Причини за появата на енергийния вампиризъм

Пуснато на: Пет Фев 20, 2009 1:09 am Заглавие :

ВАМПИРИ НА РАБОТНОТО МЯСТО

Никой не желае да работи с енергиен вампир и всеки ден да преживява сътворените от него конфликти, напрегнати ситуации и психически стресове, които и без това не са малко в живота ни

Често пъти този вампир е “собственият” ви началник. Ако е така, картината е позната. Тя започва още в понеделник сутринта.
Началникът-вампир събира подчинените си и с това започва големият театър, в който шефът се изявява като велик. На това съвещание, в началото на седмицата, всеки от “неговите хора” получава по нещо: обидна дума. Намек или заплаха… Важното е да не се забравя, че командва той и че всеки трябва да върши това, което той иска..
След сбирката вампирът излиза доволен от стаята и потупвайки хората по рамото ги моли да не му се сърдят, защото всичко, което правел било в полза на общото дело и ако не бил толкова строг и взискателен, никой нямало да работи и всичко щяло да пропадне.

Уважаеми енергийни донори, “имате шанс”, ако шефът ви се зарежда с вашата енергия за цялата седмица само по време на понеделнишките оперативки. Представяте ли си, ако тази ваша енергия не му е достатъчна и той започне да ви събира всеки ден?
Горко ви!

Безполезно е да се борите срещу този началник. Победител от войната ще излезе вампирът, защото всеки път, все по-успешно и по-мощно ще се зарежда с вашата психическа енергия. За него вие и вашата безполезна съпротива представлявате доза спокойствие и здраве. Вампирът не само се радва, но той с нетърпение очаква всяка следваща война, защото вие му правите услуга да ви вижда всеки ден и да се зарежда от вас. Началникът-вампир не може да живее вече без вашата конфронтация, защото вие сте негов безценен енергиен източник.

Моят съвет е: вместо да се сражавате с вампира го накажете! Каквото и да поискате вече от него, той ще се съгласи, защото вампирът е свикнал да получава вашата енергия, която му е жизнено необходима.
Имате право да пожелаете тройно, петорно увеличение на заплатата – вампирът ще ви го даде! Така поне ще получите една малка компенсация за вашата пропиляна психическа енергия и здраве.

Вампирът-началник не обича работата си. Като всеки вампир той се интересува от нея само заради личния си интерес. Без да изпитва скрупули той открито признава, че плюе на другите, важното е той да задържи мястото си. Този началник командва, а не изпълва колектива с положителна енергия и чувството на уважение към себе си.
Като ответна реакция на този метод на управление някои от подчинените превиват гръб, угодничат и се спотайват. Използвайки малодушието им, вампирът започва с още по-голямо настървение да ги държи в подчинение и страх. Така той подхранва измамното си самомнение за непогрешимост и величие.

Спомнете си какво пише Пушкин: “Когато престана да умее да се шегува, започна да задължава другите да го уважават”.
Вампирът-началник точно разбира и оценява ситуацията в екипа, който ръководи, затова крещи, удря по масата и оскърбява в очите, преструвайки се на разстроен и съкрушен от неприятностите, които самият той е сътворил. Целта е да зашемети психически хората, а след това да завоюва пространство, в което да въдвори своя измислен закон.

Началникът-вампир не уважава хората, но “добре” преценява от кого има полза. По правило вампирът се отнася различно към тези, с които работи. Едни използва за донори, а други за “приятели”.

Ще ви предложа експеримент. Това, което единствено трябва да направите е да не реагирате на грубостта на началника си.
Когато вампирът ви нападне, в замяна му се усмихнете. Споменете нещо неопределено за времето, разкажете весела история или случка, която сте видели на улицата. Ако успеете да се въздържите и да не отвърнете на агресията му и направите това, което ви казах, всички ще станат свидетели на чудо!

Хората около вас ще видят как вампирът изведнъж започва да почервенява, как тялото му се разтриса и той се хваща за сърцето. Пред очите ви ще се разкрият и с пълна сила ще блеснат истинските симптоми на болестта на вампиризма: вик от безсилие, грубост от невъзпитание, ярост от злоба. В този момент всичко, добре прикривано и пазено в тайна, ще блесне и ще се разбере какво представлява вашият началник, който е енергиен вампир.

А това ще се случи, защото този път не сте отдали своята енергия на вампира, с която той е свикнал и очаква да я получи при всяка среща с вас.

Докато не се отскубнете от тази прегръдка, ще продължавате да
бъдете енергиен заложник. Ще продължавате да подчинявате психическото си здраве и настроение на вампирската агресивност и наглост.

Не се колебайте и променете живота си. Усилието си заслужава!

