Oтсъствие на Желания

"...Много са хората, които мъчно могат да придобият качеството отсъствие на желания, защото си мислят, че те самите са желания и че ако им се отнемат тези желания, симпатии и антипатии, от тяхната личност няма да остане нищо. Но те още не са видели Учителя: в светлината на Неговото Присъствие всички желания изчезват - освен желание¬то да се уподобиш на Него. И при все това, преди да имаш щастието да го
срещнеш лице в лице, ти можеш, ако искаш, да угасиш в себе си желанията. Различаването ти е показало вече, че многожелани-те от повечето хора неща като богатство и власт не са достойни за притежание. Когато това се по¬чувствува истински, а не само се изрича с думи, всички желания за тях от само себе си ще изчезнат.

Дотук всичко е просто нужно е само да разбереш. Но има някои, които се отказват от стремлението си към земни цели, за да спечелят небето или пък за да се спасят от веригата на преражданията. Не бива да изпадаш в това заблуждение. Ако си в своето самоотричане, стигнал дотам че напълно си забравил своето Аз, ти не можеш вече да мислиш кога това Аз ще бъде освободено или какъв рай го чака. Помни, че всяко егоистично желание - колкото и възвишен да е неговият предмет - връзва ръцете ти и докато не се избавиш от него, ти не си напълно свободен, за да се посветиш на работата на Учителя.

Когато са изчезнали всички желания на твоето Аз, все още е възможно да изпитваш желание да видиш резултата от своето дело. Помагаш ли някому, искаш да видиш колко си му помогнал, на¬вярно би желал дори и той да види това и да ти се отблагодари. Но това е все още желание... а също и отсъствие на вяра. Всяко твое усилие, когато помагаш, неизбежно се увенчава с успех - независимо дали ти можеш да видиш това или не: ти познаваш Закона и знаеш, че това е така. Трябва да правиш добро от любов към самото добро, а не с надежда за награда. Трябва да работиш от любов към самата работа, а не с надежда да видиш нейните плодове. Трябва да се отдадеш на света, за¬щото го обичаш и не можеш да не му се отдадеш.

Не пожелавай да имаш психични сили: ти ще ги придобиеш, когато Учителят види, че е ударил часът ти. Развиеш ли ги насила и преждевременно, с това ще си навлечеш големи беди. Често притежателите на такива способности (сиддхи) се превръщат в играчка на природните духове или пък стават високомерни и се мислят за непогрешими. А времето и енергията, изхабени напразно за придобиването на тези сиддхи, могат да се употребят в работа за обща полза. Тези сили сами ще дойдат през времето на нашето развитие — те трябва да дойдат. И ако Учителят види, че за тебе ще бъде полезно ще бъде полезно вече да ги овладееш. Той ще ти каже как можеш да ги развиеш безопасно. Дотогава за тебе е по-добре да не ги притежаваш.

Пази се също и от някои малки желания, обичайни за всекидневния живот. Никога не искай да блестиш или да се показваш остроумен; не бъди словоохотлив. Добре е малко да приказваш, още по-добре е изобщо да не говориш, щом не си съвсем уверен, че онова, което искаш да кажеш, е истинно, добро и полезно. Преди да проговориш, попитай се дали това, което ще изречеш, притежава тези три качества, ако не, мълчи.

Добре е още отсега да привикваш да мислиш внимателно, преди да говориш, защото, когато постигнеш посвещение, ще трябва да държиш сметка за всяка своя дума, да не би да кажеш не¬що, което не трябва да се казва. Избягвай всяко сквернословие, всеки безполезен разговор, който принизява човека: когато се превърне в клюкарство, той е грях. Привикни повече да слушаш, отколкото да говориш; не изразявай мнение, ако не го искат от тебе. Някои определят четирите качества така: да знаеш, да смееш, да искаш, да мълчиш, последното е най-трудно от всички.

Друго желание, което строго трябва да потискаш, е желанието да се бъркаш в чужди работи. Това, което някой прави или казва, или вярва, не е твоя работа и ти трябва да се научиш да оставяш човека на мира: той има пълна свобода в мислите, думите и делата си, докато не пречи другиму. Ти сам искаш за себе си пълна свобода, за да постъпваш тъй, както мислиш за добре, Тогава трябва да предоставяш същата свобода и нему и когато той упражнява това свое право, нямаш право да го одумваш.

Ако мислиш, че той постъпва зле, ти можеш да намериш удобен случай да му кажеш лично и много учтиво защо мислиш така и е възможно да го убедиш, но в повечето случаи това би било една неуместна намеса. Никога не трябва да коментираш този въпрос пред трето лице, защото това е крайно погрешно.

Видиш ли някого да се отнася жестоко към дете или към животно, твое задължение е да се намесиш.

Видиш ли някого да нарушава законите на страната, трябва да уведомиш властите.
Натоварен ли си да поучаваш някого, твой дълг е кротко да посочваш грешките му. Вън от тези случаи трябва да се занимаваш само със своята работа и да усвоиш добродетелта на мълчанието...."

"Пътят" -Кришнамурти, Елена Блаватска, Мейбъл Колинс

Пуснато на: Пон Апр 07, 2008 8:48 pm Заглавие :

Познах го, познах, че е Джиду Кришнамурти, един от любимите ми Учители, толкова невероятен и мъдър!

Когато аз говоря за наличието на желание в човека имам всичкото това впредвид!

Всъщност ... стремежа да се слееш с Твореца също е желание!

