"Трудно е да бъдеш БОГ"

Пуснато на: Съб Фев 24, 2007 10:13 pm Заглавие :

с мен винаги се е говорело като с възрастен,и най-важното според мен е че винаги съм съумявала да съм добра със всички-както ме е учила мама.само дето не ме е научила да бъда по-твърда а не толкова мекошава и прекалено добра. Confused

Пуснато на: Съб Фев 24, 2007 10:35 pm Заглавие :

Това е въпрос на характер, заложено ти е по рождение, не се учи.Ти си такава, каквато си. Ние с майка ми сме съвсем различни, с дъщеря ми също. Аз мекушавата в семейството, въпреки, че на майка ми много и се искаше да не съм такава, дъщеря ми не е като мен и слава Богу. Някои черти на характера се наследяват /тип нервна система - обект на психологията/, някои се попиват при възпитанието, но и ако ти е заложено, други си ги култивираш сам според разбиранията си или обстояелствата в съзнателна възраст.

Пуснато на: Съб Фев 24, 2007 11:35 pm Заглавие :

Синът ти е постъпил много благородно и сигурно много се гордееш с него, да ти е жив и здрав! Smile

Последствията за които говориш ни навеждат на мисълта - когато има призиви за помощ в медиите за спешно нуждаещи се от средства за лечение, трансплантация и т.н. болни хора, обикновено млади и най-вече деца, какво правим тогава.Който има възможност дарява средства, останалите - СМС - най-лесно и достъпно, вместо да ги харчим за разни състезания, игри и реалити-шоута, /не ги заклеймявам/. Значи всички малко или много поемат върху себе си част от негативната карма на болните, а нали съпричастността и мисълта, че може и ние /не дай Боже децата ни/ да се окажем в такова положение ни подтиква да помагаме ако можем и както можем. Скоро оповестиха, че за едно детенце са събрани нужните средства и е заминало за чужбина за операция.А ако се касае за твой близък, правиш всичко възможно да го спасиш, каквото и да ти струва.

Пуснато на: Нед Фев 25, 2007 1:08 pm Заглавие :

За друго става въпрос, когато се намесих в ситуацията на Елиза ...

Тя е човек с много лабилна психика, страда от тежка депресия ... Освен това в предишния форум тя сподели с нас, не знам дали някои си го спомнят, че е оперирана 2 пъти от туморни заболявания и, че страда от куп други, все пак, не чак до там безобидни заболявания!

Та ... когато човек не вменява много-много за какво иде точно реч, едва ли не, поне лично аз, се чувствам задължена да помогна! Още повече, че майка й е в много по-тежко както физическо, така и психическо състояние от Елиза - при нея депресията вече е стигнала своя апогей! За другото просто не искам да говоря ...

Така, че майка й не би могла да й помогне в никакъв случай, защото самата тя се нуждае от помощ, но може да я повлече след себе си и... да се стигне до там, че Елиза да стане дежурен пациент на някоя психиатрия!

Просто нещата отиваха натам, когато аз реших да извадя Елиза от дълбоко й депресивно състояние в онзи форум, де... и успях! Но ... явно тя пък мина в другата крайност!

При мен грижите за подобни хора са ми заложени кармично, затова "хукнах" да предпазвам Елиза - защото знам, че майка й не е в състояние да води такъв разговор с нея, който би могъл да я извади от състоянието й, и защото виждам, че тя ще пострада много жестоко, след което вече едва ли ще се съвземе - едва ли ще може да си научи кармичния урок, защото няма да бъде в нормално състояние да отчете, че това всъщност за нея е било кармичен урок!

Що се отнася до децата, то ние - родителите им - най-вече сме техни биологични създатели и ... нищо повече! Останалото просто са кармични натрупвания и кармични закономерности, както и уроци, свързани със тях, с които биха се справили някак си, ако познаваха техните механизми, разбира се ...

Останалото са грижи да израстването им и в повечето случаи отчаяни опити да ги възпитаме правилно (защото ги възпитаваме, въпреки всичко - неправилно!), да ги изучим, да им помогнем да създадат семейство и т.н. от този род "грижовности" ...

А ВСЪЩНОСТ ВСИЧКО ОПИРА ДО ДУХОВНО ВЪЗПИТАНИЕ И ИЗРАСТВАНЕ, НА КОЕТО НИКОЙ НЕ НИ Е УЧИЛ - никога през живота ни, поне повечето от нас тук присъстващите - всички сме се самообразовали в по-голямата степен, а не би трябвало да е така Sad

Тъй, че самите ние не бихме могли да научим децата си на това нещо, ако не го познаваме ... Затова не сме и никакъв критерий за тях! Sad

Пуснато на: Нед Фев 25, 2007 4:39 pm Заглавие :

Наистина не помнех какъв е случая с Елиза, съжалявам за това, което и се случва, дано при нея нещата се оправят.
За децата и аз съм се убедила, че има неща, на които ние не можем да ги научим по много причини /както и нас самите не са могли да ни научат/.
Те са отделни човешки същества и личности още от малки, а не част от нашето Его. Докато е възможно да учат нещо от нас в духовен план, то обикновено ние не сме в състояние да им го предоставим, защото не самите ние не сме научили каквото трябва и тепърва се учим или дори още не сме започнали /ако сме много млади или животът ни не ни е поставил в положение да извличаме някакви уроци от него/. Когато придобием някакво познание, ако въобще това някога се случи вече е прекалено късно да ги учим на каквото и да било, защото те вече са поели по своя житейски и духовен път и сами са в процес на усвояване на уроци - от живота си, не от нас.