А след като това стане и вие успеете да забравите преживяното, тогава с чувство на огромно облекчение, без страх ще осъзнаете истинските си чувства към този човек. Тогава вече никога няма да споменете името му, а времето, преживяно под дъжда на неговите психически изстрели, ще остане в душата ви оцветено в тъмносиво.
В не малко колективи се създава постоянно напрегнато психическо поле заради шефовете-вампири, които тровят живота на хората. Извадени от равновесие и психически изчерпани някои напускат, но вампирите непременно остават! Така е, защото вампирът винаги успява да намери подкрепа и красноречиво оправдание за своята психологическа несъвместимост с колектива. За своя вампиризъм!

Всички добре знаем, че около началника-вампир се създава “прекрасна” атмосфера за виреене на подмазвачи, угодници и доносници. Среда за хора с дребни душици, за които това поведение е начин да се спасят и да преживеят по възможност по-безболезнено енергийните сътресения, устройвани от началниците им.

Вампирът-началник сам създава тези хора. Те са му нужни така, както са му необходими хлябът и водата. От “шпионите”, които държи в близост и подчинение вампирът научава всичко, което иска да знае и го интересува: кой какво върши и какво мисли. Ако до него няма безропотни подчинени, които да му се възхищават и да му служат, а той да се зарежда с енергията им, вампирът не може да “вирее”.
Никой не обича подмазвачите и доносниците, но замисляли ли сте се за цената, която тези хора плащат, за да бъдат приближени на шефа? За наказанието, което доброволно изтърпяват всеки ден, като поемат огромния психически товар, с който ги товари вампирът.

Наблюдавайте вампирите и мълчете!

Не отвръщайте на тяхната агресия нито с дума, нито с жест. Ако успеете да запазите самообладание, едва тогава ще можете да видите тяхната истинска същност.

Мълчанието е злато, както казват древните.

Ако намерите сила и воля у себе си и премълчите и не отвърнете на грубостта, тогава вашата психическа енергия, тази скъпоценна частица от същността ви ще остане във вас и няма така лесно да я изхвърлите в блатото на вампиризма.

Не е възможно около вас да няма човек, който не обичате и който да не ви дразни по някакъв начин. И тъй като изпитвате неприязън, това чувство постоянно ви кара да мислите или да говорите за него, а това означава, че и цялата ви психическа енергия се прелива към него. Това е истинската причина, поради която в даден момент започвате да изпитвате необяснимо чувство на жажда да се заредите отвън, с чужда психическа енергия.

Човек, който постоянно критикува, прави оценки или твърде често осъжда живота и поведението на другите, без съмнение е потенциален вампир. Нормалният, здрав човек има сили да прощава.

И още една истина за вампиризма. Колкото по-високо е самомнението, а значи и високомерието, толкова по-лесно този човек попада в примките на вампиризма.

Много често т.нар. “високи длъжности” са в ръцете на точно такива самовлюбени и нахални хора-вампири, които можете безпогрешно да разпознаете. Всяка тяхна дума е демонстрация на псевдовеличие, непогрешимост и суета. Това са хора, способни да влязат в ожесточени конфликти или дори война, ако решат, че някой е застанал на пътя им. “Ще те унищожа”, “Ще ти почерня живота” – това е заканата, изписана с черни букви на знамето, което държат в ръцете и душата си, влизайки в битката за чужда енергия. Но тези “величия” безпогрешно се ориентират пред кого да свалят гарда и да направят лъскав комплимент, защото истинската същност на енергийния вампир е прикриваната двойнственост.

Пуснато на: Пет Фев 20, 2009 1:14 am Заглавие :

ТАЙНИТЕ “НОМЕРА” НА ВАМПИРИТЕ

Всеки вампир има свои собствени “номера”, но често пъти ставаме жертва и на “универсални” вампирски хватки, с които те ни провокират, за да се доберат лесно до нашата психическа енергия, а след това да се заредят с нея. Това се отнася до всички вампири, независимо дали те са слънчеви или лунни.

Съжителството с вампир се превръща в периодично бягство и връщане към времето на поредното енергийно зашеметяване и откъсване на енергия, което се повтаря отново и отново.

Наблюденията показват, че по същество вампирите представляват психологически паразити, които черпят жизнена енергия (също емоционална и ментална) от енергийните обвивки на хората. Обикновено този процес се осъществява в най-тънкия слой на физическото и ефирното тяло на донора. Например човек с разстроен енергиен слой в областта на сърцето губи енергията си именно чрез него.

Ето някои методи, с които си служат вампирите.