Така, че човешките желания край нямат ... Rolling Eyes

И тъй като не мога да се сдържа да не реагирам пред Гуру Джиду Кришнамурти ще ви кача и още едно много ценно нещичко от и за него:
--------------------------
ЗА ДОБРОДЕТЕЛТА

Джиду Кришнамурти: "Добродетелта започва с разбирането на това което сме."

Мнозина смятат Джиду Кришнамурти за един от най-проникновените и мъдри познавачи на човека. Всеки който се запознае с неговото учение се сблъсква с трудността да го квалифицира, защото както в книгите си, така и в живота си, той излиза от установените рамки. Заявява, че не принадлежи към народност, към религия и не е обвързан с традициите. Не изисква вяра, последователи, не създава култ, не насажда възгледи.

Отхвърлянето на всякакъв духовен и психологически авторитет като пречка пред необходимостта от себепознание е в основата на беседите му. Етичната проблематика и необходимостта духовно усъвършенстване на човека е най-важната тема в беседите и лекциите изнасяни от Кришнамурти.

Според Кришнамурти причинителя на злото и недоразуменията е индивида, а не света такъв какъвто го познаваме. Света представлява отношенията ни един с друг. Той е проекция на нас самите и за да го разберем, трябва да разберем първо себе си. За да преобразим света трябва да започнем от себе си.

Това е единственото решение на нашите проблеми, а не повече дисциплини, вярвания, идеологии или учители.

Промяната обаче не трябва да е повърхностна, а радикална, едва тогава сме в състояние да започнем да променяме света около себе си. Истинската революция не е революция според предписанията на левицата или десницата, а е революция на ценностите, които заместват ценностите на сетивата с ценности, които не са повлияни от заобикалящата ни действителност.

Самопознанието е началото на мъдростта и поради това е начало на обновлението. Докато стремежа да разберем, да се задълбочим е слаб или въобще не съществува твърдението, че искаме да открием истината е абсолютно безсмислено.

За да опознаеш себе си, е необходим извънредно буден ум, защото съществуващото е в непрекъснато състояние на трансформация и промяна, а за да може човек бързо да го следва, неговото съзнание не трябва да е привързано към никоя догма или вяра, към дадени шаблони на действие.

Вярванията и идеалите “оцветяват” нещата и ние не можем да ги видим такива каквито са. Изисква се необикновено разбиране, за да осъзнаем че сме алчни, завистливи и невъздържани, изисква се честност и ясна мисъл. Ако бягаме от това разбиране то ни лишава от възможността непосредствено да въздействаме на това което сме.

Разбирането на това което сме, без изопачаване е началото на добродетелта. Добродетелта е много важна защото тя ни прави свободни. Само добродетелта ни дава възможност да живеем – не култивираната добродетел, която ви носи уважение, а тази която ви носи разбиране и свобода.

Има голяма разлика между култивираната добродетел и истинската добродетел. При първата бягаме от отговорността да се изправим лице срещу лице с това което е, култивирайки някакъв идеал. По този начин отлагаме и прикриваме това което е, зад онова което бихме желали да бъде.

Истинската добродетел не означава да се превърнеш в нещо което не си, а да разбереш това което си, а оттук идва и освобождаването от това което си. Ето защо недобродетелния човек не може никога да бъде свободен и затова никога не може да разбере действителността.

Ако поведението ни се насочва от обкръжението в което живеем, и се контролира и оформя от него, значи то е механично и силно обусловено. Ако действието ни се базира на страх или награда морално ли е то? Страхът си намира различни убежища.

Най-обикновеното сред тях е отъждествяването с обществото, с някаква идея, някакви ценности. Отъждествяването е процес на самозабрава. Докато имам съзнание за себе си, знам, че има болка, борби и постоянен страх. Но ако мога да се отъждествя с нещо по голямо – с истината, с доброто, с красивото човек избягва, поне временно от своето Аз.

Дори морала е бягство от себе си.

Колкото повече се стремите да бъдете морален, толкова повече засилвате своето Его. Колкото повече се отъждествявате със заместителя, с толкова по голяма сила се вкопчвате в него, защото непосредствено зад него се намира страха.

Моралния човек е добър човек, но той никога няма да открие истината, защото моралът е прикритие за неговото Его. Докато страха е в основата на нашият морал ние не можем да знаем какво значи истинска добродетел. Бизнесмени, политици и почти всички хора преследват под покривалото на порядъчността своите собствени желания и това създава фалшив обществен морал в света.

Човек трябва да види, че подчиняването на някакъв шаблон не е правилното поведение. Истинската добродетел не се състой в безпрекословното подчинение на някакви правила и препоръки. Доброто може да разцъфти единствено чрез свободата.

Доброто се проявява, чрез взаимоотношенията. Първото нещо което човек трябва да направи е да стане осъзнат за своите отношения спрямо всичко и всеки и да види как в тези отношения Егото се ражда и действа. Да осъзнаеш това значи да разбереш.

Всичко което трябва да направиш е да си осъзнат от началото да края, да не губиш вниманието си по средата. Това ново качество на осъзнаване е вниманието и в това внимание не съществуват границите създадени от Егото. Това внимание е най висша форма на добродетел, следователно то е любов. Краят на Егото е добротата, любовта и интелигентността.

Решението на проблемите – заявява Кришнамурти –идва когато ние можем да ги видим по прост и прям начин. Това е възможно в състояние на съзнанието когато то е много спокойно и тихо, когато никакви мисли не го разсейват. Това е празно и отворено съзнание. Това състояние не е продукт на упражнения, медитация или контрол. То се появява когато, се разбере целия процес на мисленето.

