Ако всичко, което искаме се сбъдва?

Регистриран на: 08 Юли 2009 Мнения: 2

Всяка една наша мисъл и действие пораждат промяна в живота ни. Всеки един от нас тайничко си е мечтал да му се изпълни всяко едно желание. Тъй като винаги е по-приятно, когато получваме всичко "лесно и наготово", и все гледаме в чуждата паничка, все искаме да сме като другия, защото отстрани той е по-щастлив от нас, по-сит и по-доволен. Ни е сме пълни с желания, но пита ли ли сте се какво ще се случи, ако всяко едно наше желание се сбъдва? Толкова много приказки има на тази тема - но хората са каза ли"Внимавай какво си пожелаваш?", защото когато искаме нещо да ни се случи или да получим нещо ние много рядко можем да погледнем отстрани и да видим последиците. Когато искам нещо,а не го получа аз не се отчайвам, а си казвам, че не е трябвало да стане и това е за мое добро. А вие как мислите?

Пуснато на: Чет Юли 09, 2009 9:21 pm Заглавие :

Получаваме винаги това, което заслужаваме.

Винаги това, което сме предизвикали.

Това, което сме провокирали.

Онова, за което сме мечтали тайничко от всички.

Получаваме винаги това, което даваме ...

ИНТЕРВЮ С БОГ ... малки нощни поздрави за вас.

Пуснато на: Чет Юли 09, 2009 9:38 pm Заглавие :

Обикновено не се питаме "какво ще се случи", осъзнаваме го след като се случи. След подобен опит започваме да внимаваме какво си пожелаваме. По-нататък идва и прозрението, че щом нещо, което сме искали не е станало, значи не не е трябвало да става и това всъщност е за наше добро. Не трябва да се сравняваме с другите по много причини - всички сме различни и уникални и всеки има своя път в живота. Пък и това, което е добро за един, не винаги е добро за друг и не се знае по принцип това, което изглежда добро отстрани, дали всъщност не е по-лошия вариант.

Пуснато на: Чет Юли 09, 2009 9:46 pm Заглавие :

Браво, Кати!

Точно така е ... Wink

За теб специални поздравчета ... ЗА МЪДРОСТТА

Пуснато на: Чет Юли 09, 2009 9:50 pm Заглавие :

Сърдечно благодаря! Very Happy

...Ама както се казва "...питай патило... " Embarassed

Пуснато на: Чет Юли 09, 2009 9:59 pm Заглавие :

Обожавам тези стихове ...

С тях ви пожелавам лека нощ иииии ... до писане ...

ДОБРОТА ...

Пуснато на: Пет Юли 10, 2009 6:50 pm Заглавие :

Много интересна тема...

Аз понякога съм искала неща, които не са ставали. Да, било ми е мъчно, но след време съм стигала до заключението, че това, което съм искала в действителност не е било най- доброто за мене.

Аз съм на мнението, че ако човек иска нещо силно, той трябва да се опита да го постигне. Не да стои безучастно и да чака нещата да се наредят така, както той желае, а просто да положи необходимите усилия. Е, ако стане- стане, ако ли не- явно това не е било нещото, което ни е било необходимо в нашия път.

Животът е един пъзел и ние не можем да видим пълната картина докато не наредим всички парченца от него.

Пуснато на: Пет Юли 10, 2009 8:16 pm Заглавие :

Ние никога не можем да видим живота в неговата пълнота от началото до края.

Какъвто и пъзел да сглобим от него за нас той остава непознаваем, защото е безкраен и всеобхватен.

Просто можем само да следваме личния си житейски Път в него като се стремим да постигаме и овладяваме себе си опознавайки се възможно най-много.

Нашите желания не са нашия Път. Те са нашата най-голяма клопка в пътуването ни по него.

Пуснато на: Съб Юли 11, 2009 2:20 pm Заглавие :

Така е маг Селена.
Наистина е много трудно човек да открие Своя Път, особено когато всичките му сетива са замъглени.
На мен също ми е много трудно да намеря Моя Път. Може би не се вслушвам във вътрешния си глас или може би просто ме е страх да го чуя.

Пуснато на: Съб Юли 11, 2009 2:24 pm Заглавие :

И двете!

Пуснато на: Съб Юли 11, 2009 7:07 pm Заглавие :

Някога и аз мислех така - че ако желаеш нещо, можеш непременно да го постигнеш, въпрос е само на усилия. Но сега вече не съм на това мнение. Имала съм ситуации при които съм се опитвала да"пробия стена с главата си", но винаги резултатът от такива действия е бил далеч от очакваното, понякога просто се е израждал в нещо, което съвсем не съм искала.
С течение на времето прозрях, че някои неща просто няма да се случат, може би защото това е моят урок - да мина без тях в този живот. Когато нещо зацикли - явяват се постоянно пречки или обстоятелства, които затормозяват предварително, планираното за мен сега това е индикация,че трябва да направя завой и да тръгна по друго разклонение на Пътя си. Ето защо не приемам неслучващото се като неуспех, а като предупреждение, че това не е Моят Път.
Този начин на мислене ме научи да нямам големи очаквания, да не правя големи и далечни планове за конкретни неща, а да се вслушвам в интуицията си и да се опитвам да решавам нещата почти в движение.
Отначало ми беше трудно, защото си мислех, че човек трябва планира нещата с години напред, но при тази динамика на процесите как можеш да знаеш къде ще си след 5 години и дали предварителните ти планове отговарят на новите изисквания, само си създаваш напрежение с усещането за неизпълнени планове.
А по въпроса за пъзела - защо ти е нужен целия пъзел наведнъж? Сглоби си малка част от него - картинка, която отговаря на сегашното ти разбиране, съсредоточи се в нея и лека-полека, с всяко преживяване ще прибавяш по парченце към нея. Така картинката ти ще се увеличава и ще придобива повече красота и смисъл. Smile

