ГОЛОСЛОВНОСТТА И КАКВО СЕ КРИЕ ЗАД НЕЯ?!

Кати изпрати тази великолепна статийка, която става за идеална тема, в която можем да си дискутираме надълго и нашироко за празнословието и ... голословността, зад която се крият прекалено много хора.

Не познавам автора, който я е написал, но му "свалям шапка до земи" за мъдростта и прозорливостта, която е проявил в нея.
А сега се насладете и вие на това, на което се насладихме и ние с Кати ...

"Не можах да намеря по-добър термин за явлението, което се
характеризира със склоността, с много думи и заучени фрази да се казва
съвсем малко, като целта е казаното да остава все пак неясно, за да
може след това да се тълкува по различен начин или да се задават
допълнителни въпроси, които на свой ред да получават уклончиви
отговори или да не бъдат отговаряни изобщо.

Ще започна с най-злободневната голословност; тази между съседи, колеги
и "набори".

Обиккновенно тя е доста фамилиарна, характеризира се с обръщания,
целящи скъсяването на дистанцията, като: "наборе", друже, комши,
модерните "бате и прозиводните му: батенце и батка", или с обръщения,
целящи да погъделичкат и чувството за локална гордост - "майна".

С напредването на тази ежедневна голословност се задават въпроси,
относно личната ти прогноза за времето, коментира се скока на цените,
представянето на любимия отбор или подигравка, относно твоя отбор, ако
не сте от един лагер.

Но всички тези въпроси и теми не са
задължителни, никоя ежедневна голословност не може да мине без
абсолютно задължителното: "Как си?", което е дотолкова клиширано и
изразяващо безразличие, че логично се отговаря с фразата: "Добре, а ти
как си", ако двете голословещи страни имат повече време, се отправя
официална молба за реплика с думите: "Чакай, да ти се оплача".

Оплакването, обикновенно се съпровожда с тюхкания, вайкания и цъкания
от слушателят, с което от една страна, показва жив интерес за неволите
на вайкащият се, а от друга - чака сгоден случай, любезно да поиска
дуплика с думите: "О, това не е нищо, ти да знаеш аз какво патих…"

1) ЕЖЕДНЕВНАТА ГОЛОСЛОВНОСТ завършва по няколко начина:

- С укор:
"И да се обаждаш по-често, че е срамота, забравихме се!" Винаги
другата страна е виновна за забравата на славното минало и бойни
подвизи.

- Или с молба:
"Ех, наборе, добре си поговорихме, ма ако можеш да ми заемеш и
петдесет лева до заплата, че страшно съм я закъсал". Тази молба
показва и възприятията на българина относно времето, то не тече
линейно, а циклично от заплата до заплата, от петък до петък, от
вноска за парното до друга.

Цел?
Целта на ежедневната голословност е стопявянето на леда; в
отношенията ти с колеги, потенциални бизнес партньори или просто служи
за прелюдия към директното ти искане, защото не е учтиво да искаш нещо
още с отварянето на устата си, този постулат е рамкиран и от израза:
"От вратата за краката", тоест всяко нещо си се прави с пиниз.

2) ФИРМЕНА И ПОЛИТИЧЕСКА ГОЛОСЛОВНОСТ.

Тя бива два вида, голословност, насочена към потенциални партньори,
клиенти, избиратели и вътрешно- фирмена такава.

Външната официална голословност ще разгледам най-напред.
За извършването на успешна външна официална голословност обикновенно
фирмите и министерствата разчитат на професионални… голословци
(говорители).
Те обикновенно изразяват предварително ясно за всички ни
становище, като го четат от префърцунени листа, пълни с лога и подписи
и съдържащи малко информация, но пък добре забулена и скрита с много
думи.