Пуснато на: Нед Фев 25, 2007 6:14 pm Заглавие :

Така е, разбира се! Аз се радвам, че имаш подобно разбиране, много малко хора проявяват същото - за съжаление!

Затова снощи ти казах, че с мен си говорят много малко хора, щото като почна да говоря, говоря все едни такивааааа ... ми не много удобни за тях неща!

Но мен много отдавна този факт не ме тревожи - просто все по-често си мечтая да бъда сама, да си медитирам и да си се занимавам със себе си, а не с другите!

Ама ... нали знаеш, всеки с кръста си, а моя кръст е ДА СЛУЖА НА ДРУГИТЕ ХОРА! Cool

Пуснато на: Нед Фев 25, 2007 7:00 pm Заглавие :

Разбирането за нещата идва когато човек е узрял за това по някаква причина,при мен беше така и тук ми се помогна да се ускори процеса.Ако не беше така сигурно трудно ще разберем някои неща, аз все още не ги разбирам, но причината си е в мен, по същия начин и другите ще разберат или не. При това положение по същия начин и мен много хора не ме разбират и аз не се и опитвам да ги накарам да ме разберат, знам, че това е трудно да стане, дори невъзможно. Виждам, че хората тук много неща разбират или се опитват и това и мен ме радва, особено като виждам, колко са млади - това сигурно би им помогнало в предстоящия настоящ живот.При мен нещата се случиха по-късно, въпреки че и преди имах някакво усещане и наченки за осъзнаване. по-добре късно, отколкото никога, ама щеше да е по-добре сигурно да беше по-рано. Много е тежък Вашия, кръст пожелавам занапред да имате достатъчно сили да го носите. Smile

Пуснато на: Нед Фев 25, 2007 11:00 pm Заглавие :

Маг Селена според мен човек не трябва да се притеснява ако някой му казва нещата дирестно-без заобиколки и спестяване на директните и точни думи.има моменти/които според мен са множко/,когато е по-добре да те пострестнат със директно изказване на нещата отколкото да си заблуден и да стане още по-голяма каша.поне аз така си мисля де.по-добре е да не ти се спестяват а да си подготвен за това и да намираш сили и начен да се справяш с проблемите си.

Пуснато на: Нед Фев 25, 2007 11:14 pm Заглавие : :)

Абсолютно!!!!!!!!! Съгласна съм с теб... аз така и правя, защото вече го изпитах върху себе си... никога не се сърдя на този, който ми казва какво мисли за мен... напротив... виждам себе си от друг ъгъл... предпочитам това отколкото недомлъвките... изобщо не обичам хората, които не са искрени... така че дръж се с останалите така както искаш те да се държат с теб... пък да става каквото ще...

Пуснато на: Нед Фев 25, 2007 11:27 pm Заглавие :

Да, но и зависи кой, как и с каква цел ти го казва.При всички положения трябва да се вслушваш и в това, което не ти е приятно да чуеш, за да се погледнеш от друг ъгъл и през другите очи. Но не всички са добронамерени, някои може да целят да те наранят или дискредитират за собствени цели. Много е сложно. Аз винаги много съм внимавала да не обидя или нараня някого, но без да съм лицемерна, яд ме е било понякога на себе си, че не съм по-директна, въпреки, че съм намирала начин да казвам и неприятни истини. А някои хора не търпят никаква критика, дори да е градивна и добронамерена, убедени в непоклатимата си правота за всичко.

Пуснато на: Нед Фев 25, 2007 11:43 pm Заглавие : :)

Не мислят за утрешния ден като нас... затова... не си слагат присърце това и онова... не се притесняват... живеят за деня... такива са те... волни души от какво да се разболеят...

Пуснато на: Нед Фев 25, 2007 11:44 pm Заглавие : :(

извинявам се това беше за темата за циганите съжалявам... време е да спя явно Rolling Eyes

Пуснато на: Нед Фев 25, 2007 11:58 pm Заглавие :

Пуснато на: Пон Фев 26, 2007 12:04 am Заглавие :

то на нощтната смяна и е простено да сгафва Very Happy

аз след малко също ще се ориентирам към полягване че ще трябва да ставам рано Sad

Пуснато на: Пон Фев 26, 2007 11:58 am Заглавие :

Радвам се, че сте отделили от времето си да си поприказвате ... Радвам се, че имате и правилно виждане за нещата ... Very Happy

Е ... viki нека не се притеснява, че е объркала малко темите, карай, то и аз като съм изморена, знаете ли как трия мненията на някои от вас ... или поне част от тях ... Embarassed

там, където изобщо не трябва ... Laughing

И как ги възстановявам после ... !!! :