ДА ПОГОВОРИМ И ЗА ... ПРИЯТЕЛСТВОТО

Пуснато на: Вто Юли 01, 2008 8:26 am Заглавие :

Аз също нямам много приятели. Но доста се позамислих провокирана от темата, какво точно е приятелството и кого можем да наречем приятел. Всъщност хората които наричам приятели са различни и по възраст, по характер и по други неща, но общото между тях е , че когато контактуваме изпитвам приятни чувства. Сякаш душата ми си взаимодейства с другата душа в хармония.
Рядко се срещам с тези хора, но след всяко общуване съм заредена с положителни емоции и някакво усещане за запълненост/ Липсва усещането за празнота което често ме спохожда/ дори и да сме си споделили някои неприятни неща.
Някои от тях си имат своите недостатъци, аз съм наясно с това и ги приемам такива каквито са.
По отношение на помощта която получавам или давам, приятелите нямат такъв голям дял. Е приятно ми е да помогна на приятел, но на практика се получава, че помагам на съвсем други хора / същото е и при получаването на помощ/, но защо ли при контактите с другите хора чувството е само за свършена работа - не се усещат тези емоции, както при контактите с приятелите.

Пуснато на: Вто Юли 01, 2008 10:16 am Заглавие :

Понятието за думата "приятел" също не е точно като понятията за повечето думи, с които боравим помужду си.

Но мисля, че ти си права в съждението си, taniuga!

Ние, хората, си представяме приятелите като нещо, което винаги трябва да откликва на нуждите ни, и което винаги е длъжно - едва ли не! - да се отзовава с готовност за помощ във всеки един малко по-тежък момент от живота ни.

Според нас, хората, приятел ни е само този, които ни помага в беда или в някои житейски затруднения ...

В този смисъл аз казвам, че приятели няма, защото това, което ние искаме от тях просто не е възможно да го получим, нито пък приятелите ни са в състояние да ни го дадат.

Така, че израза ти "Сякаш душата ми си взаимодейства с другата душа в хармония." си е съвсем точен, въпреки, че дори и в този случай не можем да говорим за приятели, но това усещане е най-пълното и най-точното като определение за приятелство.

Друг вече е въпросът какво се влага като значение в думата "приятел".

Искам да добавя и още нещичко: човек се чувства така, както описваш ти тогава, когато е срещнал познати души от миналите си животи, с които обикновено е имал много добри взаимоотношения - така е в повечето случаи.

Пуснато на: Вто Юли 01, 2008 8:08 pm Заглавие :

И аз съм на същотото мнение. Въпреки материалът който пуснах по-горе, не смятам, че трябва да очакваме от другите да откликват така себеотрицателно на нуждите ни. Подобни очаквания водят и до разочарования. Още повече трябва да сме наясно и дали ние можем да дадем същото от себе си за другите. Действително, ако някой има желание и е в състояние да го направи - добре дошло, но да тестваме някого дали ни е добър приятел като го поставяме в ситуация на изпитание не мисля, че е добра идея. А и не е казано, че се помага само на приятели, ако можеш го правиш и за други не толкова близки хора, но не с очакване нещо в замяна или с мисълта, че ще получиш реванш.

Пуснато на: Вто Юли 01, 2008 9:46 pm Заглавие :

Проблемите на хората по принцип идват преди всичко и най-вече от ... окачванията.

Затова никак не е добре да имаме очаквания насочени именно към приятелите ни, защото както казваш Кати, те водят до разочарования.

А чогато човек няма очаквания тогава идват приятните изненади, а с идването им се задоволяват нашите скрити ... очаквания.

Пуснато на: Съб Юли 05, 2008 1:44 pm Заглавие :

Имала съм приятелства, които никога не се забравят.Например в детството ми-това са най-чистите приятелства.Една приятелка може да изпитва чувства и да действа като сестра много повече от истинска такава.Най-добрата ми приятелка сега , която имам, ми е помагала да премина през труден период както никой друг.И колкото по-дълго продължава приятелството ни, толкова по-укрепва.
Разбира се, че не трябва да очакваме прекалено много или да искаме приятелите ни да ни удовлетворяват всичките ни потребности. Защото всъщност може да получим подкрепа само от някои от тях, а другите са за забвление, общуване и др. Трябва ние да решим какъв вид взаимоотношения ни е необходима, какво сме готови да дадем, нужното време да отделим и въобще доколко можем да сме полезни.Общуването и споделянето са много важни в едно приятелство.Някой беше казал, че приятелствата се губят поради липса на разговори.Всъщност приятелят е сродна душа,която всеки намира.А хората са казали, че добрият е приятел на душата ти, а подлият - приятел на имуществото ти. Така, че ако приятелството е изградено на изгода , то не е трайно.

Пуснато на: Нед Юли 06, 2008 1:51 am Заглавие :

Всеки е сам по пътя ,независимо колко приятели има !

Преценяваме,че някой ни е приятел едва тогава ,когато ни подаде ръка и ни помогне в труден момент ! А дали наистина това е приятелство ? Дали не пропускаме някой истински приятел ,само защото не е бил до нас ,когато сме имали нужда ?!

Според мен приятелството не е рядко срещано .Има много будни хора ,хора които знаят защо са тук и знаят какво да правят и го правят , но според мен ние сами поставяме бариери по между си и така ги пропускаме !

Хората идват в живота ни или за да ни научат на нещо или да ни напомнят нещо , поне при мен е така и си отиват тогава когато ти си готов да продължиш или да се "върнеш" там от където си тръгнал !

Избор винаги имаш !

Пуснато на: Нед Юли 06, 2008 10:37 am Заглавие :

Много правилно и точно казано, Диди!

Така е.

Пуснато на: Сря Юли 09, 2008 8:27 am Заглавие :

Последният пост на Диди ми припомни едно интервю с писателката Здравка Евтимова. Тази жена е преживяла загубата на съпруг, дете и много близки. На въпроса на журналистката как се е справила с тези големи загуби тя отговаря, че е осъзнала, че човек сам идва на този свят и сам си отива от него. Общо взето той е сам, само от време на време има близост с определени хора- родители, партньори, близки... и когато е осъзнала този факт е приела загубата по-лесно.
Мисля, че това е точно така - в определен момент от живота човек има нужда от определени хора за да преодолява препятствията по пътя си към израстването. Приятелите са точно такива хора - те ни помагат по някакъв начин - дали с конкретна помощ или просто с подкрепа или разбиране, но контактите с тях ни обогатяват и ни помагат да израстваме.

Пуснато на: Сря Юли 09, 2008 10:42 am Заглавие :

Мммдддаа, човек идва и си отива сам - да, така е, но когато става въпос за неговото физическо тяло.

Иначе той изобщо не е сам, защото е заобиколен от каквили не същности от паралелни нам светове в невидимото.

Тази сутрин се събудих със следната мисъл:
"Това, което не се вижда не означава, че то не съществува."

И като си помисля, че в пространството няма празно място, това дето си го говорим, че човек идва и си отива сам изобщо не е вярно! Confused