НАЧАЛО / Към уебсайта
Въпроси/Отговори Въпроси/Отговори Търсене Търсене Потребители Потребители Потребителски групи Потребителски групи
Профил Профил Влезте, за да видите съобщенията си Влезте, за да видите съобщенията си Регистрирайте се Регистрирайте се Вход Вход
В момента е: Нед Ное 24, 2024 12:38 pm Вижте мненията без отговор
Крушунските водопади пред съсипване ...
Създайте нова темаНапишете отговор
Предишната тема Следващата тема
Автор Съобщение
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Сря Авг 20, 2008 1:06 pm
МнениеЗаглавие : ??????????? ???????? ???? ????????? ...
Отговорете с цитат

Крушунските водопади омагьосват с уникална красота, флора и фауна.
Лошите човешки навици са на път да съсипят синьо-зеленото вълшебство.

Миризмата на разлистена пролет ще ви покори още докато приближавате.

Тъкмо сега му е времето. Постопли се, зеленината избуя. Остава само човек да се метне в колата и да отпраши за Крушунските водопади. Ако веднъж се потопите в забравата на това чудно място, откъснато от Рая, ще се влюбите завинаги в него и ще се връщате пак, и пак.

А ако не можете да го посещавате толкова често, колкото ви се иска, то със сигурност дори споменът за него ще ви изпълва с усещането за блаженство. Неземното кътче от невероятната българска природа се намира там, където последните склонове на Стара планина преминават в ниски, обли възвишения, от които започва Дунавската равнина.

Село Крушуна е отдалечено на 34 км от Ловеч в източна посока, на 8 км северно от гр. Летница и на 37 км от Плевен. Теренът на Крушуна и близките южни околности се състои от варовити скали и карстови образувания.

В южната част на селото се намира местността "Маарата" - един кът с много очарование, живописно преддверие на Предбалкана, високите скали на който правят огромна подкова на ръба на Деветашкото плато - един от най-окарстените райони на Средния Предбалкан.

От 30-те пещери (с дължини повече от 1 000 метра) у нас, в Деветашкото плато са разположени 5, от които 4 в землището на Крушуна. Това са "Бонинска пещера" - 2 753 м, "Водопада" - 1 995 м, "Урушка маара" - 1 600 м, и "Горник" - 1 080 м.

Именно това определя и значителния интерес на спелеолозите към този район. В "Бонинската пещера" се намира най-дългото подземно езеро у нас - около 800 м.

Пропълзяла през тъмните подземни галерии и лабиринти, изворната вода прорязва малката равнина пред пещерата "Водопада", хвърля се от 15-метрови скали и образува красивия, живописен Крушунски водопад и най-голямата в страната водна травертинова каскада с много прагове, водни басейнчета, своеобразна растителност и бигорови скали.

Тук могат да се видят всички карстови форми - кари, въртопи, валози, сляпа, полусляпа и суха долина, каньон (ждрело), пропасти, пещерни галерии и зали.

Околността има и богата история.

През V в. пр. Хр. районът е бил населяван от тракийското племе усдикензи. Тук е намерено едно от най-ценните съкровища - Летнишкото.

През 1963 г. работници от селското стопанство в село Летница решили да си построят нов овчарник. Когато започнали да копаят основите му, на дълбочина 50 - 60 сантиметра попаднали на един бронзов съд, обърнат с устието надолу, и когато го вдигнали, намерили в него много малки сребърни предмети, отчасти с позлата, които поделили.

Уредникът на музея в близкия град Ловеч събрал предметите с помощта на лекаря на селото, който бил очевидец на откриването. Освен сребърните предмети, между които има много дребни, каквито се срещат в конските амуниции от IV в. пр. н. е., находката съдържа и една добре запазена юзда.

Съкровището от Летница е изложено в галериите на Националния археологически музей в София. Състои се от 23 сребърни с позлата апликации за конска амуниция. Сцените разказват тракийски мит за ценностните изпитания, посвещенията и пътя на тракийския аристократ до властта. Последователният картинен разказ е един от най-богатите извори за митологията и царската институция в Тракия.

За римския период свидетелстват останки от крепост, намиращи се южно от село Крушуна. Според една легенда името си носи от манастир, който е бил окован в олово. През Средновековието в някои от образувалите се ниши са оформени килии от пребивавалите тук продължително време отшелници-исихасти.

Всички килии и ниши в обителта са издълбани в скалата от бигор в съседство с Крушунския водопад. Исихазмът е религиозно учение във Византия и България през ХIII - ХIV в., чиито последователи се стремят към единение с Бога чрез аскетичен живот и самовглъбяване. Според тях при усилена молитва и вътрешно вглъбяване вярващиятВодата е абсолютно прозрачна и с невероятен вкус може да влезе в контакт с излъчваната от Бога енергия (Таворската светлина).

