НАЙ-ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ ЗА АУТИЗМА

Тъй като заболяването АУТИЗЪМ е широко разпространено, то реших да започна да качвам една серия от материали и книги, които да дадат една вярна насока и посока на хората, които имат подобно болни в семейството си.

Това са материали издирени от една майка, която ги е превела и качила в интернет, за да може да помогне на хората с каквото може и знае, тъй като нейното дете също е аутист.

Превод: Екатерина Дечева-Атанасова, майка на аутистичен младеж на 20 години.

ДИАГНОСТИЧНИ КРИТЕРИИ ЗА АУТИСТИЧНО РАЗСТРОЙСТВО

А. Общо шест (или повече) от точки от (1), (2) и (3) с поне две точки от (1) и по една точка от (2) и (3).

(1) значително засягане в социалното общуване, изразено чез поне две от следните характеристики:
а) забележимо засягане на използването на множество неречеви маниери, като гледане очи в очи, изражение на лицето, позиция на тялото и жестове, които регулират социалното общуване;
б) загуба на възможността за сприятеляване, съответни на внъзрастовото развитие;
в) липса на спонтанен стремеж да се сподели радост, интерес или пстижение с други хора (например липса на показване, даване или посочване на интересни обекти);
г) липса на социална или емоционална взаимност (забележка: няма активно включване в прости колективни игри, предпочитание към самостоятелните занимания, или замесването на другите в заниманията само като "механични" средства);

(2) значително засягане на обуването, изразено чрез:
а) забавяне или пълна липса на развитие на разговорен език (без да има опити да се компенсира чрез алтнернативни начини на общуване, като жестове или мимики);
б) при лица със съответна за възрастта реч се забелязва липса н засягане на възможността да се започне или поддържа разговор с другите;
в) стереотипно и повтарящо се използване на езика или идиосинкратичен (странен) език;
г) липса на разнообразни, спонтанни игри "наужким" или имитационни игри, съответни за възрастта;

(3) ограничени повтарящи се и стереотипни шаблони на поведение, интереси и дейности, изразяващи се в следното:
а) всеобхватно поглъщане на вниманието от един или повече стереотипни и ограничени шаблона на интерес, което е неестествено по интензивност или концентрация;
б) забележимо негъвкаво придържане към специфични, нефункционални обичаи или ритуали;
в) стереотипни и повтарящи се движения (например потрепване или чупене на ръцете или пръстите, или движения на цялото тяло);
г) постоянна заетост с части от обекти;

Б2. Забавяне или неестествено функциониране в поне една от следните области, настъпило преди навършването на 3 години:

В) Смущението не може да се обясни по-добре чрез синдром на Rett или детско дегенеративно разстройство.
Следващото определение е възприето от Autism Society of America:

Аутизмът е силно инвалидизиращо за цял живот разстройство на развитиенто, което обикновено се проявява през първите три години от живота. Среща се приблизително в 15 от всеки 10 000 раждания и е четири пъти по-често срещано при момчетата, отколкото при момичетата. Разпространено е по целия свят, в семейства от всички расови, етнически и социални групи. Не са известни фактори в психологическаото обкръжение на децата, които да са показали, че причиняват аутизма.

СИМТОМИТЕ СЕ ПРИЧИНЯВАТ ОТ ФИЗИЧЕСКИ НАРУШЕНИЯ В МОЗЪКА
Те включват:

(1) Нарушения в степента на проявявяне на психични, социални и езикови умения.

(2) Неестествени реакции. Някое сетиво или комбинация от сетива или реакции са нарушени: зрение, слух, допир, болка, равновесие, обоняние, вкус, както и начина, по който детето държи тялото си.

(3) Речта и говора отсъстват или са забавени, докато съответни възможности за мислене може и да има.
Aутизмът се проявява самостоятелно или съпътстван с други разстройства, които нарушават работата на мозъка, като вирусни инфекции, метаболични смущения или епилепсия.

Много е важно да се различи аутизма от умственото изоставане или разстройство, тъй като при неправилна диагноза може да се получи насочване към неподходящо и неефективно третиране. Острата форма на синдрома може да включва самостимулиращо, повтарящо се, силно неестествено и агресивно поведение.

Практиката е доказала, че програмите за специално обучение с използването на поведенчески методи са най-ефикасното третиране.

АУТИЗМЪТ МОЖЕ ДА БЪДЕ ТРЕТИРАН!
Ранната диагноза и интервенция са жизнено важни за бъдещото развитие на детето.
Забележка: пример за речниково определение на аутизма е: "задълбоченост във въображаемото като бягство от действителността". Очевидно ича големи разлики между тези определения.

Причината се крие в промененото използване на думата: в 30-те и 40-те години психолозите първоначално изследват много деца с горните симптоми и наричат това състояние "ранен детски аутизъм", заимствайки думата "аутизъм", вече прилагана от психолозите за описание на хора, които искат да избягат от действителността.

Днес, повечето от дискусиите за аутизма (поне в САЩ) са насочени към деца с диагноза "ранен детски аутизъм" и всеки употребява просто "аутизъм". Но понякога се получава двусмислица, когато някой подразбира "ранен детски аутизъм" разговаря с друг, който подразбира оригиналното определение.

В този документ ще използваме термина "аутизъм" в смисъла на "ранен детски аутизъм" и ще казваме "ранен детски аутизъм" само в случаите, когато дискутираме върху двете значения на думата.

Горното определение е ориентирано към децата, но забележете, че такива деца никога не преодоляват своя аутизъм. Повечето литература за аутизма се занимава с децата, защото обучението им е предмет на толкова спорове, че повечето иследвания, обучение и публикации са посветени на децата повече, отколкото на възрастните.

3) СЪВЕТ ЗА РОДИТЕЛИТЕ, КОИТО ТОКУ-ЩО СА ОТКРИЛИ, ЧЕ ДЕТЕТО ИМ Е АУТИСТИЧНО
Аз се обърнах настоятелно за съвет към участниците в пощенския списък и получих много отговори, които са събрани в отделно резюме:

"Съвет за родителите, които откриват, че детето им е аутистично"
(URL: http://web.syr.edu/~jmwobus/autism/new-to-autism.summary

Тук давам много кратко изложение на някои основни части: на резюмето
Някои неща за правене:

Подсигурете си, че определянето на вашето дете като аутистично е направено или потвърдено от професионалист, който има опит с аутистици.