Ако можем да разберем себе си във всеки даден момент, изключвайки процеса на натрупване на памет, тогава ще усетим спокойствие, което не е резултат на действието на ума – спокойствие което не можем да си въобразим. При това състояние, в мълчаливо и спокойно съзнание, има любов. А само любовта може да реши човешките проблеми.

Понеже не обичаме и не сме щастливи ние инвестираме в различни неща, смятайки, че те ще ни донесат щастие, а Бог е едно от тези неща. Всеки човек създава свой собствен образ за това какво е Бог и го изпълва със съдържание. В него влага своя страх, своята надежда, отчаянието си, различни принципи които нарича морални. Но това е една наша илюзия, а не самият Бог.

Ако има обич ще разберем неизвестното, ще узнаем какво е Бог и няма да има нужда някой друг да ни го казва. По важното според Кришнамурти е непрекъснатия стремеж на търсенето на истината, или Бога като олицетворение на тази истина.

Търсенето на истината е истинската религия, а за нейното намиране е необходима голяма любов и дълбоко осъзнаване на взаимоотношенията на човека със всички заобикалящи го неща. Поради любовта си истински религиозния човек е извън обществото, затова неговото въздействие е коренно различно от въздействието на човека който е в обществото и се опитва да го реформира.

Да бъдеш свободен – заявява Кришнамурти – не означава да вършиш каквото ти харесва, или да се освободиш от външните обстоятелства които те обвързват, а да разбереш целия проблем на зависимостта. Трябва да се освободим от вътрешната психологическа зависимост, от която извличаме така нареченото щастие.

Ако зависим емоционално от съпругата си, някакъв гуру, или да речем някаква идея това е началото на робството, защото колкото повече се привързваме към нещо, толкова по голяма е нашата зависимост. Но свободата според Кришнамурти не бягане от зависимостта, защото когато има бягство има съпротива.

В противоположностите няма свобода. Свободата не е свобода от нещо, тя е състояние на съзнанието при което няма изобщо никаква форма на съпротива. Тя е състоянието отвъд зависимостта и конфликта защото те остават извън нас, а не са част от нас.

Свободата и любовта вървят заедно. Без любов свободата е само идея която няма никаква стойност, защото за да сте свободни трябва да обичате. В истинската любов няма зависимост, няма страх, няма притежание, няма сантименталност. Ако аз ви обичам защото вие ме обичате това е просто търговия, това не е любов.

Ще познаете любовта само когато не притежавате, не сте завистливи или алчни. Любовта не е в мисълта, защото тя произтича от Егото което разделя нещата на противоположности.

Любовта е отвъд мисълта и докато съществува Его и което казва “аз съм това” или “аз не съм онова” не може да има любов. Любовта не е към един или към много, тя съществува независимо дали има или няма обект към който да е насочена.

Повечето от нас мислят – казва Кришнамурти – че удоволствието е щастие, и най-голямото удоволствие смятат за най-голямото щастие. Смятаме, че ако ни е приятно ще бъдем щастливи, но щастието идва непоканено и в момента в който осъзнаем че сме щастливи ние го губим, то вече е минало.

Самоосъзнаването на щастието и търсенето му означава край на щастието. Ако нещата които пречат на щастието, си отидат, ако безпокойствието, разочарованието, стремежа към сигурност изчезнат, то се появява без да е необходимо да го търсите.

Щастие има когато Егото и неговите желания са отстранени. Тогава се появява ясното виждане на нещата такива каквито са. Когато липсва фрагментацията която създава ума, разделяйки нещата, те могат да бъдат видени в тяхната цялост. Така се появява разбирането, че ние сами създаваме своето нещастие чрез това което желаем или отхвърляме.

В нашето съвремие ние търсим истината чрез думите и думата, а не истината става “истина”. Думата обаче не е същността. Живеейки от думите ние отхвърляме истината. Ние никога няма да повторим дадено преживяване, ако то е било непосредствено преживяване.

Можете да го предадете на някого, но не можем да вложим цялото изживяване в думите. Ето защо е необходимо да изживяваме нещата непосредствено, едва тогава можем да се докоснем до истината.

Истината се достига чрез самопознание, тя съществува в състояние на непрекъснато преживяване, затова е винаги изпълнена с ново съдържание, а не застинала и мъртва.

Търсим някакъв по-висш смисъл на живота тъй като всекидневния ни живот е толкова празен, скучен, безсмислен и непоносимо глупав. Няма съмнение, че човек, който живее богат живот, вижда нещата такива, каквито са, е доволен от това което има и не е объркан. За него самото живеене е смисъл на живота.

Действителното може да бъде разбрано само в живота, а не като бягаме от него. Затова нашата цел е да направим живота си богат не с пари, а вътрешно богат.

Когато търсим смисъла на живота ние всъщност бягаме от живота и от разбирането какво е той. Ние търсим някакъв смисъл извън себе си, а за да намерим смисъла на живота трябва да минем през врата, която води към нас самите.

Само онези които не обичат задават въпроси за смисъла на живота.

За Кришнамурти обичащия изпълва живота си със смисъл, а любовта може да бъде намерена само в действията, които са взаимоотношения.
---------------------------------------
/truden.com
-----------------------------------------
Не е ли великолепно?! Very Happy

Пуснато на: Пон Апр 07, 2008 9:20 pm Заглавие :

Аз нямам коментар !!!

Без думи съм ... Прекрасно е ! Crying or Very sad

Пуснато на: Вто Апр 08, 2008 10:46 am Заглавие :

То пък оставало да дадем и коментар на подобна мъдрост!!! Sad

Така хубаво е казано всичко за всичко, стига да има кой да го разбере.