Избирането на вещи голословци е много удобно, те не отговарят на
въпроси, защото не са част от изпълнителните органи на институцията,
която представляват и по този начин печелят време за:

а) потулване на проблема
б) изнамиране на красив отговор за проблема
в) потенциалното му забравяне

Фирмената голословност може да е насочена и към самите служители в
колектива, до нея най-често се прибягва, когато се говори за заплати
или подобрения на работната среда, характеризира се със следните
фрази:

а) ние ще направим всичко по силите си, за да…
б) да, това наистина е неприятно, но ние ще положим всички възможни
усилия да подобрим условията Ви на труд.
в) напълно Ви разбираме, но за съжаление…

Общото във тези фрази е, че не представляват лична отговорност за
действията, които ще бъдат предприети, а голословникът се скрива за
имперсоналното и необятно "ние"?

Пряко отражение на колективно безотговорното "ние" се наблюдава и в
безобидни примери за голословство и избягване на отговорност, често
съпътствани с необоснавана грандомания.

Например, когато средно
статическият горд блогър или начинаещ уебмастър създаде сайта си, то
той избира следните гръмки имена за пощенските си кутии:
"админ@домейн.ком, инфо@домейн.ком, уебмастер@домейн.ком" и други
производни, зад които успешно се крие обикновен Пешо, за да има
оправдание, когато не отговаря на време на кореспондецията си или пък,
когато изобщо не отговаря."

Мартин Линков

Последният пасаж от статията ме разсмя до сълзи, защото е една до болка позната реакция на самозабравили се болни мозъци, несъзнаващи в кой свят се помещават и ... "живеят" ... Laughing

Пуснато на: Пон Ное 05, 2007 4:51 pm Заглавие :

Наистина много интересна тема!Значи има доста хора,които са "милички",само за да получат това което желаят.
Сигурна съм че всеки от нас има такива случки и сега като се замислите ,ще видите че и вие сте го правили...Но се чудя ... дали е по-добре да си го кажеш направо "Имам нужда от помощ" или да започнеш с "Как си?"? Rolling Eyes

Пуснато на: Пон Ное 05, 2007 5:18 pm Заглавие :

Едва ли ще можем да искаме помощ или услуга от някого,без да му засвидетелстваме нужното внимание и заинтересованост,макар и фалшива за неговите дела - здраве,семейство,работа и т.н.,иначе бихме изглеждали нахални.Но по-досадна е другият вид голословност - когато се водят безсмислени разговори,изпразнени от съдържание,където никoй нищо не научава.А пък празните приказки с много думи - нула съдържание,целящи да се заобиколи,маскира или отвлче вниманието от даден наболял проблем или поставен въпрос - това е специалитет на политиците,управляващите и всички,от които зависи решаването му. Rolling Eyes

Пуснато на: Пон Ное 05, 2007 5:33 pm Заглавие :

Е да ама нали ще поискаш помощ от доверен човек?Не може ли просто да кажем "Имам нужда да поговоря с теб (за еди какво си).Може ли да ми помогнеш?"
Точно ,кратко и ясно!Аз мисля,че отбягваме този вариант от страх да не ни откажат,не че по другия начин не могат ,но е по-малко вероятно...И страха от отказа не е свързан със проблема толкова,колкото с егото на човека...
Поне аз така си мисля!

Пуснато на: Пон Ное 05, 2007 5:45 pm Заглавие :

Ами, че къде другаде би могъл да се загнезди страха, ако не в Егото?!

Той там е най-верилен, защото ума го създава като такъв и ума го храни.

А умът е илюзия.

А има ли илюзия, значи има измама, а има ли измама, значи ще има и страх, както и всичко последващо от тях ... Wink

Пуснато на: Вто Ное 06, 2007 12:43 pm Заглавие :

Ето например днес как г-жа Тончева от раздела "За професията" за четвърти път ми задава въпрос с очакването да й отговоря за пореден път!!!

Тя вече се базира именно на собствената си голословност, като използва много умело похвати от нея.

За сега е на етапа ежедневна голословност, която се основава върху начина чрез молбата.