Исихазъм е гръцка дума, която преведена буквално значи мълчание, безмълвие. Първият учител на българския исихазъм е Теодосий Търновски (около 1300 - 1363 г.). Той приема монашески сан в манастира “Св. Николай” край Видин, после се премества в търновския манастир "Св. Богородица - Пътеводителка".

Когато научава за великия исихаст Григорий Синаит и за неговия новопостроен манастир в Парория, той се отправя за там. В лицето на Теодосий, Григорий Синаит има един от най-верните и най-образовани свои ученици. Той е един от първите му последователи и може би затова е тъй мощно исихасткото движение в България.

Маарата е защитена местност.

Крушунските водопади, известни още като "Маарата", са обявени за защитена местност през 1995 г. с цел опазване на характерни геоморфоложки образувания, животни и растителност с площ от 5, 7 хектара. Ако тръгвате за там, не очаквайте указателни табели и добър път.

Заредете се с откривателски дух и предчувствие за величествени гледки. Миризмата на разлистена пролет ще ви покори още докато наближавате тази неописуема синьо-зелена приказка. Мястото е толкова магично, че човек неволно започва да се оглежда за горски духчета и други фантастични същества.

Мъховете са толкова зелени, че чак те заболяват очите. Докато скача по стръмния си път, водата е абсолютно прозрачна. Толкова е чиста, че може да утолите без притеснение жаждата си - ще останете приятно изненадани от невероятния й вкус! Течността, която пази тайната на живота, вае по течението си причудливи пещерни образувания на открито - подковообразни скали, чаши, прагове, тераси.

Стича се по изумрудено зелени камъни, разстила се като завеса над малки пещерички, разделя се на фини ручейчета, после се събира на мощни потоци и се сгромолясва в пропасти. Когато се успокои в дълбоките вирове, тя става като мляко - заради разтворените в нея варовикови скали.

В далечното минало голяма част от водопада е била в пещера, която се е срутила, твърдят геолози. Над многобройните каскади жадно са превили клони диви ябълки, сливи и други плодни дървета. Водопадите край село Крушуна са често използван декор за филми.

Задължително е да се изкъпете във водопада

Ако посетите Крушунските водопади, задължително се изкъпете под тях! Не пропускайте това невероятно изживяване - иначе усещането за мястото няма да е пълно. И в най-жарките дни на лятото падащата като драперия вода остава ледена. Въпреки това се престрашете!

Добре е първо да намокрите краката и ръцете си, за да свикне тялото ви с ниската температура. Дори да нямате бански костюм, не се колебайте да застанете под разноцветните ручейчета, отрацяващи слънчевата светлина, направо с дрехите.

Първоначално дъхът ви ще спре, мускулите на цялото ви тяло ще се съкратят от студа, може да ви се прииска да крещите (какво пък - направете го!), а след това ще започнете да свиквате с ниската температура (доколкото е възможно). Не е желателно да стоите, докато посинеете.

Достатъчно е, че сте поели от живителната сила на водната стихия. Излизайте и бързо облечете сухи дрехи. Тогава идва най-голямото удоволствие - ще започнете да усещате как невероятна топлина, сила и енергия се разливат по цялото ви тяло, а вие се чувствате пречистени и ви обзема безпределно щастие.

Ако не сте се подготвили със сухи дрехи, можете да се опънете на някоя близка полянка и да чакате слънцето да свърши работата си. Само най-големите смелчаци се хвърлят в леденостудената вода на най-голямото езеро по пътя на водата - Синия вир. То е доста дълбоко, така че не си правете експерименти. Това изживяване е само за добре подготвени и тренирани фенове.

Деветашката пещера впечатлява с огромните си размериДеветашката пещера

Ако сте почитател на спелеотуризма и проявявате интерес към тайните и скритата красота на подземния свят, то Деветашката пещера е едно от местата, които трябва да включите в програмата си. Разположена е на десния бряг на река Осъм и впечатлява с огромните си размери. Входът й, който е широк 35 м и висок 30 м, води към просторна зала с площ 2 400 кв. м.

Тя е пещерата с най-голямото фоайе в Европа. Височината й достига на места до 100 метра. Нещо друго, което я прави изключително интересна, са седемте отвора, разположени по тавана, през които прониква естествена светлина и осветява централната зала и част от двата клона на пещерата.

Най-големият от отворите е известен под името "Килика". След централната зала пещерата се разделя на два клона. Левият е дълъг около 2,5 км. През него протича малка рекичка, образувайки каскада от естествени езера и малки водопади, преминава през централната зала и се влива в река Осъм.