Но както се убеждавам за хиляден път, пък и виждам, реакции никакви, ама точно никакви, а това говори лошо.

Не мислиш ли, Диди?!

Е, достатъчно е и това, че поне ние двете отваряме такива теми, защото даваме възможност и на някои други хора да надникнат зад булото на истината - такава каквато е.

Пуснато на: Вто Апр 08, 2008 11:46 am Заглавие :

Да,лошо е .... но всеки избира дали да приеме нещата такива каквито са или да продължи да живее в илюзии !

Аз примерно ,днес дадох този откъс на близък мои роднина ,да го прочете и помисли върху думите написани там ,но той отвърна глава още на първите редове и каза ,че това е пълна глупост !

Мисля ,че няма човек,които да не се нуждае от тези редове ... имам предвид хора,които тепърва се пробуждат от дълбокия си сън ... Shocked

и най-лесно е да прочетеш тези редове ,по лесно от колкото сам да го откриеш и сам да го разбереш .

Сега живеем в малко по-различни времена и имаме много достъпна информация ,която не само може да ни помогне да се сдобием с правилното разбиране за нещата ,а и да направим следващата стъпка .... и имайки това в предвид просто е смешно да стоим безучастни и да мълчим !

Пуснато на: Вто Апр 08, 2008 12:08 pm Заглавие :

Това е така, защото по-голямата част от човечестовто е с преобладаващ брой какво?! - ами ОП-ове.

ОП-ове, които не подлежат на никакво развитие, сори, но е така.

Неприятното е, че много от тях живеят редом с нас или в семейството ни, или в рода ни, или пък са ни съседи.

Е, кошмара за нас е ужасен, но пък нали трябва да минаваме през какви ли не изпитания!

Изпитания ли казах?!

Хм, впрочем за мен са си чисти забавления, макар и твърде досадни, дано и за теб да са такива, Диди!

А що се отнася до нашите потребители, който влизат и излизат от темата с прибежки, (също като виетнамски партизани) те сигурно са до толкова извисени, че просто нямат никакви желания вече - дори и такова, да вземат и да "чатнат" две-три думи в "нещастната" ни темичка ... Wink

Пуснато на: Вто Апр 08, 2008 12:25 pm Заглавие :

Все още не мога да го приема ,като забавление ... въпреки ,че много ми се иска и се старая ,но не мога да скрия ,че ми е мъчно !

Мисля,че в тази книга пишеше ,че не трябва да мислим ,че хората около нас са лоши,защото по този начин ние ще ги направим такива ,а да вярваме,че са добри и няма да се лутат още дълго време !

Повтарям си го,но като се сблъскам с подобно пренебрежение от страна на хората и ми се обръща всичко !

Аз "прохождам" сега и много неща не са ми ясни и често се обърквам ,но пък това ме кара да се стремя да търся ,да намирам и да разбирам !

Rolling Eyes

Пуснато на: Вто Апр 08, 2008 12:41 pm Заглавие :

Всъщност, Диди, ето ти нещо интересно и ... за Ю Джи Кришнамурти, книгата на който е качена тук, във форума.

Прочети нещичко и от него, той просто е безмилостен в истината си ... и забележи - той също е роден под знака на Рака.
----------------------------------------------------------------

В памет на Ю.Дж. Кришнамурти
9 юли 1918 - 22 март 2007

”Моето учение, ако тази е думата, която вие искате да използвате, няма копирайт. Свободни сте да възпроизвеждате, копирате, разпространявате, тълкувате, изкривявате, изопачавате, фалшифицирате, да правите каквото си искате, дори да си присъждате авторство, без моето или на който и да било друг разрешение".

Ю Джи Кришнамурти, наричан просто Ю Джи от приятели и почитатели от цял свят, си отиде на 89 годишна възраст на 22 март 2007 във Валекросия, Италия.

Седем седмици по-рано Ю Джи претърпява инцидент с падане и травма. Това е втори случай за последните две години. Той не иска подобен инцидент да се случи отново и да го постави в зависимост от приятелите му, затова отказва медицинска помощ.

„Време е да си вървя” – казва той, сключил ръцете си в намасте, благодари на всички и ги съветва да се завърнат по домовете си. Само неколцина приятели остават, за да бдят над тялото му и да свършат необходимото, когато настъпи времето.

Ю Джи не показва и най-малък признак на страх от смъртта или загриженост за тялото си.

„Можете да го изхвърлите на боклука, това няма значение за мен, - казва той. - Животът и смъртта не могат да бъдат отделени. Когато това, което вие наричате клинична смърт настъпи, тялото се разпада на съставните си елементи и те стават основа за продължаването на живота. В този смисъл тялото е безсмъртно”.

***
Ю Джи Кришнамурти е роден на 9 юли 1918 г в браминско семейство в Масулипатам, крайбрежен град в индийския щат Андра Прадеш. Загубва майка си едва на седем дни, и е отгледан от баба си - уважаван юрист и дългогодишен член на Теософското общество. Така Ю Джи израства в среда на теософски и ортодоксални хиндуистки вярвания и практики.

Още като малко момче той се очертава като бунтовник и в същото време брутално честен във всичко, което прави.
Получава образованието си като бакалавър хонорис кауза по философия и психология в Мадраския университет. Но изучаването на западната психология и на различните философски системи оставя съвсем малък отпечатък върху него.