В стаята неочаквано влиза човек, който не обичате и не уважавате. Създава се ситуация, в която казваме “Е сега вече няма да мога да издържа”. Вие започвате да треперите. Усещайки вашето напрежение, без да губи време вампирът започва тихичко, “на ухо” или обратното – игриво и шумно да бърбори с някой от присъстващите. Психическият крадец умишлено демонстрира, че това, което разказва или обсъжда с другите, вас въобще не ви засяга.

Ако вече сте преживели подобна ситуация, припомнете си как в момента, в който се е появил този човек сте изпитали отвращение и сърцето ви е започнало да бие силно и неравномерно, а дишането почти е спряло и се е пренесло към носа. Гърлото ви е пресъхнало, а ръцете и краката са започнали нервно да се движат. Но тъй като сте културен човек вие сте успели да запазите самообладание и да не покажете чувствата си пред хората, въпреки че с бясна скорост те са завладели цялото ви същество.

Вампирът прекрасно разбира какво става с психическата ви енергия. Той е доволен. Такава е била неговата цел – да ви извади от равновесие, да ви изнерви, а след това безотказно да се зареди с вашата енергия.

Запомнете добре: колкото по-силна и явна е реакцията на вампирските “номера”, толкова по-бързо и по-богато ще го подхраните с вашата сила.

След минута вампирът напуска стаята успокоен и щастлив. Той е успял! Успял е да се добере до енергията ви и да ви направи свой донор, което означава, че оттук насетне още дълго ще изпитвате чувството на тотално психическо опустошение. Сърцето ви ще продължи да бие неравномерно и ще ви заболи главата. Ще изпиете хапчето, а след това ще започнете гласно да обсъждате и да се възмущавате от нахалството на вампира. Тогава всички, които са наоколо ще разберат, че за свой енергиен донор вампирът е избрал не друг, а вас.

Искам да ви попитам поне веднъж задавали ли сте си въпроса по каква логика това се случва точно на вас? С какво сте длъжни на вампира? Защо той чисти психическата си кал върху вас? И докога ще продължавате да преживявате енергийната агресия на този човек?
Ако все още нямате отговор на тези въпроси, крайно време е да си дадете сметка за това какво губите, като позволявате върху вас да се извършва психическо издевателство.

Познавам млад жизнерадостен човек, който по време на великденските пости за първи път в живота си реши да гладува. Забелязах, че през дните, в които не се храни моят познат дразни хората около себе си с неуместните си шеги и груби забележки. Преди да започне да гладува шегите му бяха безобидни, меки и весели, с тънко чувство за хумор, а сега той обиждаше хората. Като анализирах поведението му разбрах, че по време на гладуването изпитва енергиен глад и необходимост да се храни с чужда енергия. Чрез своите остри и обидни шеги младежът неосъзнато започна да използва някои “хватки” на вампиризма. Чувството за физическо страдание и отсъствието на радост от очистването на организма започна да се проявява като раздразнение срещу околните, а напрежението от дискомфорта поради гладуването се превърна в гняв и злоба, с които той нападаше хората.
Всяко изпитание изисква духовна готовност, в противен случай ще се превърне в енергиен глад, а това означава и във вампиризъм.

Когато след време обясних това на моя познат, той ме разбра правилно.
Напоследък станаха модерни различни методи за очистване на организма. За съжаление обаче след някои такива практики редица хора започват да се чувстват по-зле отпреди, вместо да постигнат очаквания резултат и да оздравеят. Обяснението е просто.
Не е възможно да се постигне ефект на пълноценно физическо здраве, ако човек е затлачен на астрално и ментално ниво. Или ако говорим на езика на езотеричната философия, всеки човек трябва задължително да поддържа своите три тела - физическо, астрално и ментално – в постоянна хармония и равновесие. На ментално ниво да “гаси” лошите мисли, които го затормозяват; на астрално – да успокоява чувствата и емоциите си. Едва тогава е възможно в тялото да се осъществят онези положителни промени, които той очаква и желае.

Не напразно в православната религия Светите Пости се предшестват от Прошка. “Успокой се, прости всекиму, смири се със съдбата си, възлюби ближния си, радвай се на вътрешното си обновление, на духовното си очистване и физическо облекчение”. Без този нравствен аспект на живота човек всеки път ще попада в мрежата на тежкото минало, а не в светлото и щастливо бъдеще.

Нека споменем още една “тайна хватка”, която използват вампирите, за да се доберат до нашата психическа енергия. Това е постоянно изискване на доказателство.

