ЗАЩО И ЦЪРКВАТА НАКАЗВА САМОУБИЙЦИТЕ

"На всеки 40 секунди един жител на планетата се самоубива.

Годишно около 900 000 души слагат край на живота си.

Това сочат данни на Международната асоциация за борба със самоубийствата, обявени в Берлин.

Ако оставим настрана опитите за самоубийство при психично болните, ще ни остане стандартният отговор - тежкият живот.

Но статистиките показват, че образовани, богато надарени и материално добре обезпечени хора по-често посягат на живота си от живеещите в крайна мизерия и нищета.

Фактът, че едни хора преживяват какви ли не сътресения и доживяват до дълбоки старини, а други и без видими причини, при видимо благополучие се отказват от живота си, навежда на мисъл та, че причините за такова решение са по-скоро субективни, отколкото обективни.

Човек се отказва от живота си, ако реши, че такъв, какъвто е (а и занапред ще бъде), животът му не си струва да се живее.

Ако не виждаш нищо хубаво и стойностно в своя живот, нищо, което да си струва усилията, тогава какъв е смисълът да продължиш?

Не е ли по-добре “достойно да се оттеглиш от сцената на тази трагикомедия”?

Защо изобщо да живееш живота си?

Любовта към друго човешко същество, любовта към работата ти, пълноценната изява на талантите и способностите са елементи от един пълноценно живян живот, но винаги има и още нещо, и други “елементи от смисъла” и нещо ... което е отвъд тях, и което може да ни разкрие само вярата."

Намерих тези "размисли" в един сайт и реших, че могат да послужат за един прекрасен диалог помежду нас тук ... всичките потребители.

Вие какво мислите по този въпрос?!

Кои хора се самоубиват и защо го правят вече толкова често?!

Правят го дори и децата. Sad

Какво ги подтиква към подобни действия и постъпки?!

Какво всъщност им липсва, за да се самоубиват така нелепо, какви са им мотивите?!

Според вас това отговорни хора ли са или не?!

Очаквам вашите ценни мнения ... Cool

Пуснато на: Сря Ное 07, 2007 9:15 pm Заглавие :

Липса на любов, чувство за отхвърляне от близки и заобикаляшрия ги свят,страх от живота,невиждане смисъла му поради неосъзнаването му,оттам чувство за безполезност и все неща от този род.

Пуснато на: Сря Ное 07, 2007 10:20 pm Заглавие :

Причини:
*Отслабване на вярата в доброто!
*Незнание!
*Безсилие!
*Безотговорност!
*Слаб характер!
*Нямат желание за борба!
*Отчаяние!Слаба психика!
*Подтиснатост!

Всички тези причини и още куп други ,като ти се "струпат" и идва едно огромно отчаяние,депресия и мисълта да избягаш ... или по друг начин казано -самоубийството!
Като се замисля всеки от нас се самоубива ... бавно! (айде не всеки,но половината)
Пушим цигари и скъсяваме живота си.Пием алкохол ,пак същото ... някои се друсат с наркотици (за тях да не говоря колко си вредят) ...!Правим го доброволно Sad

,какво е това?

Мотиви:
Почнах да пиша за мотиви,но не мога да се сетя мотив,за да се самоубиеш.
Слушала съм по телевизията за деца самоубили се от любов За мен това не е мотив,а просто "извинителна причина".Нещата може би са "тръгнали" мнооогооо отдавна!
Лошите родители ,тормоза,връстниците,училището ...пак не са мотиви.Единствения мотив се крие в психиката ... според мен!
Църквата наказва самоубийците,защото живота е ДАР !Бог ни е дарил с него ,дал ни е шанс да се поправим,да бъдем по -добри ... ДА ЖИВЕЕМ .. а не да бягаме от него,защото е труден!Ние сме си го направили такъв и никой не ни е виновен!Нито семейството,нито каквото и да е!
Всичко се крие ей там ... "дълбоко" в нас ... !

