Поражението

magdaj ме подсети с две свои теми в "За Семейството", че не е лошо да кажем няколко думи за поражението... Или поне за онова, което другите смятат за наше поражение, а то си е чиста проба Победа. Не зная какво мислите по въпроса, но като човек много падал и ставал зная истинската цена на поражението - безценно е.

Мога да дудна още много по въпроса, но си спомням един много хубав стих на Халил Джубран Халил. Бях поразен, когато го прочетох за първи път, защото все едно някой беше окрал всичко, което съм изпитвал и чувствал и преживявал нееднократно и го е изпипал в съвършен стих. Трудно е да се каже нещо повече, след като съм се убедил от личен опит, че нещата стоят именно по този начин. Смятам, че всеки би могъл да ги погледне така, стига да пожелае, а може и да си счупи главата празна и това да е воистине поражението му. та ето и стиха - не съм сигурен, че е най-силният превод, който ми е попадал, но е единственият, който ми скокна в ръцете при диренето.

Поражение

Поражение, мое поражение, мое
отчуждение и уединение,
ти си ми по-свидно от хиляди победи,
по-сладостно за сърцето ми от цялата
слава на света.

Поражение, мое поражение, мое
предизвикателство и себепознание,
чрез тебе знам, че още съм млад и
бързоног,
че не ме блазнят увехнали лаври.
Чрез тебе открих самотата
и радостта да съм отхвърлян и презрян.

Поражение, мое поражение, мой бляскав
меч, мой щит,
в очите ти прочетох,
че който дири трон, сам става роб;
че който иска да бъде разбран,
се принизява;
че за да вникнеш в някого, трябва да го
обозреш.
Отрони се като зрял плод, за да бъдеш
храна.

Поражение, мое поражение, мой смели,
храбри спътнико,
ще чуеш песента, виковете и
мълчанията ми
и друг освен теб не ще ми говори за
пърхането на крилете,
за брожението на морето
и за планини, пламтящи в нощта.
Единствено ти ще извървиш стръмните
каменисти пътеки на душата ми.

Поражение, мое поражение, безсмъртно
мое дръзновение,
двамата заедно ще се смеем посред бурята,
заедно ще копаем гробове за онова, което
в нас умира,
неотклонно ще гледаме в упор слънцето
и ще бъдем опасни.

Пуснато на: Чет Фев 05, 2009 10:22 pm Заглавие :

Към прекрасното стихотворение предоставено ни от Маг Живин ще добавя следната мисъл, изказана не знам от кого :" ...Това, което не ни убива ни прави по-силни..." Лично съм го изпитала. След преминаване периода на осмисляне на поражението винаги съм се чувствала по-силна и по-мъдра. Сякаш преоткривам нови качества в себе си. Мисля, че поражението е своего рода Учител.

Пуснато на: Пет Фев 06, 2009 9:05 am Заглавие :

Поражението е победа за душата и израстване на личносттa.

Поражението няма външно проявление,това е вътрешна трансформация!

Поражението не е поражение така както повечето хора определят самата дума ,като смисъл.

Това е моето лично мнение по темата.
Благодаря Живин !Сутринта ми започна много хубаво с тази тема !

Пуснато на: Пет Фев 06, 2009 10:33 am Заглавие :

С останалото съм напълно съгласен, taniuga, но за да е питателно, поражението трябва да се консумира непосредствено, напълно вряло, подправено с непоносимата лютивина на най-мрачните си моменти.

Оставим ли го да изстине, твърде вероятно е да хване "коричката" на мисълта и предразсъдъците ни, и да изпаднем в стандартната "упойка" на ума - обяснения на факти чрез външни фактори, а после изводите на ума, и успокоенията на егото... вместо да се възползваме от най-сгодния момент да взривим и разчистим остатъците от ненужностите по пътя ни, тъй като именно те са натежали дотолкова, че са ни въвлекли в "поражение". Cool

Пуснато на: Пет Фев 06, 2009 12:32 pm Заглавие :

И вие сега какво? Всички дружно искате да кажете, че много харесвате да сте в състояние на поражение, ли? Леле!!! Shocked

Че се случва - случва се. Че на всеки се случва, така е. Че понякога е доста често - и това е така. Че от поражението човек може да излезе по-силен и по-мъдър - вярно е. Ама чак пък да ви харесва. Сигурно още много път имам да извървя, докато стигна до такова осъзнаване и мъдрост /като вашите/, но засега поне на мен поражението ми прилича на полезните храни - много са полезни, знам, че трябва това да ям, ама по-ми е хубаво да ям от вредните. Very Happy

Пуснато на: Пет Фев 06, 2009 12:36 pm Заглавие :

Да … обаче поражението да ти кажа ,Пенка … много ,много не ти дава право на избор,особено с подобно мислене!

