ЕВАНГЕЛИЕТО НА РАЗМИРНИЯ ЮДА

През май 2006 година се състоя "второто пришествие на Юда": на бял свят се появил древен ръкопис, прекарал повече от 1700 години в египетската пустиня, в тази "машина на времето", идеално подходяща за запазване на папируси.

Медиите и учените обещаха на света истинска несзация, способна да предизвика "разкол в църквата", "да разклати основите на вярата на християните" и главното - "да реабилитира Юда"...

Оттогава минаха две години. Страстите около Христовия апостол се уталожиха и днес можем да кажем дали тези прогнози се оправдаха...

КУТИЯ ОТ ОБУВКИ

Историята на откриването на старинния ръкопис би могла да стане основа на завладяващ трилър. 62 увити в кожа папирусни листа били открити в началото на 70-те години на XX век в района на град Ел Миня в Египет. Не е известно как са попаднали в ръцете на нечистоплътния египетски антиквар Хана.

Според една от версиите търговецът откупил манускрипта от селянин, занимаващ се с търсене на старини. Според друга - ръкописът пътешествал дълго на черния антикварен пазар, преди да попадне при Хана. Във всеки случай на този артефакт му провървяло: накрая стигнал до предприемчив търговец, който искал само едно - изгодно да продаде стоката си.

И с тази цел през май 1983 година той се обърнал анонимно към учените от Мюнстерския университет в Германия. Тогава аспирантът, а дрес професор Стивън Емел с двама свои колеги пристигнал в Женева, за да провери оригиналността на документите, написани на коптски език. Специалистите били поканени в хотелска стая, където египтянинът и един грък-преводач им предложили да се запознаят със съдържанието на трите кутии от обувки.

"В тях лежаха папируси, увити във вестник - спомня си Емел. - Забраниха ни обаче да направим снимки."

Според оценката на учения папирусът бил в отлично състояние, но вече започвал да се разпада поради значителната възраст. Затова изследователите се страхували да го докосват. Емел започнал внимателно да повдига листовете с пинсета и пред очите му се мярнало името на Юда, но той решил, че това е последователят на Иисус Христос Юда Тома. Едно било ясно: ставало дума за документи с голяма историческа ценност.

За всичко това антикварът поискал три милиона долара - сума, която била непосилна за бюджета на университета. Така ръкописите изчезнали от полезрението на учените за цели седемнадесет години...

МИТАРСТВАТА НА ДРЕВНИЯ МАНУСКРИП

Хана не губел надежда да получи за антиката добра цена. Затова заминал за Ню Йорк. И докато безуспешно се опитвал да пласира безценната си стока, в Египет бил приет закон, който забранявал притежанието на нерегистрирани паметници на древността и изнасянето им извън страната без разрешение на властите.

Пътят към дома се оказал затворен за ръкописите: наложило се антикварят да ги остави в Ню Йорк, в един от филиалите на Сити-банк. А банковият сейф не е най-доброто място за съхранение на древни папируси: състоянието им се влошавало с всеки изминал ден.

Дългоочакваната сделка се състояла едва през 2000 година, но се наложило Хана да усмири апетита си: за 300 000 долара ръкописите станали собственост на Фрида Нусбергер-Чакос - антиквар от Цюрих. Гъркиня по произход, на младини тя изучавала египтология в Париж, а по-късно развила печеливш бизнес с търговия с антики, Фрида се обърнала към Библиотеката за редки книги и ръкописи при Йеилския университет, за да препродаде находката.

Тогава дори самата Чакос не се досещала какъв документ притежава. Тя осъзнала смисъла на случващото се едва когато по телефона й се обадил служителят в Йеилския университет професор Робърт Бебкок: "Просто невероятно! - крещял в слушалката ученият. -Струва ми се, че става дума за Евангелието на Юда Искариотски".

Но Библиотеката за редки книги не купила манускрипта от Чакос главно заради съмнителната легализация. Тогава Фрида се обърнала към Брус Ферини - търговец на древни ръкописи от Охайо (САЩ). Бизнесменът започнал да води жената за носа: обещал й повече от два и половина милиона долара, но написал фалшиви чекове. Чакос алармирала веднага и на помощ й се притекъл швейцарският адвокат Марио Роберти, който оглавявал фонда по изучаване на древното изкуство.