Разговаряйте с други родители на аутистични деца (виж параграфа по-долу за организациите).

Книги:
*Children With Autism: A Parent's Guide* от Michael Powers - има добро признание, но има и по-нови книги, които родителите могат да ползват.

Друга книга с добро признание е тази на Elizabeth K. Gerlach' *Autism Treatment Guide*, издадена от Four Leaf Press.
Има мого книги, които описват родителския опит с аутизма и въпреки, че някои може би представят тенденциозно някои видове третиране, вероятно всички имат значение за вас, за да се запознаете с опита на други родители. Такъв пример е книгата *Let Me Hear Your Voice* от Catherine Maruice.

ТРЕТИРАНЕ И ПРОГАРМИ:
Всяко третиране на аутизма има своите недостатъци и никое не може да се приложи успешно за всички случаи на аутизъм. Ето защо ефективността на даденото третиране ще зависи изключително на вас - в много по-голяма степен, отколкото се чувствате квалифицирани да го правите.

Ако професионалистът, при когото сте завели вашето дете, силно препоръчва дадена програма или третиране, знайте, че има други професионалисти, които ще ви препоръчат други програми още по-силно.

Организации:
Autism Society of America (ASA).
Autism Research Institute (ARI).

НЕЩА, НА КОИТО ТРЯБВА ДА СЕ ОБЪРНЕ ВНИМАНИЕ, ЗА ДА НЕ СЕ ПРАВЯТ:

Вълшебни лекарства и хора, които ви казват, че техният начин е единствената надежда за детето ви.
Хора, коиТо мислят, че аутизмът на вашето дете е емоционално смущение или е ваша вина.

4) ХАРАКТЕРНО ПОВЕДЕНИЕ
Аутистичните деца имат необичайно поведение. Типичното поведение на едно аутистично дете включва някои от следните елементи:
липсва реч;
- неречеви звуци;
- забавено развитие на речта;
- ехолалия: повтаряне на нещо чуто;
- забавена ехолалия: повтаряне на неща чуто по-рано;
- объркване на местоименията "аз" и "ти";
- липса на общуване с другите деца;
- липса на очен контакт;
- липса на отзвук към хората;
- третиране на хората като неодушевени предмети;
- когато се взема на ръце, не оказва помощ (държи се като чувал с картофи);
- прекалена заетост с ръцете;
- пърхане с ръце;
- въртене;
- балансиране, например стоене на ограда;
- ходене на пръсти;
- изключителна неприязън към определени звуци;
- изключителна неприязън към допир с определени материи;
- неприязън към докосване;
- изключително пасивно или изключително нервно, активно поведение;
- изключително отвращение към някои храни;
- поведение, което е агресивно към другите;
- липса на интерес към играчки;
- желание за следване на множество шаблонни маниери при общуване;
- желание да се поддържат предметите по определен физически шаблон;
- повтарящи се движения;
- самостимулиращи движения;
- други.

"ОСТПРОВЧЕТА НА КОМПЕТЕНТНОСТ" - области, където детето има нормални или дори повишени знания. Типични примери:
- художествени умения;
- музикални умения;
- аритметика;
- календарна аритметика;
- умения за запаметяване;
- други.

Съществуват други условия, които понякога се съпътстват с аутизъм.
Синестезия (неочакваните чувства нарастват, когато се стимулира модалността на определено сетиво);
церебрални аномалии, открити чрез MRI-скенери;
повишено ниво на серотонина в мозъка.

5) СХОДНИ СЪСТОЯНИЯ
Има много болести, които могат да причинят появата у децата на симптоми на аутизма. Някои болести:

Глухота. За някои деца, които имат външни белези на аутизъм, се открива, че са глухи. Детето трябва първо да се прегледа дали не е глухо, преди да му се постави диагнозата аутизъм.

Галактосемия. Вродена грешка на въглехидратния метаболизъм.

Болест на Heller. Нормално развитие до 3-4 годишна възраст, след това внезапно начало на раздразнителност, негативизъм и подтиснатост. Регресия в умственото развитие и значителна загуба на говора.

LKS (синдром на Landau-Kleffner/Придобита детска епилептична афазия) Много рядко разстройство. Типичен профил: нормално развитие и език съответен за възрастта за първите 3-7 години. Загуба на рецептивен език при запазване на експресивен език. "телеграмна" реч - малко глаголи, съмнение за глухота.

Детето рухва, изплашено от собствената промяна. паутистично-подобно поведение. Нормална или над нормалната степен на интелигентност. Аномалии в ЕЕG, с или без припадъци. Някои практикуващи лекари предполагат, че някои случаи на Детско дегенеративно разстройство или "късно започващ" аутизъм са може би синдром на Landau-Kleffner.

Фенилкетонурия. Генетично разстройство на метаболизма, което води до нарушения в мозъка през първите години на живота, ако не се вземат диетични мерки. Несъответното производство на ензима, който превръща аминокиселината phenylalanine в друга аминокиселина, tyrosine. Повишеният phenylalanine се натрупва в телесните течности и се превръща в няколко химикали, които повреждат мозъка.

Фенилкетонурията е преодоляна чрез скрининг на всички деца веднага след раждането, за да могат да се вземат подходящи мерки.

Синдром на Rett - неврологично разстройство, което се появява само при момичетата. За разлика от аутизма, момичетата първоначално показват нормално развитие, след това нещата се обръщат. Началните симптоми включват някои, които наподобяват аутизма. От DSM-IV

МОЖЕТЕ ДА СЛЕДИТЕ ТАЗИ ТЕМА, ЗА ДА СЕ СДОБИЕТЕ С РЕАЛНАТА ПРЕДСТАВА НА ТОВА ЗАБОЛЯВАНЕ!!!

Пуснато на: Сря Яну 02, 2008 9:29 pm Заглавие :

Това са думи наистина не невежи измамници - учили и недоучили, в което сами ще се убедите ... ха сега да видим дали е така пък???!!!

ДИАГНОСТИЧНИ КРИТЕРИИ ЗА РАЗСТРОЙСТВО НА RETT
(само при момичета)

А. Всичко от следното:
(1) видимо нормално развитие преди и след раждането;
(2) видимо нормално психомоторно развитие;
(3) нормална обиколка на главата при раждането.

