Заекване

Пуснато на: Съб Сеп 29, 2007 3:23 pm Заглавие : ????????

Заекването засега е непосилен за разрешаване от съвременната наука проблем – както като причини, същност, така и като терапия!

Някои психологически школи изказват хипотезата, че заекването се дължи на преживяна по време на бременност психотравма, ситуация на стрес и насилие, която майката на всяка цена се стреми да запази в ТАЙНА...

Тази травма, според тези школи, се залага 1 – 4 поколения преди конкретната си проява във вид на проявено заекване. Залага се като генотипна предиспозиция, която се проявява във фенотипния симптом на заекването.

Разговорно този процес се нарича “Родово Проклятие”!

Речевата проява на заекването е подобна на видимата част на огромен айсберг, от който се вижда нищожна част. Под повърхността на океана се таи цяла планина, невидима с просто око.

Заекването е тази малка, видима част на айсберга, а в подсъзнанието на един заекващ се крие гигантска маса от потиснати емоции, изначално заложени от преживяната в рода му психотравма, както и натрупани вследствие на речевата му специфика в хода на живота му.

Според най-авангардните терапии на заекването, ключът към разрешаването му се крие в осъзнаването на скритата под повърхността на съзнанието маса от негативни емоции, в сърцевината на които се намира първоначално заложената психотравма!

Искам да ви попитам:

- Като странични наблюдатели, когато срещнете човек със заекване, как реагирате? Какви чувства и отношение се пораждат във вас?

- Помислете, каква психотравма може да преживее една бременна жена, така че да заложи в детето си именно заекването? И не само в него, но и поколения наред да се влачи тази речева специфика в целия род. Каква може да е травмата - физическа, психическа, но свързана именно с говоренето, с пазене на тайна от нещо срамно? Дайте идеи!

- Как мислите, могат ли и трябва ли заекващите да участват пълноценно в социалните процеси, трябва ли да се реализират професионално, семейно, морално?

- Какво трябва да бъде социалното отношение към тях? Дали насажданата от медиите стигма във вид на вицове и неудачни филмови герои действително отговаря на душевността и интелекта на заекващите?

- Трябва ли според вас заекващите да се срамуват от речевата си специфика?

Пуснато на: Съб Сеп 29, 2007 4:51 pm Заглавие :

Познавала съм заекващи хора.Мисля,че въпросът за интегрирането им във всички сфери на живота е риторичен - те са реализирани хора,някои са в процес на това,защото са все още млади,но се справят успешно.

За причините за този проблем не знам много,освен баналното - преживяна травма в детството,но това е поправимо /не знам за моите познати как стои въпроса,за някои само/.

Някои са заеквали за известно време,после са се оправили.Трябва да се търси помощ и лечение.Сещам се за известен наш певец,композитор и текстописец,от т.н."поети с китара",аз съм от тези,дето сме израснали с негови хитове.

Той има същия проблем в лека форма когато говори,но когато пее - не.При по-изявена форма общуването се затруднява поради затормозеното изказване на мисли,мякои страдат от това,комплексират се и се затварят в себе си.

Лично не съм срещала точно от този тип поведение.Мисля,че един нормален и средноинтелигентен човек би трябвало да се отнася с разбиране към проблема им.Това за вицовете вярно,че е деликатно,но всички слушамe и разказваме вицове за определени групи хора - хомосексуалисти,роми,полицаи,мутри,политици,рогоносци/ки/,тъщи,свекърви,блондинки,алкохолици,за каквото се сети човек.Не са пощадени и хората с недъзи,особено заекващите.

Вярно,не е етично в случая,а и такива като че ли са по-малко.Не мога да давам препоръки как трябва да се постъпи и как би трябвало да реагират в такива случаи,лесно е да се каже отстрани,че трябва да приемат нещата и да не се впрягат,а да подхождат с чувство за хумор и философски,да търсят начини за лечение и да не изпадат в униние и депресия,но нямам моралното право,както се казва "на чужд гръб и сто тояги са малко".

Вицове се разказват за всички хора, за всякакви ситуации. Това не е проблем. Напротив, пречи ни да приемаме света около себе си, а и самите себе си прекалено сериозно, което пък е добре дошло, когато решим да се разграничим от фалшивото си аз (за да не се чувстваш зле, специално за теб го превеждам - СЕЛФ Razz

). Срамът е прекалено силно обуславяне на нещо нормално (заекването не е такава рядкост, като да речем порфирията) с предразсъдъците на консенсуалния свят. Имал съм двама много добри приятели, които заекват не е имало никакви проблеми между нас, а единият адски обичаше да разказва вицове за заекващи, като им придаваше неповторима автентичност Very Happy

