Автор |
Съобщение |
ASD
Регистриран на: 07 Юни 2007
Мнения: 177
|
Пуснато на: Вто Авг 21, 2007 4:29 pm
Заглавие :
|
|
|
Благодарение на този форум разбрах много за странностите в мен и в хората. Тичах да помагам на всеки и всеки знаеше, че на мен може да разчита, но аз понеже съм достатъчно силна разчитах само на себе си. Когато нещо се случеше както не съм го планирала, се получаваше ураган от гняв. И защо като те нещата просто се случват, Коя съм аз, че да казвам кой как да живее. Я да видиш като седнах, тихо, мирно и кротко как само за два месеца много неща се промениха. От някъде ми беше дошло на ум, че живота ми е даден да се науча на търпение, сега обаче разбрах защо - то е крещяло в мен, но никой не е чувал. Първо си поставх за цел да приемам всичко спокойно и когато тръгна да се нервирам започвам да си говора на глас /което хвърля колежката ми в смях/ - ама ти сега нервираш ли се, и за какво, я виж какво става от другата страна, споко, почакай малко. Започнах да се вглеждам в това какво иска душата ми, мислех че обикновено я слушам, но това е бил ума. Как ловко си играе с мислите и желанията в тялото човешко?!?! Миналата седмица прочетох голяма част от публикациите в раздел Карма, търсейки отговори. Някои намерих, други не, може би е рано. Междувременно се случи нещо хубаво - в рода на татко се роди момиче, което за тях е наказание. Когато разбрах реакцията на баба и /сестра на моя баща/ се разплаках, защото цял живот усещам тази неприязън към мен и почти знам какво очаква това хубаво дете. Но не им се сърдя, това е част от урока - прошка и любов. Радвам се че имам силата да се усмихна след всичко видяно и преживяно. |
|
|
|
|
|
penka
Регистриран на: 04 Яну 2007
Мнения: 1488
|
Пуснато на: Вто Авг 21, 2007 7:18 pm
Заглавие :
|
|
|
ASD и на мен търпението ми е от първостепенна важност като урок за усвояване!Що се отнася до другото - че всички те мислят за силна и чакат на теб да се намесиш - и при мен е същото.Чувствам се толкова уморена от това.Но някакси все още не мога да ги оставя, защото се чувствам длъжна.И за маса неща вървя срещу себе си и собствените си желания, за да бъдат удовлетворени другите. |
|
|
|
|
|
ASD
Регистриран на: 07 Юни 2007
Мнения: 177
|
Пуснато на: Сря Авг 22, 2007 9:21 am
Заглавие :
|
|
|
До преди една година в живота на моя брат бях и майка и баща, като и двамата са живи и здрави, но той така е свикнал. За братовчедка ми редовния психоаналитик и душеприказчик - вече две години без резултат, ама какъвто и да било +/-. За една приятелка - куче касичка. В инетерс на истината всичко това ми харесваше защото ме караше да се чувствам силна, голяма, можеща и т.н. Един ден обаче седнах и си направих равносметка, че преживявайки проблемите на всички качих 15кг /добре че е съм достатъчно висока / и малко ми понатежа. Брат ми го оставих да се оправя сам /шегувам се че го издадох с пиемо-предавателен протокол на приятелката му/, оказа се че може /моята песен е 23г стигат /. Може би защото бях най-щастливия човек когато той се роди и много го обичам, гледах винаги и за всичко да съм насреща. Е помагам на майка тайно, но според мен така трябва. Чувствах се длъжна до някъде, но сега съм доволна защото виждам че той има сили и да работи и да учи. Колко съм изговорила за това учене не истина. Сега сам видя как стоят нещата, кандидатства и го приеха задочно. Може би ако ми беше дете щеше да е по-трудно, но той ми е за урок. Братовчедка ми също я изоставих образно казано, но вече по рядко се обаждам и вълнувам. Обожавам нейния малък син, но ще стоя настрана. Това което надроби, тя го сърба и врещи. Но това е нейния урок. Не мисля да участвам повече. Седнах и си направих елементарен анализ на поведението и в годините и разбрах, че тя просто е такъв човек - ако не е този мъж, ще бъде друг подобен с подобно поведение. Така че извинявайте много , но и аз съм човек. Сега аз имам проблем - искам да си върна нормалното тегло защото се заражда проблем със ставите, но не се получава. И виждам че всички се подсмихват - какво пък толкова. Не се сърдя това си е моят урок, аз съм си го причинила, аз да го мисля |
|
|
|
|
|
penka
