ЗАЩО БОГ НЕ ЧУВА ВСЯКА МОЛИТВА?!

Ами хайде да побеседваме и по този въпрос!

Искате ли?! Или предпочитате да си стоите със заровени в пясъка глави?!

ВСЕЛЕНАТА ИЗПЪЛНЯВА САМО ЖЕЛАНИЯТА, ЗА КОИТО СИЛНО ВЯРВАМЕ, ЧЕ ЩЕ СЕ СБЪДНАТ

Ако всеки човек би постигнал изпълнение на желанията си със заклинания и гадаене, нашата планета би била стрита на прах заедно с нас. Ние сме много неразумни, инертни, алчни, придирчиви, нечестни, сребролюбиви, горди и гневни.

А какво ще стане с планетата, ако се нахвърлим да удовлетворяваме тези свои страсти? Именно за това, за да не се създава хаос, такива способности не са дадени на всички

За да имат сила заклинанията, трябва да се променят психологията и енергетиката. А за да се промени психологията трябва много да знаем. За натрупване на енергия също трябва много да се работи и учи.

И разбира се, самият обред, прилаган при заклинанието, има своя сила. Опитайте да произнесете някакво заклинание, насочено към увеличаване на капитала, за стабилизиране на положението и погледнете на ефекта.

Ще кажа веднага, че се получава далеч не у всеки. А иначе - с какво се отличават от вас магьосниците? И така хайде да се научим да ръководим събитията и да увеличаваме силата на думите.

• За да имат сила думите ви, трябва да се отучите да лъжете. Да, именно така! Но това съвсем не е просто да се направи, ако сте привикнали да си "измисляте". Никакви лъжи - нито за добро, нито за зло!

• Никога не хвърляйте думите си на вятъра. Казали сте, обещали сте - направете го!

• Изберете си любимо занятие, чрез което ще тренирате волята си и определете количеството на сеансите за един ден. Като забележите че се справяте, увеличете "натоварването". И така, до като не постигнете целите, които е най-добре да си поставите предварително. По този начин се учите да владеете емоциите си и променяте структурата и силата на биополето си. За да покорите света, трябва преди всичко да покорите своята немощ и мързел.

• Вярвайте в себе си и в реализацията на резултатите! И това е естествено - ако не вярвате, че ще успеете, то как ще дадете необходимата сила на думите и заклинанията си? Ако в тях предварително е заложена информация, че може и да не се сбъднат тези думи.

• Тренирайте въображението си! То ще ви помогне. Нали по този начин се учите да чувствате събитията, предметите, хората информационно и енергетически. Мозъкът ви ще запомни тази информация и когато му дадете някакво задание, то бързо ще се анализира със следващите "данни" и в резултат вие не само интуитивно чувствате, а и знаете всичко, което искате да научите. Това е като закодирано съобщение. В паметта ви се намира този код и той ще отвори информацията.

• Натрупвайте енергия. Думите ще означават малко и ще имат слаб заряд, ако сте болни, нещастни и немощни. Обратното, вие няма да сте нещастен и немощен човек, ако сте натрупали енергия.

Пуснато на: Съб Юни 07, 2008 2:51 pm Заглавие :

Аз благодаря за темата ,защото е много интересна !

Има много хора,които молят Вселената или Бог или както искате го наричайте за неща,в които те самите не са убедени ,че го искат ... По този начин става противоречие !

А Вселената чува не само "искам ... " ,ами и "е може би нямам нужда чак и от това" .... или "е ,не може и да изчакам малко" ... И познайте ... Smile

какво става !

Става едно объркване и желанието ви се бави и бави или сте на една крачка от него ,но то така и не става !

Относно това как думите ни да имат по -голяма сила ,също е много интересна информация .Не бях се замисляла за това !

Ако всеки имаше възможност да прави заклинания за собствени изгоди ,в света наистина щеше да настъпи пълен хаос . Представете си само картинката ? Confused

Пуснато на: Съб Юни 07, 2008 4:07 pm Заглавие :

Да, темата е интересна, защото малко или много всеки си е задавал въпроса : Защо Бог не ми помогна?
Четох, че преди около хиляди години характеризират Господ като "същество" , по съвършено от което не можем да си представим! Че той е неизменяем, безграничен, безвременен.А това, което ние знаем, правиме, преживяваме и възприемаме е временно, променливо.Всъщност, че Бог е по-висшият във Вселената.А именно вселената е една затворена система, в която степента на хаос се увеличава, а енергията намалява.Затова съм убедена, че трябва да се настройваме да мислим точно както е споменато по-горе, да се придържаме към някакъв ред в този постоянно променящ се космос така да го кажа, да не позволяваме на въображението ни да се измъква и да мислим за нещата едно по едно.А също така да варвяме в реалното съществуване на всичко.И тогава може би ще ни се изпълняват желанията, но не всеки има тази способност да мисли и вярва така.