Той предупредил всички потенциални купувачи за нечестността на Ферини. Американецът останал с празни ръце, а Чакос си върнала своето съкровище. След тази история Фрида станала по-предпазлива и продала правата за превод и публикация на Националното географско общество, а самият ръкопис трябвало след време да бъде изпратен в неговата родина - в Коптския музей в Кайро.

ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ ЖИВОТА

Пътят на пергамента в реставрационните работилници се оказал почти криминален, но хубаво е, когато всичко свършва добре. С финансовата подкрепа на Националното географско общество фондът за съхранение на древното изкуство "Меценат" пристъпил към възстановяването на паметника.

Швейцарският специалист по древни коптски текстове Рудолф Касер признал: "Досега не съм виждал ръкопис в толкова ужасно състояние. Папирусът беше толкова крехък, че се разпадаше при най-малкото докосване".

Нещо повече, някой бил разместил страниците, а горният край на папируса с номерата им бил напълно разрушен, което несъмнено усложнявало работата на реставраторите и преводачите.

Възстановяването на текста отнело цели пет години, но успешно били върнати към живот само 80 процента от първоначалния вариант. Въпреки това работата си струвала. Всички изследвания на Лабораторията по радиовъглеродно датиране в Аризонския университет (най-добрата в тази област) потвърдили оригиналността на манускрипта.

Текстът бил подложен на сериозна проверка с използването на пет различни метода, включително радиовъглеродно датиране, анализ на мастилата, спектрален, контекстуален и палеографски анализ. Всичко доказвало, че книгата е напусана между 220 и 340 година от нашата ера.

Съставът на мастилата - смес от железен сулфат, сажди и танин - бил характерен за онова време. Освен това обратите в речта, които се срещали в текста, свидетелствали, че той е бил преведен от гръцки език, на който през III - IV век се съставяли повечето религиозни съчинения.

Косвеното потвърждение за оригиналността на документа дошло от далечното минало. Около 180 година Ириней - авторитетен епископ на галския град Лугудунум (днес Лион), в своето съчинение "Против ересите" яростно изобличавал всички течения на християнството, в които тълкуването на Христовото учение силно се отличавало от гледната точка на ортодоксалната църква.

Там Ириней гневно заклеймявал онези, които почитали "предателя Юда", и написал измислена история под названието "Евангелие от Юда". Най-вероятно това съчинение било анатемосано, тоест отлъчено, прокълнато, осъдено на унищожение и забвение...

ЧАСТ ОТ БОЖЕСТВЕНИЯ ПЛАН

И изведнъж такава изненада: спорното Евангелие от Юда Искариотски изплувало от небитието след две хилядолетия, при това в такъв неподходящ момент! Църквата едва се съвзела от удара, нанесен от бунтарския роман на Дан Браун "Шифърът на Леонардо", в който библейските събития са интерпретирани по най-нежелателен За църквата начин. Последвал и едноименният филм...

Но църквата е закален боец. За своята многовековна история е преживяла какво ли не. Вече й се е налагало да признае факта на съществуването на неканонични евангелия. Навремето вярващите от целия свят били изумени, когато узнали, че съществуват Истинско Евангелие, Евангелие от Филип, Петър, Мария Магдалена, назаряните, евреите, египтяните... А всяко от тях давало свой поглед на историческите събития, понякога радикално различаващ се от официалната гледна точка на църквата. И ето ти нова напаст - Евангелие от Юда... Отново вълнения.

Какво ново можело да се узнае от Юда? Дори децата са осведомени, че той е предал своя учител за 30 сребърника - стойността на един роб в древна Юдея. Целунал го и така дал знак на римските войници. След това се разкаян за извършеното и се обесил. Изобщо - отрицателен персонаж, чието име от векове се е превърнало в синоним на предателство.

Но тук, в Евангелието от Юда, той е представен в съвършено различна светлина: безкрайно самоотвержен и предан на своя Учител. Само той истински разбира думите на Иисус, той единствен стои пред Него смело и попива Неговото учение с цялото си сърце. На него Божият Син разкрива всички тайни на Вселената. А предателството на Юда е представено като извършено по молба на самия Христос, прекрасно разбирайки каква участ очаква него самия, защото Иисус го предупреждава: "Ти ще бъдеш прокълнат от хората!".

