Да поговорим за високомерието ...

Пуснато на: Пет Мар 20, 2009 12:58 am Заглавие :

"И най-умния си е малко прост"

Един чудесен пример за интелектуалец е Алберт Айнщайн. Гений с чувство за хумор.А "репресивния апарат" на Хитлер едва не му е видвял сметката...

Е,вярно, че САЩ си го ползвали за военни цели,де Rolling Eyes

Спомням си и за друг -Никола Тесла, който като разбира, че "нашите" не са по-различни от "враговете" се отказва от съдействие.Малко след което ...умира. Лабораторията,уредите и документацията изгарят. За последните 2 не съм уверен

Пуснато на: Пет Мар 20, 2009 1:35 am Заглавие :

Току-що уж случайно, но като по поръчка ми излезе материал за Айнщайн с отправка към негово изказване свързано с вярата и религията:

"В отговор на дете което му задава въпроса, “Молят ли се учените”, Айнщайн дава следния отговор през 1936 г.:

Научните изследвания се основават на идеята, че всичко което се случва е определено от законите на природата и следователно това се отнася и за действията на хората. Ето защо, научните изследователи трудно биха повярвали, че събитията могат да бъдат повлияни от молитвата, т.е. от желанията ни адресирани до едно Свръхествествено Битие.

Но, трябва да признаем, че нашето познание на тези закони е несъвършенно и частично, така че, на практика вярата в съществуването на основни и общовалидни закони в Природата също се основава на нещо като вяра. Също така, всеки който сериозно се занимава в изследване на науката се убеждава, че духът се проявява в законите на Вселената - дух много по-висш от човешкия, пред чието лице с нашите скромни способности трябва да се чувстваме смирени. Ето защо, отдаването на науката води до специални религиозни чувства, които са по различни от църковната религиозност."

Това изказване говори за липса на високомерие, а и е много просто да прозре човек, че колкото повече научава или знае, толкова повече осъзнава, че много повече не знае, или че съвсем малко знае. Да се каже, че нищо не знае, мисля, че няма да е съвсем коректо.

Пуснато на: Пет Мар 20, 2009 9:35 pm Заглавие :

Да, така е, Кати!

Аудан греши като определя Айнщайн като интелектуалец! Той не е интелектуалец.

Това се вижда от разбирането му за нещата от живота. И не може да бъде интелектуалец, защото не проявява високомерие - един от главните водещи критерии за определянето и самоопределянето на интелектуалеца.

Не виждам други мнения!!!

Това означава ли, че повечето от вас не разбират и не знаят какво е това високомерието?!

Или може би не сте се сблъсквали с него?!?!

Пуснато на: Пет Мар 20, 2009 9:53 pm Заглавие :

Ама там е работата,де. Той не е високомерен, макар да има прозрения за много неща
ТОВА Е истинският интелектуалец, според мен, а не ония пуяци в костюми и фракове, па макар и с 2 висши и 15 езика

Заб. Нищо против вишистите и полиглотите нямам. Даже напротив

Пуснато на: Пет Мар 20, 2009 10:56 pm Заглавие :

Ето какво казва Шибенду Лахири по въпроса за интелекта:

"Какво е интелект? Интелектът е капацитетът да управляваш съдържанието на паметта, информацията, и ако тя е неповлияна, непристрастна, тогава няма проблем, тогава я управляваш с перфектност и съвършенство и развиваш науки и технологии.

Интелектът е възможен заради силната централна нервна система и изправеното положение на човека за разлика от всички други живи същества. Затова имаме памет и интелект.

Затова науката и технологията толкова много се развиват. Но когато започне да действа умът, започва замърсяването на тази чиста субстанция - паметта и интелекта."

А това пък е цитат от "Бхагават гита":
"67
Умът, който е в хватката на чувствеността, е изгубен за интелигентната мъдрост (не-ума) и следователно попада в буря, подобно лодка във вихъра на вятъра"

Интелектът е свързан с техническите познания на човека, придобити от него чрез учене - да не казвам зубрене.

А интелигентността е онова нещо, с което се раждаме, и чрез което знаем за естеството на живота и нещата в него без да учим. Именно на това хората казват "природен интелект", но те не е интелект. ТО Е ИНТЕЛИГЕНТНОСТ.

