Защо егото иска да си мислите, че светът е сив

Послание на Иисус, 16 май 2006 год.

Егото функционира изцяло в царството на дуалността. Когато се намирате в най-ниския аспект на дуалистичното мислене, преставате да виждате света черно-бял, в смисъл, че сте винаги прави, а всеки, който не е съгласен с вас – греши. Разсъждението тук е елементарно. Хората определят системата си от убеждения като непогрешима и като единствено истинската, смятат я за абсолютна истина, която не може да бъде повлияна от никакви погрешни възгледи. В терминологията, която използвам на този сайт, хората си въобразяват, че системата им от убеждения произхожда от Христовата истина и не е повлияна от илюзиите на антихристовия разум.

В същност този начин на мислене се ражда от желанието на егото да утвърди властта си, която не трябва да се подлага на съмнение. Това е опит да се създаде външна впечатление, че ако споделяте единствено истинската система от убеждения, спасението ви е гарантирано. Това също така създава убеждението в много хора, че са много по-добри от тези, които не споделят тези убеждения. Ако погледнете света без предубеждения, ще забележите, че днес много хора са привърженици на този подход към живота. Те се чувстват много праведни, осъждат другите и се мислят за много напреднали. Очевидният пример са фундаменталистите на всяка религия. Ако някога сте общували с такива хора, знаете, че да водите с тях обикновен разговор е изключително трудно. И в действителност е невъзможно обсъждането на каквото и да е, което излиза извън рамките на убежденията им или ако им изглежда като противопоставяне. Ако се опитате да ги подбудите да осъзнаят, че убежденията им са ограничени или дори неправилни, обикновено реакцията им е враждебна. В крайните случаи, такъв вид хора искат да унищожават всеки, който заплашва системата им от убеждения, като например, мюсюлманските фундаменталисти, които използват терористи самоубийци, за да защитават Исляма. Или християнския кръстоносец, който защитава къс от Светата Земя, все едно Бог – едно духовно същество – е искал някога от хората да се убиват едни други заради нещо в материалния свят. Когато хората са по-малко склонни към крайности, ще ви заклеймят като слуга на дявола (или всякакви други определения) и ще откажат да разговарят с вас. Това прави такива хора недостижими за духовния учител.

Пуснато на: Сря Юни 18, 2008 10:01 am Заглавие :

Важен момент е разбирането, че егото е следствие на отказването от Христовия разум и затова то може да борави само с разума на антихриста, с дуалното съзнание. Двете основни сили на творението не прекратяват действието си, защото не искате да вземате решения и затова продължавате да се сблъсквате със ситуации, в които се проявяват двете сили. Ето жизнено важните разлики:

• Когато гледате на живота през кристалната чистота на Христовия разум, виждате двете сили – разширяващата и ограничаващата – като допълващи се взаимно. Виждате как да ги уравновесите, за да може всяко взето решение да бъде балансирано и да подпомага израстването.

• Когато гледате живота през филтъра на дуалното съзнание, виждате двете сили като противоположности. Вместо да се допълват една друга ги виждате като изключващи се една друга. Причината е, че ако не ги уравновесявате в собственото си същество, едната ще доминира. Неизбежният резултат - решенията ви водят до дисбаланс, който поражда страдания.

Всъщност егото ви възприема двете сили като противници, които не се подчиняват на опитите му да контролира обстоятелствата. И понеже егото никога не може да постигне Христовия разум, това е фундаментален проблем, който не може да се реши на ниво его. Егото винаги ще гледа на живота през дуалното съзнание и затова никога не може да уравновеси разширяващите и ограничаващите сили. Затова неговите решения винаги водят до страдания.

Егото вижда само материалния свят и го вижда през дуалното съзнание. Затова няма никаква духовна цел в живота; целта на живота в материалния свят трябва да се определя от материалния свят. Затова егото е създало набор от жизнени цели, с които хората осмислят живота си, без да намират щастие, удовлетворение, мир в душата си или усещането на цел и смисъл.

