БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА - ФАБРИКИ ЗА ДЕЦА САДИСТИ

Пуснато на: Пет Май 30, 2008 9:48 pm Заглавие :

Жалко наистина, че нещата са отишли толкова надалеч....вероятно изкривяването е някъде в предните поколения и сега тези, са плода така да се каже.

Пуснато на: Съб Май 31, 2008 12:11 am Заглавие :

Откъс от публикация с размисли на една млада майка:

Завела съм детето в парка и съм го пуснала да скача в надуваем замък. Докато обикалям отвън за всеки случай, ставам неволен наблюдател на следната сцена: едро момченце буйно скача и отскача от стените и пода на замъка. При тези акробатики то почти всеки път със замах на опитен кечист се стоварва върху други деца. След като три поредни пъти силно блъска и поваля по-малко момиченце, майката на падналото дете потърсва възрастния, отговорен за скачащото момче. Отива при баба му и леко изнервено, но съвсем любезно я моли да говори с внука си, защото той съвсем неконтролируемо блъска всички наоколо и има реална опасност някой да бъде наранен. Бабата реагира неочаквано: вместо да укроти внука си или поне да му направи забележка, тя изведнъж раззинва уста и започва да крещи със страховит глас. „Какво искате, за какво само ни притеснявате, аман от такива като вас, само пречите на детето да си играе, не можете ли да си гледате децата, как не ви е срам“ и т.н., и т.н. Майката на момиченцето е втрещена, както и всички наоколо, и вместо да отговори подобаващо на махленския тон, си хваща детето и си тръгва. Откога стана норма грубото поведение, а напротив, елементарната култура е нещо недостойно?

2-3 годишни деца играят на детската площадка. С обичайното за тази възраст собственическо чувство едно си пази играчките, като бута посегателите. Едно от бутнатите деца пада на земята, без да се нарани. Майка му бързо скача и разрешава драмата: вместо при другата майка, отива до първото дете и „Ей така, хоп!“ - бута него на земята. Да си знае мястото.

Не разбирам къде отиде нормалното общуване между хората. Не знам как да възпитавам детето си. Силно искам да го науча на нормалните житейски ценности, да вменя елементарна култура, да помогна да се оформи един добър човек. Но едновременно с това не знам как да я науча, че това, да си възпитан в днешно време, не означава да си неудачник, че да се държиш културно не е равносилно на слабост и овчедушие. И това е трудно – защото в последните години грубиянщината, безпардонността, безапелационността добиват страховита сила и започват да се превръщат в новите норми на поведение и да са това, което се цени. Културата и доброто възпитание внезапно се превърнаха в остарял и никому ненужен морален баласт.

Много е трудно да обясниш на детето си защо е добре да се държи мило и любезно с другите, когато то само вижда, че напротив, хората, които се държат грубо и отракано, получават повече, по-бързо и по-лесно.

Когато подобна култура на поведение тръгва от родителите на децата, е кауза пердута да се надяваме, че бъдещото поколение по магически начин ще бъде по-добро от предходното. Българинът започва все повече да е лишен от чувство на вина и отговорност. Неговото дете не е побойник и хулиган – то е лидер, който се изявява (на гърба на твоето възпитано дете). Той самият не е некултурен грубиян – просто си отстоява правата (които важат повече за него, отколкото за теб).

И, честна дума, понякога ми се иска и аз да кажа като някои от другите родители: Ами бий го и ти! Удряй силно и другия път да видим дали ще посмее да те закача! – или директно да ида да бия два шамара на виновника. Срам ме е от тези ми мисли. Знам отлично, че дори това да разреши моментния проблем, в никой случай няма да доведе до добро. Разбирам прекрасно, че правилният начин е да се опитам да възпитам не само моето дете, но ако мога, поне малко да повлияя на света около него.

Оказа се, че е много трудно да си културно дете в България. И още по-трудно е да си културен родител.

По повод реакцията на възрастните в изказването си спомних една случка от детството ми /на 7 г.може би/, която тогава ме хвърли в потрес и още ми държи влага и в прекия, и в преносния смисъл:
На една градинска чешма /тогава ги имаше много из София/ реших да пия вода, а там имаше едно малко момиченце. Опитах се да го заговоря, но като се наведох да пия явно без да искам съм си тръснала намокрената ръка и съм го пръснала без да се усетя. Изведнъж то започна да писка и докато се чудех какво става се появи майка му /или млада баба, не знам/, издокарана стилно дама и ме попита защо го пръскам. Аз изумях и не знаех какво да кажа, защото наистина нямах идея, че съм го била пръснала. Докато гледах умно и мигах на парцали срещу нея тя напълни някаква чаша с вода и ме лисна фронтално право върху гърдите - бях с някаква лятна рокличка, първата ми мисъл беше, че наскоро съм оздравяла от тежка простуда и сега като нищо може пак да се разболея - бях вир вода, и то студена. Запелтечих :"Ама...аз... без да искам, ...не съм нарочно..." Дамата пък ми отвърна с един ехиден и безапелационен тон: "Е, аз пък исках!" ...заради една капка дето ми е хвръкнала неволно от пръста - хлапето показа точно това с жест как съм го била напръскала. Чудя се що за жена, при това майка би причинила такова нещо на едно дете, пък макар и чуждо. Ако ме беше ударила едва ли щях да бъда по-шокирана, щото си представих как се разболявам тогава след тази "баня" и за мен това беше върхът на несправедлива жестокост от страна на възрастен. Ако се беше развикала да ми се скара, да ме наругае или нещо подобно сигурно щях да го възприема, макар и да не съм виновна - заблудила се е - случва се, но тази постъпка и най-вече садистичното като че ли задоволство дето излъчваше след това не проумях и след години.

