Парите

ПАРИТЕ

Парите не са това, което изглеждат. Те всъщност имат по-дълбоки корени. Парите не са само банкнотите; те са нещо, което е свързано с твоя вътрешен ум и отношение. Парите представляват твоята любов към материалните неща, парите са твоето бягство от хората, парите са твоята застраховка срещу смъртта, парите са твоето усилие да контролираш живота, парите са хиляда и едно неща. Те не се измерват само с банкнотите, в противен случай нещата щяха да бъдат много лесни.

Парите са твоята любов - любов към вещи, а не към хора. Най-удобната любов е любовта към вещите, защото те са мъртви и можеш лесно да ги притежаваш. Можеш да си собственик на голяма къща, на палат - дори и най-големият палат лесно би могъл да бъде твое притежание, но ти не можеш да притежаваш дори и най-малкото бебе; дори и това бебе отхвърля подчинението, дори и то се бори за свободата си. Едно малко бебе, колкото и да е малко, представлява опасност за човека, който иска да го притежава. То ще се бунтува, ще стане непокорно, но не ще позволи на никого да го притежава.

Хората, които не могат да обичат себеподобните си, започват да обичат парите, защото те представляват средство за притежаването на неща. Колкото повече пари имаш, толкова повече неща имаш възможност да притежаваш; и колкото повече неща можеш да притежаваш, толкова повече ще можеш да забравиш за себеподобните си. Тогава ти ще имаш много неща, но няма да бъдеш удовлетворен, защото дълбокото удовлетворение идва само тогава, когато обичаш човек. Парите няма да въстанат срещу теб, но те също не могат и да ти отговорят, там е проблемът. Ето защо скъперниците стават много грозни.

Никой никога не е отговорил на любовта им. Как можеш да бъдеш красив, ако любовта не се лее върху теб, ако любовта не се стеле върху теб като килим от цветя - как можеш да бъдеш красив? Ти ставаш грозен, затваряш се. Човек, който притежава или се опитва да притежава пари, е скъперник и той винаги се страхува от хората, защото ако им позволиш да дойдат по-наблизо, те могат да започнат да споделят. Ако допуснеш някого близо до себе си, ти също трябва да допуснеш и известно споделяне.

Тези, които обичат подобни неща, заприличват на тях - мъртви, затворени. В тях нищо не трепти, в тях нищо не танцува и не пее, сърцата им са изгубили пулса си, животът им е механичен. Те се влачат претоварени, претоварени от много неща, но те не са свободни, защото само любовта е способна да ти даде свобода; но любовта може да ти даде свобода само ако и ти й дадеш свобода.

Хората, които се боят от любовта, придобиват собственическо отношение към парите. Хората, които обичат, са лишени от подобно собственическо чувство, за тях парите нямат голяма стойност. Ако ги има, тогава всичко е наред, парите могат да бъдат използвани; Ако ги няма, това също е о’кей, защото любовта е такова царство, което никакви пари не могат да купят. Любовта е толкова дълбоко задоволство, че ти може и да си уличен просяк и все пак сърцето ти да пее, ако то е преизпълнено с обич. Ако си обичал и си бил обичан, ти знаеш, че любовта поставя корона на главата ти, прави от теб крал. Парите просто те загрозяват.

Аз не съм против парите. Не ти казвам: "Иди и ги изхвърли", защото това е другата крайност. Това също е и последното стъпало, до което достига скъперническият ум. Човек, който е страдал твърде много заради парите, който се е вкопчвал в тях и който не би могъл да обича никого, накрая става толкова безсилен, че захвърля парите, отказва се от тях и отива в Хималаите, постъпва в тибетски манастир и става лама.

Но такъв човек не е разбрал. Ако ти разбереш, парите могат да се използват; но хората, които не разбират, са или скъперници - те не могат да използват парите; или се отказват от тях, но дори и отказвайки се, запазват стария си ум и отношение. Сега вече няма да имат никакви трудности с парите - те се отказват от всичко и избягват. Но скъперниците не могат да използват парите, те се боят да ги използват.