Другият начин, пък е свързан с нейната цел (тази на г-жа Тончева), т.е. да си получи за пореден път един достатъчно компетентен и максимално точен отговор съвсем безплатно ... Shocked

А каква мислите ще бъде нейната последваща реакция от моя отговор в съответната тема?! Sad

Естествено, че ще последва именно укор, че съм постъпила така несправедливо с нея ... Razz

А вие как мислите?! Дали съм постъпила несправедливо с нея или тя се опитва да ми приложи много тъпо (съжалявам!) похвати от така нареченото "ефективно манипулиране"?! Sad

Пуснато на: Пон Ное 26, 2007 8:27 pm Заглавие :

Чак сега видях тази тема и направо ми напълни душата!Е това за празното дрънкане ми е една от болните теми.Защо ли? Ами защото хич не го мога.Не мога дори да водя разговор повече от няколко минути по телефона.А това много пречи на работата ми и на ежедневните ми отношения с хората.Тъй като ужасно мразя празни и безсмислени фрази и тяхното прехвърляне като пинг-понг от единия на другия участник в разговора, доста от моите колеги, партньори и познати ме имат за голям сухар.Аз не мисля така за себе си.Всъщност аз обичам да общувам.Но мразя да дрънкам и слушам безсмислици.А те ни заливат отвсякъде.Започвам да имам усещането , че вече няма почти нищо друго.Опитвала съм дори да покажа на хората това словесно безсмислие.Примерно - питат ме "какво правиш?" и аз, вместо да отговоря с тъпото дежурно "добре съм", започвам сериозно да им свеждам какво правя в момента - примерно: "лакирам си ноктите", или - "пиша оферта" и т.н. - реален отговор за това, което правя.Блокират.Е, аз ли съм крива?

Пуснато на: Вто Ное 27, 2007 1:03 pm Заглавие :

За мен ужасяващо е когато някой близък или далечен каже - "Похвали се с нещо!". Обожавам да отговоря - благодаря добре съм, жива и здрава, навън е слънчево, гледката към планината е превъзходна. И от там - ама ти сериозно ли? Естествено Smile

от това по сериозно здраве му кажи. Laughing

В живота всеки си получава урока. Аз не обичам да говоря, по -мълчалива съм била винаги. Да заговоря човек ми беше страшно, защото мисля ,че трябва да има какво да му кажеш, той да те разбере и т.н. Да обаче, се наложи да започна работа свързана с доста говорене. Мисля, че това беше моят урок да се науча да говоря, отворя към света, но се старая да казвам малко, но по същество.

Пуснато на: Вто Ное 27, 2007 2:30 pm Заглавие :

И ... много правилно. Wink

Пуснато на: Вто Ное 27, 2007 2:31 pm Заглавие :

На "Как си?",Мечо Пух отговаря:"Не чак толкова "как"..."

Но най-тъпият въпрос е :"Къде си,бе-е-е?",зададен не по телефон,а от човек на метър-два до мен. Evil or Very Mad

Пуснато на: Вто Ное 27, 2007 2:57 pm Заглавие :

Пуснато на: Вто Ное 27, 2007 3:04 pm Заглавие :

Пуснато на: Вто Ное 27, 2007 7:54 pm Заглавие :

Аз пък мразя да ме разпитват в подробности за житието-битието ми разни познати,с които не се виждаме чак токова рядко,че да не са в час в общи линии какво е положението при мен.Виж,тези,дето се срещаме веднъж да високосна може,нормално е.Не мога да им се сърдя,защото знам,че това за тях е начин да изразят вниманието си към мен и съпричастността си,но от страна на определени хора ми действа дразнещо.Може би защото следва някакъв съвсем добронамерен и приятелски съвет как би трябвало да си подредя живота според тях - едни не го казват в прав текст,а маскирано като въпрос,напр."ти направи ли еди-какво си?" и при отрицателен отговор от мен следва "Хм,хубаво е да направиш това и това,недей да чакаш" и т.н.Ако става въпрос за здраве - може,но за личен живот - не,благодаря,не съм искала съвети,а и това не е концерт по желание. Пък и аз не уча другите как да живеят.

Пуснато на: Вто Ное 27, 2007 8:29 pm Заглавие :

Да,да,да ...точно!Напълно съгласна съм с мнението на Кати!

И аз имам такива случаеи...Не ми късат нервите,ами не знам! Evil or Very Mad

Пуснато на: Вто Ное 27, 2007 8:55 pm Заглавие :

Така е с голосвловността и ... особено с празнословието ... Rolling Eyes