Но това си е мое мнение разбира се Wink

Пуснато на: Пет Фев 06, 2009 1:09 pm Заглавие :

Що бе, Диди? Що да не ми дава право на избор? Забелязала съм, че ние хората често казваме: "ама аз нямах друг избор". Глупости на търкалета. Когато даден избор не ни харесва, слагаме отгоре му чаршафа на стената и обявяваме, че нямаме избор. Във всяка ситуация има поне два избора, а често - и повече. Що се отнася до пораженията - това е моят избор сега. За по-нататък - ще видим. За сега съм избрала да не ми харесват. Това абсолютно не означава, че не си вземам поуки от тях. Вземам си, точно за това, за да не допускам втори път едно и също поражение. По другата логика излиза, че като толкова е хубаво поражението ,то трябва да си го изживяваш с кеф, респективно - да не си вземаш поука, за да можеш да си го повтаряш, щото ти е кеф да си в поражение. Поне моята овнюшка логика това сочи.

Пуснато на: Пет Фев 06, 2009 1:36 pm Заглавие :

Избора е съвсем друго нещо ! Поражението идва в последствие .Тогава ,когато вече си направил избора !

Пуснато на: Пет Фев 06, 2009 1:50 pm Заглавие :

Не зная за дружното, но лично аз се опитвам да кажа най-общо, че всичко е едно, разликата е в очите на възприемащия - във всяка победа има поражение и обратно. Понякога вторичният елемент е толкова силен, че напълно погасява първичния, нещо като Пирова победа.

Доколкото всичко е едно, добре е да провидим радостта от живота, както в победата, така и в поражението. За неподправената радост от живота ти бях намекнал в една друга тема. Но това не се постига със самоубеждения или със сляпа вяра, защото някой го е казал, а с прозрение, което пък иде от чистия друг поглед върху нещата.

Или преведено на Овнешки - случва се и едното и другото. Разликата между двете е нищожна. Независимо от крайните поуки (защото човек се учи много добре и от победите), по-добре е да харесваш и двете, защото все ще ти е хубаво.

Пуснато на: Пет Фев 06, 2009 2:10 pm Заглавие :

Трябва да ти окачат медал за общуване с овни и начина, по който успяваш да обясниш с прости думи /така че и аз да го разбера/ нещо толкова засукано за овнешкия ум. Така написано вече го разбрах. Нещо като Мечо Пух - колкото повече, толкова повече! Very Happy

Вярно, бе! Very Happy

Като се замисля, то някои "победи" са ми оставили повече горчилка в устата и от "пораженията". Ма не ми е хрумвало, че това е защото разликата между тях е нищожна, а то наистина си е едно косъмче разлика. И друго се сещам - понякога на хората отстрани им изглежда, че в нещо си се провалил, или поне не си се представил добре, не си спечелил, а на теб вътрешно ти е хубаво и спокойно, защото всъщност си запазил себе си, своето аз, така че да можеш с чиста съвест да се погледнеш в огледалото.

Пуснато на: Пет Фев 06, 2009 2:54 pm Заглавие :

Поражение няма.

Всяко поражение е една победа за духа поради факта, че се сдобиваме с житейски опитности и съответни мъдрости.

Именно в този контекст ще кажа, че поражението е само отстъпление и повод за нова "атака", която ще ти донесе истинската победа на живота.

Пуснато на: Пет Фев 06, 2009 3:07 pm Заглавие :

С останалото съм напълно съгласен, taniuga, но за да е питателно, поражението трябва да се консумира непосредствено, напълно вряло, подправено с непоносимата лютивина на най-мрачните си моменти.

Оставим ли го да изстине, твърде вероятно е да хване "коричката" на мисълта и предразсъдъците ни, и да изпаднем в стандартната "упойка" на ума - обяснения на факти чрез външни фактори, а после изводите на ума, и успокоенията на егото... вместо да се възползваме от най-сгодния момент да взривим и разчистим остатъците от ненужностите по пътя ни, тъй като именно те са натежали дотолкова, че са ни въвлекли в "поражение". Cool