Б. Начало на всичко от следното след период на нормално развитие:
(1) забавяне растежа на главата между възраста 5 месеца и 48 месеца;
(2) загуба на придобитите вече целенасочени умения на ръката между възрастта от 5 и 30 месеца със следващо развитие на стереотипни движения на ръцете (например изстискване на пране или миене на ръце);
(3) загуба на социално ангажиране вранния стадий (въпреки, че по-късно се развива социално общуване);
(4) поява на лошо координирани движения в походката или тялото (трупа);
(5) силно намаляване на развитието на експресивен и рецептивен (изразителен и сетивен) език със силно психомоторно забавяне.
Детско дегенеративно разстройство - по-рядко от аутизма.

ДИАГНОСТИЧНИ КРИТЕРИИ ЗА ДЕТСКО ДЕГЕНЕРАТИВНО РАЗСТРОЙСТВО

А. Видимо нормално развитие през поне първите две години след раждането, изразено в наличието на съответно за възрастта речево и неречево общуване, социални взаимоотношения, игра и адаптивно поведение.

Б. Клинично значителна загуба на вече придобитите умения (преди 10 годишна възраст) в поне две от следните точки:
(1) експресивен или рецептивен език;
(2) социални умения или адаптивно поведение;
(3) управление на червата или пикочния мехур;
(4) игра;
(5) двигателни умения.

В. Аномалии в работата на поне две от следните обласи:
(1) качествено забавяне в социалното общуване (например забавяне на неречевото поведение, спиране на развитието на дружески отношения, липса на социална или емоционална реципрочност);
(2) значително изоставане в комуникациите (например забавяне или липса на развитие на разговорния език, невъзможност да се започне или пддържа разговор, липса на устна колективна игра);
(3) ограничени повтарящи се и стереотипни шаблони на поведение, интереси и дейности, включително двигателни стереотипи и маниери.

Г. Смущенията не са забелязани по-добре при друго специфично прогресиращо (pervasive) разстройство на развитието или при шизофренията.

СИНДРОМ НА Tourette СЪСТОЯНИЕ, за което се счита, че е генетично, причиняващо двигателни и/или звукови тикове. Голямо и продължително изследване се ръководи от David Cummingds, който е публикувал дебела книга за генетичните връзки между различни неврологични разстройства.("Не" леко четиво)

МАНИАКАЛНО-НАТРАПЧИВ СИНДРОМ - маниите са мисли или представи, които са неволни, натрапчиви и предизвикват страх и безпокойство. Натрапчивите импулси представляват различни стереотипни маниери ири ритуали. Маниакално-натрапчивият синдром е неврологично разстройствос неизвестен причинител.

От друга страна, той често се бърка с маниите и натрапчиви импулси, причинени от душевни болести или обикновена невроза, в по-голяма степен, отколкото се използва терминът "аутизъм" за човек, който е силно затворен. За пълна картина на маниакално-натрапчивия синдром прочетете книгата "The Boy Who Wouldn't Stop Washing" (Момчето, което не можеше да спре да пере) (Мисля, авторът е J. Rappaport).

Клинично маниакално-натрапчивият синдром има лесна за категоризиране симптоматика, имаща тенденцията да се появява на определени етапи от живота; броенето, сортирането и "приглаждането" започват в детството, натрапчивото "контене" обикновено започва в пубертета, а "преживните" мании обикновено започват в зряла възраст.

СИНДРОМ НА КОКТЕЙЛНА РЕЧ - синдромът съдържа следните характеристики:
(1) Натрапчивост в отговарянето, като или повтаря думите на говорещия, или повтаряне на изрази, казани от някое дете по-рано.
(2) Прекалена употраба на светски фрази в разговора.
(3) Свръх-фамилиарност, несвойствена за възрастта.
(4) Навик да се вмъква личен опит в разговора в несвързан с темата и неподходящ смисъл.
(5) Богата и добре изговорена реч.

СИНДРОМ НА Аsperger - сходен с аутизма, с изключение на това, че говорът е нормален. Според мнението на някои хора, това е също аутизъм с висока степен на действие (high-functioning Autism). Според DSM-IV (стр. 77):

ДИАГНОСТИЧНИ КРИТЕРИИ ЗА СИНДРОМ НА ASPERGER

А. Значително изоставане на светското общуване, изразено чрез поне две от следните точки:
(1) забележимо изоставане в употребата на множество неречеви маниери като гледане очи в очи, изражение на лицето, положения на тялото и жестове за регулиране на светското общуване.
(2) загуба на изграждане на другарски отношения, съответни за възрастта.
(3) липса на спонтанно търсене да се сподели радост, интерес или постижение с други хора (напримар, липса на показване, даване, посочване на обектите на интерес на други хора).
(4) липса на социално или емоционално съответствие.

Б. Ограничени повтарящи се и стереотипни шаблони на поведение, интереси и дейности, изразени чрез поне една от следните точки:
(1) постоянна заангажираност с един или повече шаблони на интерес, които са несвойствени по интерес или фокус;
(2) видимо неумолимо придържане към специфични, нефункционални поредици от действия или ритуали;
(3) стереотипни или повтарящи се дижения (например пърхане или извиване на ръцете или пръстите, или комплексни движения на цялото тяло);
(4) постоянна заангажираност с части от предметите.

В. Растройството предизвиква клинично значителни нарушения на социалните, професионални и други важни области на действие.

Г. Няма клинично значително общо забавяне на езика (например, използване на отделни думи до 2 годишна възраст, разговорни фрази до 3 годишна възраст т.н.).

Д. Няма клинично значително забавяне на познавателното развитие или на развитието на съответни за възрастта умения за самообслужване, адаптивно поведение (различно от светското общуване) и любобитство към окръжаващата среда в детството.

Е. Критериите не са срещани в други прогресивни разстройства на развитието или при шизофренията.
Нарушения на неречевото самообучение.