Колкото и да се стараете, каквото и да кажете или да направите, бъдете сигурни, че никога няма да успеете да убедите един вампир. Независимо от усилията, които сте положили и аргумените, които сте изложили, той непоколебимо ще остане на своето мнение. Нервите, които ще изхабите и опустошението, което ще изпитате, са част от вампирската агресия срещу вас. На вампира му е необходим конфликт. Той не престава да провокира към психическо стълкновение, при което крещи и ругае, ръкомаха и удря, а вие продължавате да се опитвате да докажете святата истина. Безполезно усилие!
Вие се гърчите пред очите му и не подозирате, че тази гледка вдъхновява още повече вампирската агресия, че от това ваше “падение” вампирът изпитва върховно удоволствие.

Той е на “седмото небе”, защото е успял дя вие оплете в мрежите си и е щастлив, че ви вижда поразен и смазан.

Помнете – мъдрият човек никому нищо не доказва, още повече на енергиен вампир!

Пуснато на: Пет Фев 20, 2009 1:54 am Заглавие :

Нещо се пооплетох вече и не мога да разбера кога реагирам като вампир и кога като жертва.Май трудността идва от това, че ми е трудно да призная пред себе си.Какво не трябва да прави или да прави енергийният вампир,за да се излекува?

Пуснато на: Пет Фев 20, 2009 2:03 am Заглавие :

Аз също дърпам от енергията на хората ,когато съм изморена ... уж за това съм изнервена и почвам да се карам с хората около мен ... После се чувствах супер !След време разбрах какво всъщност правя !

Сега когато съм изморена отбягвам разговори с които и да е.Влизам в банята ,взимам душ ,пускам музика или гледам комедия .

Това ме зарежда и не ми е нужно да правя тази несъзнателна глупост!

Намери начин по които ти се зареждаш с енергия ,но не чрез друг.Когато си изморена го прави и тогава говори с другите ! Няма нищо лошо в това да поискаш да не те безпокоят за известно време и да отделиш час ,два за себе си !

Когато се почувстваш свежа и заредена с енергия се върни към нормалните си ежедневни задължения!

Поне аз така правя ако искаш опитаи и ти!

Пуснато на: Пет Фев 20, 2009 2:35 am Заглавие :

Диди, страхотна си!Винаги,когато чета постовете ти след това се чувствам страхотно!Дръпнала или не от твоята енергия, радвай се,че си направила някого щастлив в момента! Very Happy

На мене ми е трудно да определя кога действам като жертва и кога като енергиен вампир.radea ми изпрати една книга за вампиризма, за което съм й много благодарна и смятам да я прочета и едва като се справя със собствения и на околните вампиризъм да давам съвети! Very Happy

Лека нощ!

Регистриран на: 16 Фев 2009 Мнения: 6

Може ли моят мъж да е такъв вампир.Когато се прибера у дома сама ми е много добре.Но когато се прибере и той нещата стават различни.Самото му присъствие ми действа подтискащо.Не мога да стоя близо до него и да го гледам в очите.Заболява ме главата веднага.Дори и детето като си е в къщи нещата са същите.Нямам настроение за нищо когато е до мен. Rolling Eyes

Пуснато на: Пет Фев 20, 2009 1:19 pm Заглавие :

Случва се така, защото всичкото това, което правиш качва стойностите на серотонина!

В това е цялата тайна!

Приготвила съм ви много нещица за серотонина и допамина, но нямам време да ги доизлъскам и отворя тема с тях.

Ама и това ще стане, някога, но ... не сега. Wink

Пуснато на: Пет Фев 20, 2009 1:30 pm Заглавие :

Най-после! Very Happy

За да различиш кога вампирстваш трябва само да констатираш кога правиш това, което другите правят с теб в негативна насока.

Така например изпадането в истерия си е чист вампиризъм. Различните видове обвинения или констатации за отрицателни прояви срещу някого пък е чист вид енергийно нападение, което също се числи към вампиризма.

А може да се изразя и с твои думи: тогава когато отвръщаш на съответни нападки от някого, който те е настъпил по мазола и на свой ред го настъпиш по целия крак. Тогава.

Пуснато на: Пет Фев 20, 2009 1:52 pm Заглавие :

Това говори, че имаш дефицит на енергия, т.е. ти си в енергиен преразход.

Говори още, че и съпругът ти, и детето - също.

Мога да кажа още, че в твоя случай става въпрос за общ семеен вампиризъм, който най-вероятно се дължи на здравословни проблеми свързани с хормоналната обмяна, протеините, аминокиселините и минералите.

Пуснато на: Пет Фев 20, 2009 2:18 pm Заглавие :

Маг Селена, твоите думи затвърждават моето убеждение, че в моето семейство, пък сега и в новото ми постоянно си разменяме ролите на жертва и вампир. Имам нужда да си почина малко, че откакто похванах тази тема,спа по - малко,за да чета.Като поотпочина може би ще дойде и просветлението. Smile

Пуснато на: Пет Фев 20, 2009 2:20 pm Заглавие :

Правилно решение вземаш!

