Мисията на майката

Пуснато на: Пет Ное 28, 2008 1:38 pm Заглавие :

напълно те подкрепям ASD, съгласна съм и с didi, а също и с мнението на kati, която твърди, че когато жената се освободи от тази си фикс идея нещата се случват. Но питам се аз, не е ли по-добре да се осинови дете, отколкото да се зачева ин-витро. Толкова бездомни деца има по света, толкова много....не е ли по-добре да се даде топлина на едно вече създадено дете, отколкото да се опитваме с всички сили, противно на природата да си ги направим на "молекулярно ниво". Може би пък това е по-благоразумния вариант при безплодие? Какво мислите вие?

Пуснато на: Пет Ное 28, 2008 5:41 pm Заглавие :

Криворазбраната добрина е най-жестоката добрина.

Но ... въпреки всичко за предпочитане е да се осинови дете, вместо да се зачева ин витро - поради много причини.

Обаче и в двата случая ще бъде тежко за осиновяващата или родилата ин витро. Кармата си е карма.

При осиновителите обаче тя ще е по-лека, отколкото при тези, които зачеват ин витро.

Помислете сами защо и чакам отговорите ви ... Wink

Пуснато на: Съб Ное 29, 2008 3:15 pm Заглавие :

Хм,хубав въпрос. Не мисля, че мога да отговоря и причината е,че не познавам мои близки заченали ин витро. Поради тази причина нямам наблюдения. Но имам познати които са си осиновили. Така, че не мога да ги сравня. Но единия от случаите ми направи силно впечатление. Едно единствено семейство от тези с осиновените деца, докато беше малко момиченцето решиха да му кажат, че е осиновено,та да не расте в лъжа. Но това е само един случай на много. В останалите случаи гледат да скрият истината от детето, то расте в заблуда и когато порастне голямо,тогава рано или късно разбира и тогава шока е много голям. Но при това семейство стана някак си доста различно,защото те си му обясниха на малкото момиченце, че реално те са му мама и тате, но не са му истинските и имам чувството, че то просто каза "добре" без да изживява никакъв шок, без естествено да се впуска да търси истинските си родители (то и в последствие не го направи) и така си израстна. Но разликата е, че то не израстна в лъжа и заблуда.
Но по този въпрос наистина не мога да отговоря адекватно, но пък предполагам има отношение и тази "лъжа"
Очаквам другите мнения с нетърпение.

Пуснато на: Съб Ное 29, 2008 5:56 pm Заглавие :

Eстествено, че тази измама има значение.

Никой не бива да живее в лъжа!

Тя е много по-зловредна от убийството дори. Rolling Eyes

Пуснато на: Нед Ное 30, 2008 7:19 pm Заглавие :

Осиновителите поемат грижата за родено вече не по твоя воля и действия дете, не знам , но сигурно се иска повече душевна сила да обикнеш като свое дете, което не "кръв от кръвта ти, плът от плътта ти" и да му дадеш всичко, което би дал за свое дете. Може би кармата на осиновителите се утежнява от това, че правейко го част от своя живот, те поемат и кармата на детето и неговите предци, която по презумция е утежнена от факта, че е родено нежелано и изоставено в последствие.

А зачеващите ин витро може би утежняват кармата си и тази на детето, защото извършват насилие над живота и се намесват в Божествения план, а и с алчността си да се продължат чрез биологично собствено поколение.

Пуснато на: Пон Дек 01, 2008 4:13 pm Заглавие :

Кати, и в първият, и във втория случай няма "може би", а си е точно така, както предполагаш самата ти - за жалост е точно така! Smile

Пуснато на: Пон Дек 01, 2008 8:49 pm Заглавие :

Значи аз имам позната, която е била осиновена и сега вече е на петдесет и няколко години , не може да има деца , а и поради това, че самата тя е осиновена , не иска и да осиновява такива.Постоянно е в депресия, защото според нея животът и е безмислен.
Винаги можеш да намериш смисъл-да бъде полезна , да опознава света, да си поставя цели.Разбира се , аз самата , не мога да си представя живота без дете, то е такава радост...
Мисля, че и с осиновяването и с ин витрото е трудно да се вземе решение, защото не е естествено, а много проблемно.
Нямам познати с ин витро, но съм чувала, че са доста процедури и е болезнено.Въпреки това доста жени се навиват, без да осъзнават , че е нещо изкуствено, нещо експериментално.Така мисля аз.Може би както трудно става, така и после се отразява върху детето.
За осиновяването мога да кажа, че имах едно познато семейство, което осиновиха едно хубаво момиченце, което обаче носи други гени, а не на осиновителите разбира се и донесе много лошотии.Просто то носи други гени!! Бащата беше лекар и се поболя от това момиченце.Майката заживя с друг мъж, но последно ги видях като гонеха момичето -вече на 17-18 години, за да я спрат да върши пакости под въздействието на халюцинациите, които получаваше от дрогата-хероин. Въобще много е трудно на осиновителите и осиновените деца.Трябва да има много обич и разбиране.
Имаше една програма, която целеше деца от такива домове за осиновяване, да могат по празниците-Коледа напр. да отидат в истинско семейство и да се почувстват значими.Леля ми приемаше всяка година такива деца.Да ви кажа, те не бяха същите като нас, като деца, няма пламък в очите им и има все някаква надежда , че ще имат истинско семейство.Няма топлина.Тя така и не осинови детенце, но няма да забравя колко са различни тези деца, мечтаят само за ласки и дом.
Все пак да осиновиш детенце е много хуманно нещо.Да искаш да се грижиш за едно малко човече, независимо как е дошло на бял свят, е нещо толкова неегоистично и е добродетел.А за инвитрото не мога да кажа наистина...