РАЗСТРОЙСТВО НА СЕМАНТИЧНО-ПРАГМАТИЧНАТА РЕЧ
Шизофрения - душевна болест, която може да предизвика поведение, сходно с това на аутизма. За разлика от аутизма, шизофренията обикновено започва в зряла възрадт или в юношеството и предизвиква илюзии и халюцинации.
Прогресивно разстройство на развитието, (неспецифицирано по друг начин. Прогресивното разстройство на развитието следователно става термин за лицата, които не покриват изцяло медицинските критерии за аутизма, а е много свободен термин. Според DSM-IV; Embarassed

Пуснато на: Пет Яну 04, 2008 8:39 pm Заглавие :

ПРОГРЕСИВНО РАЗСТРОЙСТВО НА РАЗВИТИЕТО, НЕСПЕЦИФИЦИРАНО ПО ДРУГ НАЧИН (включващо нетипичния аутизъм)

Тази категория трябва да се използва, когато има силно и прогресивно изоставане на развитието на съответно социално общуване, или речеви или неречеви комуникативни умения, или, когато стереотипното поведение, интереси и дейности съществуват, но не се покриват критериите за специфичното прогресивно разстройство на развитието, шизофренията, шизотипично разстройство на личността или странично разстройство на личността.

Например, тази категория включва "нетипичния аутизъм" - проявления, които не покриват критериите за аутистичното разстройство поради късна възраст на започване, нетипична симптоматика или симптоматика под дадения праг (забележка: по-малко от 6 точки), или и трите.
mucopolysaccharoidoises (тип 1) - ? Съвпада с аутизма.
adenylosuccinate lyase дефицит - рьзстройство в метаболизма на нуклеиновите киселини. Съвпада с аутизма.

ДЕТСКА АФАЗИЯ
Рецептивна дисфазия на развитието.
Целиакия (глутенова невъзприемчивост?).
Разкъсана Х-хромозома - най-честата причина за наследственото умствено изоставане, срещащо се в около 1/1500 при мъжете и 1/2500 при жените.

Начинът на наследяване не прилича на останалите разстройства, дължащи се на Х-хромозомата, защото той показва значителен брой видимо незасегнати мъжки носители и само някои клинично засегнати жени. Болестта носи името си от наличието на разкъсана част от Х-хромозомата на засегнатите индивиди.

ADD (Attention Deficit Disorder) - дефицит във вниманието; съществува още нещо, наречено ADHD - не знам какво означава буквата Н в него, но мисля, че Н е от HYPERACTIVE - хиперактивен) - разстройство, при което има крагко време на внимание. Известен е още като хиперактивност. Dr. C. Gillberg от Швеция предполага (в допълнение на други автори), че е възможно да има продължение от дефицита във вниманието към аутизма.

Той предполага, че някои деца са някъде по средата на това продължение, с комбинация от дефицит във вниманието и аутистични характеристики. Тези деца имат "леки" неврологични белези (вкл. проблеми с координацията на фината и/или общата моторика) в добавка към техния дефицит във вниманието и са несръчни в обществото (стеснителни, неловки).

6) ТЕОРИИ/ПРИЧИНИ
Няма теория за причините за аутизма, която за всички да бъде убедителна. Ето защо ще разгледаме накратко някои от предполагаемите причини.
[тази част все още не казва много по въпроса: необходимо е да добавим списък и описания на съществуващите в момента теории - ред.]

Повечето изследователи са абсолютно убедени, че причината е повече биологична, отколкото психологичоска. Bernard Rimland в книгата си "Infantile Autism" ("Детски аутизъм") (1965) дава следните доказателстваза биологичния произход на аутизма, противни на идеята, че родителите причиняват аутизма на децата си.

1. Някои чисто оутистични деца са родени от родители, които нямат картината на аутистична родителска индивидуалност.

2. Родители, които съответстват на описанието на възможно патогеничен родител почти винаги имат неаутистични деца.

3. С малки изключения, близките (братята и сестрите) на аутистичните деца са нормални.

4. Аутистичните деца имат необичайно поведение "от момента на раждането".

5. Съществува постоянна честота на срещане от 4 момчета към 1 момиче.
6. Почти всички случаи на близнаци, докладвани в литературата, са еднакви, като и двата близнака са засегнати.

7. Аутизмът може да се появи или силно да наподоби при деца с известни органични мозъчни страдания.

8. Симптоматиката е изключително уникална и специфична.

9. Липсва градация в детския аутизъм, която би могла да породи "съчетания и хармонични преливания" от нормалност към силна засегнатост.
Точки 4 и 9 не са всеобщо възприети сега, вероятно защото определението на условията се разширява с течение на времето, а също защото се извършват допълнителни изслидвания и събиране на данни. Все още съществуват противоречия за неврологичните различия между аутистиците и останалите хора.

Обаче, все пак понякога се забелязва при аутопсиите и MRI и PET сканирането, че има съответни клетъчни изменения в аутистичните мозъци. Пвишената честота на припадъци (20-30% развити припадъци при възрастните) също сочат неврологични различия.

Един френски колектив е публикувал (както на 24.3.1993) резултатите от сравнително изследване, които показват значителни различия в генетичния материал на аутистици и други изследвани хора. Изследването сочи някои аномалии, съседоточени в 11 хромозома. Ще почакаме и ще видим.

7) ФАКТИ
Въпреки съществуващите противоречия около теориите на аутизма, съществуват многобройни добре установени факти.

Х-лъчите, САТ-скенерите и други медицински тестове не показват физически симптоми, които да съвпадат с аутизма. Направени са малко аутопсии.
много аутистични деца не се "превръщат" в състояние на аутизъм, т.е. те не са деца, които са можели да говорят и са загубили тази способност, и т.н.

Симптомите се появяват, когато детето се развие до момента, в който дефицитът стане ясен.
Аутистичните деца често не се идентифицират като аутистични толкова рано, колкото може да се предполага: срокът варира от около 6 месечна до 4 годишна възаст, а в някои случаи идентификация не се прави дори до много по-късно.

Отстраняването на децата от тяхната обичайна среда и поставянето им под грижите на други възпитатели няма ефект.

Аутистичните деца нямат очен контакт и дори се опитват да го избегнат. Лесно е да се научат аутистичните деца да имат очен контакт, но това никога не се отразява на останалите страни от тяхното поведение.

По-голямата част от аутистиците са освен това видимо умствено изоставащи. Аз казвам "видимо", защото някои специалисти сега казват, че това е само външно проявление. Наистина, трудно е да се оцени някой, който вероятно игнорира обичайните тестове за интелигентност.

Независимо, че е имало случаи на излекувани аутистични деца, никой от методите, използвани при постигането на тези излекувания не е дал резултат в други случаи.