Ми ... приятно спане и възстановително! Wink

Пуснато на: Съб Фев 21, 2009 5:17 pm Заглавие :

Ето още нещо за черпенето на чужда енергия от книга на Джеймс Редфийлд. В откъса не се използват понятията "вампири" и "вампирски техники", но става съпрос точно за няколко вида неосъзнат вампиризъм, които се прилагат от повечето хора.

----------------------------------------------------------------

Слушах внимателно, напълно покорен от думите на Санчес.
- Значи от нас се иска само да се изпълваме с енергия както ме научи Джон, и случайностите започват да възникват от само себе си, така ли? - попитах аз.
- Да, обаче това не е толкова лесно, колкото си мислиш. Преди да се свържем с енергията на една по-ясна основа, трябва да преодолеем още едно препятствие - Шестото поред откровение се занимава с този въпрос.
- И какво е то?
Санчес ме погледна в очите.
- Да си дадем сметка по какъв начин се стремим да упражняваме власт над останалите. Както си спомняш в Четвъртото откровение се говори за това, че хората винаги са изпитвали недостиг на енергия и са търсили средства да властват едни над други, за да се сдобиват с енергията, която протича между тях. Петото откровение ни дава да разберем, че съществува алтернативен източник на енергия, но ние не можем да осъществим реална и трайна връзка с него, докато не осъзнаем нашия личен подход за упражняване власт над другите и не престанем да го използваме - тъй като винаги, кога то се върнем към този свой навик, ние прекъсваме връзката си с върховния източник на енергия.
- Освобождаването от този навик не е лесно, защото началото той винаги е несъзнателен. Ключът към освобождаването от него е да го сведем напълно до съзнанието си. Това може да стане само като си дадем сметка, че сме го усвоили още в ранното си детство, когато е трябвало да получаваме внимание и да черпим енергия от възрастните. Тогава сме усвоили един стил да упражняваме власт, който повтаряме все отново и отново. Аз го наричам несъзнателна властническа драма.
- Наричам го драма, защото е нещо като добре усвоена филмова сцена, чийто сценарий сме написали в младостта си. После разиграваме тази сцена все отново и отново в ежедневния си живот, без да съзнаваме това. Знаем само, че ни се случва все едно и също. Целият проблем обаче е, че ако непрестанно повтаряме все тази специална сцена, останалите сцени от филма на нашия реален живот - това върховно приключение, белязано от случайни съвпадения - не може да върви напред. Ние спираме филма, повтаряйки все същата драма на манипулация с цел да получаваме енергия.
Почувствах се леко разочарован. Не можех да проумея съвсем принципа на властническата драма. Исках да споделя това със Санчес, но чувствах, че не мога. Продължавах да изпитвам недоверие към него и не ми се искаше да се саморазкривам.
- Разбра ли ме? - попита той.
- Не зная - отвърнах не особено учтиво аз. - Не зная дали аз имам властническа драма.
Той ме погледна с изключителна сърдечност и се разсмя на глас.
- Така ли? - попита той. - А защо тогава винаги се държиш толкова резервирано? [...]
- За да получаваш енергия, ти си си изработил един механизъм да контролираш хората и ситуациите, като се затваряш в себе си и изглеждаш непроницаем - поясни той. - Казваш си, че просто си предпазлив, но всъщност се надяваш някой да бъде привлечен в твоята драма и да се опита да разбере истинската ти същност. И ако някой се опита, ти оставаш недосегаем и го принуждаваш да се бори и полага усилия, за да определи истинските ти чувства. При това хората те обгръщат с пълното си внимание и това изпраща тяхната енергия към теб. Колкото по-дълго поддържаш техния интерес и недоумение, толкова повече енергия получаваш. За съжаление, когато играеш ролята на недостъпен, ти забавяш темпото на своя живот, повтаряйки една и съща ситуация непрекъснато. Ако се беше разкрил пред Роландо, твоята житейска драма можеше да получи нов и смислен обрат.
Почувствах се подтиснат. Аз действително имах навика да крия истинските си помисли. Загледах се през прозореца, докато изкачвахме пътя към върховете. Санчес отново насочи цялото си внимание, за да избегне опасно нападналите камъни. Когато пътят стана по-прав, той погледна към мене и каза:
