ИЗПОВЕД!

Пуснато на: Вто Дек 18, 2007 4:25 pm Заглавие :

Аз не мисля,че не е важно как и при кого...!

Ти го каза "Не ни е нужен посредник" ,тези неща ги разбираме,но защо другите трябва да вярват в заблужденията на някакви си там попове,осмелили се да ни съдят?

Има значение,как и при кого!Не е важно само да усетиш помощ,защото понякога тази помощ е фалшива и лъжлива ... а представи си шока от това да разбереш,че дълги години си вярвал в нещо ,а изведнъж ,то се оказва грешно...!

Пуснато на: Вто Дек 18, 2007 4:38 pm Заглавие :

Всъщност поповете са "задължени" да не ни съдят субективно,или поне да не го показват пред нас,иначе това би ни възпрепятствало да се обърнем към тях.Дежурната фраза е горе-долу:"Не аз,Бог ще те съди" или нещо подобно.Но като се има предвид,че са живи хора не могат да бъдат безпристрастни вътрешно и да нямат лично отношение към чутото в изповедта,макар и без право да го показват.В тозо смисъл и на нтях сигурно не им е лесно - може да възникне вътрешен конфликт между човека у тях и длъжността,дори призванието на свещенослужител,ако са чули нещо страшно - или извършено престъпление или реална заплаха да бъде отнет човешки живот например.И ако нарушат "тайната на изповедта",ще съгрешат според канона,но може да предовратят нещо,което ще погуби някого,дори и самия изповядващ се.И как биха му били по-полезни - ако го изслушат мълчаливо и с рабиране,в длъжността им влиза и да го напътстват и да го посъветват/но дали ще го послушат?/ или да предприеме реални действия в качеството си на "съвестен гражданин" и обикновен човек,за да не се стигне до нещастие.Това са крайни случаи,но са реални казуси. Rolling Eyes

Пуснато на: Вто Дек 18, 2007 5:03 pm Заглавие :

А случвало ли ви се е да ви използват за изповедник?И то най-често непознати?Може би защото "На чужд човек,можеш всичко да си изплачеш!".

Я,на мен ми се е случвало и то не един път,та по едно време смятах и бизнес да заформя-изслушване срещу заплащане Razz

Питал съм се защо ли го правят и съм стигнал до зивода,че по приинцип всеки опитва сам да си обясни това-онова,но се случва и да смогне.Тогава му е необходимо да се "погледне отстрани",да се отдели от егото,може би....
Някои успяват,но на други им е неоходим "изповедник".

Невинаги са ми казвали историята си докрай,защото започвайки "от началото",говорещият се сеща за нещо,на което дотогава не е иобърнал внимание и проблемът се разрешава.

Чувство за вина се получава най-вече,когато малко знаем за причините за някои неща и сме сметнали,че ние сме ги предизвикали,както и че изходът е с "лоши последствия".
Ако "изповедникът" знае как стоят нещата и ги разкрие на 'нуждаещия се",то полза от изповедта има.и никой не може да ме убеди,че и сред поповете има светсни хора
Това послдното го заявявам,въпреки моята неприязън към религиите,както сте разбрали вече,надявам се.

Пуснато на: Вто Дек 18, 2007 5:13 pm Заглавие :

Разбира се,че се е случвало.Непознатият може и да не го срещнеш повече,няма опасност да те злепостави някъде,освен това може да е по-обективен и безпристрастен - може да види нещата отстрани под повече ъгли,за разлика от познат или близък,който е предубеден към теб /с добро,или лошо/.А и не ти пука особено какво мнение,чет си състави за теб.И от страни е по-лесно да оценяваш и да даваш съвети.Може да ти се доверяват и близки и приятели,ако ти имат доверие.Понякога е доста натоварващо,но в старанието си да ги утешиш или успокоиш,може да им попречиш да видят нещата реално.Аз лично съм си поставила да не съдя другите,но това не всички го разбират и се обръщат срещу мен,че не взимам нечия страна,която те считат за права.

Пуснато на: Вто Дек 18, 2007 5:28 pm Заглавие :

Много трябва да сме предпазливи ,преди да споделим съкровени неща ,пред непознат или познат!

Човека може да е непознат ,но може да те обърка тотално и да ти даде грешен съвет ,при което да обърне живота ти на 360 градуса .... !

Особено,ако не умеем да преценяваме добре ситуацията и вярваме сляпо!

Повечето хора споделят ,за да им олекне,а не за да се поучат или да потърсят причина за това което им се случва!

Хубаво е да споделим или да се изповядаме първо пред себе си,после пред другите....защото спокойствието,вътрешния мир и прошката е в нас и трябва да я търсим "вътре" в нас,а не при другите хора,те няма как да ни ги дадат тези неща....!

