Любопитни факти и митове за човешкия мозък

Повече мозък не означава повече ум, не е вярно и че използваме 10% от потенциала му

Означава ли по-големият мозък по-голям ум? Настина ли слепите чуват по-добре от зрящите? Защо на хората им е присъщо да подпяват натрапчиви мелодии? Има огромно количество митове и множество удивителни факти, които се отнасят до работата на нашия мозък. The Daily Mail описва най-куриозните тайни на сивото вещество.

Факт: Човек не може сам себе си да погъделичка. Работата е там, че човешкият мозък е настроен към възприемане на външните дразнители, за да не пропусне важни сигнали в потока на усещания, предизвикани от действията на самия човек.

Факт: По- сложно е да разглеждаш снимки, отколкото на играеш шах. Работата е там, че на човек често му е доста трудно да идентифицира визуални обекти. Недогледан обект лесно може да се възприеме за нещо друго. Например фигурата на човек, стоящ на неосветена пътека, лесно може да се окаже пътен знак.

Мит: Човек може да използва само 10% от мозъка си. Въпреки популярността на това схващане, всъщност човек всеки ден може да използва целия потенциал на мозъка си. Различни изследвания показват, че дори за изпълнението на проста задача се активизират на практика всички сектори на главния мозък.

Факт: Прозявката помага на мозъка да се разсъни. Прозявката често се асоциира с недоспиване и скука, но всъщност тя помага на човек да се събуди. По време на прозявка се разширява дихателния отвор, което позволява на белите дробове да получат повече кислород, който после се премества в кръвта и ни прави по-бодри.

Мит: Слепите чуват по- добре. Изследвания показват, че слепите хора чуват слабите звуци не по- добре от останалите. Само че при тях по- добре е развита слуховата памет. Те по-бързо разбират смисъла на предложения на чужд език и също така по- добре определят източника на звука.

Факт: Компютърните игри учат как се правят няколко неща едновременно. Най-добър източник за тренировка на способността да се изпълняват няколко задачи едновременно са точно компютърните игри. Там, например, трябва да се застрелят колкото може повече врагове, настъпващи от различни страни. Игрите карат хората да разпределят вниманието си и мълниеносно да реагират и на най- малките промени в ситуацията.

Мит: Колкото по- голям е мозъкът, толкова повече ум имаме. Размерът на мозъка не влияе на интелектуалните способности на човека. Според изследователите, умът зависи от синапсите- контактите между невроните. Количеството на синапсите се увеличава в детския и юношеския период от живота и влияе на интелекта.

Факт: Упражненията помагат на мозъка да бъде във форма. Постоянните занимания със спорт увеличават количеството капиляри в мозъка, което позволява доставянето на повече кислород и глюкоза. Бивши спортисти с остаряването си " оглупяват" значително по- рядко от останалите хора. За да има ефект от спорта, заниманията трябва да продължават не по- малко от 30 минути няколко пъти седмично.

Факт: Мозъкът на човека използва по- малко енергия, отколкото лампичката в хладилника. Съобщенията между клетките на главния мозък се предават с помощта на електрически сигнали. При това се използва енергия от 12 вата- по- малко, отколкото е нужна на лампичката в хладилника.

Мит: Музиката на Моцарт прави децата по- умни. Този мит се появява през 1993 година, когато в сп. Nature бе публикувано изследване, според което 10 минути на ден слушане на Моцарт е подобрило контролните работи на студенти в колеж. Новината веднага бе транслирана в медиите, които сменят " студенти" с "малки деца". Обаче от този момент не са получени никакви нови доказателства за положителното влияние на класическата музика върху интелектуалните способности на човека.

Факт: Много трудно е да забравиш някоя глупава песен. Мозъкът помни дневния режим на човека, като започне с приготвянето на кафе и завършва с пътя, по който той трябва да се върне от работа. Способността да се помни тази последователност прави възможен всекидневния живот. Често пъти мозъкът автоматично включва чута мелодия в този алгоритъм и периодично я припомня на човека.

bgfactor.org

Правилно - затова простотии като шаха трябва да минат в забвение, а разглеждането на снимки с интелектуално свръхнапрежение в нета и извън него (да речем в таблоидите) да се насърчава още повече. Може да изпраскаме и първите турнири по гледане на снимки с гросмайстори и т.н.

Пуснато на: Чет Май 08, 2008 9:24 pm Заглавие :

Винаги посочвам източника, та се вижда откъде. / и да се застарховам, че нямам толкова мозък да раждам "бисери"/ Laughing

То и на мен ми изглеждаше, че има нещо гнило тук, но "когато фактите /научните/ говорят, и Боговете мълчат!", и опровергават общоприети митове. Laughing

Така, де, човек се учи докато е жив. Wink

Пуснато на: Чет Май 08, 2008 9:28 pm Заглавие :

Това и направих - поучих се Laughing

Пуснато на: Чет Май 08, 2008 9:35 pm Заглавие :

т.е.:

Вадиш албума със снимките /или на РС-то/, надуваш фолка до дупка, почваш физзарядка и пускаш някоя вируална милитаристична игричка, а интелектуалното ниво се покачва ли покачва... Laughing

Пуснато на: Чет Май 08, 2008 10:44 pm Заглавие :

Общо взето четиво, резонансно на всеки органичен портал, който не използва дори заветните 10% от мозъка си. Виж как са го завоалирали учените гадове - "човек всеки ден може да използва целия потенциал на мозъка си." После пък "се активизират на практика всички сектори на главния мозък" - за сектори ли говорим или за проценти?