- Първата стъпка, която трябва да направи всеки от нас, за да се освободи от властната си драма, е да я сведе напълно до съзнанието си. Ние не можем да вървим напред, преди да погледнем в себе си и да установим манипулативния ни подход да черпим енергия. Току-що с тебе се случи тъкмо това.
- И каква е следващата стъпка?
- Всеки от нас трябва да се върне към миналото си, към ранния си живот в семейството, и да види как е бил формиран този навик. Когато разберем кое го е породило, ние можем да положим съзнателно усилие да не упражняваме власт. Трябва винаги да се помни, че всички членове на нашето семейство са участвали в една или друга властна драма, за да черпят от нашата енергия като деца. Това е наложило и ние да си изградим своята властна драма. Налагало ни се е да имаме стратегия, за да си върнем обратно отнетата енергия. Конкретната драма, която сме си изградили, винаги е във връзка с членовете на нашето семейство. Когато осъзнаем енергийната динамика в семейството си, можем да надживеем тези стратегии за упражняване на власт и да разберем истинската същност на взаимоотношенията си.
- Какво имаш предвид под истинската същност на взаимоотношенията?
- Всеки човек трябва да си обясни наново семейния си опит от еволюционна, от духовна гледна точка и да открие кой е всъщност. Направим ли това веднъж, властната ни драма отпада и животът ни взема друга посока.
- Откъде да започна тогава?
- Първо трябва да разбереш как се е формирала твоята драма. Разкажи ми нещо за баща си.
- Той е добър човек, с чувство за хумор, но... - подвоумих се какво да кажа, защото не исках да изглеждам неблагодарен към баща си.
- Но какво? - попита Санчес.
- Ами, винаги се е отнасял прекалено критично към мен. Все нещо не правех както трябва.
- По какъв начин се отнасяше критично? - попита Санчес.
Представих си моя баща - млад и силен.
- Задаваше ми въпроси и винаги намираше нещо неправилно в отговорите ми.
- И какво ставаше с енергията ти?
- Сигурно съм се чувствал изтощен, защото се опитвах да не му казвам нищо.
- Значи си станал затворен и дистанциран, за да предизвикваш вниманието му, като в същото време не му се разкриваш, за да не му даваш повод да те критикува. Той е бил взискателен тип, а ти си се изхитрил да не му даваш отговори.
- Сигурно е така. Какво разбираш под взискателен?
- Това е друг вид драма - драмата на взискателния. За да получават енергия, такива хора вечно задават въпроси и се ровят в света на другите с единствената цел да открият в тях някаква слабост. Така те постоянно отричат чуждия свят. И ако човек се поддаде на техния негативизъм, той попада в тази драма и започва да се чувства смутен в присъствието на разпитвача, да се съобразява с неговите постъпки и мисли, за да не сбърка в нещо пред него. Тази психическа зависимост дава на взискателния енергията, от която се нуждае.
- Спомни си не ти ли се е случвало да изпаднеш в ситуация, в която да съобразяваш постъпките си по такъв начин, че да не бъдеш критикуван? Това те отклонява от твоето предназначение и те лишава от енергия, защото трябва да се съобразяваш с мнението на друг човек.
Съвсем точно си спомних такова състояние.
- Значи баща ми е бил взискателен? - попитах аз.
- Така изглежда.
Замислих се за драмата на майка ми. Ако баща ми е бил взискателен, каква ли е била майка ми? Санчес ме попита за какво съм се замислил.
- Чудех се каква ли е властната драма на майка ми - отвърнах аз. - Колко типа драми съществуват?
- Ще ти обясня класификацията, за която се говори в Ръкописа - каза Санчес. - Всеки манипулира другите, за да извлича енергия или агресивно като пряко принуждава хората да му обръщат внимание, или пасивно, разчитайки на тяхното съчувствие или любопитство. Например, ако някой те заплашва, словесно или физически, ти си принуден от страх, че нещо може да ти се случи, да му обърнеш внимание и така му предаваш енергия. Човекът, който те заплашва, те въвлича в най-агресивната драма, която в Шестото откровение се нарича драма на насилника.
- От друга страна, ако някой ти разкаже всички ужаси, които е преживял, той те задължава да проявяваш съчувствие и отговорност към неговата съдба и по този начин властва над теб по най-пасивния начин, което в Ръкописа се определя като драма на „горкия аз". Помисли само върху тази драма. Нима не ти се е случвало да бъдеш с човек, който те кара да се чувстваш виновен в негово присъствие, макар да знаеш, че няма причина за това?
- Случвало ми се е.
