Инвалидността не значи безнадеждност!

Тази събота по една от телевизиите чух историята на мъж с жена и 2 деца,който се самоубил,за да не им е "в тежест" след злополука.Не могъл да понесе да е "непълноценен" и да е "на гърба'' им,вместо "като мъж ,той да изкарва парите".

Резултатът е-тежък удар върху психиката на хората,заради които той се е бил "пожертвал"...

Ето един друг случай.забележете-човекът е без ръце,но... вижте.

Крака,които не "слушат" за доста хора са присъда.И на човека от следващия клип някои със сигурност са му казвали:"Бе къде си тръгнал с тия патерици,човече?". Но той кара мотор.

Сигурен съм,че докато тече този клип,едва ли гледате на човека в количката със съжаление,като към някакъв...инвалид,нали?.

Ето и един нашенец,който кара...без крака и почти без ръце

И все пак,дано не ни достига "лошото",та да се налага да показваме колко ни е силен духът!

Пуснато на: Пон Юли 30, 2007 10:22 pm Заглавие :

По принцип винаги съм завиждала на такива хора с такъв дух,все си мисля,че аз не бих се справила и психически,въпреки,че често човек не си знае собствените възможности и потенциал.

Пуснато на: Вто Юли 31, 2007 5:53 pm Заглавие :

Знаете ли, че когато успях да изляза горяща като факел от банята - от кръста нагоре, в която бях запалена жива, след като се загасих отидох най-напред пред огледалото /това не е във възможностите на човек, който е в голям шок и изгаряне 3Б степен - 30% на кожата/ - но аз го направих ...

....... огледах се, изглеждах ужасяващо, филмите на ужасите са нищо в сравнение с това, което аз виждах в онзи миг в огледалото ... няма да ви описвам подробности ...

... но ... огледах се и казах - "...тук това ще е пластика! - Боже, ами, че всичко ще е пластика ... само да издържа до края - ще издържа до края" - и издържах!

Изобщо не ми пукаше как ще изглеждам с грозните си белези по лицето, мислех си само едно: "Този живот не ми е даден, за да го прахосам заради болни и луди мозъци, той ми е даден за да развивам себе си и собствените си възможности и способности ... и ще го направя!"

Останалото просто не ме интересуваше, защото знаех, че това са илюзорни понятия, които не са съществени ... и ако се справя със себе си, значи ще успея да се справя и със всичко останало около себе си и ... ще мога да помагам и на хората ...

А тези, които се самоубиват, защото са инвалиди, го правят от самосъжаление и дълбок егоизъм, както и от чувство за малоценност и силно озлобяване ъм света, което поражда пък предхождащите две.

Ако не бях решила да направя това, за което ви говоря, просто сега щях да съм наистина един пълен и нещастен инвалид, който нямаше да може да се движи изобщо - но все пак имах право на избор и свободна воля ... и избрах това, което съм по настоящем ... Rolling Eyes

Е, не е много, но не е и безсмислено самоубийство, което да породи още и още предпоставки за страдания ... както на духа ми в отвъдното, така и на всички, които са останали живи след мен ... Rolling Eyes

Пуснато на: Вто Юли 31, 2007 7:37 pm Заглавие :

Аз имам съседка, която е младо и хубаво момиче и е прикована в инвалидна количка /не знам дали от рождение/.Не се е пуснала от живота изобщо.Със сигурност не й е леко, но ходи по концерти и изложби, излиза на разходка, работи в интернет и комуникира по Skype с целия свят.Въпрос на дух и воля.Възхищавам се на такива хора!