Малка част от аутистиците водят почти нормален живот, като при това те почти никога не се женят или не показват интерес към противния пол и им липсва инициативност. Други се нуждаят от грижи през целия си живот.
[има ли повече неоспорими факти? - ред.]

Пуснато на: Нед Яну 06, 2008 2:59 pm Заглавие :

Третиране.
Няма стандартно, универсално приложимо третиране на аутизма; всъщност всеки отделен метод има своите хулители. Най-общите подходи могат да се обединят по следния начин:

Биохимични (хранителни алергии, лечение с лекарства, храна и витаминни препарати).
Невросензорни (севзорна интеграция, свръхстимулиране и шаблонизиране, слухови тренировки, подкрепяно общуване, терапия в ежедневния живот).

Психо-динамични (съпътстваща терапия, психотерапия и психоанализа, нововъведение по желание (което често преминава в поведенческо)).

Поведенчески (последователни опити (Lovaas и други подобни), модификация на поведението с или без нежелание, TEACCH).

Забележка: Много от програмите, изброени по-горе, използват също до известна степен и други подходи, като се прави опит да се поставят в най-подходящата категория.

Литературата донякъде показва, че хранителните алергии и възможната кандидоза трябва да се изследват веднага, защото значителен брой от децата могат да са аутистични поради тези проблеми и могат да се овладеят чрез лекарства или диета.

Що се отнася до други видове терапия с лекарства, няма лекарство, което да е универсално приложимо при третирането на аутистичните симптоми, поради което в някои случаи обикновено добри лекарства е възможно да дадат отрицателни резултати и обратното.

Витамин В6 с магнезий и някои други витамини и DMG могат да дадат добри резултати в много случаи.

Всяка програма за обучение (SI, AIT, психотерапия, поведенческа терапия и др.) ако се изпълнява интензивно, дава някои положителни резултати.

Съществуват редки случаи на възстановяване от областта на всеки метод за обучение. Допълнително, за някои методи родителите докладват, че дават отрицателен резултат.

Поведенческите подходи имат, без сянка на съмнение, най-добрите нучни доказателства така, както и някои смехотворни резултати. Най-известните, според голямо количество литература по въпроса, са версията на Lovaas на последователните опити и програмата ТЕАССН от North Carolina

И двете пограми са добре структурирани и имат голяма положителна подкрепа, като два фактора изглеждат най-важни.

Ясно е, че е вьжно да има центрове за експертиза на PDD, аутизъм и други подобни разстройства с цел да се помогне на техните родители и училищните екипи при експериментирането и избирането на подходящата терапия за всяко отделно дете.
[Този списък далеч не е пълен засега и в него липсват някои добре известни третирания - ред.]

Витамин В6 - в някои случаи се получава известен успех при намаляването на характерните симптоми на аутистиците чрез поемане на големи количества витамин В6.

Bernard Rimland следва тази линия на изследвания. Заедно с това се дава магнезий. Аз мисля, че това се прави, защото големите количества витамин В6 водят до намаляване на магнезия ва тялото.

Заключението е, че това третиране води до намаляване на хиперактивността и маниакалното/натрапчиво поведение.
dimethylglycine (DMG) - Bernard Rimland следва тази линия на изследвания.

Заключението е, че тй понякога помага на аутистиците в речта и във възможността за съсредоточаване. DMG не изисква лекарско предписание в САЩ, тъй като се счита за хранително допълнение (понякога DMG се нарича витамин В16, но не се причислява към витамините, тъй като неговият дефицит не води до нникакнви медицински проблеми).

Специалистите по диетология съобщават, че е възможно DMG да повишава "кислородното отвеждане" от кръвоносната система и спортистите понякога го взимат по тази причина.

Диетично елиминиране на глутена/казеина -
Fenfluramine - препарат, който намалява концентрацията на seratonin в кръвта.

Някои аутистици имат ненормално високо съдържание на seratonin в кръвта, затова се правят експерименти с цел да се проследи дали този медикамент оказва влияние на поведението на такива аутистици (или други аутистици).

Докладвано е за ивестни успехи в тази област. Тази линия на изследнвания се провежда от Dr. Edward R. Ritvo.

Periactin (AKA cyproheptadine) - друг медикамент, който намалява концентрацията на seratonin. Той обикновено се използва като антихистаминов препарат, но поради този страничен ефект се изпробва и с аутистици.

Аудио интеграционна терапия - метод за промяна на чувствителността на пациента към звуци с различни честоти. Първоначално той е разработен за борба със започваща глухота, но е изпробван с едно аутистично дете, което е излекувано.

Засега други излекувани няма, но се прилага с успех при са намаляването на симптомите при някои деца. В частност, някои аутистични деца показват силнотвращение към някои звуци и чрез аудио интеграционната терапия губят това отвращение, като показват намалянане и на други аутистични симптоми.

Сензорна интеграционна терапия - метод за подпомагане на хора, които имат свръхчувствителност на 5-те сетива чрез натрупване на сензитивен опит, например чрез люлеене, търкаляне, тръскане и въртене.

Подкрепяща терапия - Martha Welch е първата, която предлага доказателства, че аутизмът се дължи на загуба на връзката с детето. Детето е силово подкрепяно от майката. Както Temple Grandin, така и Bernard Rimland доказват, че това дава сезорна стимулация и психогенетичната основа е погрешна. Temple Grandin твърди, че силовото подкрепяне не е необходимо.

Метод на Lovaas - метод за обучение на малки аутистични деца да отговарят, разработен от Lovaas. Той използва модификация на поведението (ака operant conditioning), оригинално разработена от B.F. Scinner извън областта на аутизма. Lovaas и неговият метод са спорни, защото той използва наказанието и поощрението, за да намали саморазрушителното поведение.

Irlen-ови лещи - разработено за терапия на дислексията и други недостатъци във възможността за обучение, използването на цветни лещи за терапия на визуалните трудности на аутистиците е сравнително ново (1994 г.). Те са популяризирани от Donna Williams (автор на "Nobody Nowhere" and "Somebody Somewhere").

Трениране на социални умения и социални разкази - обучение на говорещи пациенти (включително т.нар. "с висока степен на действие" или "Аспергери") на множество неписани социални правила и езика на жестовете , които хората използват при разговор и общуване в обществото. Carol Gray използва техника, наречена "социални разкази", за да илюстрира тези социални правила в различни ситуации и съответните им отговори.

