Раздели между обичащи се

Пуснато на: Съб Апр 05, 2008 9:01 pm Заглавие :

Аз съм от тези, които наричат "разбивачите на семейни огнища". Преди 15 години, след 11 годишен брак, осъзнах, че съм много влюбена в друг човек. Той също имаше семейство. И двамата имахме деца. И двамата бяхме много влюбени един в друг. Напуснахме семействата си и се събрахме. Не сме го направили за три дни. Доста мислихме, преди да го направим. Много ни болеше. И досега държим на предишните си партньори. Уважаваме ги и ги обичаме. Но само като приятели. Мъчно ни е, че ги наранихме - тях, както и децата ни. Но сегашната ни връзка е по-истинска от предишните. А и не можехме да живеем в лъжа и тайни срещи. Не се гордея с това. Не съм искала то да се случи. Но...просто се случи. Ако бяхме останали с предишните си партньори, то щеше да е просто ...ами лъжене на всички равнища, живуркане. А защо сме се събрали с тях? Ами не знам! Не е било по сметка. Тогава, на онези години, сме си мислели , че това е любов. Явно сме се лъгали, не е било правилно, но човек откъде да знае?! Не се оправдавам. То за мен оправдание си и няма. Просто ви излагам тезата и на "другата страна".

Пуснато на: Нед Апр 06, 2008 10:50 am Заглавие :

Никога не бива да ни "яде" съвестта за нашите минали постъпки, защото те са нашите големи уроци чрез които впоследствие се сдобиваме с мъдрост и познание за живота.

Но ... това с любовта е твърде деликатен въпрос и твърде деликатна тема, която виждам, че много хора заобикалят.

Не, че няма какво да кажат - имат, но те се страхуват, че точно тук тяхното мнение няма да бъде на мястото си.

Това не е така! Всяко погрешно или неправилно мнение може да послужи за добра база за дискусия и внасяне на светлина в съответното заблуждение!

До кога страхът и коплексите ще надделяват на хората - не знам, но явно те няма да си отидат дори и след свършека на човека! Sad

А Пенка е права!

Не бива да се живее в не-любов, в заблуди, лъжи, измами, заслепение и т.н. негативизми - дори тогава, когато партьорите имат вече и деца, защото децата винаги усещат, виждат и ... разбират отгоре на това за фалша и лъжата на взаимоотношенията между родителите им.

И това ги убива - бавно и методично ...

И това определено ги измъчва повече, отколкото едно ясно положение с ясни позиции и отношения.

Пуснато на: Нед Апр 06, 2008 10:59 am Заглавие :

То най-добре е да не се случва, но когато и ако се случи и аз продължавам да мисля, че е по-добре да не се живее в лъжа. Може би имам романтична и идеалистична представа за семейството, но за мен винаги то е било не просто икономически съюз с цел отглеждане на потомство и натрупване на материални блага, а по-скоро любовна и духовна връзка и близост, място и някой, с който си в синхрон. А когато тези неща ги няма, то остава само икономическата част. На това аз му викам "ООД от съдружници", а не семейство.

Пуснато на: Нед Апр 06, 2008 11:12 am Заглавие :

И е така - имаш много правилен поглед върху този проблем!

Но той не бива да служи на никого за оправдание на похотливите му кръшкания по извънбрачни партьори (или пък да има няколко връзки без брак успоредни с друга!), защото има ситуации и ситуации.

Така, че нека не бъркаме сексуалният разврат с духовното общение при хората, защото именно то е същността и основата в отношенията на мъжа и жената.

Секса, емоциите, измамните чувства ... ооооо, те са просто една жалка прелюдия към голямта любов базираща се на гореупоменатото от мен.

И ти си подходила абсолютно правилно и точно по твоя проблем, като си го разрешила прекрасно в полза на всички.