Пуснато на: Вто Дек 18, 2007 5:48 pm Заглавие :

Повечето хора, споделяйки, всъщност меко казано - украсяват нещата в своя полза, а по-реално казано - направо си лъжат.Ако слушаш нечия "изповед" - човекът винаги е прав и на "бял кон", другите са лоши, завистливи, криви или просто е имал лош късмет, ама не той е виновен, а - обстоятелствата.Аз досега не съм чула нито от познат, нито от непознат човек /т.н. "влакови запознанства"/ да каже нещо лошо или критчно за себе си, или поне да си признае някой недостатък.Стигам до извода, че на най-прекрасните и способни хора, все им се случват разни гадости, или пък точно те са решили да ги споделят с мен.Изповед на глас под каквато и да е форма за мен е "дрън-дрън".Ако има изповед, то тя е в сърцето и/или в ума, пред себе си.И от нея много боли.Знам го от опит.И хич не си на "бял кон".И това го знам от опит.Истинската изповед е като раждане - кръв, болка и ...нов живот.Другото е - лаф да става.

Пуснато на: Вто Дек 18, 2007 5:57 pm Заглавие :

Често се прави и на човека да му "олекне".Понякога има неща,които не смееш да споделиш с най-близките,за да не ги натовариш,да ни ги тревожиш,или да си спестиш или упреци и критики,или досадни съвети,дори опит за намеса от прекомерна загриженост и доброжелателност,които не желаеш.А по-дистанцираният човек и да си каже мнението,или с нищо не те ангажира,но крайната цел е да се "разтовариш" без да си натоварил особено друг - "и вълкут сит, и агнето цяло".Пък и е по-лесно да си удариш и "самокритика" пред такъв,без да те е грижа много за имиджа ти.

Пуснато на: Вто Дек 18, 2007 8:18 pm Заглавие :

kati,благодаря ти,че каза неща,които мислех да напиша сега Smile

Но е вярно и това,което са написали,penka и Didi.

Вярно е,че може да се даде "грешен съвет",но нали имаме глава на раменете?НИЕ решаваме как ще изживеем живота си!Т.е. дали ще се вслушаме в когото и да било решаваме ЕДИНСТВЕНИ НИЕ!!!

др

Пуснато на: Вто Дек 18, 2007 8:23 pm Заглавие :

Затова е добре,човек да се въздържа от даване на съвети,особено на хора,които не познава добре.А и едва ли бихме възприели съвет сериозно от такъв човек и едва ли точно това го търсим.По-скоро чуваме още една гл.т.,след като вътрешно почти сме решили как да постъпим в определена ситуация. Rolling Eyes

Пуснато на: Вто Дек 18, 2007 9:58 pm Заглавие :

Щом не можем да се доверим за съвет,защо се доверяваме за изповед и какво точно търсим,когато се изповядваме пред някои?

Пуснато на: Вто Дек 18, 2007 10:03 pm Заглавие :

Друга гледна точка,нещо различно от нашата логига,която е забуксувала и ни трбва нещо различно...

Пуснато на: Вто Дек 18, 2007 10:03 pm Заглавие :

Казано най-просто - да ни олекне.Доверяваме се ако преценим,че е безопасно за нас.А съвета ние решаваме дали да го приемем или не,до колко отговаря на разбиранията ни zа това,което сме си наумили вече.

Пуснато на: Сря Дек 19, 2007 11:53 am Заглавие :

Изповедта не се прави само и само, за да му олекне на някого си, който я прави.

Изповед се прави, за да разкриеш грешките пред себе си, които си направил, и които би желал да коригираш.

Изповедта е онова съгласие, което даваш, както пред себе си, така и пред Бога, онова признание, че ти си допуснал грешка, която си готов да коригираш.

Това е изповедта!

А не шикики-микики дрънканици, за да "изплакнем" гузната си съвест и да продължим да живеем в същия дух - лицемерно, измамно, злосторно и т.н.

Т.е. изповедта не е основание да продължим да допускаме същите грешки, заради които се покайваме.

Пуснато на: Сря Дек 19, 2007 12:02 pm Заглавие :

Какво ли?! Обикновено съчувствие и както казах по-горе "изплакване" на нечистата съвест ... за да ни "олекне".

Очакваме при това и онова нелепо съжаление, чрез което пък си дръпваме енергийка от този, на когото се "изповядваме" или оплакваме ...

От какво да ни олекне?! От самите нас или от самите себе си ли?! Ами, че то това просто е невъзможно ...

А защо се доверяваме на друг ли?!

Ами доверявайки се на друг прехвърляме нашата карма върху неговите плещи и го товарим с размисли за самите нас, като го отклоняваме от неговия житейски и кармичен Път ... независимо то това дали го съзнаваме или не, но го правим.

То затова и настъпва след "изповедта" и онова "олекване на душата", щото просто си излял помията си в нечия друга, чужда кармична делва, а си си откраднал едновременно с това и от жизнената енергия на слушащия те!

Прекрасно ... нали! Колко ни е хубаво след това и .... колко само сме Божествено пречистени!!! Twisted Evil

Пуснато на: Сря Дек 19, 2007 4:45 pm Заглавие :

Какво?!

Значи като ги изслушвам и им "влизам в положението",ме товарят с кармата си и вампирстват за моя сметка? Shocked

А-а-ах,гадове-е-е! Evil or Very Mad