Пуснато на: Сря Ное 07, 2007 10:31 pm Заглавие :

Тая статия ,кой я е писал?Как може да пише такива глупости?
Как така ,ще се оттегляш?То да не ти е състезание,да се отеглиш,защото не си спечелил една "битка" ... стига глупости!Их че се ядосах Sad

Как така не виждаш нищо хубаво?Само "слепия" няма да види красотата НА СВОЯ ЖИВОТ!
Какво е това да се оттеглиш с достойнство?Как ще го направиш?Като се самоубиеш и причиниш толкова болка на хората,които така обичаш и те обичат????
Разбира се че отначало не е красиво,нали виждаш грубата реалност...трудно е ,но свикваш и продължаваш.Какво от това,че днес са те спънали ,а вчера са ти затрупали пътя да не продължиш на горе?Ами ще заобиколиш,но ще продължиш!
И когато стигнеш еииии там горе ... където сега ти се струва толкова далеч ,ще се огледаш и ще видиш колко е голям и красив света!!!

Пуснато на: Сря Ное 07, 2007 11:00 pm Заглавие :

Някои хора смятат,че е по-добре да умрат с чест,отколкото да съществуват в безчестие

Пуснато на: Сря Ное 07, 2007 11:09 pm Заглавие :

Не вярвам,че има хора които нямат ,кой да обичат.Сигурна съм,че има кой да ги обича ... може би те самите са се отказали да се борят!Може би те са отхвърлили любовта на другия!
Света е огромен,за всеки от нас има по една сродна душа,но това,че ние сме оставили да си отиде си е наш проблем и дори това не бива да ни кара да се отказваме,защото пътищата се пресичат .. ОТНОВО...някой ден!
Казвам го сякаш е лесно,но не това искам да подчертая!Не искам да ме разбирате погрешно!

Пуснато на: Чет Ное 08, 2007 11:38 am Заглавие :

Познавам хора,които са се опитали/и не само/.Причините са различни.Но в общи линии се свежда да вътрешен конфликт със заобикалящия свят,който се провокира и от определени ситуации при които индивидът се чувства в безизходица и безсилен да се справи.

Пуснато на: Чет Ное 08, 2007 5:14 pm Заглавие :

Не знам дали евтаназията може да се приравни със самоубийството, но аз съм твърдо "за" нея.Някак си ми се струва по-честно, човек да има възможността да избере да не изпада в старческо или инвалидно лигавене в леглото, а да си отиде от живота, без да тежи на себе си и на близките си.Или пък представете си години наред - в кома.Това какво е? Жив човек ли?Кому е нужно това?Приемаме съвсем нормално и естествено за нашите домашни любимци, че когато животът им стане много тежък от болести или неизлечима травма, да им спестим дългата агония с "приспиване".Защо същото да не важи за хората?Страхът не само от смъртта, но и от начина на умиране е толкова тежък за доста от хората, че мисля, ако знаеха, че имат възможност за избор, щяха да живеят по-спокойно, този страх щеше до голяма степен да отпадне и да може да се погледне по друг начин на смъртта, а именно - просто като едно преминаване в друго измерение на съществуванието.

Пуснато на: Чет Ное 08, 2007 7:37 pm Заглавие :

Абе то смърт нямало,ама... Rolling Eyes

Аз съм срещу евтаназията.Ще се обоснова защо.
Чели сте,че еди-кой си йога,светец или някой от "бранша' умрял тихо,спокойно и с достойнство.а после даже теялото му вместо да мирише на "лешовина' напомня ароматизатор за кола,например...

Та ето какво смятам.ако някой живее нормално-спойно и доброжелателно,та едва ли ще се разболее от някаква болест да стане малоумен дъртак.

Сиреч ако няма евтаназия,то страхът,че някой ще се 'изложи",може и да го накара да помъдрее 'зорлем" Wink

Пуснато на: Чет Ное 08, 2007 8:09 pm Заглавие :

Да,така е,но колко са светците,йогите от най-висше ниво и другите благочестиви хора,които умират по този начин.А останалите простосмъртни?
И да няма смърт,има преминаване в "друг" живот,"излизане" от този.Евтанацията не винаги е доброволен отказ от живот,понякога решават другите,когато човекът не е в състояние да вземе такова решение.И да не дава Господ да ставаме "малоумни дъртаци",все пак не сме безгрешни,че да се опазим от всички болести,колкото и да се стараем. Rolling Eyes

Пуснато на: Пет Ное 09, 2007 9:53 am Заглавие :

Това, че ако си просветлен човек, ще умреш "тихо и спокойно" не ми се вижда да е много потвърдено от световната практика.Практически всички християнски светци са умрели от насилствена смърт.Като задълбаем в този въпрос, ще стигнем и до въпроса с доброволното и осъзнато приетото мъченичество.Та значи, AUDAN, аз като една обикновена гайда, нямам намерение да ставам мъченик и затова простичко ми се ще да имам избор.Дали ще се възползвам от този избор е съвсем друг въпрос.Тук се намесва вътрешното състояние и убеждения, външни обстоятелства и много други неща.Но все пак е избор!Пак питам: защо ако реша да приспя кучето си, за да не се мъчи, правя добро, а ако реша това за себе си - зло?Нещо не ми се връзва.

