РАЙ и АД

Пуснато на: Пет Авг 10, 2007 8:26 pm Заглавие : ??? ? ??

Вчера вечерта гледах един филм по Дискавъри, в който даваха някакъв тип представяне на вижданията на различните религии за рая и ада.Ако искате да побеседваме на тази тема.Оказва се, че не всички религии имат подобно разделение - рай и ад.Те сякаш са по-късна човешка измишльотина.Разчитам нашите домакини да ни "открехнат" вратичката.

Пуснато на: Пет Авг 10, 2007 8:37 pm Заглавие :

Не мисля,че е просто измишлйотина.По-скоро интерпретацията в религиите.Раят и Адът с в самия човек,сам си ги създава.А между тях има и Чистилище,смятам,че това е път към катарзисът на душата,който извървява преживявайки "греховете",съпреживявайки отражението им върху другите,осъзнаването им и последвалото искрено покаяние.

Пуснато на: Пет Авг 10, 2007 9:36 pm Заглавие :

Аз пък мисля че има и Рай и Ад.

Пуснато на: Съб Авг 11, 2007 11:20 am Заглавие :

Хич не ми се ще да има ад!Единственото ми успокоение /ако има такъв/ е че там ще сме си съседи с лорд Ричард/мъжете знаят защо/! Very Happy

Пък и друг хай-лайф ще има.Изобщо - няма да е скучно.

Пуснато на: Съб Авг 11, 2007 12:09 pm Заглавие :

Бираджиите знаели,мъжете-не!

Що се отнася до Ада,имам един любим виц на тая тема.

Умрял един човек и понеже се смятал за грешник изобщо не се двуумил на кръстопътя,на който имало табелка с 2 стрелки и надпис под тях:"Рай" и "Ад".
Вървял що вървял,стигнал голяма черна стена,над която се издигала още по-черна мъгла.Имало и голяма черна врата.
Бутнал я.Тя се заотваряла ба-а-авно-ба-а-авно,а като влязал също така бавно се зазатваряла.
Огледал се човека-каменен път(черен,естетсвено).Тръгнал по него и стигнал до врящи казани с лъжци.Върнал се.Не му харесала гледката и продължил.Стигнал до казани с убийци.И тази гледка не му харесала и продължил нататък...
Все казани с грешници намирал и все не му харесвала гледката.Накрая стигнал пак голяма черна врата.Бутнал я и когато се отворила достатъчно минал от другата страна.Но що да види?Плаж,море,мацки по бански...
Имало и бар.Седнал на един стол,поръчал си нещо и запитал красавицата до него:
-Простете това тук какво е?
-Ад-отвърнала красавицата.
-Ад ли?-учудил се нашият човек.-ами онова там?
И посочил с пръст Черната ста и вратата.
-О!И това е ад,ама за вярващи!

Пуснато на: Съб Авг 11, 2007 2:30 pm Заглавие :

А в една песен се пееше:"Аз съм и Ад и Рай..." ...понякога Раят и Адът са и в живия живот,в повечето случаи си ги правим сами,или когато някой превръща живота ни в ад,сами сме го нагласили или позволили... Rolling Eyes

Пуснато на: Съб Авг 11, 2007 4:29 pm Заглавие :

Това ще го коментирам, когато има по-свободно време!!! Twisted Evil

Пуснато на: Съб Авг 11, 2007 7:08 pm Заглавие :

AUDAN, вицът е супер и май напипва нещата!Значи излиза, че раят и адът са фикции на човешкия мозък.Малко прилича на Тери Пратчет и малките богове.

Всичко е едно и няма разделение. Лао Дзъ, например казва: "Един сантиметър разделяне и адът и раят са отделени един от друг". Ще се опитам да приведа "некои съображения", които донякъде биха действали просветително относно насаждането на идеята за ад и рай. дано не прозвечат прекалено извънконтекстуално, защото пък на свой ред са свързани с едни други мнения и т.н..... Та на въпроса:

За морала, за религиите - така наречените религии, редът съществува, за да бъде наложен, добротата съществува, за да бъде наложена отгоре, отвън. Религиите, нравствените учения, проповедниците, свещенослужителите - всички те те третират като нещо, на което е присъщо злото. Те не вярват в добротата на човека: те не вярват в никаква вътрешна доброта. Ти си едно зло и ако не те научат да бъдеш добър, не можеш да си добър; ако добротата не бъде наложена със сила отвън, няма да може да израстне отвътре. И така - религиите не могат да съществуват без дявола (и ада, като негова обител). Нуждаят се от Бога, но също и от дявола. Нещо трябва да се осъжда, подтиска, унищожава. Не се приема целостта, а само част от нея, което пък води до други съществени проблеми, но това е за друга тема или за същата, но малко по-късно.

