ИНТЕЛЕКТЪТ ИМА И МАТЕРИАЛНА ОСНОВА ...

Човешкият мозък е невероятно творение.

Физическите му маршрути са видими – централната нервна система се спуска надолу по гръбначния стълб, разклонява се от двете страни на всеки гръбначен прешлен; тези основни нерви след това се разклоняват в милиони по-малки пътеки, общуващи с всяка област на тялото.

Ранните анатоми са открили основните нерви през 16 век, но централната нервна система запазила своите тайни. По какъв начин се пренасят посланията и командите на мозъка?

Невротрансмитерите са хормони, които препускат към и от мозъка и осведомяват всеки вътрешен орган за нашите емоции, желания, спомени, интуиция и мечти. Никое от тези събития не се отнася единствено до мозъка. Също така никое не е строго умствено, след като може да бъде кодирано в химични послания.

Невротрансмитерите докосват живеца на всяка клетка. Където и да поиска да отиде мисълта, тези вещества трябва да я последват, а без тях не могат да съществуват мислите. Мисленето представлява практикуване на мозъчна химия, отприщващо каскада от реакции в тялото. Вече се разбра, че интелектът обхваща и физиологията – сега той добива и материална основа.

Излизането на невротрансмитерите на сцената прави въздействието между дух и тяло доста по-подвижно откогато и да било преди. През 1973 г. две мозъчни вещества, ацетилхолин и норепинефрин, правят сигналите „давай” и „намали” на нервната система.

Те са смятани за революционни навремето, защото доказват, че импулсът, изпратен от една нервна клетка до друга, по природа не е електрически, а химически. (Първичният модел на комуникацията между нервите е смятан за електрически). Изведнъж възприетата представа за ситни искрици, прескачащи от неврон към неврон, бе извадена от употреба.

Отначало биполярното мислене е вършило работа. Но после, когато много учени в света са се заели с проучване на мозъчната химия, се натъкнали на множество нови предаватели на нервни импулси, всеки с различна молекулярна структура и очевидно различно послание за предаване.

Структурно те били пептиди, сложни вериги от аминокиселини от същия тип като онези, появяващи се в протеините и съставляващи всяка клетка, включително мозъчната. Доста загадки с тези открития започнали да се изясняват.

СЪБУЖДАНЕТО Е ВАЖЕН ЗДРАВОСЛОВЕН ПРОЦЕС

Когато се будим сутрин, това не става чрез груба вътрешна тревога, а от серия променени сигнали, отначало меки, после по-силни, което ни изважда от съня поетапно.

Целият процес включва преход от степени, на четири или пет вълни, от биохимията на съня до биохимията на будното състояние. Ако този процес бъде прекъснат, вие не сте изцяло събудени, както би трябвало – биохимията на две отделни фази се смесва.

Ето защо родителите на новороденото, на които се налага да стават по няколко пъти нощем, денем не се чувстват добре, както би трябвало да бъде.

Будилниците също ни изтръгват от нашия естествен модел на събуждане, пораждайки умора, която остава през целия ден, докато следващият цикъл сън-събуждане не намести химията дух-тяло. Ето един пример в това направление.

Всички камили показват необичайно висок праг на болката – те могат спокойно да си дъвчат тръни, докато в същото време ядосаният камилар ги налага с пръчка.

Любопитни изследователи подложили на проверка камилски мозъчни клетки и открили, че те произвеждат големи количества специфично вещество, чието инжектиране в други животни ги кара също да пренебрегват болката.

Сънят и поносимостта към болката, вече се знае, зависи от точни химични пратеници, произвеждани в мозъка.

ЕНЕРГОТЕРАПИЯТА Е РЕЗУЛТАТ ОТ МОЗЪЧНАТА ХИМИЯ

Една по една различни функции се свързват с различни невротрансмитери. Шизофрениците например имат повишен един невротрансмитер – допамин, и тяхното лечение от академичната медицина се свежда до включването на психоактивни вещества, потискащи допамина.

Енерготерапията също нормализира това вещество от мозъчната химия. В средата на осемдесетте години бяха открити повече от 50 различни невротрансмитери и невропептиди. Това предполага невероятна гъвкавост в общуването от клетка към клетка. На неврона днес се гледа като на производител на послания, които за разлика от компютъра не казват само „да” и „не”.

Какъв тип послания обменят помежду си нервните клетки? Доста е трудно да се отговори, тъй като някои сегменти на химичния ни речник изглеждат толкова специфични, колкото и човешката реч, а други са доста неясни.

Нашата поносимост на болка също както при камилата зависи от веществата, открити през седемдесетте години на века, наречени ендорфини и енцефалини.

Думата ендорфин означава „вътрешен морфин”, а енцефалин – „вътре в мозъка”. Ето и истината за тях: те са като морфинова версия, произведена от самия мозък. Тази неизвестна доскоро способност за произвеждане на вътрешни опиати се оказа много интригуваща.

Вече съществува предположение, че тялото навярно е способно да регулира усещането за болка. Така обществото много скоро научи, че мозъкът произвежда наркотици, с цели двеста пъти по-силни от всичко, което бихте могли да купите на улицата, с допълнително предимство, че към собствените болкоуспокояващи изглежда не се привиква.

Може би в бъдеще лекарят ще упоява пациентите, като стимулира някоя област в мозъка им, снабдявайки академичната медицина с нова научна форма на китайската акупресура и акупунктура