Това е. Wink

Пуснато на: Нед Апр 06, 2008 1:53 pm Заглавие :

Аз също искам да кажа на penka, че може би най-важното в ситуацията е, че са запазили отношенията с предишните си партнъори като приятели, което е мноооого важно. И знаете ли защо? Защото по този начин болката от раздялата е много по-малка... Хиляди пъти съм казвала, че няма проблем някой да се разведе, ама след това да се държи приятелски и коректно след това. Иначе боли, и то много. Когато има възможност болката да се намали значително би трябвало да се направи. Независимо какви усилия на духа са необходими...
Сещам се за една песен "искаш със теб да останем добри познати...няма среда в любовта....", "бяхме най-близки затуй отсега нататък, ще сме най-чужди в света" Това става в повечето случаи и затова боли. А среда и равновесие може да се намери. Какво мислите за думите на тази песен?Както виждате аз никак не съм съгласна... Sad

Пуснато на: Нед Апр 06, 2008 2:01 pm Заглавие :

Признавам ,че относно любовните взаимоотношения съм най-не разбралата Embarassed

,за това имам и въпрос към вас !

Не боли ли това приятелско отношение ? Човека ,които те обича едва ли би искал да се държиш точно приятелски ?

Вие как се справихте с това?

Пуснато на: Нед Апр 06, 2008 2:02 pm Заглавие :

И аз не съм съгласна с песента, но сигурно не се отнася за дългогодишни партньори, дето са градили заедно живота си, а за такива в апогея на емоционалната фаза от връзката си.

Иначе по принцип ми е трудно да приема как може хора, които са преживели заедно толкова много неща да се отчуждят дотолкова, че да спрат да се интересуват тотално един от друг или по-лошо - да се превърнат във врагове, защото животът е пълен и с такива случаи /изключвам тези, когато единият или и двамата имат някакви патологични отклонения в поведението си - пиянство, малтретиране и пр./

Пуснато на: Нед Апр 06, 2008 2:10 pm Заглавие :

Текста на тази песен не изразява нищо друго освен егоизъм.

Да, наистина няма "среда в любовта", тя е тотална и обемаща, затова и приятелството в нея винаги има място! Sad

А останалото е просто силно изразен негативизъм - ревност, егоизъм, силно изразено чувство за притежание, злоба и т.н.

Пуснато на: Нед Апр 06, 2008 7:00 pm Заглавие :

Ами как става? Става естествено, без да се насилват нещата, с времето. Когато хората са били дългогодишни партньори, споделили са много неща и са се уважавали, то няма как, след като премине първоначалния афект от промяната, да не се сетят, че те са си същите хора. Да, боли. Но другото боли повече и по-дълго. Моят бивш съпруг е баща на сина ми. Споделяли сме добро и лошо. Били сме приятели. Същото е и със съпругата на моят партньор. Как да се отчуждим от тях? Та те са една значителна част от нашия живот. Освен любов със сексуален привкус, съществуват много други видове любов и не смятам, че те са по-малко силни. Ние и до сега много държим на бившите си партньори /и двамата/. Ако бившият ми съпруг ми се обади за нещо, да му помогна или да сподели - насреща съм. Имаме общо дете, вече голям мъж и двамата ни интересува, разбира се, как се развива неговия живот. И много други неща има. Не сме имали развод от типа: "дай си ми куклите, на ти си парцалките". Според мен, човек във всяка ситуация може да запази достойнство, стига наистина да го иска.