Пуснато на: Съб Юли 11, 2009 7:56 pm Заглавие :

taniuga, аз съм далеч от мнението, че човек може да постигне всичко, което е решил. Просто споделих, че ако човек желае нещо, просто трябва да направи това, което зависи от него, а останалото вече е Божа работа.
Много ми хареса начина, по който си споделила твоя опит.

Радвам се, че намерих този прекрасен сайт и форум, защото четейки из статиите и темите научих много. Замислих се за неща, на които преди не съм отделяла толкова внимание.

Аз например съм много нетърпелив човек; човек, който винаги гледа да планира нещата във времето; човек, който започва да се изнервя, когато нещата не се нареждат според очакванията. И какво се получава в крайна сметка- по този начин аз губя насладата от настоящия миг. Имам много неща, които да уча. Осъзнавам недостатъците си и грешките си, но не ми е много лесно да ги преодолея. Е малко по малко мисля, че успявам, но процеса е бавен Smile

Радвам се поне, че съпругът ми е пълна противоположност на мен- спокоен, уравновесен, търпелив.. като, че ли той ми дава някакъв баланс. Колкото и понякога да му се дразня на мудността е факт, че той ми дава разбиране и спокойствие и като че ли гаси онзи опустошителен огън в мен.

Пуснато на: Съб Юли 11, 2009 8:44 pm Заглавие :

Разбирам те много добре Диана. Аз съм човек от поколението, възпитавано, че човек е по-силен от Природата /даже имаше лозунги "Да победим Природата"..какъв ужас!/. И подобно атеистично възпитание формираше усещането, че всичко може да се случи, ако човек направи достатъчно голямо усилие. Затова доста съм се напъвала, за което писах в поста си.
Но най-важното, което осъзнах е, че когато искрено анализираш това, което искаш, ще видиш, че много неща, които желаем са ненужни за живота - желаем ги за задоволяване на Егото. И колкото Егото е по-силно, толкова непостигнатите неща ни фрустрират, докарват ни до дискомфорт и се изнервяме. Когато контролираш Егото си тези пропуски не те тормозят, казваш си "какво толкова ...има други възможности ... явно не е писано..." и вътрешно си спокоен, защото си се смирил. Много важно качество е смирението.
А както казва Маг Селена "Нещата просто се случват...".Ако трябва да се случат - ще се случат, ти бъди нащрек да не ги пропуснеш в мисли за бъдещи планове или дълбоки разкаяния за минали грешки.Остави ги да се случват и им се наслади в настоящия миг.
Smile

Пуснато на: Пон Юли 13, 2009 5:26 pm Заглавие :

taniuga, в момента съм в такъв период, в който съм оставила нещата да се развиват от само себе си... И наблюдавайки това, което се случва ми прави впечатление, че когато насилвам дадено събитие да се случи и хвърлям много енергия за това, то просто не се случва и се протака във времето. А сега, малко по малко някои неща, за които преди съм хабяла толкова много нерви просто се случват от само себе си. Но пък в момента съм в зверски меланхоличен период, предродилна депресия ли какво- незнам, но просто не мога да се позная. Моля се и се надявам по- скоро този период да отмине и тези неразположения, които имам сега да останат в миналото.

Пуснато на: Вто Юли 14, 2009 9:26 am Заглавие :

Ако всичко, което искаме се сбъдва....ще настане тотална мацаница. Very Happy

Мисля, че всеки що-годе разумен човек, осъзнава това. Според мен, с развитието на осъзнаването, човек все повече започва да се "отдалечава" от своите желания. Доста неща, които си е мислил, че са много важни за него, започват да изглеждат глупави, далечни, или просто смешни. Разбира се, че всеки жив човек има желания, стремежи, амбиции и докато пребивава в материалния свят, не може да се самоиздърпа за косата като барон Мюнхаузен и да се отърси изцяло от желанията си. Но те си намаляват по съвсем естествен път, когато човек започне да разбира и да осъзнава. За себе си мога да кажа, че до преди 3-4 години бях една торба от желания, амбиции, чувства и всякакъв талаш от емоции. Лека-полека, съвсем естествено, това започна да се променя и да изчезва. Сега имам само няколко желания и наистина човек се чувства и живее по-леко, без да носи този огромен товар. Предполагам, че някакъв друг етап в развитието би бил, ако тези ми желания се разпрострат и върху други хора, т.е. - изляза извън себичността. Но не смятам, че това може да бъде програмирано, то просто трябва да си се случи по естествен път, ако изобщо ми се случи. Ако ли пък не - значи в този живот не съм дорасла да стигна до това развитие. Има време. Има и следващи животи. Човек не може, а и не бива да "насилва" кармата си. Така си мисля и споделям. Може и да греша, но дори и да е така, пак ще трябва сама да стигна до верния отговор.