Пуснато на: Съб Юни 07, 2008 8:46 pm Заглавие :

Никой не може да даде каквото и да е определение за Бога, защото той е непознаваем и недосегаем.

В източните йогийски учения се говори за Брахман, но понятието Брахман е трудно разбираемо също, въпреки, че се определя като Бог на Боговете ...

... или онова голямо пространство, което е породило всичкото останало във Вселената (Космоса) и в самата нея.

В никакъв случай Бог не е материален, Той е безтелесен, Той е необятен, Той е просто една всеобхващата вибрация без начало и без край, затова е навсякъде и във всичко.

И ако ние успеем да се настроим на Неговите честоти, да речем чрез медитация, то ще успеем ида се докоснем до Него.

И тогава нещата в живота ни ще започнат да се случват от самосебе си, защот просто ще се самопораждат чрез съвършенството на Бога.

Бог не би изпълнил желанията ни, ако те не са синхронни с Неговия съвършен замисъл и изпълнение, защото просто ще настъпи не само хаос, ами просто самоунищожение.

Но механизма на самопораждането на живота е така съвършен, че не допуска подобно явление.

Така, че обикновено при молитва или молба отправена към Бога се реализират или сбъдват ония наши желания, които няма да навредят не само на самите нас, но и на всичко останало около нас.

И запомнете едно от мен: Вселената не е никакво затворено пространство, тя е необятна - без начало и без край, и не е само една единствена Вселена, а има безбройно много Вселени, създадени все от Бога ... Хм, малко е трудничко да си го вместим в ограничените представи, нали така?!

А вашите мнения?! Cool

Пуснато на: Съб Юни 07, 2008 9:00 pm Заглавие :

Напротив ,аз съм напълно съгласна с мнението ти Селена ,за това че Вселената е необятна ,без начало и край ,но обикновено когато изкажа мнение ... и не съм съгласна с мнението на някой други потребители ,те си извъртат някак си думите,че да излезе така сякаш не съм ги разбрала правилно ... за това си премълчах !

И добре че се сбъдват тези желания ,които няма да ни навредят ,както на нас така и на околните , иначе представете си какво ще се случи ?

Ето защо ,когато нещо не става , трябва да помислим наистина ли това ще ни помогне или не ?

Имаше една приказка "Внимавай какво си пожелаваш?" ... та същото е ... Искай глупости и живота ти ще е тотален хаос .. после блъскай глава "Ама защо?"

Какво ще кажеш Селена ?

Пуснато на: Съб Юни 07, 2008 9:15 pm Заглавие :

Съгласна съм, че Бог не би изпълнил желания, вредящи на живи същества, защото фактически последните са част от Него и не би допуснал саморазрушение и дисбаланс, но къде отиват мисловните форми, създадени от такива деструктивни желания? След като желанието е факт и насочеността му не може да се осъществи поради Божествения "филтър", то тогава остава то да се върне върху желаещия и да се стовари на главата му. Както се казва "Внимавай какво си пожелаваш, защото може и да се сбъдне..."

Още нещо да споделя. Прави ми впечатление, че когато се пристъпва към нещо с вътрешна увереност, оптимизъм и позитивно отношение към крайния резултат нещата се получават и то сравнително леко. Когато предварително се изразява съмнение или страх от начинанието или резултата, то винаги се получават усложнения , проблеми и неудачи.

Лично аз не винаги призовавам Бог в ежедневието, но когато имам да свърша нещо важно предварително си представям /даже визуализирам/как всичко протича, какво трябва да направя стъпка по стъпка в най-оптимистичния вариант и когато времето на действието дойде вече мислено съм подготвена. Вярно, че има моменти, когато нещата не са така точни, както ги мисля, но тогава се основавам на интуицията.

Пуснато на: Съб Юни 07, 2008 9:24 pm Заглавие :

Ами какво да кажа?!

Просто няма начин да не се съглася и с мнението на двете ви, защото просто сте прави. Very Happy

Пуснато на: Нед Юни 08, 2008 12:52 am Заглавие :

Всъщност колко хора се молят по принцип за нещо наистина добро не само за тях, но и за другите? Освен тези дето са приели духовен сан подразбира се по призвание, и това до някъде им влиза и в "служебните" задължения често го правят машинално и автоматично без да влагат душата и сърцето си в молитвата.