„Къде е този ум, за който всички говорят?” – пита той веднъж професора си по психология. Този въпрос е необичаен, идвайки от едва двайсетгодишен студент, и в частност когато идеите на Фройд са смятани за последна инстанция относно човешкия ум.

Между 14 и 21 годишна възраст, Ю Джи прекарва седем години с прекъсвания около Свами Шивананда, практикувайки йога и медитация. Там получава различни мистични видения и преживявания, но поставя под съмнение валидността им, смятайки, че може да ги разпознае само на базата на предходните си знания.

През 1939 г., когато е 21 годишен, отива при Шри Рамана Махариши и го пита „Можеш ли да ми дадеш това нещо, наречено мокша?” Отговорът на Махариши: „Мога да ти го дам, но ти можеш ли да го вземеш?”, поразява Ю Джи като светкавица и го подтиква към неуморно търсене на истината, което свършва на 49 годишна възраст с неочакван резултат.

След като напуска университета, Ю Джи се присъединява към Теософското общество като лектор и обикаля страната, изнасяйки лекции по Теософия. Дори след брака си с Кусума Кумари през 1943г., той продължава да работи като лектор-теософ, обикаляйки различни европейски страни.

През 1953г. обаче изведнъж осъзнава, че това занимание не отговаря на вътрешната му потребност и тогава прекратява дейността си. След това среща Джиду Кришнамурти, който по онова време вече е широко известен като нетрадиционен духовен учител.

За следващите две години двамата се срещат много пъти и всеки път влизат в разпалени дискусии по духовните въпроси. По-късно Ю Джи отрича философията на Джиду Кришнамурти, наричайки я „лъжливо разчертано пътуване”.

През този период Ю Джи преминава през животопроменящо, мистично преживяване, което той самият нарича „преживяване на смъртта”. Но не му отдава твърде голямо внимание, и продължава напред, все така опитвайки и изследвайки всичко, докато не го преживее лично.

През 1955г., Ю Джи заминава със семейството си за Америка в търсене на медицинско лечение за хроничното заболяване на сина си. Когато средствата му започват да се изчерпват, той подновява лекторските си занимания срещу заплащане. Говори за основните религии и философии на света и скоро става известен като учител от Индия. Но както се е случвало и преди, на края на втората година губи интереса си към тази работа.

Тогава идва и края на седемнайсетгодишния му брак. Съпругата му се връща заедно с децата в Индия, а Ю Джи се прехвърля от едно занимание на друго. След безцелни бродения в Лондон и Париж, като сух лист, подмятан насам-натам от вятъра, той се установява в Женева, а малко по-късно заживява с Валентина Де Кервен на вилата й в Саанен.

Тогава с него започват да се случват странни неща, и тялото му, по неговите собствени думи, е като „оризова слама, тлееща отвътре”. Случващото се е прелюдия към неговата физическа смърт на 49-тия му рожден ден (1967г.), и началото на забележителни телесни промени и преживявания, които го катапултират в състояние, което е трудно да бъде разбрано и описано в рамката на познатите мистични и просветителски традиции.

За седем дни, седем странни физически промени се случват с него, докато той не се озовава в състояние, наречено от него „Естественото състояние”. Може да се каже, че това е своего рода революция на клетъчно ниво, биологична мутация в пълния й диапазон.

Ю Джи отказва да излиза пред публика, но не спира никого да идва за срещи и разговори, отговаряйки на въпросите по начин, присъщ само нему. Обикновено живее с приятели в малки апартаменти под наем и не се задържа на едно място за повече от шест месеца. Не изнася лекции или беседи, няма организация, офис, секретарка, нито постоянен адрес. Въпреки постоянните му твърдения, че няма никакво „послание до човечеството”, за ирония хиляди хора от цял свят прииждат да го видят и да чуят неговите „анти-учения”.

Първата му книга, „Мистиката на просветлението – ирационалните идеи на човека, наречен Ю Джи”, издадена от Родни Армс, излиза през 1982 г. Ю Джи остава в историята на книгоиздаването, не позволявайки на никого да слага копирайт на книгите му:

” Моето учение, ако тази е думата, която вие искате да използвате, няма копирайт. Свободни сте да възпроизвеждате, копирате, разпространявате, тълкувате, изкривявате, изопачавате, фалшифицирате, да правите каквото си искате, дори да си присъждате авторство, без моето или на който и да било друг разрешение”.

През последните седем години от престоя си в Бангалор той рядко се включва в сериозни разговори; предпочита да се занимава с нещо друго, отколкото да отговаря на многочислените и изморителни въпроси, защото намира всички тях (с изключение на техническата сфера) за вариации на един и същ въпрос, въртящ се все около идеите на „да бъдеш” и „да станеш”.

Редуват се и дълги периоди на пълно мълчание, каращи хората да се чувстват неудобно, но в същото време донасяйки им невероятно облекчение от товара на знаенето. След тях Ю Джи обича да играе различни енигматични игрички, или кани приятели да попеят, да потанцуват и да разкажат вицове, и публиката бързо се оживява.

Най-накрая свободни от тиранията на знаенето, всички се смеят и се шегуват – с герои и любовници, с мислители и политици, учени и крадци, крале и светци, включително с Ю Джи и със самите себе си.

Какъв човек е Ю Джи? Енигматична личност – едновременно нежен и жесток, най-любящ и в същото време смразяващо строг, постоянно говорещ за пари, искащ пари от приятелите си, и в същото време най-щедър в раздаването им; привидно тормозещ и наказващ, и засипващ с обожание в следващия момент; напълно безгрижен, и в същото време тревожещ се какво може да се случи на човека пред него; насочвайки хората да действат по специфичен начин, и постоянно приемащ всеки възможен изход; демонстриращ най-фината логика, и правещ напълно противоречащи си изказвания.

