Храна или гориво?

Скоро човечеството бидейки тотално зависимо от нефта и нефтените продукти и след като се изчерпат както всеки невъзабновяем ресурс ще бъде изправени пред следната дилема.

Храна или Гориво?
Или колко от земеделските култури да отиват за храна и колко за биогориво?

Както наскоро четох едно интервю на Христо Ласков с мениджъра на Сименс за България:

Бъдещето няма да се случи след 5, 10, 20 години, много неща за които употребяваме думата бъдеще, вече се случват.

Така и в момента, през 2008 нуждата от биогориво ще е отговорно за потреблението на близо 13,1 млрд. бушела* царевица или 25% от световното годишно потребление.

Горните данни бяха съобщени от Ройтерс според данни от Чикагската стокова борса.

Освен петрола и американската царевица покачва стремглаво цената си, което дава доводи на противниците на използването на зърно и хранителни култури за производство на биогориво да продължават полемиката си.

Друга алтернатива за добиване на биогориво е захарната трастика, в Бразилия го правят успешно, но това е доста "мръсно" гориво. Тежки условия за работниците, тежки последствия за околната среда в следствие обезлесяване и горски пожари.

Фермерите пък продаващи продукцията си за биогориво са спокойни, дори продукцията им да не е първо качество ще стане на гориво... защо да се тормозят допълнително, вярно по-евтино ще я продадат, но пак е нещо.

А като съвсем свърши петрола? Колко от царевицата, тръстиката и другите култури ще отиват за гориво и колко а храна?

Ще стигнем ли до:

"Една кофа ориз моля"

"За ядене или новият ни ориз V-power extra с примеси от царевица, за по дълъг живот на двигателя"

* 1 бушел е равен на 27 килограма

marfiland.blogspot.com

Пуснато на: Сря Апр 23, 2008 11:43 am Заглавие :

Ако не се вземат необходимите мерки най-вероятно ще стигнем до пълна мизерия и глад, и жажда и ... глобален катаклизъм.

Хм, ама той вече май си тече, аааа ... Sad

Пуснато на: Пон Юни 09, 2008 2:53 pm Заглавие :

Имиджът на био-горивото постепенно се разваля, тъй като когато хранителните съставки отиват в резервоара, те намаляват и в чиниите. Затова едно британско предприятие залага на неядливото растение ятрофа, съобщава „Дойче Веле“.

Идеята за био-горивото звучи много примамливо, тъй като вреди далеч по-малко на околната среда в сравнение с останалите горива. В Европа е разпространен биодизелът, в САЩ - заместителят на бензина етанол. Но тази зелена вълна е една от причините за нарастващия глад по света. Цената на хранителните стоки е пряко зависима от тази на горивата. Тъй като растителните суровини все по-често се използват за производство на гориво, търсенето им се увеличава, а това влияе и на крайните цени на хранителните продукти. Решение на проблема предлага сър Рон Оксбург, 74 годишният шеф на Д1-Ойл. Това е едно британско предприятие, което произвежда биогориво, но вече не от рапица, а от едно африканско растение, което в срок от четири години ще бъде засято на един милион хектара земя в световен мащаб. „Новото растение, чието значение вероятно ще нарастне, се казва дърво ятрофа и е пренебрегвано векове наред от хората. Моето предприятие Д1-Ойл залага бъдещето си на него“, каза Оксбург.

Ятрофа има малки плодове, съдържащи мазнини, които се чупят и изцеждат. Продуктът е биодизел. Но и в това растение има уловка. Понеже то е отровно и канцерогенно, още не са ясни последствията за човешкия организъм от прилагането му като горивна суровина. В тази област са необходими още експерименти. Затова се прогнозира, че в близките години биогоривата ще останат на основата на царевица, пшеница или рапица. Ако се стремим да опазим околната среда, то най-добре е да караме по-малко кола и да не използваме за гориво растения, които се използват за храна.

Въпреки това Оксбург е оптимист относно бъдещето на горивата. „Ние можем да произвеждаме гориво не само от растения, но и от всички неща, които сме изхвърлили по време на разхищенията през 20ти век. Най-добрият източник на енергия може в действителност да се окажат отпадъците от домакинствата, които в крайна сметка са наполовина органични. Нашите внуци ще ни питат, защо сме вярвали, че имаме проблеми с енергията, когато сме изхвърляли всички тези суровини на боклука", коментира той. /БГНЕС

e-fermer.com

Ятрофата (Jatropha) от семейство Млечки (Euphorbiaceae) идва от горите на Централна Америка. Необикновеният й облик веднага привлича вниманието – силно издуто в основата стъбло, едри яркозелени листа и оранжеви цветове. Възрастното растение напълно оправдава английското си название – “Коремът на Буда”.
Ятрофата е непретенциозно растение, което с малко грижи доставя голяма радост.
Обича силната светлина, но трябва леко да се засенчва през жарките летни часове. Тя има мощна коренова система, която бързо изпълва саксията, поради което всяка пролет трябва да се пресажда в по-голяма. Почвената смес трябва да е водо- и въздухопропусклива, а дренажът на саксията се подготвя внимателно. Сушата не е опасна за това цвете, затова поливането става само при пълно изсъхване на горния почвен слой. През лятото е трудно да се прекали с поливането, тъй като големите листа изпаряват много влага, но през зимата трябва много да се внимава – тогава вода се дава съвсем символично. През есента листата опадат напълно или отчасти. Тогава ятрофата се настанява за зимуване на светло, но прохладно място, далече от отоплителни уреди. През февруари трябва да се дава малко повече вода, а когато започне растежът на листата, се полива вече редовно, макар и с малко вода. Колкото по-редовно се полива, толкова по-слабо надебелява стъблото, затова от време на време може да се устройва “сух период”, който да подтикне процеса на удебеляване.
Ятрофата се размножава лесно със семена. Те прорастват за една-две седмици. Новите растения започват бързо да нарастват и след няколко месеца напълно заприличват на възрастните. Листата отначало са кръгли, след това стават вълнисти и накрая, през втората година от живота на растението, добиват лопатеста форма. Едновременно с растежа започва и дебелеенето на ствола, така че на втората година “коремът на Буда“ вече е добре оформен. Тогава започва и цъфтежът на младите ятрофи.
В съцветието на ятрофата има както, женски, така и мъжки цветчета. Те може да се опрашат както самостоятелно, така и изкуствено. След известно време се образуват плодчета, подобни на миниатюрни пъпеши. Те имат зелен цвят и съдържат две или три дълги семенца. При узряване плодчетата потъмняват и се пукват, като семенат се разхвърчават на около метър разстояние. За да не ги събираме по цялата къща, продчетата леко се увиват в марля.

Тайните на успеха:
Светлина: Обилна през цялата година.
Вода: През лятото се полива редовно, а през зимата почти никак.
Влажност на въздуха: Няма претенции.
Подхранване:Не е нужно.

gradinata.bg