Социалните разкази и "предписанията" се използват също и при неговорещи пециенти, за да ги научат да отговарят по подходящ начин и да ги подготвят за промени. При много малки деца те могат да бъдат под формата на фотографии или картини.

Anafranil (cloripramine) - антидепресант.
Zoloft - антидепресант от второ поколение (SSRI, или селективно забавящ повишаването на серотонина в организма.

Изучаването на SSRI показва значително подобрение на натрапчивото поведение и на някои други симптоми от аутистичния спектър (социална изолация, строго стереотипно поведение и т.н.).
Ritalin (methylphenidate) - един от групата на стимулантите, включващ amphetamine, amantidine и fenfluramine - понякога е много ефективен за определени деца с хиперактивност (толкова голяма, че става изтощтителна за околните).
Психология - виж секцията "История".

Prozac (fluoxetine) - все още се изследва.
Clomipramine - Според "American Health", October, 1993: Washington: Психиатрите от националния център за душевно здраве са открили, че антидепресантът clomipramine също намалява много от симптомите на аутизма, остро разстройство на развитието.

Възможността на пациентите да общуват с околните значително се повишава.
Dilantin (phenytoin) -
Lithium - ?
Naltrexone - ? (орална версия на naloxone) Lensing & Panksepp докладват за драматичен и глобален ефект върху аутизма.

Хипотеза: През късните 70 и ранните 80 години много учени предположиха, че поведението на някои аутистици понякога наподобяват поведението на пристрастените към силни наркотици наркомани (хероин, морфин и др.): слаба възможност за социализация, странни или фикс-идеи, слабо или липсващо чувство за болка, липса на интерес към живота, състояние на еуфория и т.н.

Предполага се, че тези аутистици имат,по някаква причина, излишък на чувство за доволство, мозъчни хормони, притъпяващи болката, като endorphine, състояния на еуфория и др.

Предполага се, че тези хора имат, по някаква причина, излишък в мозъка на болкоуспокояващи хормони на удоволствието подобно на пристрастените към endorphine (както наркоманите към тяхното блаженство, произведено от endorphine).

В резултат на това те могат да искат или желаят минимална доза endorphine, стимулирайки се по този начин и/или авто-агресията може би е начин да се произведат тези хормони и да задоволят непреодолимото си желание.

Пуснато на: Пон Яну 07, 2008 6:46 pm Заглавие :

ЕФЕКТ НА Naltrexone: Naltrexone блокира ефекта на наркотиците като хероин, морфин и др. в мозъка и до ранните 70 години е използван за лечение на наркомани. Следователно, Naltrexone би могъл също да блокира действието на естествените хормони като endorphine. (Освен това морфинът е много близък по структура и симулира endorphine).

Много са публикуваните добре проведени проучвания за действието на Naltrexone върху аутистични пациенти. Почти всички показват някои положителни резултати при много от тестваните пациенти: по-малко авто-агресия, по-малко хиперактивност, по-добра социализаци, повече комуникации, и т.н. Не във всички проучвания се докладват всички тези ефекти, но повечето казват за някои положителни страни.

ИГРОВА ТЕРАПИЯ - ?

Melatonin - хормон, лежащ в основата на меланина, добре известния кожен пигмент. Той понякога се дава на деца, които имат лош сън.

Haldol - ?

Vision Integration Therapy - ?

Craniel Sacral Therapy - ?
[повече? - ред.]

9) МЕТОДИ ЗА ОБУЧЕНИЕ
Съществуват редица методи и техники за обучение на аутистични деца. Много учители използват различни комбинации от методи. Някои учители се опитват да определят индивидуалния стил на възприемане на ученика и модифицират предписанията и материалите, за да съответстват на този стил.

Например, много деца с аутизам много добре възприемат визуална информация. Учителите ще трябва да използват картини, схеми и визуално представяне при преподаването. Материалите, разработени трудно обучаеми деца, които добре възприемат визуална информация, често са много полезни.

Учителите също използват конкретни материали (напр. Montessori materials) за ученици, които възприемат добре чрез техните тактилни сетива.

Важен коментар: аутистиците не правят много добре обобщения и един начин да се приспособят към това е да им се дава възможност да практикуват своите умения в реални, а не въображаеми, ситуации. Използвайте истински пари, за да ги научите да работят с пари, използвайте истински храни, за да ги научите да познават храните и да готвят, използвайте истински обществени места (магазини, библиотеки и др.), за да ги научите да се държат в обществото.

Пълна езикова терапия -

Окупационна терапия - чрез заетост

Терапия на планиране на движенията -

Моделиране с учител -

ОБУЧЕНИЕ В МАСОВО УЧИЛИЩЕ (нарича се също включване или интеграция) - обучаването на аутистични деца, без да имат предимстовто на специално обучен учител и клас, насочен за такова обучение, е опитано първоначално по необходимост в малки училища с много малко аутистици с цел това обучение да се превърне в практика и да се определят специфичните помощни средства.

Скоро е установено, че в такива условия аутистиците като цяло напреднват повече, отколкото тези в специализирани класове, скоето се роди политиката на "обучение в масово училище". В тоерията се твърди, че откъсването аутистиците от нормалната среда твърде изостря проблемите им.

Американските закони казват, че децата със специални нужди трябва да се обучават с възможно най-малки ограничения и училищата носят отговорността да поставят аутистиците (и другите деца със специални нужди) в нормални класове.

Аргументите за обучението в масово училище включват по-добри модели за ролите в обществото за аутистичните деца, по-добри възможности за социално общуване и по-добри очаквания от учителите.

Аргументите против включват необходимост от повече възможности за интензивни упражнения на социалните умения, повече контрол върху структурата и рутината, цикличните фактори в обучението, упражнения и ежедневието на мтого аутистични деца.

На практика твърде малко аутистични деца имат възможност да се учат дори в класове, специализирани за аутистици - често е възможен избор само между масово училище и "клас за специализирано общообразователно обучение" (помощен клас или училище - бел. мои), известен като "клас от себеподобни".