Човек трябва да пристъпи към молитвата "изчистен" от всички вредни мисли и чувства и не само да се моли, а и да благодари за това което има, вместо да се оплаква. Дори и в трудните моменти да благодари, защото това са му изпратени изпитания, които го водят към духовно изратсване. Но на практика това често е трудно да се осъзнае от повечето хора. Обикновено се молим да бъдем отървани от тази или онази трудност, а може би би трябвало да се молим да ни бъде показан пътя, по който е най-правилно да вървим и да имаме сили да се справим най-добре /за нас и за другите/. Не да имаме повече, а да можем най-правилно да оползотворим това, което имаме, в синхрон със себе си и заобикалящия ни свят.

Чувала съм изказвания от рода на: Примерно човек имал проблеми в отношенията си с някакви роднини:"Ей, няма Господ! Аз толкова се молих да им даде полагаемото им се /в смисъл нещо лошо/ за това, че са се държали толкова зле с мен, а на тях нищо не им се случва, добре са си!" Или пък бивш студент: "Толкова ме беше страх, че ако не взема оня изпит съм провален, че няколко дни поред палих свещи едикоя си преподавателка да се разболее или и да се случи нещо през този ден, та да не присътва и тя на изпита, че спукана ми е работата" и други подбни.
Молят си се хората...

Да не говорим, че обикновено се сещаме да се помолим, когато се почувстваме в беда или затруднение, а когато всичко ни наред не се и сещаме за Бог, ей така да се помолим за нещо позитивно не само за нас и близките ни, но и за другите, за света и пр., а камо ли да благодарим за благоденствието си, когато ни е споходило. Тогава си тънем в егоистично задвоволство и не ни пука нито за Бог, нито за света.
Малко крайно прозвучах, ама си е истина...

Пуснато на: Нед Юни 08, 2008 2:06 am Заглавие :

Аз всъщност малко се обърквам ... Бях чела и гледала един филм .. та в него казват ,че Вселената изпълнява всяко наше желание , без значение какво е , без значение колко е голямо ... !

Достатъчно е да поискаме ... да но по тази логика аз може да искам 3та,4та и 5та световна война ,просто щото на мен ми е кеф така .... !

В много книги се разказва за силата на подсъзнанието и силата на мисълта ... и как тя правила чудеса и променяла живота ни?!

Какво става когато мислите и силата на подсъзнанието ми примерно не съвпадат със законите на Вселената ???

Тогава желанието ми не се осъществява нали ?!

В такъв случаи стигам до извода ,че не силата на подсъзнанието върши чудеса,а правилното разбиране за искане на нужното ,което да ти помогне и да не навреди на никой ! Така ли е ?

И имам още един въпрос ... Какво става ако искаме или се молим за нещо , но то не съвпада с закони във Вселената , биваме ли наказвани за това ?

И биваме ли наказвани ,ако искаме и се молим ,но имаме съмнения ... в силата на молитвата ?

Пуснато на: Нед Юни 08, 2008 2:29 am Заглавие :

Може би не е точно да се каже "наказание". Щом се молим, значи дори и да си мислим, че не вярваме, сигурно подсъзнателно вярваме, иначе не бихме прибягнали до молитва.

Мисля, че не се сбъдва нещо, дори и силно да го желаем, защотото нарушава нещо в хармонията на Вселената. Но понякога се сбъдват неща, които сме си пожелали по някакъв начин дори неволно или подсъзнателно и сбъдването и хич не ни се нрави впоследствие, тъй като влече след себе си и нежелани от нас неща.

Наистина мисъл-формите влияят на света, още повече, ако са създадени в съпровод с някаква силна емоция, а човек при молитва често влага и такава. Може би тогава пораждаме в преостранството нещо позитивно или негативно и то заживява свой живот и действа. Може да предизвикаме някакви негативни събития със силата на мисълта и желанието си, но няма начин да не заплатим за това. Може да възприемем случващото се като наказание, а в действителност това сигурно е противодействието на Вселената за възстановяване на баланса, хармонията. С други думи връща ни се като бумеранг каквото сме причинили.

И аз малко се обърквам тук.Така, както пише на някои места, че ако много силно желаеш нещо и то се осъществява, така и съм чела обратното. Например при Лазерев - силната привързаност или желание и стемеж на човек към нещо води до отдалечаването му от нещото или загубата му. Това е с цел да се отърси от привързаността си, защотото това го обременява кармично. Ако успее да го стори си връща загубеното /или го печели, ако не го е имал/.