Постоянно оплакващ се, че хората са все окупирани с нещо друго, а не с това, което става в момента, в същото време той все говори за себе си и за своето минало. Никой не може да разгадае истинските намерения, криещи се зад неговите изказвания и действия.

Отговорите му на въпросите идват като стрели право в целта, обезпокоявайки умовете на слушателите. Той умее да разруши от раз не само вавилонските кули, издигнати в главите на хората, но и основите на човешкото мислене като цяло. Ю Джи е енигматичен, разрушителен, революционен, и напълно безстрашен. Около него има уникална енергия – в разговор или в мълчание, тя вибрира постоянно, и има дълбок ефект върху заобикалящите го.

Когато Ю Джи отрича становището за Духа и Атман, и декларира, че нашето търсене на постоянство е причината за цялото ни страдание, той звучи като Буда; когато разобличава духовните беседи и дискурси като глупости и „дрън-дрън”, и запраща на боклука всички духовни мастери като „заблудени смотаняци”, се сещаме за пламенните и оскърбителни слова на великия китайски мистик от 9 век Ринзай Гиген, който заявява „ Нямам никаква дхарма за даване... Няма Буда, няма Дхарма, няма подготовка и няма реализация...”.

Радикалните му изявления се свързват с подобни такива в Авадхута Гита, Ащавакра Гита, Упанишадите и Зен коаните, или биват сравнявани с ученията на Джиду Кришнамурти, Нисаргадата Махарадж и даже с постомодерните деконструкционалисти.

Може да се продължи с правенето на сравнения и връзки, но това не помага да се разгадае мистерията, която обгръща Ю Джи.
Тази мистерия, тая енигма не е вече сред нас.

Веднъж преди няколко години, когато Махеш Бхат го запитва „Ю Джи, как би искал да бъдеш запомнен?”, той отговаря „След като съм умрял и ме няма вече, нищо от мен не бива да остава вътре или вън от вас. Докато съм жив, със сигурност мога да се грижа за това никакви институции или организации от какъвто и да било тип да не никнат като гъби около мене. Но кажете, как да ви спра да не ми издигате олтари в умовете си?”

Из казаното от Ю Джи Кришнамурти:

***
Аз нямам учение. Няма нищо за съхраняване. Учението внушава нещо, което може да бъде използвано, за да донесе промяна. Съжалявам, няма никакво учение тук, а само непоследователни, несвързани изречения. Това което е, е само вашата лична интерпретация, нищо повече. По тази причина няма и няма да има някога никакъв копирайт върху това, което казвам. Нямам никакви претенции.

***
Няма мое учение, и никога няма да има. „Учение” не е правилната дума. Учението насажда методи или система, техника или нов начин на мислене, който да се приложи с цел трансформация в начина на живот. Това, което казвам, не може да бъде учено и преподавано; то е просто описание на начина, по който съществувам, описание на естественото състояние на човека – начинът, по който също и вие, лишени от интригите на мислите, функционирате.

***
Моето учение, ако тази е думата, която искате да използвате, няма копирайт. Свободни сте да възпроизвеждате, копирате, разпространявате, тълкувате, изкривявате, изопачавате, фалшифицирате, да правите каквото си искате, дори да си присъждате авторство, без моето или на който и да било друг разрешение.

***
Моят интерес се състои в това да ви покажа, че можете да ходите, и - моля ви, изхвърлете всички тия патерици. Ако наистина сте инвалиди, не бих ви посъветвал да извършите подобно нещо. Но вие сте накарани, манипулирани от други хора да мислите, че сте инвалиди, за да могат да ви продадат същите тия патерици. Хвърлете ги и ще можете да ходите. Това е всичко, което мога да ви кажа. „Ако падна...” – това е вашият страх. Оставете патериците настрана, и няма да паднете.

***
Хората ме наричат „просветлен” – ненавиждам тази дума – защото не могат да намерят никаква друга дума, за да опишат начина, по който функционирам. В същото това време, аз заявявам, че просветление няма. Заявявам това, защото през целия си живот съм търсил и желал да бъда просветлен, и открих, че няма такова нещо като просветление въобще. И така въпросът дали някой е просветлен или не, не стои изобщо. Пет пари не давам за Буда от 5 век, и за останалите претенденти сред нас. Те са банда експлоататори, процъфтяващи благодарение на лековерието на хората. Няма никаква сила извън човека. Човек се кланя на Бог заради страха си. Така че проблемът е в страха, а не в Бог.

***
Естественото състояние не е състоянието на себереализирания човек, това не е нещо, което може да бъде направено или постигнато, не е нещо, което може да се пресътвори чрез воля в реалност; то е тук – то е живото състояние. Това състояние е просто функционално проявление на живота. Под „живот” нямам предвид нещо абстрактно; това е животът на сетивата, функциониращи нормално без намесата на мисълта. Мисълта е натрапник, който най-нахално се намесва в сетивата с цел облагодетелстване. Мисълта режисира сетивата с цел да получи нещо от тях, и ги използва, за да получи приемственост сама за себе си.

***
Бог е върховното удоволствие, непрекъсваното, постоянно щастие. Такова нещо не съществува. Искането на нещо, което не съществува, е коренът на проблемите. Трансформацията, мокша, освобождаването и всички тия неща са само вариации на една и съща тема: постоянното щастие.

