Брахма и Брахман ...

Брахма

В индуистката митология висшето божество, създателят на вселената, триадата върховни богове в индуизма. В тази триада Брахма като създател на вселената противостои на Вишну, който я пази, и на Шива, който я разрушава.

Това разпределение на функциите в митологичните сюжети често се нарушава, което дава основание да се предполага, че в архаичните слоеве на епоса Брахма е обемал и трите функции. Всичко живо, целият световен порядък се контролира, управлява и направлява от Брахма.

Брахма не само създава света, неговият живот определя хронологически рамката на вселената (вж. калпа). Той е въплъщението на творческия принцип на съществуването, персонификация на абсолюта като висше обективно начало, от чиято субстантивация възникват съществата в света.

По тази причина Брахма противостои на индивидуализираното и субективно начало — атман. Но в епоса отъждествяването на Брахма с брахман не играе главна роля при неговата характеристика; образът на Брахма се свързва главно с космогонията.

Във ведите думата брахман (ср. р.) означава молитвена формула, словесен израз на някакъв универсален принцип, а по-къснo й — самият принцип. В „Шата-патхабрахман" се говори, че Брахмо (ср. р.) е създал боговете и ги е вместил в „тези светове".

Това има пряка връзка с по-късното персонифициране на Брахма (м. р.). Така се откроява генеалогията на Брахма: персонификация на висшето обективно начало, брахман, божество, възникнало от абстрактното понятие, което вероятно е било предшествувано от съвсем конкретно, обозначаващо ритуален обект с универсално значение.

Брахман

Брахман (съществ. от ср. р. — първоначално: „свещена формула".

В индуизма — основна философска категория, универсален принцип, обединяваща, всепроникваща реалност, основа на битието; тотална негова същност. Основно положение в индуизма е тъждеството на брахман, катo състояние, с атман.

Със синонимично значение се употребяват думи като нирвана, мокша, мукти, самадхи и т. н. В индуистката лексика думата брахман играе първостепенна роля - напр. 1 - в значение на молитва, молитвена формула, а по-късно като общо обозначаване на религиозните текстове, състоящи се от четирите веди;

2 - обозначаване на вселената като яйцето на брахман (брахманда), небесния свят като света на Брахма (брахмалока);

3 - използуване на съответния корен за обозначаване варната на жреците, за определени текстове (брахмани - коментари на ведийските химни) и техните части и т. н.
-----------------------------------------------------------------------------
cogito.hit.bg