. Смятам, че това е нещо, което си е в реда на нещата и не трябва заекващият да му придава някаква изключителност, защото действително може да се превърне в проблем, но главно и единствено за него. Имаше един старшина във флота, който обясняваше на новобранците: "Тук сме се събрали с различни характери - един хърка, на друг чорапите му миришат, трябва да приемем тези неща, защото..." Laughing

С две думи: Малко ли са ни ежедневните грижи, че ще си създаваме допълнителни... Confused

Пуснато на: Нед Сеп 30, 2007 1:15 pm Заглавие :

Аз заеквам (когато се опитам да кажа повече неща наведнъж Laughing

),но и разказвам вицове за заекващи Smile

Когато,обаче,срещна силно заекващ,го изчаквам спокоен на вид да се доизкаже и да му покажа,че заекването не ме дразни.много често заекващият или спира да заеква или намалява "дефекта' си.

Чувал съм за много хора,които вместо да седнат да се оплакват,се забавляват с недъзите и грешките си.

Смятам,че това е правилното поведение

Пуснато на: Нед Сеп 30, 2007 1:21 pm Заглавие :

Това се случва с всички ни понякога. Wink

Пуснато на: Нед Сеп 30, 2007 1:36 pm Заглавие :

Имах един съученик,които имаше такъв проблем.Беше много свит и не разговаряше с другите.Мисля ,че се срамуваше от този "дефект".С течение на времето обаче,той го преодоля,а сега един много голям "сваляч" и има доста момичета около себе си!

Според мен причината не може да е физическа травма.Майка ми когато е била бременна с мен,също е преживяла доста физически травми,но аз нямам такъв "дефект".
По-скоро съм склона да мисля,че е от пазене на нещо срамно,някаква тайна или психическо натоварване и т.н.
Заекването е проблем на психиката,а не на здравето!Този проблем се преодолява и не виждам причина ,човека които го има да не се реализира професионално и да води спокоен семеен живот!
Никoй не трябва да се срамува от себе си,независимо дали има дефект в говора или други проблеми,защото всичко е преодолимо и с повече воля може да се промени! Cool

Пуснато на: Нед Сеп 30, 2007 1:40 pm Заглавие :

При преживяна психическа травма в детска възраст може да се случи.На времето едно познато дете/вече е мъж над 40/ го наказали заключено на тъмно в едно мазе наколко часа/не са били родителите му,ама много откачен садизъм/ оттогава е заеквал известно време,но се е оправил.

Пуснато на: Нед Сеп 30, 2007 1:59 pm Заглавие :

Там е работата, че е дълбочко това заекване - симптомите на блоковете са само върхът на айсберга.

Моят опит с преодоляването този проблем е:

1) Десензитизация - тоест преодоляването на негативните емоционални наслагвания,на скритата част от айсберга - страх, срам, вина... А това става когато човек продобие известна личностова зрялост, самоувереност, вътрешна сила, когато си е поблъскал доста годинки главата в стената на проблема си, борил се е, предавал се е, докато е разбрал, че това е неговият трамплин към самопознание и растеж. И приема проблема си. И като го приеме, изчезва целия натрупан емоционален куп от напрежения. И започва да приказва когато и където иска и пред колкото хора иска. И тъй като не се бори с проблема си, от него остава само един неврологично заложен навик, праксис.
2) Има една техника на говор - удължаване на ударената гласна, с акцентиране върху нея. Това между другото е ораторска техника - много политици я използват - създава хипнотичен ефект с отмерената си ритмика и темп. Та - тази техника пък работи вече на това чисто неврологично, праксисно (навик) ниво.
...
Познавам доста заекващи, тъй като съм член на Българското "Сдружение за инициативи по заекването". Просто за протокола ... - не познавам и един от тях да е ниско интелигентен - напротив. Изследванията показват, че заекващите имат средно с 20 точки по-висок IQ от средната човешка маса. Защото заекването им е в съзнанието им като песъчинка в бисерна мида. И тази песъчинка те дразни болезнено и кара способностите ти да се напрягат, докато не я обвиеш със защитния си флуид на развиващата се емоционална интелигентност и когниция и не я превърнеш в бисер. Това разбира се се отнася към всек ипроблем и представлява превръщане на оловото в злато, на проблема в предимство!
Сега като се замисля, не бих заменил заекването си за нищо - толова много ми е дало като тласък към самоизследване, мислене, търсене и цялостно развитие. Сега не че не заеквам - но го правя с кеф и го смятам съвсем открито за предимство.
Имаше една случка в "Том Сойер" романа, където Том боядисва оградата, обаче го мързи,. та две не вижда. Минава едно момче и се заговарят. Том така му представя боядисването, сякаш е най-големият кеф на света - блясъка на боята, миризмата и, плавните движения - ах, колко е супер да боядисваш. И момчет окат охипнотизирано взема четката и боядисва цялата ограда, а Том си поспива под сянката...
Та - не е важно какво става, а как го възприемаш и как го представяш на другите!
...
При мен заекването работи като тласкащ механизъм, който ме кара да говоря прд публика исе изявявам колкото се може повече - конференции, доклади, организация и т.н. Пак си заеквам, но го превръщам в предимство при представянията си ... Smile