ЕЗЕК НА ЖЕСТОВЕТЕ (ЖЕСТУНО) (на глухонемите) - в някои училища обучават аутистичните деца на езика на жестовете, ако те нямат развит говор. Има данни, че жестът е по-лесен от говора: децата на глухи родители, които научават жестовете при нормално общуване, обикновено започват да го използват по-рано, отколкото да говорят. Също така, някои аутистични деца обръщат по-голямо внимание на ръцете, отколкото на лицата на другите хора.

ПДПОМОГНАТО ОБЩЕВАНЕ - друг човек (наречен "помагач") придържа ръката на аутистика, като му дава възможност да реши кой клавиш да натисне. Помагачът оказва съпротивление на ръката и пръстите, като оставят аутистикът да дръпне ръката и пръстите си към правилния клавиш.

Тази техника е разработена за хора със значителни физически увреждания, но е открито, че тя работи и при аутистици и сега е част от обучението на аутистични деца. Със значителен успех е забелзано, че когато се наблюдава как някой комуникира по този начин, е невъзможно да се каже дали разговаря детето или помагачът.

Критиците на този метод предполагат, че помагачите симулират (фалшифицират) разговора или, че по някакъв начин аутистикът отгатва подсъзнателните желания (мисли) на помагача от моментните движения на ръката. Проверките понякога показват, че подпомагането с превръща в истинско общуване, а понякога не.

Един резултат от подпомогнатото общуване е използването му при разкриване на случаи на обвинение в насилие. В случаите, когато единственият начин за освидетелстването на насилието е подпомогнатото общуване, законът и съдиите са принудени да оценят неговата ефективност при всеки отделен случай.

Това окуражава, дори принуждава участниците да правят по-строги и щателни тестове, за да докажят, че те наистина са казали това, което показват, че са казали.

American Psychological Association (APA) приема резолюция, която завършва по следния начин: Следователно, приема се APA да застане на позицията, че подпомогнатото общуване е противоречив и недоказан метод за комуникация без научно доказан ефект.
Daily Life Therapy (терапия на ежедневието) – методът е разработен в Япония и е изпробван в САЩ.

Той включва елементи, които обикновено се използват при обучение на аутистици, като особено внимение се обръща на физическите упражнения. Споменава се, че методът дава “безпрецедентни резултати”. Първото училище, в което този метод се прилага, е открито в Токио през 1964 г.; подобно училище, което следва същите принципи, е открито в Бостън през 1987 г.

ДРУГИ МЕТОДИ/техники ? (ред).
Не съм сигурен дали към този списък могат да се добавят и други методи, като конната езда и делфините. Вероятно тяхното място е тук (ред).

10)ПОЛЕМИКИ
Вижте също точката История за по-старите спорове и полемики.
Подпомогнато общуване.
Използване на противопоставянето.
Спорът: “лечение” срещу “хабилитация”.

11)ЗАКРИЛА
Къде живеят най-често аутистиците:
- Специализирани заведения (има нужда от списък и описание – ред.).
- Жилището на родителите.
- Собствени жилища (възрастни лица с по-лека форма на аутизъм).
- Групови жилища.
- Кучета-водачи (както при незрящите) - ? (ред.).

Пуснато на: Сря Яну 16, 2008 9:02 am Заглавие :

10)История.

Откриване (виж статията на Kanner в библиографията по-долу): Leo Kanner публикува своята първа статия, посветена на аутизма, през 1943 г., в която описва аутистични деца, наблюдавни от него от 1938 г.

Преди Kanner да забележи и опише аутизма чрез
съвкупност от симтоми такива деца са били класифицирани като емоционално рзстроени и умствено изоставащи.

Kanner забелязал, че тези деца често показват такива способности, които доказват , че не са обикновени бавно развиващи се и не отговарят достатъчно на критериите за емоционално разстроени деца. Така той въвежда нова категория.

По-стари теории/източници. Наблюдавани са родители, които се отнасят към своите аутистични деца без топлота и внимание, каквито се наблюдават обикновено между родители и деца.

Психологията на Фройд има готова теорея, сякаш измислена специално за аутизма, че ако определени психологически връзки не успеят да се изградят между родителя и детето, то детето ще спре да се развива.

Теорията на Фройд за аутизма продължава да е на мода през 50-те и началото на 60-те години. Независимо че теорията си пасва с психологията на Фройд като гърне и похлупак, тя оставя една възможност наблюдаваното отчуждено и лишено от топлота общуване на родителя с детето е естесвен резултат от начина, по който се държи детето, а не родителят.

По-стари методи на третиране. Въз основа на теориите за базиса на аутизма някои деца са отделяни от родителите си и са настанявани за отглеждане от осиновители или в заведение, за да се види дали ще се развият по-добре.

Когато този подход на лечение доказва своята несъстоятелност, се правят опити децата да се изправят на крака чрез психологичоските етапи, които са им липсвали поради неподходящите условия в семейството.

Докладвано е за известен успех на този метод, но липсва достатъчно точно определен резултата, който да доведе до всеобщото му прилагане.

Промяна на значението на понятието “аутизъм”. Извън различията между речниковото занчение на думата “аутизъм” и синдрома, който е предмет на настоящия документ, синдромът е бил ограничен по някакъв начин и преди Kanner да публикова за пръв път статията си.

Kanner докладва за честота на срещане на аутизма 1 на 10 000, докато ASA определя ниво от 15 на 10 000. Kanner пръв идентифицира хората, които не са умствено изоставащи (тъй като това е група от хора, които не са описани до тогава).

Оттогава досега се наблюдава, че някои умствено изоставащи хора имат аутистични симптоми, докато други нямат такива, поради което се мисли, че състоянията се припокриват. Това обяснява големите разлики в докладваните честоти на срещане.

Мотиви и цели. Родителите на аутистични деца естествено далеч не са обективни относно тяхната роля за причините за състоянието на техните деца.

През 60-те години шероко възприето е мнението, че това състояние се причинява от начина, по който родителите се отнасят с децата си – когато се появи противоположен на това мнение случай, на родителите се налага да действат като своите собствени адвокати.

Родителите все още понякога се намират в подобно положение, тъй като цялата публична информация за аутизма често е остаряла или погрешна.

По-стари статии/книги:

Bruno Bettelheim. "Joey: A 'mechanical boy.'" *Scientific American*, 200, 116-127.
Bruno Bettelheim. *The Empty Fortress: Infantile autism and the birth of the self* (Collier-MacMillan, 1967).

