Портрет на човек, освободил се от всички слаби места

Пуснато на: Нед Яну 18, 2009 1:17 pm Заглавие :

Всеки има правото да си каже мнението, стига то да е според правилата на съответното място ... Confused

Въздържанието е вид насилие! Въздържанието пък да си мълчиш, защото могат да ти издерат очичките, ако си кажеш мнението, се нарича страх и предателство.

Мнозина са били осъждани невинни именно поради мълчанието от страх, което си е чисто предателство ...

Истински знаещият не може да мълчи там, където има нужда от помощ и разяснения. И не мълчи! Дори да знае, че ще бъде ликвидиран ...

Така е било с Христос, така е било и с Ошо ... съжалявам.

Пуснато на: Нед Яну 18, 2009 2:13 pm Заглавие :

Единственият капан в този случай е да изпаднеш в позицията на критикуващ или както казват мнозина - на съдник. Човек поучава и коригира другите със самото си присъствие на всички равнища на общуването - коригира и поучава ги с цялото си същество - с живота, действията или думите си. Човек който умишлено отказва да сподели опита си с другите, защото можели да го разберат погрешно и това да му струва нещо, в крайна сметка отказва открито общуване и насърчава околните също към лъжа и преструвка с цялото си същество. Това е лош капан.

Пуснато на: Нед Яну 18, 2009 5:05 pm Заглавие :

Никога не съм се притеснявала да си напиша мнението и го правя, без да се съобразявам дали правя добро впечатление на останалите, слабо ме вълнува това за там /за разлика от тук/ много често е било обратното на нечие друго.

Имах предвид, че някои изказвания са предизвиквали определено раздразнение у мен и това в това се е изразявал подтика към първа реакция, та дори първосигнална - да разкритикувам пишещия чрез мнението му и да му покажа колко заблуден.

В следващия момент просто решавам да си напиша мнението без излишни нападки и не го усещам като самонасилие, по-скоро като освобождение - хем си казвам каквото мисля, хем не позволявам да ми повлияват психически и емоционално някакви хора дето си играят на интелектуалци.

Пуснато на: Нед Яну 18, 2009 6:14 pm Заглавие :

Ако някъде трябват първосигнални мнения, давайте го това място! Very Happy

Аз съм царят на първосигналните неща. Даже някой път пиша и преди да съм помислила. Така е и с говоренето ми. Имам и много други качества, но за сега скромно ще си замълча за тях.
P. S. Любим спорт ми е "блъскане на стена с рога". Дебелокожа съм, така че тънки интелектуални подмятания изобщо не могат да ме засегнат. Ако някой има нещо да ми казва, да дойде отвън да се разберем като мъже. Very Happy

Помислете върху тази кандидатура, щото това "там", за което си говорите май има нужда от подобни действащи лица.

Пуснато на: Нед Яну 18, 2009 6:49 pm Заглавие :

Зарави за честния мъжки двубой, има и много дами там, дококото ми е извевстно те се занимават с глупости, ако участва някой и друг мъж, то е от групата на едни стари познайници на домакините тук, но нещо напоследък не съм го мяркала там, дано наистина да се е махнал, а не маскирал под някой фалшив профил. С останалите представители на силния пол е по-голяма вероятността да се разбереш човешки и без бой.

Пуснато на: Нед Яну 18, 2009 7:20 pm Заглавие :

Кати, не губи чувство за хумор. Аз се помайтапих. Не съм пълен идиот, за да не си давам сметка за възможните обитатели "там" и за начините, по които се процедира на подобни места.

Пуснато на: Нед Яну 18, 2009 9:49 pm Заглавие :

Защо трябва да се реагира чрез критика?! Нещо не разбирам. Още повече, че Кати знае колко зловредна може да бъде критиката.

Критиката не е Пътя към истината. Спорът - също.

Истината сама по себе си съществува като такава и няма нужда от доказване.

Само злобни и невежи индивиди искат доказателства, а не разбират, че самите те са доказателството.

"Там" когато се изложи някакво мнение не само по-различино, ами и абсолютно правдиво, бива веднага изопачавано така, щото да изкарат този, който го е казал по-черен и отДявола, само и само да не ги засенчи, само и само да не разруши мъничките "светчета", които са измислили и изградили от илюзиите си, малки "светчета" - с още по-абсурдни, и още по-невероятни илюзийки и илюзийчета в тях.