Пуснато на: Съб Авг 11, 2007 9:07 pm Заглавие :

Рай и Ад може да има едниствено в ограниченото мислене, ограничените възприятие и ограничения ум на човека! Сори, значи ...

Наистина разделение няма - всичко е ЕДНО ЦЯЛО!

А разделението бива пораждано и създавано от кого?! Естествено от нашия невеж и ограничен ум.

И Рая и Ада живеят вътре в ума ни, вътре в самите нас - в собствените ни илюзорни възприятия и заблуждаващи представи, както за едното, така и за другото.

Така, че те не са присъщите истински реалности, които създават животите в цялата Вселена!

Те са въображаеми до толкова, доколкото една религия може да измисли подобно безумно твърдение, щото да измами и да заблуди още повече умовете хорски, за да може по-лесно да ги манипулира, контролира, командва, като всява страх в тях.

В цялото животомироздание има единствено причини и следствия от същите, които обикновено биват възприемани и разделяни като Рай и Ад ... нищо повече.

Това е.

Пуснато на: Нед Авг 12, 2007 8:44 am Заглавие :

Ако разширим малко темата и приемем, рай и ад като метафори за състояния в човека, то аз за себе си мога да кажа, че адът ми е допринесъл повече от рая.Имам в предвид, че когато си в "рая" /като усещане - т.е. - чувстваш се безотговорно щастлив и живееш като щуреца от приказката през лятото/, то всъщност няма никакво развитие, или пренесено към живота като цяло - все едно че си в едно безкрайно междучасие.Не че не е приятно, но от друга страна за да ти е хубаво през междучасието всъщност трябва преди и след това "да влизаш в час".Когато ми се е случвало да изживявам своя "ад", то тогава и единствено тогава съм успявала да стигна до някакво друго ниво, да променя нещо в мисленето си и възприятията си, да се науча да оценявам и да ценя и т.н.Така че, стигам до извода /връщайки се отново към основната тема/, че въпреки че "рай" и "ад" са изцяло продукт на нашия мозък, то за всеки човек май си трябва и едното и другото, защото дуалността ни е заложена в природата.

Пуснато на: Нед Авг 12, 2007 12:44 pm Заглавие :

Дуалността си я създаваме лично ние и за да я няма, трябва да разбираме всички взаимозависимости във Вселената, което разбиране осмисля и ЦЯЛОТО ЕДИННО като такъв механизъм.

А що се отнася до Ада в нашият ум мога да кажа следното: той Е нашите изпитания и съответно страдания, чрез които трябва да постигнем Блаженството на Рая!!!

Или по-просто казано: нашите тежки проблеми са изпитанията и страданията, чрез които постигаме разбирането на духовното ни самоусъвършенстване.

Това е.

Все условности в геометрични прогресии, които, ако съблюдаваме и разбираме няма да разделяме нещата на Рай и Ад. Rolling Eyes

Пуснато на: Нед Авг 12, 2007 1:36 pm Заглавие :

Любима книга,която може да поотвири очите на мнозина! Smile

Пуснато на: Нед Авг 12, 2007 1:44 pm Заглавие :

Всъщност животът е низ от "учебни часове" и "междучасия",а колкото са по-дълги или хубави междучасията,толкова са по-тежки "учебните часове".И от нас зависи дали сме усвоили уроците по време на час,че на "изпитите" да преминем в "по-горен клас",който може да е в следващия живот или ще се явяваме на "поправителен",а ако сме спали през часовете,може да се върнем в по-долен клас и айде отначало. Rolling Eyes

Пуснато на: Нед Авг 12, 2007 2:07 pm Заглавие :

"Междучасията" по-скоро са онази ДЪЛБОКА ТИШИНА В ПУСТОТАТА, породени от прекъсването на мислите в медитационния процес!!!

Ако ще се дели ЦЯЛОТО отново на ДВЕ - Рай и Ад, или часове и междучасия ... Sad

... разбира се ... Sad

Та ... "междучасията" са онзи райски промеждутък от време, в който наистина си почиваме потопени в празнотата на пустотата. Какво великолепие само! Very Happy

Какъв Рай!!! Very Happy

А "часовете" са онези дълги промеждутъци, в които пребиваваме в съответствията на привидните реалности или иначе казано в илюзорните ни възприятия на физическия свят, където страдаме и се учим чрез изпитанията, в капана на които сами попадаме, поради факта, че сами сме си го създали. Какъв ад само, а?!

Това са просто нашите адски мъки, чрез които облагородяваме самите себе си и се извисяваме духовно в разбирането на ЦЯЛОСТТА.

Та ... всичко отново е в ЕДНО ЦЯЛО и би могло да звучи по следният елементарен, но достатъчно мъдър израз:

"ВСЯКО ЗЛО - ЗА ДОБРО."

Каква красота просто, нали?! Very Happy