Пуснато на: Пет Ное 09, 2007 11:24 am Заглавие :

Имам много неща, които искам да ви кажа по темата, но ще ги коментирам на един по-късничък етап от времето, защото адски съм затрупана с ангажименти напоследък ...

Но ... все пак ... за смъртта при Просветлените или Посветените.

Те знаят кога ще напуснат телата си и наистина го правят тихо и кротко, без каквото и да било страдание.

На това състояние му се казва МАХАСАМАДХИ!!!

И тук става въпрос за йога ... така, че "световната практика" тук е абсолютно безмълвна, защото просто е тотално невежа в това отношение ... Rolling Eyes

Туй беше малко подаръче от мен за Пенка ... Razz

Пуснато на: Пет Ное 09, 2007 11:38 am Заглавие :

Предизвикваш ме, върнах се ... ще се дуелираме, т,вай значи ... пак ...

Животните нямат разсъдък - първо, второ - ако ги оставим да си живеят според природните правила и закономерности навън, в природата, те ще следват интелигентността, на която са способни и на която резонират.

И едва ли ще живеят толкова дълго, че да стигат до пълна немощ за дълъг перод от време, т.е. те няма да бъдат обречени на бавна предсмъртна агония.

Но ... човекът-фактор къде ли и в какво ли не се намесва, само защото е преизпълнен с "любов" към него ...

А човека е разумно същество, нали така?!

И е поело отговоронстта за живота си тук на Земята, като е направило предварително онзи свой избор, преди да се въплъти в човешкото си физическо тяло.

"Подписало" е неведимия си кармичен договор за последващите кармични уроци, дало си е съгласието за избора на този начин на живот в това тяло, поело е отговорността за всичко, което ще е и ще бъде свързано с този му живот.

Така, че именно поради тази отговорност, която е поело всяко едно от човешките същества няма моралното право да се самоубива ...

Пуснато на: Пет Ное 09, 2007 3:51 pm Заглавие :

Ммм..Да! Интересен спор!Нали коментирахме в една тема, че животните имат душа?Следователно, дори и да нямат разсъдък в човешкото му понятие, това не ги прави по-малко чувствителни към болката, агонията и смъртта.

Дори и в природата - могат да си счупят крак, или да бъдат ранени - тогава какво?Агония, изяждане от хищник/ ако стават за храна/.Те разбират, чувстват и преживяват своята мъка, точно както и ние.

Същото се отнася и за мъката на техните рожби, с които живеят заедно /имала съм лични наблюдения/.Съгласна съм, че като ги отглеждаме в изкуствена среда, ние един вид поемаме за тях ролята на "господи" и от там насетне си присвояваме и правото да вземаме решения за здравето, живота и смъртта им.

Но това е по-скоро отговорност, отколкото привилегия.Аз поне така го чувствам.Та нека прехвърлим тази отговорност и към човека.Не коментирам пубертетски напъни за самоубийство, защото гаджето танцувало с друга, или подобни събития от "галактическа" важност.

Говоря за случаите, в които човек е жив труп, било защото е в кома, или защото агонизира /а това може да продължи много дълго/.Ако приемем, че той предварително е "подписал" точно такъв кармичен договор, то дали е знаел, като го е подписвал, че евтаназията е напълно разрешена в някои страни и забранена в повечето?

За смъртта на йогите не съм компетентна да говоря.Мога само да слушам.Но колцина са те?Те са по-скоро изключение, отколкото - правило.И защо след като духът може да реши кога да се роди и при какви обстоятелства, да не може да реши същото и за смъртта си, вече в земната си форма?

Пуснато на: Съб Ное 10, 2007 12:00 am Заглавие :

Много интересно!
За последния въпрос ,които задава Пенка ,ще отговоря така:
Духа избира кога да се роди,за да изкупи греховете си ,който е сторил преди да "умре"!И когато слезе тук на земята ,има определено време ,за да поправи грешките си(т.е. годините,които ще прекара на земята) .Ако умре преждевременно (или по точно,ако се самоубие),то тогава не е изпълнил задачата си!
Това е моето мнение!