- Това е така, защото си бил въвлечен в драмата на „горкия аз". Такъв човек прави всичко, за да те постави в ситуация да се чувстваш така, сякаш не правиш достатъчно за него. Затова изпитваш чувство на вина дори само от присъствието му. Аз кимнах.
- Драмата на всеки човек, от най-агресивната до най-пасивната, има своето обяснение - продължи Санчес. - Ако един човек е прикрито агресивен, ако се стреми да ти намери недостатъци, като постепенно подронва твоя свят, за да извлича енергия от тебе, както в случая с твоя баща, това е типът взискателен човек. От друга страна, твоята затвореност е не толкова пасивна, колкото драмата на „горкия аз". Така че различните типове драми могат да бъдат класифицирани по следния начин: драма на насилника, драма на взискателния, драма на затворения и драма на „горкия аз". Разбираш ли?
- Струва ми се, че да. Значи според теб всеки човек може да се открие някъде сред тези четири типа?
- Точно така. В различни обстоятелства хората могат да използват различни драми, но повечето имат една доминираща властна драма, която е била с най-голям ефект сред членовете на семейството от ранното ни детство, тъй че сме склонни да я повтаряме непрекъснато.
Изведнъж ми стана ясно. Моята майка правеше с мен точно същото, каквото и моят баща. Обърнах се към Санчес.
- Моята майка. Вече разбирам каква е била. Тя също е била взискателен тип.
- Значи драмата е била удвоена - отбеляза Санчес. - Нищо чудно, че си толкова затворен. Е, поне не са оказвали насилие върху теб, не си се чувствал застрашен.
- А какво би станало при такова положение?
- Щеше да си отработиш роля на „горкия аз". Разбираш ли принципа? Ако си дете и някой чрез заплаха с телесно насилие черпи от твоята енергия, тогава да бъдеш затворен не ти помага. Колкото и да си затворен, те не дават пукната пара за теб и по този начин няма да ги накараш да ти отдадат някаква енергия. Прекалено силни са. Ето защо си принуден да станеш още по-пасивен, да се опиташ да предизвикаш съчувствие, като играеш ролята на „горкия аз", за да ги накараш да се смилят над теб, да събудиш у тях чувство за вина, за да ги накараш да не ти причиняват всичко онова, което ти причиняват.
- Ако и това не помогне, ти като дете се научаваш да търпиш, за да се противопоставиш на насилието с насилие, когато порастеш - той замълча.
- Човек може да стигне до всякакви крайности, само и само да получи внимание и по този начин енергия от страна на семейството си. После тази негова стратегия се превръща в изпитан начин да упражнява власт и над останалите, когато трябва да извлича енергия, и по този начин драмата непрестанно се повтаря.
- Разбирам как се формира типът на насилника, но какво ще кажеш за взискателния? - попитах аз.
- Представи си, че си дете и членовете на твоето семейство те оставят сам или пък те пренебрегват, твърде заети със своята кариера или с нещо друго - какво ще направиш?
- Не зная.
- Ако се затвориш в себе си, не би предизвикал никакво внимание от тяхна страна; те просто няма да те забележат. Тогава няма ли да започнеш да ги подлагаш на критика, да се опитваш да им намериш някакъв недостатък, да изскубнеш тайната от тези затворени хора, за да ги принудиш да ти обърнат внимание и да ти посвещават от енергията си? Това прави взискателният човек.
Постепенно започваше да ми става ясно.
- Значи затворените хора създават взискателните!
- Точно така.
- А взискателните създават затворените! Насилниците създават хората, които се стремят да предизвикват съжаление или други насилници!
- Правилно. Така властните драми се възпроизвеждат. Помни обаче, че човек е склонен да ги забелязва у другите, но да си въобразява, че той самият е чужд на подобни средства. Всеки от нас трябва да преодолее тази илюзия, за да върви напред. Всеки човек, поне в някои моменти, разиграва една или друга драма, и трябва само да се обърнем назад и да се вгледаме в себе си, за да разберем каква е тя.
Известно време мълчах. Най-сетне погледнах Санчес и попитах:
- Когато веднъж разберем нашата драма, какво следва от това?
Санчес намали скоростта, за да ме погледне в очите.
- Вече сме наистина свободни да станем нещо повече от несъзнателната роля, която играем. Както ти казах и преди, можем да открием по-висш смисъл в живота си, духовната причина да се родим тъкмо в това семейство, и така да разберем кои сме всъщност.