Регистриран на: 04 Яну 2007
Мнения: 1488
|
Пуснато на: Сря Авг 22, 2007 12:57 pm
Заглавие :
|
|
|
ASD, направо не е истина колко е еднакво!Аз също от нерви качвам килограми /преди две години се бях докарала до 85 кг при ръст 164 см - не ме питай как ги смъквах! /.Сестра ми, въпреки че е 9 години по-голяма от мен и досега ме брои за по-голяма и за нещо като мъжа в семейството /тя е разведена/.В един момент и аз започнах да казвам "стига" , но станах по-черна и от дявола - хората го приемат като абдикация от задължения. |
|
|
|
|
|
ASD
Регистриран на: 07 Юни 2007
Мнения: 177
|
Пуснато на: Сря Авг 22, 2007 2:40 pm
Заглавие :
|
|
|
да това е кармата, сами си го правим а после олеле . Мен също преди няколко месеца ме обвини т.нар. приятелка че съм я изоставила. Променила ме е работата, големия град, новия човек в живота ми, всичко възможно. А истината е че търсех спасителен остров, от всички но така ако може по-тактично да не ги засегна. Тук четох много от съветите на Маг Селена за щитовидната жлеза, за хормоните, различни здравни съвети и разбрах, че в голяма степен за килограмите е виновен стреса, затова сега тренирам спокойствие Аз съм същите килограми на 1,80. Моят проблем е сладкото във всичките му форми, без едно мога с едно не мога |
|
|
|
|
|
merigi
Регистриран на: 24 Фев 2007
Мнения: 250
|
Пуснато на: Вто Окт 09, 2007 5:40 pm
Заглавие : ?????????
|
|
|
Да Ви кажа, че наистина много боли! Вярно е това: каквото почукало-такова се обадило! Но го осъзнаваш чак , когато си дадеш сметка, а то винаги е късно. Ако не си научиш урока, само преминаваш през изпитанието и пак повтаряш грешката. |
|
|
|
|
|
Маг Живин
Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 1558
Местожителство: София
|
Пуснато на: Вто Окт 09, 2007 5:48 pm
Заглавие :
|
|
|
penka написа: | ...И за маса неща вървя срещу себе си и собствените си желания, за да бъдат удовлетворени другите. |
Тогава защо не сте удовлетворени - нито те, нито ти? |
|
_________________ "Всекиму своето!" |
|
|
|
kati
Регистриран на: 30 Дек 2006
Мнения: 4761
Местожителство: София
|
Пуснато на: Вто Окт 09, 2007 5:51 pm
Заглавие :
|
|
|
Маг Живин написа: | Тогава защо не сте удовлетворени - нито те, нито ти? |
Този въпрос съм си го задавала и аз преди,когато бях на същото дередже и така и не можах да си отговоря по онова време... |
|
|
|
|
|
penka
Регистриран на: 04 Яну 2007
Мнения: 1488
|
Пуснато на: Сря Окт 10, 2007 11:58 am
Заглавие :
|
|
|
И аз все още не мога да си отговоря...Уж, толкова се старая, пък все излиза, че се напъвам като глист на буца.Понякога си казвам "май...му" - и се поотпускам, тогава започвам да се радвам на живота, хубаво ми е, правя нещата, които са ми приятни и се чувствам отлично, но.... това продължава два-три дена и след това се пръква някакъв гаден проблем за разрешаване и - край на идилията.Така си живея от ... не помня вече от кога.Всяко отпускане ми завършва с някакъв шамар. |
|
|
|
|
|
kati
Регистриран на: 30 Дек 2006
Мнения: 4761
Местожителство: София
|
Пуснато на: Сря Окт 10, 2007 12:05 pm
Заглавие :
|
|
|
А проблемът след отпускането го възприемаш като наказание едва ли не. |
|
|
|
|
|
penka
Регистриран на: 04 Яну 2007
Мнения: 1488
|
Пуснато на: Сря Окт 10, 2007 2:13 pm
Заглавие :
|
|
|
Да.Така е.Как иначе да го възприемем, като все така се получава?Винаги след като се зарадвам на нещо, следва удар.Като реша да разпускам - проблеми /здравословни, семейни, в работата - каквито душа ти сака!/.И е така не от година-две, а вече не се помня от кога.Лошото на всичко това е, че като кучето на Павлов, свикваш да не се радваш много, за да не последва шамар.От време на време си забравям урока и пак играя същото занятие. |
|
|
|
|
|
СЕЛЕНА Ярослава Велесова
Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
|
Пуснато на: Сря Окт 10, 2007 3:16 pm
Заглавие :
|
|
|
Приемайки нещата от живота такива, каквито са, този "зиг-заг" при теб ще се промени и ще премине в една доста балансирана синусуида - не мислиш ли?! |
|
_________________ Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
|
|
|
|
|
|
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
|
НАЧАЛО / Към уебсайта
|