Скъперниците могат да се откажат от парите, запомни това. Виждал съм скъперници, които се отказват напълно, тотално. Един подобен човек основа университет в Сагар, Индия. Аз бях студент там. Този човек беше рядък екземпляр. Казваше се д-р Хари Сингх Гаур. Никога не съм попадал на по-голям скъперник от него, но също така не познавам и друг човек, който така тотално да се е отказал от парите. Той беше съвършен и в двете си роли. През целия си живот никога никому не даде ни едно петаче, нито един просяк никога не получи нещо от дома му.

Ако в родния му град Сагар станеше известно, че някакъв просяк е отишъл в къщата на Хари Сингх да моли за милостиня, другите биха се изсмели и биха си казали: "Изглежда, че е нов в нашия град". Никой никога не е получил нещо от него. Никога не дарил и една рупия за някаква кауза, била тя хуманитарна или някаква друга. Дори и за Индийското националноосвободително движение той не дари нито едно петаче - не, това не му беше присъщо. Този човек беше съвършен скъперник и един от най-добрите адвокати в света.

Разполагаше с три кантори - една в Индия, една в Китай и една в Англия, и работеше по четири месеца в Англия, четири месеца в Индия и четири месеца в Китай. Беше един от най-добрите адвокати в света. Натрупа невероятно много пари и тогава, накрая, дари спестяванията на целия си живот. Университетът в Сагар е създаден само от даренията на един-единствен човек. Това е един от най-красивите университети.

Но когато Хаари Сингх направи дарение, той дари всичко. Ще бъдеш изненадан да узнаеш, че той дотам дари абсолютно всичко, че дори не остави и едно петаче за своите деца. Сега те търсят правата си по съдилищата, не притежават абсолютно нищо, те са просяци. Скъперникът си остава скъперник до края, дори и когато се отказва. Той не можа да даде на децата си дори и едно-единствено петаче, но можа да се откаже от цялото богатство.

Първо ти трупаш пари като побъркан и после един хубав ден осъзнаваш, че си пропилял целия си живот. Когато разбереш този факт, ти се изплашваш, но старият навик остава да живее в теб. Ти можеш да дадеш цялото си богатство, да забравиш за него и да избягаш, но не можеш да го споделиш..

Ако един човек, който разбира, има пари, той ги споделя, защото парите не съществуват сами за себе си, те са необходими за живота. Ако усеща, че животът, любовта го изискват, той може да захвърли парите, но това не е отказ от тях, по този начин той отново ги използва. За него любовта е целта; парите никога не са целта, те са само средството.

За хората, преследващи богатства, парите се явяват целта, а любовта се превръща просто в средство. Дори и молитвата им има за цел парите; дори и молитвата става средство за получаване на пари.

Парите са твърде сложно явление. Защо толкова много хора попадат тъй силно под влиянието им?

Те притежават някаква притегателна сила, някаква магнетична привлекателност. Парите излъчват хипнотична привлекателност и тя се дължи на факта, че можеш да ги притежаваш напълно. Те са твърде покорни, те се превръщат в твой роб. И по този начин твоето его се чувства особено задоволено.

Любовта не е покорна, тя се бунтува. Ти не можеш да притежаваш любовта. Можеш да притежаваш една жена, можеш да притежаваш един мъж, но никога не можеш да притежаваш любовта. Ако притежаваш една жена, тогава тази жена се е превърнала в пари, във вещ; ако притежаваш един мъж, тогава той се е превърнал в пари, във вещ, станал е инструмент.

Мъжът е мъж и жената е жена само когато те са цел сами по себе си, а не средство за постигане на нещо друго. Парите са средството и ако това средство се превърне в твоя мания, това е най-голямата глупост и най-голямото проклятие, които могат да сполетят човека.

Парите не трябва да стават твоя цел, но в същото време аз не казвам, че ти би трябвало да се откажеш от тях и да се превърнеш в просяк - използвай ги, те са добро средство. Аз не съм против парите, нямам какво да кажа против тях. Аз казвам нещо за теб и твоето чувство за притежание, а не за парите.

