ТАЙНСТВАТА НА ДРЕВНИТЕ ХРАМОВЕ

Античните мистерии привличат, омагьосват хората и ги карат да забравят за реалността. В Египет, Гърция, Индия, древен Рим, десетки други страни церемониите по посвещение преминавали в специални светилища, а жреците се ползвали с дълбоко уважение на народа и владетелите...

ЗАГАДКАТА НА МИСТЕРИИТЕ

Какво представляват тези мистерии? Религиозните историци и писатели от миналото, основавайки се на откъслечни свидетелства като "Златното магаре" на Апулей - древноримски писател от началото на нашата ера, давали на този въпрос отговор, който днес изглежда крайно опростен. От факта, че тези обряди включвали в себе си символично обучение, те направили извода, че мистериите са отживелица от времената, когато научните знания били достъпни само за избрани.

Освен това, тъй като задължителна част на много ритуали били еротичните танци в съпровод на барабан, се смятало, че това била изродена форма на религия и дори понякога предлог за разюздан разврат, а тъй като при това се разказвали истории за древни богове и герои, мистериите се отнасяли към остатъци от доисторически религии от племенни магически ритуали.

"Науката обаче не стои на място. Изследванията от последните десетилетия за "промиването на мозъци" и изработването на условни рефлекси позволиха да се проясни смисълът на мистериите и да се разгадаят заключените в тях загадки.

В тази светлина става ясно, че тези, които се опитват днес да възродят мистериите, се основават изключително на символичната интерпретация - пише в книгата си "Тайните общества" френският изследовател Аркон Дарон. - Впрочем човек, който се реши днес да устрои мистерия, без да има ясна представа за това, как работи човешкият разум, почти със сигурност ще претърпи фиаско."

Но да се върнем към класическите ритуали. Как са се провеждали те? Например участниците в елевсинските мистерии в Гърция трябвало да се ограничават в храненето и да се въздържат от употребата на някои продукти. Огромна процесия носела статуите на боговете от град на град – от Атина до Елевсин.

Кандидатите за посвещение трябвало дълго да чакат пред храма, където се провеждала церемонията, докато факло носецът не ги въвеждал вътре.

Церемонията започвала с ритуална трапеза, след това се разигравало театрално представление, изваждали се свещени предмети, преминавал ритуал на "откровение на словата". След това върховният жрец произнасял приветствена реч, която завършвала със санскритските думи "каиша ом пакша".

След това се раздавал пронизителен звън на чинии, нараствало нервното напрежение, слугите сервирали малко храна. Атмосферата била странна и впечатляваща. Кандидатът се намирал в ръцете на жреците и напълно им се подчинявал. Те му давали да изпие наркотично средство, което го потапяло в полусънно състояние, и произнасяли символична смъртна присъда. След това кандидатът изпълнявал ритуален танц.

Подобни церемонии на посвещение обезателно включвали в себе си изпитания, често крайно сурови. При такива култове съществували цели програми по умствена "дресура", старателно разработени и сравними с методите на съвременните тоталитарни държави, насочени към моделиране у поданиците на определено мислене.

Мистериите били явление, типично за античните времена, което се доказва и от думите на Аристотел, който може би е бил изгонен от страната именно защото е разкрил тайната на мистериите: "Тези, които преминават обряд на посвещение, не толкова ще узнаят нещо ново, колкото ще придобият опит в някои чувства и ще започнат да мислят по особен начин".

МИСТИЧЕН ЕКСТАЗ

Що за особен начин на мислене? Преди всичко трябва да отбележим пластичността и податливостта на човешката психология, която позволява на условния рефлекс да се вкорени дълбоко.

Китайски опити за колективна възбуда, за унищожение на един условен рефлекс и изработването на друг се основават на същия физиологичен принцип като потапянето в религиозен екстаз, а също и индивидуално и групово психотерапевтично лечение.

При това в ход влизат такива емоции като напрежение, страх и тревога и в резултат хората губят всякакво чувство за увереност. Нараства ролята на внушението и преживеният стереотип на поведение се пречупва.

В историята съществуват много примери, доказващи, че мистериите са оказвали огромно влияние върху участниците в тях и са заемали важно място в живота им.

Дори в IV в. от н. е. гърците твърдели, че животът би станал непоносим, ако им бъде отнето правото да празнуват свещените мистерии, обединяващи хората.

Изводите на учените за психологическата същност на мистериите естествено не влияят върху тези, които продължават да разглеждат тези обряди само като символични представи за знания и факти.

Интересно е да се отбележи, че постигането на екстаз посредством възбуда и поддържането на това състояние чрез въздействие върху разума все още привличат привърженици на много тайни култове, познаващи научното обяснение на това явление. Те твърдят, че макар техният мистичен екстаз да се предизвиква от физически методи, все пак той прави възможно реалното духовно сливане с магическата сила.

Дори християнството не е станало отведнъж открита религия. Едва през 692 година от нашата ера към неговите тайнства били допуснати всички вярващи. "Причината, оправдаваща тайнствеността, обвила християнската литургия, се крие в необходимостта от определена подготовка към психологическо въздействие, която се постига само с очакване. Свети Августин обяснява неговата важност така: "Тайните на християнството са недостъпни на човешкия разум, те не трябва да стават предмет на насмешки от страна на непосветените".

УЧИТЕЛ И НА УЧИТЕЛИТЕ

Корените на много мистерии и тайни обряди трябва да се търсят в Индия, във времената, когато брахманите въвели обряда по инициация. Сред главните условия за посвещение били молитвата, постът и обучението.

След периода на подготовка кандидатът се отправял в подземна пещера, където го очаквали трима жреци, облечени като богове. Изслушвайки речта им и вземайки участие в молитвите, неофитът (ново посветеният) няколко пъти бързо обикалял храма.

След това го водели през тъмни подземни входове, изпълнени със страшни викове и стонове, светещи призраци и други ужасии. В края на този страшен коридор участникът в инициацията намирал две врати, които се отваряли под звука на свещена тръба, направена от голяма раковина. Вътре го очаквало прекрасно зрелище: в помещението висели чудни картичи, звучала музика, витаел аромат на благовония...

Човекът се приближавал до олтаря, където към него отново се обръщали с тържествена реч, а след това му връчвали специален шнур в знак на това, че е преминал обряд по инициация.

Сравнявайки тези ритуали с египетските, откриваме, че те удивително си приличат. Египтянинът бил пускан в кладенец, през който попадал в тунел, където се натъквал на страшни фигури, които го плашели, убеждавайки го да отстъпи. След това трябвало да премине през огън и, плувайки, да пресече дълбока река. Щом неофитът отварял вратата, течението угасявало единствения свещник...

Няма смисъл да излагаме тук същността на китайските, японските, южноамериканските и други мистерии, тъй като, макар и легендите да варират, системата на подготовка към посвещението остава практически неизменна. Истинската "тайна на мистериите" се състои в друго: къде и кога човек за първи път е прибегнал към използването на определени методи, за да въздейства на себеподобните си? Били ли са те внезапно откритие или са се изработвали постепенно?

За съжаление, постиженията на човешката мисъл не могат да бъдат датирани като археологически находки с помощта на радиоактивен въглерод. Известно е обаче, че мистериите са се появили в много дълбока древност, при това в доста развит, практически готов вид.

И това навежда на мисълта, че всички тези обряди и психо техники нашите Учители са получили от техните предшественици - Учителите на цялото човечество. Откъде са дошли те - от Атлантида, от паралелно пространство или са се спуснали с НЛО? Това, както се казва, е отделна история...