Както Майка Мария описва подробно в своята книга, истинската цел в живота е израстването на самосъзнанието. Този ръст става реален, когато изпълнявате вашата роля като съ-творци с Бог. Вашето Същество е сътворено по образ и подобие Божии, от което се подразбира наличието на творчески сили, които могат да използват Майчината светлина за създаването на форми. Слезли сте в материалната вселена, за да умножите творческите си сили и да поемете управлението на Земята, което означава господството на разума над материята. Вие се реализирате само тогава, когато изпълнявате ролята си - ролята, която сте избрали преди да се въплътите.

Какво означава да приемете управлението на Земята? Както и всичко останало, това си има аспектите на Майката и Бащата – Алфа и Омега. Алфа е да поемете управлението на собственото си същество чрез установяване на единство между духовния Аз и низшия аз. Ключът е в решението на Съзнателния ви Аз да изпълнява присъщата му воля – да бъде Христос във вашето същество и да балансира бащините и майчините аспекти, Духа и материята. Омега аспектът е в поемането на управлението на Земята като се предизвиква антихриста, където и да се сблъсквате с него.
Бихме могли да кажем, че когато сте във въплъщение, вашето собствено съзнание е Алфа аспекта в живота ви, а обкръжаващата ви среда е Омега аспекта. Още веднъж, вашата роля е да установите единство между двата аспекта така, че обкръжаващата ви среда да отразява вътрешното ви битие, което е отражение на духовния ви Аз. Както винаги ключът е в постигането на Христовия баланс между двете сили. Ако позволите на егото да управлява живота ви, то както и преди ще се стреми да постигне целите ви по небалансиран начин:

• Господство над себе си. Ако доминира разширяващата сила, егото ви ще се опитва да управлява всеки аспект от живота ви. Ще се стараете строго да следвате външна система, независимо дали е религия или диета. Това е мечтата - ако съответствате на външните изисквания ще се спасите и не забелязвате гредата на егото в собственото си око.

Ако доминира ограничаващата сила, егото ви ще заеме позицията „прави каквото ти се иска”. Ще бъдете напълно неспособни да се дисциплинирате по някакъв начин или да се освободите от контрола на егото или на други хора. Ще се чувствате жертва на външните обстоятелства и ще намирате милиони оправдания, за да не променяте живота си.

• Господство над Земята. Ако доминира разширяващата сила, ще се стремите да заставите другите хора да се присъединят към вашата система от убеждения като смятате, че целта оправдава средствата. Наблюдавате го при фундаменталистите на всяка религия, дори при фундаменталистите на политическите или научни идеологии. Това води до черно-бяло мислене.

Ако доминира ограничаващата сила, ще си мислите, че нямате никакво право да влияете над другите хора и че трябва да сте търпеливи към всичко. Всяка идея има право на живот, както останалите, затова живеете и позволявате да живеете в любов и това е всичко, от което имате нужда. Това води до сивото мислене.

Ключът за изпълнението на Божествения план, план, който сте съставили преди да се въплътите, е да въведете Христовия разум в живота си така, че да уравновесява двете основни сили. Така вместо постоянно напрежение между двете сили, което да води до конфликт, лишения и страдания, животът ви може да стане възходяща спирала към повече свобода и усещане за реализиране. Христос се намира някъде между тези две крайности, а ги превъзхожда, защото е над и извън дуалното съзнание.

Христовият разум вижда ясно, че Земята не съответства на виждането и законите на Твореца, което, в края на краищата, ще доведе до разрушаване на материалната вселена. Затова разбира, че единственото решение е Земята да се завърне в хармонията, в съответствие с творческия замисъл. С други думи, Христовият разум разбира, че на майчиния аспект не трябва да се позволява да се развива самостоятелно, като създава свои собствени закони вместо следването на Божиите закони. Така материалното царство винаги трябва да бъде отражение на духовното царство, но това може да се случи само тогава, когато съ-творците, въплътени на тази планета, решат да станат Живия Христос. Те трябва да поемат отговорност да управляват Земята, вместо да позволяват Земята да ги управлява.