Парите могат да бъдат красиви, ако не са притежавани, ако не са се превърнали в идея-фикс за теб. Те могат да бъдат красиви. Парите са подобни на кръвта, която циркулира в тялото: в тялото на обществото парите циркулират, там те са кръвта. Те помагат на обществото да стане по-богато, вливат живот във вените му - да, парите са подобни на кръвта.

Трябва да си чувал за онези болести, при които кръвта спира и не може да циркулира; образуват се съсиреци, които се превръщат в блокажи, пречещи на кръвта да се движи в тялото. Тогава човек се парализира, а ако съсиреците се случат в сърцето, умира.

Ако парите циркулират, сменят различни притежатели, ако непрекъснато са в движение - колкото повече се движат, толкова по-добре, - тогава кръвта циркулира, както трябва, тогава животът е здравословен. Но когато се появи скъперник, той се превръща в съсирек; някъде някой трупа, не споделя и този някой е съсирек в циркулацията на кръвта.

Такъв човек нарушава системата, самият той не живее пълноценен живот и блокирайки нещата, не позволява и на другите да живеят. Парите са спрели движението си. Циркулиращата кръв означава живот; когато кръвта е спряна, блокирана, това е равносилно на смърт. Циркулиращите пари означават живот; когато парите са спрени, блокирани - това е равносилно на смърт.

Аз подкрепям такова общество, в което парите са в непрекъснато, бързо обръщение, никой не се вкопчва в тях, всички ги използват и не забравят простичкия закон на парите: Колкото повече ги използваш, толкова по-полезни са те. Например ние, които седим тук.

Ако десет души от нас имат по сто рупии по джобовете си и ги запазят за себе си, тогава тези десет души притежават само хиляда мъртви рупии. Но ако тези рупии циркулират, ако те се завъртят два пъти, десет хиляди са станали двадесет хиляди; ако се завъртят три пъти, стават тридесет хиляди, и ако направят четири обиколки ...

Колкото повече парите са в обръщение, толкова повече количеството им се увеличава, защото когато сто рупии са съхранявани само от един човек, тези сто рупии са мъртви. Ако той ги използва, те отиват при някой друг и после отново се връщат при него, защото останалите също използват парите; сега той разполага с двеста рупии, и отново триста, четиристотин, петстотин... Колкото повече ги използваш, толкова повече пари са в обръщение и толкова по-богато е обществото.

Америка е най-богатата, защото Америка е най-малко скъперническата страна в света. Там парите циркулират бързо; всеки използва тези пари, които има в наличност, а също и онези, които ще притежава в бъдеще, дори и тях използва. Страната няма как да не забогатее. Страна като Индия е обречена да си остане бедна, защото тук хората се вкопчват. Ако вие се вкопчвате в парите, страната ви ще остане бедна. Когато никой не ги използва, парите стават като съсиреци в кръвта.

В Индия има два вида хора: едните са скъперници, а другите се отказват от парите. И двата типа хора са сбъркани, заболели, анормални, невротични. Човек трябва да има пари, да печели пари, да произвежда пари - и да ги използва. Човек трябва да ги има само за да ги използва и трябва да ги използва само за да има; това се превръща в кръговрат.

Тогава човек е съчетание и от двете - той е и скъперникът, и човекът, който се отказва. Когато си едновременно и скъперникът и отказващият се, тогава ти не си нито единият, нито другият, ти просто се наслаждаваш на всичко онова, което парите могат да ти дадат.

Парите могат да ти дадат много неща, а много неща те не могат да ти купят; когато ги използваш, знаеш какво могат да ти предложат. Те могат да ти дадат всичко онова, което е от външния свят - неща от този свят, и в тях няма нищо лошо. Няма нищо лошо да имаш красива къща. Няма нищо лошо да имаш красива градина - парите могат да ти я осигурят. Но те не могат да ти дадат любов, това означава да очакваш твърде много от бедните пари.

Човек трябва да очаква само това, което може да се очаква, не бива да навлиза в сферата на невъзможните неща.

А да искаш от бедните пари да ти дадат обич - бедните пари не могат да го направят. Но в това няма нищо нередно, не им се гневи! Не ги изгаряй, не ги хвърляй в реката и не заминавай за Хималаите. На първо място ти си помолил за нещо, за което един човек, който разбира, никога не би помолил - просто си глупав, това е всичко. Проблемът не е в парите.