Само така биха могли да изглеждат и се възприемат като многозначителни, знаещи, можещи та на всичкото отгоре и чак разбиращи, но ... в какво?!

В завистта си, в злобата си, в невъзможноста си да бъдат над другите, над тези на които завиждат.

Ами то Пенка, как няма да си имаш представата за такива?!

Та те са навсякъде из животите ни, из ежедневието ни?!

Има ли значение къде ще се вихрят подобни изгубени в живота и заблудите си същества?!

Необходимо ли е изобщо да ги вкарваме в контекста и на нашите животи след като дори не искат и да чуят, че и нас ни има, че и ние съществуваме?!

Те отдавна са лишени от чувството си за хумор. Те стоят и дебнат иззад ъглите на така наречените групи (разбирай "бордеи"), дебнат да хванат следващата си жертва за да я разтръскат до такава степен, че тя да изгуби ума и дума от страх възприемайки тяхното мнение за най-ценностно и миродавно.

Тук ги наричаме болни умове. И за жалост са точно такива. Роби на измислените си извратени малки светове, изпълнени с извратени емоционални изблици, виждания и трепети наречени ... приятелство.

Всъщност ... подобни Органични Портали (ОП-ове) са преобладаващи в човечеството. Само те могат да говорят за честен двубой, само те могат да говорят за "правдата", само те могат да говорят за победа чрез волята, само с тяхно разрашение можеш да изказваш или изобщо да имаш каквото и да било мнение, само с тяхно разрашение трябва дори и да мислиш и т.н., и т.н. интелектуално-налудни простащини.

Така, че Пенка, не е нужно изобщо да ги разпознаваме, защото навсякъде е бъкано с тях. Confused

Пуснато на: Вто Яну 20, 2009 6:53 pm Заглавие :

В първия момент се зачудих къде съм ги чела тези видове поведения, а то се оказа от най-горната ми книга в чекмеджето и любима - като психология на ежедневните хорски модели на поведения и тяхната подробна картинка. Smile

Да де, но за постигането на тази хармония е нужно да се превъзпитава човека , защото още от детството сме възпитани на едни възгледи, програмирани сме някак, а отделно имаме идеали...Хармонията е може би такава, както волната птичка се слива с небесният хоризонт... Rolling Eyes

Пуснато на: Вто Яну 20, 2009 10:48 pm Заглавие :

Насаждането на изкуствени модели в човешкото поведение независимо по какъв начин се прави това е издевателство над проявата на естествено заложените човешки потенции.

Това могат да го сторят само индивиди, които страдат от неотменна патология в поведението.

Така мисля аз.

"Дай да се държа добре и да не си давам мнението, защото накой си може да го възприема като критика, а трябва да съм добра/добър за да се харесвам на всички."

Който иска нека живее в рамките на подобен род неразбиране и духовно робство, негова воля - негов проблем.

Пуснато на: Сря Яну 21, 2009 10:49 pm Заглавие :

Точно това не е присъщо на мене, и точно затова аз реших да прекратя взаимоотношенията с човек, който иска да насади модел на поведение, такъв , какъвто му харесва!За да може да контролира и да е доволен , че хората около него са като кукли на конци! Според мене, човек се променя всеки ден като се среща с различни хора, контактува , като пътува и спрямо заобикалящия свят.Но защо трябва да се променя заради това, че на другите не им харесва нещо си?! Напротив-те трябва да го харесват такъв-защото е уникален! Такива хора, които искат другите да следват определен модел на поведение-те имат неправилно отношение към живота, защото най-малко карат другите хора да нарушават собствениет си поведенчески принципи...не знам, но това е доста срещано в обществото, и направо се чудя как хората , които дори не знаят какво искат от живота, а пък искат от другите да се променят!? Shocked

Пуснато на: Сря Яну 21, 2009 10:53 pm Заглавие :

Май писах нещо несвързано...но пък ще ме извините.....щото много късно е станало вече.....

Пуснато на: Чет Яну 22, 2009 12:25 am Заглавие :

Ако ще и целия свят да обиколи и по два пъти да се запознае с всички хора пак няма да се промени ако не съзнава ,осъзнава и разбира правилно нещата!

Пуснато на: Чет Яну 22, 2009 12:15 pm Заглавие :

Отговорът е много прост - защото просто иска да бъде харесван от другите, до които все пак се доближава повече във вижданията и разбиранията си и самите те му допадат повече.

Едно семе расте там, където има благодатна почва за него.