Интуиция

Пуснато на: Пон Мар 30, 2009 7:22 pm Заглавие :

Кога да следваме интуицията си?

Без да подценяваме нужните познания и опит, необходими за професията ни, не трябва да пренебрегваме и интуицията си. Инстинктите ни са пълна „вътрешна база данни", която може да ни помогне бързо и лесно да вземем нужното решение.

Не е ли най-важен разумът?

Сигурно можем да се сетим за не една ситуация, когато на нас или на наш познат му се е струвало без видима причина, че нещо не е наред. И се е оказвало, че действително е така! Има такива случаи, в които следването само на чистия разум може да ни заблуди и да вземем погрешно решение.

Дали интуицията бърка?

Важно е да се научим да разпознаваме кои подсъзнателни импулси трябва да послушаме. Защото истината е, че не всяко наше предчувствие или усещане задължително е и най-доброто решение на проблема.

Ето няколко практични съвета, които помагат да се ориентираме всеки път когато имаме някакво по-особено чувство за ситуацията в деловото си ежедневие:

- Първо е необходимо да се съсредоточим върху усещанията си.

- След това трябва да ги облечем в думи.

- Нека да си отговорим на въпроса, дали усещанията ни стъпват на основателно или на ирационално тълкуване на положението:

Ако отговорът гласи, че чувствата ни се основават на ирационално тълкуване или допускане от наша страна, добре е да потърсим на какво се дължат все пак тези усещания. Може причината въобще да не е свързана с конкретния проблем - може да имаме странни усещания заради прилика с човек или обстановка и т.н. Добре е да сме наясно с това и да не позволяваме на тези чувства да влияят на работата ни.

Ако смятаме, че усещанията ни се дължат на основателни съображения, тогава е добре да се вслушаме в тях по-задълбочено. И тогава да продължим нататък с вземането на решение. Не е препоръчително, щом получим някакви интуитивни усещания, да бързаме да ги споделяме с колегите си. Това е най-добре да направим, когато можем да подкрепим субективните си чувства със старателно премислена позиция по въпроса.

Как да разберем заслужава ли си рискът при интуитивни решения?

Да разчитаме на късмета и предчувствията си е доста плашещо за много от нас. И в това няма нищо лошо, стига да не ни пречи да внасяме подобрения в една не съвсем оптимална ситуация. От друга страна, прекалено импулсивните сред нас е добре да се научим на малко предпазливост.

Ето как да подходим, за да преценим заслужава ли си рискът от интуитивното решение:

- Да си дадем сметка как по принцип приемаме риска.

- Да определим съображенията „за" и „против" конкретния риск.

- Да се вслушаме в интуицията си. Основателна ли е по този проблем, или трябва да преосмислим усещанията, които ни праща.

- Ако решим да рискуваме, да си изработим стратегия с различни варианти за реагиране. Така ще се чувстваме по-малко притеснени да се хвърлим в неизвестното. А на по-импулсивните това ще помогне да са по-методични в действията си.
----------------------------------------
sanovnik.bg

Пуснато на: Вто Мар 31, 2009 5:42 pm Заглавие :

Последните години следвам интуицията си,но не ви съветвам да го правите.Не е за всеки.Препоръчвам този подход на търсещите защото пътят на интуицията не е лек.Той е дълъг и труден,изпълнен с много рискове,лишения,неудобства.Когато се обърнете назад виждате,че си е заслужавало.Виждате,че това е бил кратък път.В едно изречение-това е пътят на растежа.Питащи има много,но реално търсещи аз не съм срещал.Може би ги има,но аз не съм срещал.

Пуснато на: Вто Мар 31, 2009 6:15 pm Заглавие :

Нали интуицията е нещо, което всеки притежава, друг е въпросът, че при някои е притъпена или приспана поради много външни и вътрешни фактори. Номерът е да бъде събудена и ако трябва тренирана - теоретически това е във възможностите на всеки.

Пуснато на: Вто Мар 31, 2009 6:55 pm Заглавие :

В това няма нищо страшно ,стига глупости много моля ! Не се изразявай така сякаш да следваш интуицията си е нещо страшно и едва ли не ужасно трудно !

Няма такова нещо ! Прекрасно е ... интуицията показва верните пътища ,правилни решения ... защо да не е за всеки ?

Нито един от пътищата не е лек ... ! Няма кратки пътища ...

Много (да не кажа всички) хора са търсещи .Разликата е в това какво търсят ! Привличаме такива хора каквито сме ние самите ,т.е. ако ти си търсещия духовното ще срещнеш хора ,които също като теб търсят това или хора ,които биха ти помогнали в твоето търсене.Ако ти си от питащите ще срещнеш питащия ... Това е !

Пуснато на: Вто Мар 31, 2009 9:39 pm Заглавие :

Туй Диденце ме накара чак да се изцъкля от изненада ... наредило ги е еднички много хубавички ... Smile

Благодар ти, Диди! Радвам се за теб! Very Happy

Не, че давам Диди за пример, но тя си е просто разбиращ човек ... вече. Rolling Eyes

Да следваш интуицията си означава още да следваш ... живота.

Живота е труден по принцип, но е така само защото самите ние си го правим такъв и самите ние го чувстваме такъв.

А живота не е нито труден, нито страшен иначе. Всичко зависи от нашите възприятия, себеусещания, взаимоусещания, както и себеразбирания и взаиморазбирания. Всичко зависи от нашите вътрешни нагласи.