Виж колко поумнях само от има-няма три парчета фолк и 50 лицеви опори Razz

Пуснато на: Чет Май 08, 2008 10:49 pm Заглавие :

Пуснато на: Чет Май 08, 2008 10:58 pm Заглавие :

Логично е да се използват всички сектори, защото всеки си има някакво предназначение, но това наистина сигурно не означава, че се използва целия капацитет. Ако е нагажирана малка част от секторите, зависи и за какви дейности - ако е по-сложна дейност едва ли се съчетава с няколко едновременно, при по-елементарните може...

Все пак и аз смятам, че не използваме нито всички проценти, нито всички сектори, поне болшинството от хората, в противен случай щяхме да проявим много повече способности и да умеем повече неща. Някои използват и по-голяма част, то не са единици... Rolling Eyes

Пуснато на: Чет Май 08, 2008 11:06 pm Заглавие :

И я ми покажи кои са тези дето си използват всичките сектори на мозъка?!

Аз знам за едни, дето им викат йоги, но и те не си използват изцяло всичките сектори на мозъка ...

Ти нещо май си забравила, Кати, че логика в тези неща няма.

Ако в древността е имало подобни хора, които са използвали целият капацитет на мозъка си, то нека не ги бъркаме със сегашните декласати.

Нещата просто са различни, времената - също.

Я Кати ти си спомни на какво те учи Гуруджи Шибендо Лахири?!

Имаше нещо там, което скачаше като жаба в един определен момент!!! Сещаш ли се кое беше това нещо?! И защо скачаше като жаба, значи!

Като си спомниш, можеш да кажеш нещо по въпроса - ще бъде от полза за всички тук.

Или пък да пейстнеш - както ти е по-удобно.

Пуснато на: Пет Май 09, 2008 1:19 am Заглавие :

Тук ме хванахте натясно Embarassed

Може би е за другия раздел.

Сещам се ума и не-ума. /"Не-умът не е липсата на ум при дебила", а интелигентност на разбирането, без ограниченията на ума с цялата информационна обремененост/.

Шибендо Лахири в свои изказвания:

Умът е наш приятел в техническия свят, но е наш враг на арената на тщеславието, користните интереси и емоционалните удоволствия.
А егото, което е злокачественото проявление на ума, е само полезна фикция за целите на всекидневната ни дейност. В противен случай войните и убийствата не са нищо друго освен крайната точка на разрастване на егото.

Крия Йога ни дава възможност да разберем, че е възможно да бъдем освободени от ума, като той ще работи тогава, когато това е необходимо.
Крия Йога е интеграция (Крия означава действие, Йога означава интеграция) между действието, породено от чистото разбиране (което не е установяване в удобни заключения и идеи), и дейностите на ума. Тя е ИНТЕГРАЦИЯ между свободата и ограниченията. Тя е отвъд ограниченията, а не против ограниченията.

Целта на Крия Йога е да бъдем в естественото си състояние, което означава, че тялото е освободено от мъртвата хватка на ума. Така тялото бива инструктирано от жлезите и чакрите, а не от мислите.
В естественото ни състояние мисълта не е в отчайваща непрекъснатост. Една необхватна тишина е възможна в пролуката между мислите.

Не смея да рискувам с "жабата", защото може да изпадна в неточност, но прочетох за "рибата" - нещо като притча, с няколко думи:

Живеела си рибата в едно езеро спокойно и щастливо. Но в един момент започнала да се терзае какво има отвъд водата, на брега, дали няма по-интересни неща. Тази мисъл не и давала мира и тя загубила спокойствието и чувството си за щастие, защото закопняла за все по-нови и нови преживявания. Всичко това било плод на ума - тя решила, че и е скучно, но всъщност преживяванията и били скучни. достигайки брега, известно време се радвала на новите преживявания и забавлявала, казвайки си: "О, това е животът!". Но това не бил животът, а само умът с неговите парадокси, преследвания и примамки. И се появила алчност - да граби колкото се може повече преживявания, а след това и страхът, че няма да може да получи достатъчно. Тъй като брегът не бил нейната естествена среда, въпреки всички нови преживявания, които предлагал, тя започнала да се задушава - водата била нейната естествена и хармонична среда.
Задушаването е страданието, което изпитваме, когато сме в нещата, идващи от ума и се опитваме да сложим край, чрез някакви периферни дейсноти.
Историята продължава с лутането на рибата - инстинктивно усещала, че ако скочи обратно в езерото ще сложи край на страданието си, но заради ума изпитвала страх и колебания - ту от храстите, ту от плиткия бряг. И затова решила да отиде до другия бряг, може би там ще намери решение ма проблема си, но отново последвало страдание.

По същия начин и ние се лутаме, попадайки в плен на илюзиите на ума и блокирайки интелигентността на не-ума, което ни пречи да осъзнаем хармонията на живота.