Един странстващ монах, чието отношение към парите бе твърде негативно, дойде да ме види преди две-три години. Той дори не докосваше парите - това е невроза. Има хора, които по цял ден само броят пари, а дори и нощем в ума си пак продължават да броят. Единствено парите, никого другиго те не галят с любеща ръка. Очите им искрят, когато погледнат своите банкноти. Те са хипнотизирани. Тези хора са невротици. Но съществуват и други невротици...

Този скитащ монах, който дойде при мен, никога не докосваше пари. Аз му казах: "Тогава на теб трябва да ти е много трудно. Как дойде в Бомбай, за да ме видиш?" Той отговори: "Няма нищо трудно." Показа ми двама други мъже, неговите ученици: те могли да докосват парите, те не били толкова еволюирали същества. Каква глупост! Те могли да купят билета и да съхраняват парите, но за себе си той каза: "Аз не ги докосвам, аз съм се издигнал много над тях".

Аз отвърнах: "Но какъв е смисълът? Сега ти не само използваш парите, но използваш и две човешки същества за твои джобове. Ти си превърнал двама души, две живи същества, в джобове; ти си извършил убийство. Какво лошо имаше в това да ги държиш в собствения си джоб?"

А човекът отговори: "Значи, изглежда, че ти защищаваш парите? Какво могат да ти дадат те? Могат ли да ти дадат любов? Могат ли да ти дадат Бог?" Аз му казах: "Ти си смешен, ако искаш любов и Бог от бедните пари, очакванията ти са погрешни. Парите никога на са ти обещавали Бог и любов, но каквото обещаят, могат да го дадат. Те никога не са ти обещавали обич. Ако очакваш това, ти си идиот."

Хората, които са очаквали твърде много от парите, един ден се превръщат в техни противници. Тогава те избягват, тогава не докосват пари. Дори и Виноба затваря очи, ако му занесеш пари, не иска да ги види. Каква глупост! Какво лошо има в парите? Изглежда вътре в теб все още има нещо подобно на рана, иначе защо ще затваряш очи? Какво не й е наред на банкнотата?

Това е просто хартия и всички тези духовни хора продължават да твърдят, че това е само хартия. Ако поставиш в ръцете им обикновена хартия, те я докосват, но ако поставиш банкнота, те я захвърлят, като че ли е скорпион или смъртоносна болест.

Неврозата може да отиде от едната крайност в другата. Използвай парите. Те са красиви дотолкова, доколкото се употребяват добре, а парите могат да се използват за достатъчно много неща! Що се отнася до света, те могат да послужат за достатъчно много неща, но не очаквай от тях любов, защото любовта е приоритет на вътрешността, тя идва от твоето вътрешно същество. И не искай парите да ти дадат Бог, защото Той е трансцендентен, Той е над всичко.

Използвай всичко според това, което то може да ти даде, а не според твоите мечти. Тогава ще бъдеш един здрав човек, а да си здрав означава да си свят. Не бъди анормален по никакъв начин. Бъди нормален, обикновен и просто се старай да имаш по-голямо разбиране за нещата, така че да можеш да виждаш по-ясно. Парите могат да се използват, трябва да се използват, те могат да ти дадат един прекрасен свят.

Иначе, ако си против парите, рано или късно ще сътвориш една мръсна страна, каквато е Индия: всичко е мръсно, но те си мислят, че са велики духовници. Всичко е погрозняло, но те си мислят, че са много духовни, защото са се отрекли от света. Ето защо нещата толкова са се влошили. Те мислят, че човек трябва да затвори очите си и да не поглежда навън.

Хубаво е да гледаш навън, защото навън е Божието творение; хубаво е да гледаш вътре в себе си, защото там е Създателят. Хубаво е да отправяш поглед и в двете посоки. Очите са създадени, за да мигат; не са предназначени да останат отворени завинаги, както не са предназначени да са затворени завинаги. Те са създадени, за да мигат - отворени - затворени, отворени - затворени. Това е ритъмът: вън-вътре, вън-вътре.