Десният клон е сух и топъл и значително по-малък. Той завършва с малка галерия с кръгло помещение, известно под името Олтара. Поради добрите условия за живот, които пещерата предлага, подходяща за отбрана, големите размери, естественото осветление и малката рекичка, тя е била обитавана през седем различни епохи. В древността е била светилище.

В миналото е използвана от военните за склад.

Флора и фауна



Районът е със специфична флора и фауна, с представители на няколко фитогеографски и зоогеографски зони, с редки и изчезващи видове, включени в Червената книга на България, ендемити и реликти и голямо разнообразие от ценни лечебни растения. Срещат се диви прасета, сърни и елени лопатари.


От хищниците преобладават лисици, чакали, по-рядко вълци.


Днес са запазени бухал, скален бял орел (змияр), голям ястреб и други. Непосредствено до парк "Маарата", в северната му част, има открита минерална вода с дебит 16,5 л/сек., температура 58 С и минерализация11,5 %. Нейният състав е анализиран и е с доказана ефективност за лечение на кожни, неврологични и заболявания на опорно-двигателния апарат.

В района е намерено едно от най-ценните съкровища - Летнишкото.

Екопътеката

В местността са изградени много екопътеки, които ви водят до забележителностите, докато се разхождате сред прохладата на гората. Озовавате се в приказен свят от рекички, езерца и водоскоци, оставящи приятен спомен. Екопътеките са в добро състояние.

По скоро ремонтирани мостчета човек може да се изкатери до най-високия водопад. Гледката е уникална! Във въздуха се носят чудни аромати на свежест и билки, а звуците от течащата водата сякаш отмиват стреса, умората, нерадостните мисли, обзема те безпределно щастие...

И човек се потапя в едно безвремие, в което съществува само чудна красота! За децата комбинацията от безкрайна зеленина, простор и вода е неописуемо вълшебство! Любовта на поколения хора се е наслагала на това място.

Божествената гледка е предизвиквала възхищението още на древните, а тези, които са искали да се приближат до Създателя, са идвали именно тук да осъществят връзка с него. В по-ново време мястото е малко популярно до преди 7 - 8 години.

Беше известно предимно на пещерняците и на хората, които в буйните води на реката Осъм перяха килимите и одеалата си. Както и на местните, за които мястото винаги е било специално.

Девствената природа дълго време беше успяла да се съхрани такава (чак не е за вярване!). От уста на уста обаче Крушунските водопади добиха огромна популярност и започнаха да привличат като магнит разнородно множество. Очаровани посетители от цялата страна не пестят суперлативи и в разни форуми в Интернет препоръчват горещо мястото на всички.

"Няма такова красиво кътче! То е невероятно за пикник, почивка и релаксация! Местността те изпълва с радост, възхищение, щастие и най-вече ти носи прохлада в летните дни и нощи!", споделят впечатленията си запалени почитатели на Крушунските водопади.

Да, така е.

Но плъзналото множество промени изцяло облика на "Маарата". Много хора прекарват лятната си отпуска в околността на палатки.

В резултат на това се оформя един нерегламентиран къмпинг, който не отговаря на обичайните изисквания.

Музиката (естествено чалга!) прогонва тишината и спокойствието и не оставя никакъв шанс на птиците да чуят собствената си песен.

По стар български обичай гори огън, димят барбекюта под самите корони на дърветата, носи се миризма на мъртва плът, капе топяща се мазнина по тревата...

За тоалетна се използват най-близките храсти...

Паркираните един до друг автомобили буквално са превзели китните полянки.

И до кога ще е така...

Пазете тази уникална красота!

Разходката в Крушуна свърши. За радост това уникално място продължава да е такова, въпреки сериозните усилия на много хора да го погубят - бързо и безвъзвратно.

До кога обаче местността "Маарата" ще оцелее?

Едва ли ще е за дълго, ако не полагаме усилия и не спазваме елементарни правила.

Като тези - да си събираме боклуците, след като сме прекарали незабравим уикенд там, да не палим огън, защото пламъците могат да станат неконтролируеми (особено в предстоящите жарки дни), да не слушаме високо музика, защото тя не е част от естествената среда на животинските и растителни видове, да не замърсяваме водата с каквото ни падне...

Запазете тишината и спокойствието, чистотата и девствеността на природата, за да й се наслаждаваме много, много дълго време!

Даниела ДОЧЕВА
----------------------------------------------------------
bgsever.info

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
Покажи мнения от преди:    
Предишната тема Предишната тема
Създайте нова темаНапишете отговор

Идете на:   

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


НАЧАЛО / Към уебсайта

Powered by phpBB © 2001, 2006 phpBB Group
style : saphir :: valid : xhtml css
Translation by: Boby Dimitrov