Иначе и мен у дома са ме подскокоросвали да бъда малко по-отракана и агресивна, ако и другите деца се държат с мен по този начин, щото често съм била и в другата крайност.

Пуснато на: Съб Юни 07, 2008 3:35 pm Заглавие :

Моделът на поведение от родители е най-важния за бъдещето на детето, но и преподавателската работа е също много важна!!Спомням сиш в училище имах проблеми, защото не правих това, което останалите искат да виждат,а не смятат за правилно, според тях е редно, а всъщност бяха като с коне капаци!Но всички се извиняваха със системата!
А не е ли сега времето когато трябва на децата в училище да им се помогне да обичат себе си такива , каквито са! Защото в днешното време ми су струва, че се опитват да ги променят и моделират в нетипично за тях , а именно за удобство на всички останали!

Пуснато на: Съб Юни 07, 2008 8:26 pm Заглавие :

Това, което казваш изобщо не е вярно, merigi.

Как биха могли да се обичат децата такива каквито са в днешно време като не знаят що е то това любов?! Sad

И би било прекалено ужасно, ако те се обичаха такива каквито са като прeобладаващ фактор.

Това означава, че те трябва да се самопоущряват в агресията си и арогантността си спрямо всичко живо. Sad

Наистина звучи много ужасно!!! Confused

Пуснато на: Вто Юни 10, 2008 2:58 pm Заглавие :

Съжалявам, че е прозвучало така ужасно!
Мисля, че както родителите , така и учителите, трябва да помогнем на децата да оформят по-бързо ценностната си система.Като винаги да се поощрява добрата постъпка, отколкото да се наказва само лошата.Защото когато децата имат одобрение, те изграждат по-добра вътрешна самооценка и увереност в себе си.Напр. има деца, които имат вяра в себе си.Те са тези, които знаят въпросите ,зададени от учителя и са горди с това.Те обаче губят вярата си и се съмняват в нея като ги обвиняват, че са всезнайковци и др. , всъщност децата са различни и подходите трябва да са различни.Проблемите на децата възникват от проблемите на родителите.Но знам ли, всички сме били деца и днешните проблеми може би се коренят в собственото ни детство.

Пуснато на: Вто Юни 10, 2008 7:33 pm Заглавие :

Така е така трябва да бъде! Отделен е въпросът защо подходите не са строго индивидуални ...

Пуснато на: Пон Окт 06, 2008 4:57 pm Заглавие :

Връщам се на темата по повод тв предаване в рубриката "БТВ-репортерите", отзвукът в медиите - потресаващите констаттации за "бъдещето на нацията" - днешните ученици. Това е коментар в един блог, предварително се извинявам за нецензурните думи и изрази, но това са цитирани изказвания на малолетни деца, сори:

Женски бой, комар, размахване на ножове, размяна на юмруци - това не са кадри от американски филм, а случки от ежедневието в 85-о СОУ "Отец Паисий" в столичния квартал "Враждебна". Репортерът от бТВ Стоян Георгиев влезе в ролята на "учител под прикритие" по английски език в това софийско школо.

"Праскаш и шамар, сваляш я по гръб, вдигаш и краката и я опъваш" - обяснява как се сваля момиче компетентен петокласник. За четири години изучаване на езика на Шекспир, учениците знаят 4 думи, като две от тях са "bastards" и "fuck". Обаче имат петици и шестици, писани им от предишният преподавател. Децата може и да не знаят английски, обаче знаят какво е курва, свирка, секс, а част от ученичките явно са изпълнявали упражненията за възрастни.

"Тройка ще правим ли, господине?", любопитства чаровна ученичка. Да не би пък този вид "тройка" да е изкарала шестиците в бележника на 12 годишното момиче? А другият проблем който вълнува ученичките е дали "господинът си скубе веждите".

Дали родителите на тези деца знаят какво се случва в училището им? Едва ли. Всъщност училище явно вече не е синоним на образование, в смисъл наука, а на образование в смисъл трупане на житейски опит от най-ранна възраст. И какво е това "училище" в което трябва да влезе "учител под прикритие"? "Под прикритие" влизат в мафиотски организации, нарко картели, бандитски структури. И чудно ли е тогава, че българските сутеньори и проститутки владеят пазара на жива плът в Европа?

И всичко това става в едно обикновено българско училише, за обикновени деца, на обикновени родители. А необикновените деца на необикновените родители са в "елитните" гимназии, частните училища и колежи в България и чужбина...

Коментар по материали в БГФАКТ, bgfakt.blogspot.com

Самото предаване може да се гледа тук - "На учителя с любов" - 1 и 2 част.

Пуснато на: Вто Окт 07, 2008 8:48 am Заглавие :

Не виждам защо трябва да сме очудени и да се правим на ощипани. Та вижте по улиците и по заведенията родителите на тези, същите деца! Twisted Evil

Крушката няма как да падне по-далеч от дървото. Не може да си напълно абдикирал от родителските си задължения и отговорности, да искаш да прехвърлиш цялото възпитание на детето си на училището и после да се възмущаваш какво се е получило.

Пуснато на: Вто Окт 07, 2008 9:12 am Заглавие :

Абсолютно правилно, Пенка!

Пуснато на: Вто Окт 07, 2008 10:08 am Заглавие :

Това с прехвърлянето на отговорността по възпитанието върху училището много родители са го правили и преди. Но сега е наивно някой да очакват подобни функции от него, като се има предвид на какво дердеже са нещата там. Пък сигурно някои наистина имат нужда от ощипване, за да им се отворят очите. Rolling Eyes