Давам пример: интелигентност е това, че животните знаят коя тревичка да пасат когато са болни за да оздравеят. Те се раждат знаещи това нещо. Никой не ги учи на него.

Пуснато на: Пет Мар 20, 2009 11:08 pm Заглавие :

Аз съм се сблъсквала с подобни прояви на високомерие или липса на такова от страна на различни хора по един и същи повод - публикуване на някакви материали с коректно посочване на източника така, както е даден. Наблюдавала съм същото отношение и към други. Високомерните съдят за другите по себе си - според тях, споделяш нещо с виртуалната аудитория за да "търсиш слава", а не просто защото те е впечатлило или харесало и искаш да го направиш достояние до другите било то с познавателна цел или за забавление. Виждала съм дори как нападат други и призовават за съдействие цели групи хора да накажат "нахалника" дръзнал да им "присвои" "великите творения" и ако може с общи усилия да го натикат в миша дупка. Да уточня - не става въпрос за нарушаване на автотски права, никакъв юридически казус няма и никой не нарушава никакъв закон. Смирените хора разбират съвсем точно намеренията ти и дори адмирират подобно споделяне - те не се чувстват ощетени. Е, не е изключено фактът, че някой ги е оценил и решил да ги разпространява да ги радва повече и за това да са "смирени и проявяващи разбиране".

Пуснато на: Съб Мар 21, 2009 12:00 am Заглавие :

А помниш ли ,kati, как през Възраждането хората прочитали и предавали на други или нпреписвали текста и пак предавали на други, защото са разбирали, че не е важно кой енаписал нещо, а какво е то и колко хора а го разграли.

Да си спомним и за мнозината безименни автори, които също са осъзнавали това

И накрая. Разбирам, че някой може да има права мад"интелектуалния си труд" - добре, съгласен съм. Но лично аз бих се радвал, че някой чете, знае, разбира и живее идеите ми дори без да ми знае името. Защото така, всъщност, си осигурявам безсмъртието...ако към това е целта,де Rolling Eyes

Както и да е ! Стремя се винаги да пиша името на автора или това на публикувалия материала като уважение към труда му и като улеснение за любознаещите да се свържат с него.

Пуснато на: Съб Мар 21, 2009 12:20 am Заглавие :

За интелектуалния труд си има закони - трябва да бъде защитен, спор няма. Когато не опира до тези закони, опира до морални такива и е редно и те да се спазват. Начинът, по който се реагира при разпространение и споделяне на някаква информация или продукт, ненарушаващи никакъв закон показва наличието или липсата на високомерие.

Пуснато на: Съб Мар 21, 2009 5:10 pm Заглавие :

Преди да се запиша студентка в Германия, учих три семестъра в Софийския университет. Първото нещо, което по-късно ми направи впечатление тук, в "чуждия" университет, беше липсата на високомерие у преподавателите. То си беше направо шок - как така един професор ще идва на студентските събирания, ще ти се усмихва, ще си пие биричката до теб и ще си говори съвсем нормално с теб! А ако след лекция го питаш нещо от материала, ще рискува да закъснее за следващия час, само за да ти го обясни така, че да го разбереш. Той не е ли наясно колко класи е над нас?!

Така си мислех в началото, защото в Алма Матер ме бяха научили на друго. Там ми бяха насадили, че е нормално преподавателят (даже не е нужно и да е професор) да те гледа отвисоко, да не се появява по време на приемните си часове и да ти показва по време на изпит колко повече знае той от теб. Това е начин тези хора да пазят дистанция от теб, глупавия новобранец - та това са невероятни и световно признати специалисти, които всяка година са из Европата на специализации. Кой си ти, че да си говорят с теб? Охоо, колко боб има още да ядеш...

Само да не си помислите, че тук уча в някое провинциално университетче - няма такова нещо. Говорим за един от най-добрите в Европа, основан във време, когато за образованието в България са се грижели прицърковните училища. За съжаление обаче и той беше признат за елитен (етикет доскоро чужд на германските университети), а според мен високомерието и елитаризма са си първи дружки, та не знам и тук как ще се развият нещата.

Високомерието заслепява и насажда у другите комплекси, които те избиват... пак с високомерие. И тъй като повечето български интелектуалци са неразбрани и комплексирани, не е никак чудно, че са толкова високомерни. Това е моето мнение. Тук от години се движа в академични среди и не съм се срещала с такова високомерно отношение, с каквото се сблъскват повечето студенти в България...