Пуснато на: Нед Апр 06, 2008 8:58 pm Заглавие :

Никой не е застрахован за такава ситуация, в която Пенка е изпаднала - човек може да обича много хора по различен начин!Но тук става въпрос за промяна на бъдещето на много хора, и от вашето решение е зависела тяхната съдба нататък по живота.Не знам Вие сте доволна, но те доволни ли са?! Дали си казват сега "Благодаря ти за това? Да, за Вас нещата са ставали по интелигентен начин както разбирам и едва ли не си оставате приятели?!?! Защото и бившият ми, но все още законен мъж, казваше "Искам да си останем приятели" Амииииии няма какво друго да каже, защото , когато ти е гузна съвестта , се чудиш как да смекчиш нещата за отсрещната страна, но пък това е една заблуда, защото вече не си удовлетворен и защото приятелството се гради на доверието между двама , а след като някой е излъган и предаден от човека, с който е градил напр.13 години живот и е "избягал" от него, защото е срещнал любовтта...за какво е бил толкова време с другият тогава? както каза:" те са си същите хора", а Вие същия човек ли си останахте? Не оставайте с погрешно мнение за мен , аз също съм на принципа, че не може да живееш с някой като ти хаби нервите или не те радва, или не намираш смисъл да си с него.А и има най-различни ситуации...Въпросът ми е: Възможно ли ви е било да определите точно какво сте искала от брачната си връзка?

Пуснато на: Нед Апр 06, 2008 9:10 pm Заглавие :

Едва ли някой би останал удовлетворен да се поддържа връзка без любов - от съжаление, чувство за дълг и отговорност или вина, вкл. и "изоставения" партньор. Понякога за него дори би било по-мъчително и непоносимо - другото е равносилно на мазохизъм от негова страна. А и заслужава ли да бъде подложен на това - то също е вид предателство.

Пуснато на: Нед Апр 06, 2008 9:38 pm Заглавие :

Да, така е , но дали си заслужава, другото, заради което си готов да напуснеш този някой?

Пуснато на: Нед Апр 06, 2008 9:40 pm Заглавие :

А за чувството за вина-винаги има такава, но не се признава, ами е завоалирана от подобни приказки: Искам да си останем приятели, или Дано си намериш и ти някой, за да си щастлив/а като мен! Very Happy

Смисъл такъв, че да не съм само аз Very Happy

Пуснато на: Нед Апр 06, 2008 9:50 pm Заглавие :

Този въпрос е много резонен, ама някои или не си го задават въобще, или смятат, че си заслужава, или просто рискуват за себе си, пък "каквото сабя покаже". Иначе това не би се случвало.

А дали си е заслужавало наистина само бъдещето го показва в последствие.

Тук би възникнал и друг въпрос - заслужава ли си пък да се живее насила с някого, нямам предвид искащия да си тръгне, а и потенциалния "изоставен" - може пък и той да заслужава по-добър шанс в живота с друг човек, който ще го обича, а не такава връзка, брак, съжителство и пр. Защо да не бъде освободен от присъствието на някого, който е с него само тялом, а духом не и така съсипва и пропилява живота и на двамата?

Пуснато на: Пон Апр 07, 2008 3:02 pm Заглавие :

Отговарям на merigi. Бракът ми вървеше добре. Нищо си му нямаше на партньора ми и проблемът изобщо не е бил в него. Явно аз не съм го обичала достатъчно, за което той, разбира се, с нищо не ми е виновен.Не съм замаскирала чувството си за вина с подобни фрази, защото това е просто невъзможно. Всъщност, подобни фрази винаги звучат много гадно. Просто, след като мина време, нещата стоят по този начин. Доверието не е разрушено, защото той си знаеше, че аз съм прям човек и в това не е бил излъган. Когато се случи всичко това, аз не съм го лъгала, а казах как стоят нещата и го напуснах. Друг е въпросът, че това хич не му е харесало, но лъжа нямаше. Всъщност, той предпочиташе да го лъжа. Дори, преди да го напусна, ми предложи да си поддържам връзка с новия човек, но да остана при него. Само че аз не мога така. Разбирам, merirgi, че на теб ти се е случило да си от другата страна и това е много болезнено, но аз не мисля, че е по-добре да се пази про-форма нещо несъществуващо. Подобна ситуация може да се случи на всеки, без да си я търси и да я желае, и чак тогава, човек може да разбере как би реагирал. Предварителното теоретизиране по въпроса винаги е в сферата на евентуалното.