Погледни навън - там е красивото Божие творение; погледни вътре в себе си - там е красивият Бог. И малко по малко ще видиш, че вътре и вън се срещат, сливат се и стават едно.
----------------------------------------------------------------
osho.com

Пуснато на: Нед Ное 30, 2008 10:49 am Заглавие :

Не бях се замислял,че отказващите се от парите си остават в предишния капан.Мдам!Благодаря за хрумката!

"Парите от човека могат на направят светец!...От свинята-само още по-голяма свиня!"
Атанас Буров ,банкер

Пуснато на: Нед Ное 30, 2008 5:33 pm Заглавие :

Поздравления за хубавата статия !!! Very Happy

Много ме впечатли тезата, че човек , който захвърля или се отрича от парите всъщност е също толкова пристрастен към тях както и този който ги боготвори. Напомня ми поговорката за прекаления светец, който не е толкова светец. Laughing

"Парите са средство за умните и цел за глупавите" една мисъл за парите и от мен, не знам кой е авторът, но мисля, че е вярна.

Пуснато на: Нед Ное 30, 2008 7:28 pm Заглавие :

Теорията за движението на парите съвпада и с всички пазарни и икономически - в чисто прагматичен план. А тоталният отказ от тях в условията, където те са определящи за живота въобще означава и отказ от споделяне с другите и духовно високомерие, което не се различава от другия вид високомерие, продиктувано от наличието на много пари. Всяко отклонение от баланса е вредно за човека.

Пуснато на: Пон Дек 01, 2008 4:20 pm Заглавие :

Определено има какво да ни изненада в учението на Ошо!

Не напразно е такъв краят му - отровен с талий.

Няма ненаказано добро или ... истина.

Пуснато на: Пон Дек 01, 2008 8:21 pm Заглавие :

И аз споделям това, че с бедните пари не можем да си дарим любов и свобода.Защото любовтта е здравословна за нас, а когато целим с парите да притежаваме ,то ние се тревожим за личните си печалби.

Пуснато на: Вто Дек 02, 2008 11:57 am Заглавие :

Не, когато целим да притежаваме чрез парите ние се стремим към безприкословна власт проявавайки незавидна алчност.

Любовта не е само здравословна за нас. Тя е най-мощният съзидателен творчески елемент в живота по принцип!

А парите са онзи елемент в него, чрез който се грижим за физическото си тяло и неговото благосъстояние като по този начин имаме възможността да правим същото и за нашите деца и близки, до момента в който те имат нужда от нашите грижи.

Пуснато на: Нед Яну 11, 2009 11:13 pm Заглавие :

Парите могат да купят щастие, но само ако се харчат за други хора, твърди изследване, цитирано от Ройтерс.

Харченето само на 5 долара дневно за някои друг може сериозно да стимулира усещането за щастие, твърди екип изследователи от САЩ. Техните експерименти с над 630 американци показали, че хората са значително по-щастливи, когато харчат пари за другите, дори и да смятат, че харченето на парите за тях самите би им донесло повече радост.

Изследователите помолили доброволците първо да преценят доколко са щастливи като цяло, да съобщят годишния си доход и за какво харчат парите си подробно. След това дали на участниците между 5 и 200 долара, както и инструкции как да ги похарчат. Онези, които похарчили парите за някого друг, се оказали по-доволни.

Откритието може да обясни защо хората не се чувстват по-добре в богатото американско общество.

Пуснато на: Пон Яну 12, 2009 6:37 pm Заглавие :

Това "откритие" е пълна глупост - няма значение, кой го е направил.

Бихме ли били щастливи, ако не се погрижим за себе си именно чрез парите?! Когато сме болни и не си купил съответното лекарство или друг вид лек не огорчаваме ли по този начин нашите близки и приятели?! Или пък когато се разболеем от глад?!

Ами ако настъпи преждевременен латален изход за нас в резултат на това, че не сме се погрижили за себе си чрез парите, не наранява ли също така нашите близки и приятели?!

Друг е въпросът, че някаква си там измислена и изопачена религия, също няма значение коя точно, ни е внушавала хилядолетия наред, че е грях да притежаваме пари и да се сдобиваме с тях, а тя е вършела воювайки при това, точно обратното.