Според това Евангелие излиза, че Юда извършва предателството съзнателно, в пълно съответствие с искреното настояване на самия Божий Син. Юда изпраща Иисус на смърт, за да може Той да отхвърли ненужната телесна обвивка и да освободи вътрешната Си същност. Нещо повече: предателството на Юда се представя като част от Божествения план... А самият Юда -като мъченик, обречен на вечно проклятие...

АЛТЕРНАТИВНОТО ЕВАНГЕЛИЕ

Ахинея, абсурд, ерес! Всеки вярващ човек ще възприеме тази информация именно така. И ще е прав. Именно - ерес. В периода на ранното християнство, тоест във времената, когато се е създавало Евангелието от Юда, еретичните учения били доста разпространени.

През 65 - 95 година от I век били написани" Евангелията от Марко, Йоан, Матей и Лука. Но от 100 година започнали да се появяват т. нар. "алтернативни" евангелия. Често те отстоявали свое собствено мнение по различни религиозни въпроси. Понякога подобни възгледи изказвал един човек, понякога те увличали след себе си маса хора.

Християнската църква била само една от множеството групи, покланящи се на Христа. Сектата на ебионистите учела християните да спазват всички религиозни предписания на юдаизма. Маркионите - напротив - отричали, че Господ от Новия завет има нещо общо с бога на юдеите. Карпократианите практикували размяна на съпруги. Едни твърдели, че Христос бил само божество, други настоявали, че той бил само човек. Изобщо - истинска бъркотия.

Но една от най-крайните секти била сектата на каинитите. Каинитите се откроявали с рязко отрицателно отношение към свещената старозаветна история. Техни герои били злодеите Каин, Исаав, Юда. А развратните жителите на Содом и Гомор за тях били истински светци. Впрочем ка-инитите винаги били смятани за маргинали дори сред своите едноверци.

Именно на тях била приписвана съмнителната чест на създаването на Евангелието от Юда, тъй като самият Юда Искариотски в момента на създаването на текста отдавна не бил сред живите.

ОТХВЪРЛЯЙКИ ИЗЛИШНОТО

С времето каинитите-радикалисти, както и останалите гностици (така наричали всички еретици), претърпели поражение във войната за съзнанието на християните. Защо? Раннохристиянските общини били много бедни и можели да си позволят да си поръчат копие само от едно евангелие. А християнските проповедници им подсказвали в полза на коя "блага вест" да направят своя избор.

В началото на II век същият онзи Ириней вече бил изброил богословските книги, достойни за вниманието на вярващите. Окончателна точка в спора църквата поставила през 325 година на I Вселенски събор в Никея, където само четири евангелия - от Марко, Йоан, Матей и Лука - били признати за канонични.

Останалите по различни причини не преминали през ситото на цензурата, председателствана на събора от Константин Велики, който гледал на християнството като на имперска религия.

Всички несъгласни с "генералната линия" - на първо място еретиците-гностици - скоро били изпратени на кладите. Оттогава станало опасно да се пазят забранените книжки.

Но смелчаци все пак се намирали. Благодарение на тях днес разполагаме с още един забележителен паметник от онази метежна епоха. Евангелието от Юда може да разкаже много за това, колко многолик и разнообразен е бил светът на първите християни. Но едва ли би могло да разколебае вярата на християните и още повече да разцепи църквата.

Това не е по силите му, което недвусмислено намекнал и Бен Уитерингтън - специалист по тълкуване на Новия завет от Духовната семинария Есбери . (Кентъки): "Ръкописът не ни съобщава нищо ново за Иисус или Юда. Затова пък ни позволява да узнаем много неща за групата, която наричали еретична в периода на нейното съществуване".

Така че за историците и етнографите Евангелието от Юда е безценно съкровище. Но за служителите на църквата и вярващите хора това е произведение, което днес - две хиляди години по-късно - е ерес. Наистина ерес, която трябва да се пази: статусът й на паметник на древността задължава.