни завладяваше до такава степен, че без да искаме започвахме да плачем и не можехме да се овладеем, а като че ли и не искахме - беше истинско сакрално преживяване, направо катарзис...

Пуснато на: Сря Сеп 16, 2009 7:00 pm Заглавие :

Това е, kati!

Пуснато на: Сря Сеп 16, 2009 8:12 pm Заглавие :

Преди време изпратих на този клип с монголски обертонов певец.

Ето какво може да направи човек с 2 струни и двоен глас. А накрая си личи, че е "равнинна" песен - запрепусква кон волно в степта. Laughing

Да, песента е монголска, но ние сме били конен народ, та явно сме имали подобни песни. А дали е така, ще ни кажат Маг Селена и Маг Живин. Rolling Eyes