***
Всички преживявания, всички медитации и молитви са егоцентрични. Това е засилване на егото, набиране на инерция, трупане на сила, което ви води точно в противоположната посока. Каквото и да правите, за да се освободите от егото, е все егоцентрично.

***
Няма нищо там - само вашите сравнителни експериментални данни, вашата истина. Не съществува такова нещо като обективна истина. Няма нищо, което да съществува извън или независимо от нашия ум.

***
Умът или мислите не са ваши или мои. Това е нашето общо наследство. Няма такова нещо като твой ум и мой ум (в този смисъл умът е само един мит). Има само един ум, тоталността от всичко, което е било познато, почувствано и преживяно от човека, предавано от генерация на генерация. Ние всички мислим и функционираме в тая мисловна сфера по същия начин, по който и дишаме в една и съща атмосфера.

***
Казвано ви е, че трябва да практикувате освобождаване от желанията, състояние без желания. Практикували сте го 30-40 години, но желанията все още ги има. Значи нещо някъде трябва да е грешно. Няма нищо грешно в желанията - нещо е грешно с този, който ви е казал да практикувате освобождаване от тях. Желанието е реалност; освобождаването от желания е фалшиво – то ви фалшифицира. Желанието е тук. Желанието като такова не може да бъде погрешно, не може да бъде фалшиво, защото е тук.

***
Човек в природата си е насилник, защото мисълта е насилствена. Всичко, което е родено от мисълта, е разрушително. Можете да го покриете с всякакви чудесни и романтични фрази като „Обичай ближния си като себе си”. Не забравяйте, че в името на „Обичай ближния си като себе си” милиони и милиони хора са измрели, повече, отколкото във всички последни войни, взети заедно. Но сега сме стигнали до една точка, в която можем да разберем, че насилието не е отговор, че това не е начинът да се разрешат проблемите. Така терорът изглежда като да е единствения начин. Не говоря за терористите, които вдигат във въздуха църкви, храмове, и всички тия неща, но за терора, когато се опитвате да унищожите ближния си, и при който се оказва, че унищожавате самите себе си. Това осъзнаване трябва да стигне до обикновения човек.

***
Истинският проблем е в решението. Вашите проблеми продължават заради фалшивите решения, които сте изобретили. Ако отговорите ги няма, въпросите също ги няма. Те са взаимозависими; вашите проблеми и решения вървят заедно. Тъй като вие искате да използвате определени отговори за вашите проблеми, тези проблеми продължават. Многобройните решения, предлагани от всички духовници, психолози и политици, не са решения изобщо. Това е очевидно. Те могат само да ви призовават да опитвате още повече, да медитирате още повече, да развивате скромност и смирение, да стоите на главите си, и повече и повече от все същите неща. Това е всичко, което те могат да направят. Ако захвърлите настрани вашите надежди, страхове и наивност, и се отнесете към всички тия хора като към бизнесмени, бихте видели, че те не доставят „стоката” и никога няма да я доставят. Но вие продължавате и продължавате да купувате фалшивите стоки, предлагани от „експертите”.

***
Никога не бих могъл да застана на платформа и да говоря. Това е твърде фалшиво. Загуба на време е да седя и да дискутирам нещата в хипотетични и абстрактни понятия. Един гневен човек не сяда да говори и обсъжда кротичко гнева си, той е прекалено ядосан. Така че не ми казвайте, че сте в криза, че сте гневни. Защо да говорим за гнева? Вие живеете и умирате с надеждата, че някой ден, някак си, няма повече да бъдете гневни. Претоварени сте с надежда, и ако този живот ви изглежда безнадежден, изобретявате следващия живот. Няма други животи след този.

***
Моят интерес не е да критикувам това, което другите са казвали (твърде лесно е), но да застана срещу това, което аз самия казвам. А по-точно - опитвам се да спра вашите интерпретации на нещата, които казвам. Затова моите изказвания звучат толкова противоречиво. Природата на вашето слушане ме принуждава винаги да отричам предходното си твърдение чрез следващото. Тогава следващото твърдение е отречено чрез третото и така нататък. Моята цел не е да достигна някаква удобна диалектична теза, а тотално отричане на всичко, което може да бъде изразено с думи.

***
Месията е някой, който оставя безпорядък след себе си (омесва нещата) в тоя свят.
Религиите обещават рози, но вие си оставате само с тръните.
Тялото няма независимо съществуване. Вие сте само наематели в него.
Всички преживявания, колкото и да са необичайни, са в сферата на чувствеността.
Човек не може да бъде нещо по-различно от това, което е. Какъвто и да е обаче, човек си създава общество, което е негово огледално отражение.
Гурутата играят социална роля; социална роля имат и проститутките.
Би било по-интересно ние да се учим от децата, отколкото да ги учим как да се държат, как да живеят и функционират.
Всичко, което мога да ви гарантирам е, че докато търсите щастието, ще си останете нещастни.
Ние не ядем храна, а идеи. Това, което носите, не са дрехи, а етикети и имена.
Простият факт е, че ако нямате проблем, си създавате такъв. Ако нямате проблем, не чувствате, че живеете.
Атмосферното замърсяване е най-безвредното, сравнено с духовното и религиозно замърсяване, което е заляло света.
Природата е заета със създаване на абсолютно уникални личности, докато културата е създала един универсален калъп, към който всички трябва да се нагодят. Това е гротескно.
Превод от английски по материали от интернет
-------------------------------------------------------------------------
truden.com

Пуснато на: Вто Апр 08, 2008 12:51 pm Заглавие :

Когато казвам "забавлявам се" имам предвид онова съзерцание или наблюдение над човешкото поведение, което - уви!!! - все още ме изумява.