Пуснато на: Нед Юни 08, 2008 10:05 am Заглавие :

Мисля, че Бог не е нито причината , нито следствието.Че Бог също се нуждае от хубавото и че неговото име е по-голямо от него самия.
Но в действителност става така, че хората го поменавата кой както го разбира Smile

Мисля, че божията воля е ту слънчев пек, ту мраз.Защото причиняването на болка на някого , понякога и на самия себе си не е благодат.И че повечето се молят за неща, в които не влагат никакъв смисъл, глупави неща,откъснати са от този свят, пилеят твърде много време, тичат напред-назад, за да оправят нещата.
А системата е такава , изградена на принципа от общото /Вселената, свят/ към частното/Човек/ Затова ако молитвите ни нарушават общото , то няма да се осъществят.Не мога да преценя само защо напр.спекулирането с истината и справедливостта е причинило най-големите злини на хората. Уж в името на истината и желанието за да се постъпи справедливо са избивани хиляди.Малко се отклоних, но все пак все си мисля, че човек ще бъде щастлив и ще успее напълно да се реализира, само когато осъзнае , че всичко е временно, че той самия е временен, че той е променлив и затова трябва да гради хипотези и да си задава различни въпроси, защото всеки идва и си отминава и че животът е една самоподдържаща се система и всяка част е част от нещо друго, а всички хора-един дух.А в същото време Бог е всичко, несравним и безграничен.Аз така си ги обяснявам нещата и като чета другите мнения най-общото е , че желанията за доброто се сбъдват и че който не го боли главата, не се интересува от Господ и че също трябва не само да се молим, но да живеем така ,че да сме полезни,за да не ни забрави Бог.

Пуснато на: Нед Юни 08, 2008 11:41 am Заглавие :

Да, Вселена наистина изпълнява всяко наше желание - независимо какво е то.

Но ... определено има значение от неговата "големина", т.е. енергиен заряд и интензитет на наситеност и съответно излъчване, както и съответните съвпади.

Така например, ако няма наличен егрегор, който да усигури плътно възможността за реализацията на някое лошо желание, злонамерено, тогава то се сбъдва в много тесен аспект и действие, като поразява предимно неговия "излъчвател", т.е. човека, който го е пожелал, защото то просто тогава живее и съществува само и единствено като ларва.

И на този човек в живота му започват да се случват най-различни неприятности, които му дават реалната възможност той да се замисли и вразуми какво е направил и съответно да се коригира незабавно. На това му се казва кармичен механизъм! Обичам гоооо ... Cool

Но ... ако има наличието на мощен по капацитет егрегор, то тогава дори и най-малкото трептене на най-малката излъчена вълничка, предизвикана от някакви си лека дисхармоничност с привкус на злоба или завис, или каквото и да е там негативно излъчване, може да предизвика и глобален световен катаклизъм, световна война, та ако щеш и Вселенско унищожение.

Пуснато на: Нед Юни 08, 2008 12:08 pm Заглавие :

Бог не живее в нужди! Той няма желания! Бог сам по себе си е Любов чрез която именно и твори. Няма нищо по-голямо от Бога, та камо ли Неговото име от Самия него!

Човекът има желания и си създава нужди чрез тях.

Човекът търси Любовта, защото е неспособен на нея - поне доколкото се вижда от досегашното му поведение.

Човекът живее в илюзиите си за величие и "големина на името му" - а не Бога!!!

Нека не бъркаме нещата, merigi ...

Пуснато на: Вто Юни 10, 2008 11:07 am Заглавие :

Молитвата е нещо специално. Не знаех как да се моля, но след време научих, че трябва да благодарим за хубавото и за трудностите, защото те са урока и началото на хубавото. Аз вярвам че Господ чува всички молитви, но изпълнява само онези от които душата човешка наистина има нужда т.е. свързаните с онзи договор преди да дойдем на земята. Не може да искаш от Бог някой да те обича и да бъде с теб и да се сърдиш че той не прави така. Кой си ти, че да го искаш? А задавал ли си си въпроса обичал ли си ти самия някога някого безрезервно? По Великден се изненадах много неприятно от две познати според които в черква се влиза само за да се помолиш на Господ когато нещо ти трябва, да запалиш свещ и да оставиш пари. Първо ми стана смешно, а после тъжно. Не ги обвинявам те така разбират живота.

Пуснато на: Вто Юни 10, 2008 12:49 pm Заглавие :

За съжаление ASD, повечето от хората - някъде около 99% - мислят имено и точно по начина, по който мислят и твоите две познати ... Confused

Така е, защото всички те просто са научени да искат и да получават, защото им е длъжен целият свят - длъжен за това, че ги има.

А защо ги има и дали изобщо трябва да искат нещо от някого, още повече пък от Бога, ама тях не ги интересува изобщо, важното е те да сложат на преден план алчността и егоизма си пък каквото ще да става!

И го правят, и после си скубят косите и горко плачат, защо все на тях им се случват тези неприятни неща, нали знаеш?! Sad