11)Кратък речник на термините и съкращенията.

Ако прочетете някои от съобщенията в пощенския списък AUTISM, може би често ще срещтате термини или съкращения, които не са обяснени. Ако терминът или съкращението, което търсите, не е отразено тук, можете да разгледате следните части:

4. Сходни състояния, 7. Третиране, 8. Методи за обучение, 16. Организации и обслужване,
AC – “аутистици и братовчеди” – лица с аутизъм и такива, които може би не са формално диагностицирани като аутистични, но имат някои елементи на нетипично мислене. Доколкото знам, този термин се употребава ограничено в рамките на пощенския списък AUTISM.

ADD "Attention Deficit Disorder" – разстройство дефицит на вниманието (виж сходни състояния)
ASA "Autism Society of America" – Американска аутистична асоциация (виж организациите)
ASL "American Sign Language" – америнаски език на жестовете.
AUTCOM "Autism National Committee" – Национален комитет за аутизма виж организациите)
Aversives – противопоставяне: поведенчески методи, при които по-често се прилага наказание, отколкото поощрение. Често се използва физическа болка.
BRI - Behavioral Research Institute – Институт за изследване на поведението, възможност предлагана в Massachusetts от Matthew Israel, последовател на of B.F. Skinner.

Изключително противоречиво средство поради използването на противопоставянето (устройство за електро шок, пръскане на амоняк в лицето и др.) при самостимулиращо поведение и неподчинение. Щат Massachusetts не успя да завърши проекта поради смъртта на потърпевшия пациент по време на прилагане на наказанието.

В телевизионното предаване Connie Chung's _Eye to Eye_са запазени документален запис на различни наказания, прилагани към провинили се пациенти, направен със скрита камера.

CHAT "Checklist for Autism in Toddlers" – картотека на аутизма при малките деца за ползване от общопрактикуващи лекари за деца на 18 месеца, за да могат да откриват дали имат аутизъм. Описан в: Baron-Cohen S; Allen J; Gillberg C. "Can autism be detected at 18 months? The needle, the haystack, and the CHAT." *British Journal of Psychiatry*, 1992 Dec, 161:839-43. (UI: 93130306)

DSM-IV "Diagnostic and Statistical Manual" – диагностично и статистическо ръководство (виж книгите).

Echolalia – ехолалия: повтаряне на това, което сте казали Отложена ехолалия означава повторение в по-късно. И двете поведения се наблюдават пре повечето аутистиц. Функционално ехолалиятаознечава повторение на цитат по начин, който е близък до значението му.

Например, детето пее “Barney jingle”, когато иска да гледа видеофилмчето “Barney” или казва: “Вземи си обувките и чорапите”, когато иске да излезе навон.

FC or F/C "Facilitated Communication" – подпомогнато общуване (виж методите за обучение)
HFA "High-functioning Autistic" – аутистици с по-лека форма на аутизъм.
Inclusion - включване (виж в методите за обучение за обучение в масово училище)
LD "Learning Disabled" – лице със затруднения в обучението.
LFA "Low-functioning Autistic" - аутистици с по-тежка форма на аутизъм.
MR "Mentally Retarded" – умствено изоставащ.
Neurotypical – някой, който е неврологично типичен (Neurologically Typical).
NT "Neurologically Typical" – неврологично типичен, човек без аутизъм. Доколкото ми е известно, това съкращение се употребява ограничено само в рамките на пощенския списък Autism.
pica – поставяне в устата на предмети, които не са храна.
stim – кратко от "self-stimulation" - самостимулиране, термин за означаване на поведение, което се появява с основна цел да стимулира собствените сетива. Пример за това е въртенето на тялото.

Много аутистици докладватa, че самустимулирането им служат като регулатор (например, успокояващо, повишаване на концентрацията, изключване на смазващия слуха звук).
The Welch Method - метод на Welsh (?; виж в методите за обучение за терапия чрез подкрепа (Holding Therapy)).

12)Известни описания/развлекателни програми.

След като е определен и описан, аутизмът предизвиква всеобщо увлечение. Като се има предвид колко рядко се среща, той привлича вниманието, защото хората го намират за очарователен. Има много популярни книги, написани от родители на аутистици и. т.н. Освен това име и доста филми и телевизионни програми, които обрисуват аутизма.

Като се има предвид промяната във вижданията за аутизма, също факта, че много не-експерти обичат да дават своите мнения за него, както и очарованието на темата, все още голям процент от обществото има погрешни и/или остарели виждания за аутизма, какво го предизвиква и лекува.

Някои съвременни точни обрисовки на аутизма във филмите и зазвлекателните програми, като филма “Рейнман”, помагат в тази ситуация.

Съществуват разкази и описания за излекувани аутистици. Трябва да се знае, че такива случаи се срещат изключително рядко и не е ясно дали описваният човек наистина е бил аутистик.

Също има описания на хора, които не са аутистични в смисъла на “ранен детски аутизъм”, но са представени или в описанието, или в някои прегледи като “аутистични”, вероятно във връзка с по-общата рачникова дефиниция на аутизма като “изолиране във фантазията”.

Такива описания могат да изглеждат правдоподобно и /или вдъхновяващо, но обрисуват нещо съвсем друго.

При тази рядкост на срещане на аутизма, той привлича доста голямо внимание. Често се обръщя голямо внимание на обучението на аутистиците, може би защото те дават признаци на голям умствен потенциал, стига само той да бъде отключен, а може би и защото този синдром очарова хората.

Действително, има родители, които се правят опти техните деца да бъдат класифицирани като аутистични преди всичко защото обслужването, което се предлага в мястото, където живеят, е по-добро за аутистичните деца в сравнение с това на умствено изоставащите.

При дадената рядкост на срещане на аутизма, около 1 на 10 000, фактът, че средно едно от три деца не успяват да завършат средно образование (провалят се, отпадат, дипломират се без да достигнат реалното гемназиално ниво на усвоямане на материала, понякога през целия си живот остават безработни, криминализират се и т.н.), и независимо, че аутистичните деца се нуждаят от внимание, изглежда обществото като цяло игнорира големият и досаден проблем за тези теца в полза на малкия, но интересен въпрос за аутистичните деца.

(Добре дошло би било всяко кратко описание или резюме на представените по-долу книги, филми и телевизионни програми – ред.)