Кой е търсещият и какво търси?!

Търсещият обикновено е този, който не познава себе си! И точно той търси Пътя.

Кой Път търси обаче, защото ... Животът е Пътя.

Ако познаеш Животът в себе си ти преставащ да бъдещ търсещ. Тогава преставаш да бъдещ и страдащ, който възприема пътуването по Пътя като риск, изпълнен с лишения и неудобства. Тогава ще разбереш, че Животът не е нито дълъг, нито труден - той просто е безспирен и вечен ... самопознаващ се в своята извечност.

Пуснато на: Вто Мар 31, 2009 9:46 pm Заглавие :

Животът е труден, когато носим твърде много "инвертар" - нужен или не е спорен въпрос Rolling Eyes

Пуснато на: Сря Апр 01, 2009 10:02 am Заглавие :

Приемам мнението на Диди без възражения,но имам един въпрос:Постоянно ли следваш интуицията си или по някога?Оставяш я да те води във всичко и на всяка цена или разума преценява до колко да й се довериш?

Пуснато на: Сря Апр 01, 2009 1:43 pm Заглавие :

Това за мен си е абсурд, защото знанията са логически постулати и построения, оперативни в с ферата на разума, но понякога изявяващи се като препятстващи предразсъдъци в сфхерата на ирационалното, и е абсолютно неползотворно, нежели объркващо да прекарваш интуицията през ситото на разума. Ако ли става въпрос за познание, е не по-малко абсурдно, доколкото интуитивните прозрения са неизменна и присъща част на познанието. Rolling Eyes

В крайна сметка всичко е едно, но докато се стигне до прозрението за единството, е добре да не се въвеждат в допълнителна и много приятна заблуда търсещите, т.е. поне докато се осъзнават като търсещи, а не като намерили. Какво и доколко са намерили е въпрос на друга приказка... Cool

Пуснато на: Сря Апр 01, 2009 1:50 pm Заглавие :

Животът е учител - ако осъзнаем причинно-следствените връзки на всичко случващо се, което не значи, че съумяваме да се придържаме съзнателно и целенасочено към спазването на тази закономерност за себе си. Това е така, може би защото не следваме интуицията си поради неумение или нежелание. Rolling Eyes

Пуснато на: Сря Апр 01, 2009 3:48 pm Заглавие :

Така звучи по-малко замазано и по-близо до истината Cool

Пуснато на: Сря Апр 01, 2009 4:50 pm Заглавие :

Добре мажеш!Замазваш исках да кажа.

Пуснато на: Сря Апр 01, 2009 5:23 pm Заглавие :

Кой маже и замазва? Rolling Eyes

Ако се отнася за мен, моля за извинение, ако не успях да се изразя по-ясно, нищо чудно, щото мислех едно, докато пишех се сетих и за друго и накрая излезе трето - замазано. Embarassed

Та ще се опитам сега по-ясно да се изразя - най-добре се учим от живота, защото всичко, което ни се случва на нас и на другите е в резултат на причинно-следствени връзки, не на случайности, макар понякога да ни изглежда иначе. Ако ни изглежда иначе, това е защото не сме го осъзнали. За да действаме правилно би ни помогнала и интуицията ни, но не умеем да я усетим или не желаем да последваме. След време може и да го разберем, а може и никога. Ако го разберем, имаме казуса грешка-поука. Ако не - продължаваме да си грешим.

Пуснато на: Сря Апр 01, 2009 6:12 pm Заглавие :

Не я следвам постоянно.

Помня едни думи ,които Живин на времето ми каза "Не всичко и не на всяка цена!" . Това би трябвало да ти отговори на въпросите!

Живин ... как може да разберем ,че това е интуиция ако нямаме знание за нея (познание) ?

Пуснато на: Сря Апр 01, 2009 6:28 pm Заглавие :

Тук никой не маже, нито замазва - просто защото няма нужда от това.

Всеки изказва съвсем свободно мнението си, без да се страхува, че някой ще му каже "Ти коя/кой си "ма/бе", че тук сега ми се правиш на отворена/отворен и на много велика/велик?! Ти кого поучаваш, наставляваш, обиждаш, ругаеш, подценяваш и се надценяваш с високомерието си?!" и т.н., и т.н. - така както и там, където ти си имаш една група на подобни индивиди мислещи се за богове и манипулиращи в същото време всички ви до един чрез "психо-аудио корекция"!!!

Да си чувал нещо за това, а?!

И е добре да се уточняваш кой "маже и кой замазва"!!!

Всъщност ... в качеството ис на модератор ще те помоля, теб Данчо, занапред да се уточняваш какво и за кого говориш, както и да не превнасяш нотки на загатки, намеци най-различни и тихи настройки на тихичка и "добродушна" язвителност!

Става ли?!

Нека да не разваляме тукашната атмосфера с недоизказани негативизми - така, както се прави в болшинството форуми и най-различни други "групички" ...

Пуснато на: Сря Апр 01, 2009 6:35 pm Заглавие :

Може ли да ти отговоря аз!

Интуицията просто се ... усеща. Усеща се чрез твоите вътрешни нагласи тогава, когато си в позитивен релакс.

В противен случай може да усетиш нещо друго, което няма да е синхронно на доброто ти усещане, което те кара да се отпускаш в съответната ситуация.

Едва тогава можеш вече да разчиташ на познанието.

Знанието не играе никаква роля при интуицията, защото то е свързано с интелектуалщината, която затулва естествените реалии на живота.