Изумява ме наглото човешко безоочие, още повече ме изумява не само духовната нечистоплътност в човека, а преди всичко ме изумява неговата физическа такава и това често ме хвърля в безнадежност той да излезе от ситуацията си, защото първо трябва да се справи - поне! - с гнусната си физическа нечистоплътност от всякакво естество, и едва тогава да посегне към духовната.

Понякога направо ми става страшно от това нещо, защото то е прекалено елементарно, а човека не желае да се справи дори с него.

Т.е., той се е лишил дори от желанието си за физическа чистота ... Sad

Ето защо всяко прекалено нещо, всяка привързаност независимо към какво, води човека до неговата погибел. Жалко ... Confused

Пуснато на: Вто Апр 08, 2008 2:08 pm Заглавие :

В една от публикациите прочетох, че не трябва да се съмняваме, че някой е добър или да го възприемаме като лош само защото има недостатъци или поведението му е лошо. За съжаление напоследък животът около нас ни кара често да подхождаме със съмнения към всяка проява на доброта или поне добри намерения от нечия страна, вечно търсим някакви скрити користни подбуди, а обратното - отрицателните прояви възприемаме като нещо очаквано, предсказуемо, дори нормално. Това е доста страшно, защото е повсеместно.

Аз лично, винаги се стремя да търся у всеки добрите страни, дори да не са проявени за определен период от време, не допускам, че човек е изначално лош, дори много аспекти от поведението му да показват нещо подобно. Естествено това често ме поставя в положение да изглеждам наивна в очите на другите, но вече не ме притеснява особено, не мога да променя подхода си в отношението към хората.

Такъв вътрешен подход може да води и до разочарования, но те се случват, когато имаме очаквания, които не се оправдават. И това е преодолимо - да се стараем да търсим и виждаме положителното у всеки не значи да го идеализираме - хората според мен не се делят на добри и лоши, в живота няма черно и бяло, има нюанси. Просто не бива да се концетрираме върху тъмната страна не нещата и да се оставяме това да диктува преценките ни, но и да не храним някакви прекалени илюзии относно това, което ни се иска да е добро, за не изпитаме разочарование т.е. да имаме възможно по-малко очаквания.

Не знам дали успях да се изразя достатъчно добре, че да бъда разбрана, а и не съм сигурна, че и това, което казвам е правилно, но просто така виждам нещата. Embarassed

Приемам всякакви мнения, критики, дори опровержения, все ще се радвам. Wink

Пуснато на: Вто Апр 08, 2008 2:55 pm Заглавие :

Съгласна съм с теб Кати!

Аз обаче оставам изумена от по -горния пост на маг Селена,където тя пеистна инфо за Кришнамурти !
Не знам какво да кажа , но мога само да се радвам ,че има такива хора и че техните прозрения и вярвания са достъпни до нас !

Кое е по-трудно да "изчистим" душевната мръсотия или физическата ?И от къде трябва да започнем , кое е началото ?

Пуснато на: Вто Апр 08, 2008 7:14 pm Заглавие :

А като прочетеш книгата, ще ти остане за цял живот, просто няма начин да забравиш казаното от него. Very Happy

Пуснато на: Пет Апр 11, 2008 9:51 pm Заглавие :

Като го чета имам чувствотоа, че чета собствените си мисли...Обаче всичко е много противоречиво. Той казва, че няма начин да нямаме желания. Желанията съществуват и те са тук. Обратното означава да отричаме очевидното и да си зариваме главите в пясъка. Той казва, че трябва да не слушаме никого, дори и самия него, а да слушаме вътрешния си АЗ. Той казва...много неща казва той. Някои от тях звучат безнадеждно в своята простота. Ще последвам съвета му и ще престана да го чета. Той е изживял този си живот и е научил тези си уроци. Аз съм друг човек. Ще изживея този си живот и ще науча тези си уроци. Всеки ще бъде на училище, при различни учители и ще го изпитват по различни предмети.

Пуснато на: Съб Апр 12, 2008 12:08 pm Заглавие :

Хъкъм ... забрави, не можеш да избягаш от живота!

Ти си учи твоите уроци, Пенка, но проблема опира да следното нещо: каквито и да са твоите уроци те ще стигат винаги до изходната позиция на дълбокото Познание за Живота, което е валидно и общоприето за всеки един отделен човешки индивид - така му викат, за съжаление, човешки, въпреки, че отдавна е загубил почти всичко човешко в себе си.

Та каквито и лични уроци да научиш, то ще стигнеш отново до същността на нещата от истинския живот и по-добре е да ги опознаеш имено чрез това дълбоко Познание за Живота по навреме ...

Пуснато на: Съб Апр 12, 2008 4:19 pm Заглавие :

Из казаното от Ю Джи Кришнамурти:
Хората ме наричат „просветлен” – ненавиждам тази дума.
...защото през целия си живот съм търсил и желал да бъда просветлен, и открих, че няма такова нещо като просветление въобще. Няма никаква сила извън човека.
***
Всички преживявания, всички медитации и молитви са егоцентрични. Това е засилване на егото, набиране на инерция, трупане на сила, което ви води точно в противоположната посока.
***
Казвано ви е, че трябва да практикувате освобождаване от желанията, състояние без желания. Практикували сте го 30-40 години, но желанията все още ги има. Значи нещо някъде трябва да е грешно. ***
Простият факт е, че ако нямате проблем, си създавате такъв. Ако нямате проблем, не чувствате, че живеете.
-------------------------------------------------------------------------