та такива ми ти пелтечещи али бали ... животът е шарена картинка ... Wink

Пуснато на: Нед Сеп 30, 2007 2:09 pm Заглавие :

Установено е,че на ораторите с говорни дефекти или неговорещи по правилата,речта се възприема по-правилно от слушателите и се запомня повече,защото повече се нaпрягат да слушат,внимават и се съсредоточават върху казаното.Особено и когато говорещия често се запъва и казва "мммм","ъъъ" между думите и изразите.Нас от деца ни учат да не го правим,когато говорим,но е трудно да се преодолее,особено когато човек търси подходящите думи.Оказа се,че не било толкова лошо. Laughing

Пуснато на: Нед Сеп 30, 2007 2:14 pm Заглавие :

Такааа ... съгласна съм с всички ви, но ... ще добавя нещо и от мен.

Заекването не е дефект, то не е и недостатък, то просто е състояние - състояние на вътрешните душевни и псинагласи.

Първопричината му може да се крие преди всичко в неосъзнат далечен спомен от минал живот.

Причината на всяко заболяване е кармична, тя не е родово проклятие - ама в никакъв случай! Така, че и самото заекване е свързано с нечия карма или кармична обремененост ...

Как реагирам като срещна такъв човек ли?! Shocked

Ами просто не реагирам, защото това за мен както казах вече не нито дефект, нито недостатък, а състояние.

И когато възприема заекващия такъв какъвто е и му покажа, че изобщо не ме интересува факта, че той е заекващ, заекването му просто изчезва.

Какви чувства се пораждат в мен?! На разбиране, естествено ... всъщност и аз изпадам в състояния, когато съм адски възмутена от нещо, да заеквам - от едното голямо изумление и от факта, че не мога да намеря думи да изкажа личното си недоумение за случващото се или за дадена постъпка на някой човек ...

Заекването винаги е следствие от психическа травма, независимо дали идва от минал живот, от пренатален (зародишов) период или пък от шок, стрес или психически тормоз след раждането - възрастовата граница за това нещо просто няма никакво значение.

Заекващите хора не са инвалиди, но ... дори и инвалиди с тежка инвалидност (без ръце, без крака,) в много от случаите се реализират съвсем пълноценно в живота и то на всички нива. Така, че какво му пречи на един заекващ да стори именно същото?! Нищо - може да му попречи единствено неговия ограничен ум, нищо друго.

А трябва ли хората с видими и жестоки външни белези да се срамуват от факта, че изглеждат така - като Квазимодо, да речем.

А Квазимодо е бил с безкрайно красива и добра вътрешна обаятелност - и изключително добър човек, въпреки своято недъгавост и грозота - дори се е саможертвал в името на доброто и любовта!!!

Спроед мен хората би трябвало да се срамуват от собствените си грешни виждания, постъпки и разбирания за живота по принцип.

Пуснато на: Нед Сеп 30, 2007 2:19 pm Заглавие :

Поздравявам ви,господин Баев,че дефектът е станал ефект Smile

Чудесно!Всички да последват примера Ви! Smile

Пуснато на: Нед Сеп 30, 2007 5:37 pm Заглавие :

Е, само че не съм никакъв господин Баев, а Орлин ... Smile

Пуснато на: Пон Окт 01, 2007 12:35 pm Заглавие :

Ооооооо ... потребителят Аудан много и винаги държи на строгите официалности ... забрави, Орлине!

И на мен ми говори на "Вие" ... така е вече повече от една година и половина!!! Razz

Пуснато на: Пон Окт 01, 2007 1:34 pm Заглавие :

Познавам двама разкошни човека, които заекват, но това не означава дефект. То е част от тях, както един прави мимики, а друг нещо друго. С единия съм работила 4 години в една и съща стая. Вместо да се обръщам към него почтително на фамилия, както всечки останали колеги аз го наричах - чичо Пешо. Имахме много смешен случай, и макар да няма общо с това име за мен той си е чичо Пешо. Вече 6 години не сме колеги, но запазихме едно хубаво приятелство. Другия е лекар - няма такъв втори! В тези времена когато пациента стана клиент, някой да те хване за ръка и да те заведе за изследвания, да се държи нормално, да не очаква нищо. Сега се сещам, че брат ми е започнал да заеква леко, но той иска да каже колкото се може повече думи в минута и се получава пауза.

Пуснато на: Пон Окт 01, 2007 1:42 pm Заглавие :

Мдддаааааа ... трябва да се бърза ... бавно. Smile