Пуснато на: Вто Дек 02, 2008 11:51 am Заглавие :

Да, така е, но малкото човече един ден пораства и става голямо.

Проявява характера си, задейства се кармата му в цялата си сила и тогава нещата се усложняват.

И се случва точно онова, което описваш по-горе в поста си.

Та ... нашите желания са винаги продиктувани от нашето Его - голямо, мастито и ненаситно.

Не е ли по-добре да го контролираме, вместо то да контролира нас чрез собствените ни егоистични желания и да ни налага ситуации като подобната описана от теб?!

Кому е нужно това?!

Задоволили сме невежеството на неразбиращи хора, задоволили сме човека до себе си, който е поставил, да речем, да допуснем, условие - или раждаш или те напускам! Задоволили сме страха в себе си, задоволили сме алчността си да притежаваме - съпруг, баща на детето ни, самото дете ... но сме загубили себе си.

А само себе си ли?!

Къде остава любовта всъщност?! Истинската.

Онази любов, която скрепява всички елементи на живота без да диктува каквито и да било условия!

Убиваме я. Убиваме я в алчността и безумието на желанията ни. Убиваме я по най-грозния начин. Затова после децата ни стават такива, каквито си описала самата ти, merigi.

Самоубиват се по един или друг начин, убиват други хора и това само защото не сме успели да контролираме жаждата в нас за сдобиване и притежание на ... човешко същество.

Крием се зад удобните за нас чистосърдечни и благовидни мотиви имитиращи любовта и състраданието, като създаваме самоубийци, убийци и какво ли още не от този род.

Мъчително и жестоко съществуване! Sad

Не мислите ли?! Кому е нужно това след като може да бъде и по-добре?!

Пуснато на: Вто Дек 02, 2008 3:39 pm Заглавие :

Аз не искам да коментирам .... само ще си замълча Crying or Very sad

Пуснато на: Вто Дек 02, 2008 5:49 pm Заглавие :

Мисля също, че когато едно семейство реши да осинови детенце, то трябва да забрави това, че има минало, че има биологчна майка.Трябва да го направи нов човек, независимо от наследствените качества.Защото точно това минало пречи на родителите-осиновители и детето.Защото детето в един момент почва да се бунутва, ако не му се обясни защо е осиновено и ако няма разговор за това, кое е накарало родителите да го осиновят. Сега някои семейства осиновяват, защото им дават една заплата и така те са преценили, че сем. им бюджет ще се понапълни като осиновят дете с такава цел.Незнам какво ще му обяснят като порастне Shocked

Да, къде е любовтта?! Само имитация-точната дума

Пуснато на: Вто Дек 02, 2008 9:21 pm Заглавие :

Детето е просто човек, то не може да забрави и не бива.

Но отделен е въпросът, че то трябва да бъде научено да разбира нещата от живота правилно, ама като няма кой да го научи?! Confused

Когато то разбира живота такъв, какъвто е няма да има основания да иска сметка на осиновителите си, няма да има повод за хитруване и надхитряне, повод за обвинения в какво ли не!

Родителите му също нямат правилното разбиране, те не знаят изобщо за него и как могат да научат детето си на нещо, което самите те не знаят?!

Бедата е в невежеството им, в заслепението им и в не-разбирането естеството на нещата от невидимия свят, техните причини и следствия, които рефлектират именно във физическия план от живота им.

Затова живеят без любов, затова и живота им като любовта е имитация.

Пуснато на: Вто Дек 02, 2008 9:34 pm Заглавие :

Така е,наистина. А какво да кажем в случаите,когато майката не иска дете и се случва така,че забременява и го отглежда?Не е ли това равносилно на случаите,описани по-горе,но в по-лек вариант...Може би трябва да си призная,че и аз съм такъв случай. Не са очаквали още едно дете,ама е станало "по погрешка" Sad

един вид не съм била никак планирана и очаквана,...но в крайна сметка всичко се преживява, прощава, минава и заминава и т.н.
мисля, че доста трябва да работя върху кармата си предвид това усложнение..... Rolling Eyes

Пуснато на: Вто Дек 02, 2008 9:50 pm Заглавие :

Не е равносилно, различно е, но е също толкова безотговорно.

Няма по-леки варианти в това отношение, просто има страдание и последици от това страдание.

А можем да си го спестим, нали така?! Стига да контролираме себе си.

Да, всичко се преживява, прощава, минава и заминава, но ... никога не се забравя.

И боли!

Но ... така пък се учим какво не трябва да правим за да прекъснем порочната верига. Жалкото е, че малко хора го разбират и малко хора се учат от грешките на другите.

Пуснато на: Пет Дек 05, 2008 5:14 pm Заглавие :

Това важи за приемните семейства, а те са нещо различно от осиновители. Very Happy

На тях се отпускат периодични суми всеки месец за отглеждане на детето, независимо от доходите им.

Ако се отнасяше за осиновителите би било дискриминация спрямо семействата с рождени деца т.к. абсолютно всички деца в РБ без изключение са равноправни.

Пуснато на: Пет Дек 05, 2008 5:24 pm Заглавие :

Трябва да бъдат научени от възможно по-ранна възраст, че в живота има правила, задължения и приоритети. Много родители отлагат тази си задача за по-нататък, защото смятат че като са още малки децата не разбират. А това е напълно безотговорно и е само предпоставка за бъдещи проблеми...