Пуснато на: Съб Мар 21, 2009 6:24 pm Заглавие :

Разпратих ви линкове нагледно да видите как се проявява духовно високомерие!!! Shocked

Ще ви помоля обаче да не посочвате тук, в нашия форум, за кой високомерен сайт става въпрос, нито пък за високомерния му собственик и всички там високомерни участници!

Все пак нека не забравяме, че мълчанието е ... злато, нали?! Rolling Eyes

Пуснато на: Съб Мар 21, 2009 9:22 pm Заглавие :

Поразгледах го, благодаря! Wink

Според Шекспир, Хамлет възкликнал:"Има нещо гнило в Дания!". ...Ама защо ли се сетих точно за това!... Rolling Eyes

Повече няма да коментирам. Cool

Пуснато на: Съб Мар 21, 2009 10:30 pm Заглавие :

Моето мнение е, че високомерните хора просто крият истинската си същност чрез високомерието.Пред хората изглеждат силни, надменни, но всъщност в душата си имат много мъка и страх.Зад високомерието и изтъкването на това колко знае този човек, може да се крие друга истина-че това, което знае са назубрени знания от някоя/и книга/и и човекът да не разбира същността им и всъщност не знае нищо.Всъщност вискомомерието за мен е изцяло реакция на защита от нещо.

Пуснато на: Съб Мар 21, 2009 11:17 pm Заглавие :

според мен високомерието е избиване на много комплекси/страха от това,че другите могат да разберат,че си на Вие с много неща в които се мъчиш да ги убедиш че си наясно-давам пример за това:аз от години се занимавам с определена работа и винаги казва,че има новости или ситуации с които не съм се сблъсквала.по скоро ми вдигнаха кръвното,защото се помъчиха да ми обясняват неща,на които аз самата съм научила този човек и няма от къде да ги знае при условие,че никога той самият не се е занимавал с това,а камо ли да го работи и да го види от практиката.явно идеята беше да ме злепоставят,като ми обяснят като на малоумна за какво става въпрос-абе явно си е мислел,че открива топлата вода.през цялото време се държа много нагло и високомерно с мен,което много ме убиди,но си замълчах-нямаше смисъл да ставам с глупавия и аз глупава.
в момента се сблъсквам именно с високомерие на ниво шеф-подчинени.най-убидното и унизителното е като се мъчат да те изкарат глупав и малоумен пред хора които не те познават и не познават способностите ти.
забелязвам една "мода"напоследък-високомерно държание от хора с финансови възможности към такива с не толкова големи възможности/тия с малките финансови възможности си живеят много по-добре от другите,защото не си напрягат мозъците да мислят по какъв начин да си подхранят високомерието и да "изпъкнат"отново пред другите/.

Пуснато на: Вто Мар 24, 2009 6:28 pm Заглавие :

Навсякъде в живота се сблъскваме с високомерието, понякога и самите ние сме изкушени от него. Но най-големият капан е духовното високомерие - самото понятие съдържа в себе си противоречие - когато присътва духовност би трябвало да отсъства високомерие.

Когато погледнах посочения сайт веднага ми се наби в очите попмпозността и претенциозността, лъхаща от там: Авторите си позволяват наред с иначе интересната и може би ценна информация да афишират превъзходство, все едно, че са избрани на поучават другите по пътя на духовното израстване, защото са по-знаещи, избрани /от кого?/, "мастери" /кой им дава тази титла и по какви критерии?/ и пр.

Истина е, че всеки е на различно ниво в собственото си развитие в тази насока - едни са по-напреднали, други по-назад, трети не знаят за какво иде реч и не ги интересува, четвърти са дори просветлени...Но стигайки до някакво ниво, не означва, че трябва да се гледа на останалите от високо, това е илюзия, която обезмисля всички усилия за духовен напредък.

Останах с впечатлението, че прекаленото наблягане на авторството на цитираните чуждестранни автори и източници /май самите те изпаднали в духовно високомерие/ говори, че са подвластни на някакви чужди съмнителни авторитети, може би организации с не до там духовни намерения и дейности, по-скоро служейки за маскировка на нещо друго по-прозаично и по-"парично". Razz

Това е само мое мнение и предположение, никого не ангажирам, може и да греша. Confused