Пуснато на: Съб Фев 21, 2009 6:14 pm Заглавие :

Това е много интересно разяснение за произхода и причините на някои поведенчески модели с елементи на вампиризъм - коренят се в семейството и взаимоотношенията родители-деца /или други постоянно присъстващи роднини, изиграли роля във възпитанието/. Характерът и поведението на възрастните спрямо децата спосбстват за изграждане модел на поведение спрямо оклоните - от детска до зряла възраст - нещата стават инстинктивно и подсъзнателно. Само когато се осъзнаят, може да се работи върху тяхното коригиране, защото до този момент човек си мисли, че така успява най-добре да вирее в личните си взаимоотношения и социални контакти и съответно да се съхрани.

Пуснато на: Съб Фев 21, 2009 10:03 pm Заглавие :

radea,точно в целта си попаднала! Very Happy

Докато четях за вампиризма тези дни,направих точно такова връщане назад във времето,за да видя къде е първопричината за всичко.

Пуснато на: Нед Фев 22, 2009 3:18 am Заглавие :

Основна отличителна черта на вампиризма е отсъствието на позитивен обмен на енергия в междуличностните контакти. Например определен човек от вашето обкръжение живее с постоянната вътрешна нагласа, че сте му длъжен. Вие му правите услуга след услуга, помагате му, а в отговор не получавате нито благодарност, нито уважение, нито пари.

След всяка среща с вампир изпитваме чувство на неудовлетвореност, на умора, на съприкосновение с душевна посредственост и грубост. Контактувайки с биовампир, неволно започваме да проявяваме прекомерна раздразнителност, а след това, попадайки в потока на негативните емоции загубваме самоконтрол, което на свой ред води до загуба на енергия. Усещаме особен вид физическа слабост и сънливост, повишена емоционална и физическа възбудимост.

Неочаквано се появяват физически травми и още множество други здравословни проблеми, за които не можем да намерим обяснение.
Започваме да боледуваме! Затова пък вампирът е зареден с нашата енергия. Той е спокоен! Той е здрав!

Печалните последици от донорско-вампирските отношения са свързани и с това, че в съдбата на донора все по-често се появяват програмите на черната карма, което го отдалечава от самосъзнанието и самореализацията. И още нещо, което непременно трябва да кажем.
Ние сами, доброволно подхранваме вампирите, а неравностойните отношения с тях от позицията на енергията са следствие на нашия вътрешен свободен избор!

Енергийното поле на вампирите е затворено и затова те не могат да се зареждат с чистите и положителни енергии от обкръжаващата ги среда, а ги крадат от хората.

Вампирът изпитва постоянно (съзнателно или подсъзнателно) желание да влезе в контакт с някого. Ообеност при тези контакти е стремежът да бъде колкото е възможно по-близо до жертвата си и дори ако е възможно – да я докосне. Най-често обект на този стремеж е жизнерадостен човек с голям енергиен потенциал. Редом до такива хора вампирът се чувства стабилен и спокоен.

Горкият донор! В началото изпитва раздразнение, след това опустошение и изтощение и накрая непреодолимо желание да преустанови всякакъв контакт с вампира. Но интересното е, че веднага, след като се изплъзне и се почувства добре, донорът започва да приема раздразнението си като нещо безпричинно и да изпитва чувството на разкаяние и желание да бъде приятен и сърдечен при следващата среща с тоси човек. За съжаление обаче всеки следващ контакт води до един и същи резултат.

Като правило вампирът мисли само за себе си. Въпросите, които не му дават мира и се въртят в главата му, са: “… ами аз…”. “… а за мен…” “… а на мен…”. Всичко останало в неговото поведение е театър – скроена и коварно изиграна пиеса.

Върховен стремеж на вампира е желанието му да бъде в центъра на вниманието на хората. Ако не успее да извоюва този статут за себе си, настроението му рязко пада, а той става още по-агресивен и още по-лош.

Вампирът не желае да слуша другите. Затова пък се упоява от собствения си глас и възможността да бъде чут. Вампирът обича да разказва истории и свои преживявания, като в същото времв изпитва чувство на превъзходство и отегчение към проблемите на другите.
Убедеността му, че освен неговите емоции всичко останало е незначимо, прави от вампира нетолерантен човек.

Забавно е да се наблюдава как вампирът изпада в психически екстаз, ако получи аплодисменти. Егоцентричният, главозамаян, прехласнат пред себе си вампир в този момент става още по-жесток и коварен към енергийния си донор.

Никой вампир не търпи чуждо мнение, ако то не съвпада с неговото. Бог да е на помощ на този, който се опита да му противоречи или има неблагоразумието да защити възгледите си пред него.

Като правило вампирите живеят за сметка на другите, независимо дали това ще бъде в материален или в емоционален план.

Те са самовлюбени, завистливи и дребнави егоисти. Винаги готови да всемат, но много трудно да дадат от себе си. Мисълта, която преследва вампира е, че той заслужава повече от това, което получава. Това натрапчиво усещане го прави ненаситен и алчен човек дори към най-близките хора.

Правилото, което движи мотивацията на вампира е: “Важното е аз да съм добре”.

Всичко, за което говорихме по-горе създава огромно психическо напрежение, в което вампирите съществуват. То ги тласка да преследват жертвата си неуморно, като всеки път стават все по-агресивни и по-жестоки в нападките си