И именно страхът, и огризението на съвесттта ни на подсъзнателно ниво поради тези внушения ни кара да се чувстваме по-щастливи тогава, когато даваме, т.е. харчим пари за другите.

Така и страхът, и огризението биват успокоявани, елеменирани.

Ами страхувайте се тогава, умирайте от огризения на съвестта, че живеете и дишате чрез парите! Проблема си е изцяло ваш.

Та нима всички религии до една не забогатяват именно чрез страховете и огризенията човешки, внушавани им от самите тях?!

Що за абсурд, що за несоътветствие и ... що за пародия всъщност?!

Явно "учените" разчитат на това, че човека отдавна е престанал да бъде логично и аналитично мислещо същество.

А това е толкова елементарно ... Confused

Пуснато на: Пон Яну 12, 2009 11:04 pm Заглавие :

Абсолютно съм съгласна с това, но явно става въпрос за материално задоволени хора, пред които въпросът за оцеляване не стои. От друга страна в едно консуматорски настроено общество общество надали толкова се страхуват и срамуват, харчейки си парите за задоволяване на собствените си - не нужди, а капризи и прищевки за лукс и комфорт.

Пуснато на: Вто Яну 13, 2009 3:15 pm Заглавие :

И това е така ... Confused

Като ги гледах по празниците още от Атанасов ден, та чак до последният на този етап от времето - Водици - за пореден път останах изумена от потребителското ни общество.

А българите непрекъснато "реват", колко бедни са, колко онеправдани, колко нещастни са и как трябва всички и всичко да им съчувства и ...помага.

Ама непрекъснато да им помага, и с по много ... Shocked

Няма да говоря за колите - три коли, за всеки член от семейството по една ... Shocked

Едно 70% от българите вече са така, говоря за средностатистическия българин, разбира се.

Чудно ми е в какво, между впрочем, се заключава тяхната бедност, онеправданост, нещастие и страдание?!

Усмихнати, наконтени, лъскави , охранени и ... зли. Confused

Пуснато на: Вто Яну 13, 2009 5:08 pm Заглавие :

От оплакване до оплакване има много голяма разлика. Когато един човек каже, че "няма пари", може да означава следното: "наистина няма пари дори и за хляб", а може да означава "нямам пари да ида на почивка" или "нямам пари за нова кола", "не мога да си позволя нов ремонт в къщи".

Просто една и съща фраза се използва, но човека който я употребява слага различен смисъл в нея.
Давам пример със студентските си години. Тогава знаете колко се кипрят дамите студентки с различни тоалети....само,че това кипрене при мен не ставаше, защото суетата е едно не много добро качество,ако се прекали с нея, а и бях сравнително бедна студентка...

Но много не ми пукаше....ходех си с протритите дънки, един чифт обувки, докато не ги скъсам или протрия напълно . Very Happy

Просто за мен бяха важни други неща и на тях отделях цялото си внимание и енергия. В един момент хора от обкръжението на родителите ми започнаха да им предлагат да доизнося дрехите на техните деца, защото видиш ли, ходела съм неподходящо облечена като за студентка Confused

със стари дрехи Confused

Но това не е всичко, децата на такива подобни родители, твърдяха,че родителите им не могат да ги издържат повече и започнаха работа. Но те започнаха работа не за друго,ами за да поддържат прищевките си...да имат мобилен телефон, пълен гардероб да си позволяват да ходят на доста места като ресторанти, пътувания и т.н.

Впоследствие аз и още хора,които бяхме с протрити дънки успяхме да завършим,а в техния случай работата ги пое и много от тях не успяха да се дипломират, а други много трудно и след време.

И тук термина "не ми стигат парите" беше много относителен в зависимост от това кой го казва. Ако трябва да си послужа с български поговорки "човек се простира според чергата си", ако не му харесва доколко го покрива чергата, и иска повече благинки тогава "Г....... глава затрива" (цензурирам поговорката)

Пуснато на: Вто Яну 13, 2009 10:14 pm Заглавие :

Какво ли не прави алчността ... Sad