Да имаш деца...

Здравей, маг Селена!

Изправена съм пред дилема в живота си.
Накратко да разкажа. От около три години се опитвам да забременея. За това време имах 6 хормонални стимулации - от тях 2 инсеминации - първата неуспешна, а при втората се получи извънматочна бременност с 2 ембриона в двете тръби, след която загубих едната тръба - тежка операция с масивен кръвоизлив. Причината за извънматочната според патолога е излекувана хронична инфекция, която е оставила следи белези в тръбите.
Направих и 2 опита инвитро. При първото ин витро изобщо не се стигна до трансфер на ембриони, защото яйцеклетките (26 на брой) не се оплодиха.
При второто инвитро извадиха 24 яйцеклетки и този път 14 от тях бяха инжектирани по метода ICSI и 10 от тях започнаха да се делят. Трансферираха ми три, като само една от тях беше с добро качество. Не остана нищо за замразяване - ембрионите спряха да се развиват.
Оказах се бременна за кратко, докторът долови пулс на ембриона в 8-та седмица, но когато отидох пак на преглед в 10-та, се оказа, че той е спрял да се развива, вече нямаше пулс.
Сега предстои да взема хапчета, които стимулират контракции, за да изхвърля каквото има в матката или евентуално да отида на кюртаж.

Да кажа какво чувствам, преди да попитам.
Хормоналните стимулации за мене са тежко изпитание. Преди броени дни се бях зарекла повече да не се занимавам с инсеминации или ин витро. Това е страшно натоварване за организма и за психиката, въпреки че винаги го правя с невероятно желание и вяра и пак, и пак не се получава. Вероятно има нещо крайно нередно в организма ми, щом съществува проблем с качеството на ембрионите или нещо правя не както трябва. С мъжа ми дискутираме вариант да си осиновим две деца, а ако се случи и наше - добре дошло! И въпреки всичко, което ни мина през главата - ето ме, днес ПАК ми мина еретичната мисъл да продължа с процедурите и да имам свое дете! Осъзнавам, че това един ден може да ме убие, но мисълта е като наркотик - не ме оставя, мира не ми дава, че пак се провалих. Искам да можех да продължавам, докато не го постигна.

Въпросът ми към тебе е: имам ли шанс да забременея по естествен начин или да продължавам да си троша главата и здравето с нови процедури?
Казвам се Адриана Драгомирова Андреева.
Родена съм на 6-ти декември 1970г.

Благодаря.

Пуснато на: Пон Окт 01, 2007 11:26 am Заглавие :

@sedona, прочетох поста Ви и въпреки че въпросът, разбира се, не е отправен към мен, не мога да се сдържа да не ви пиша.Аз, на времето, също имах проблеми със забременяването, въпреки че не съм стигала до вашето положение.Разбирам напълно как се чувствате, но повярвайте ми, всичко това е много идиотско.Първо Вие не се проваляте, защото Вие преди всичко сте личност, а след това - жена за раждане.Има много хора без собствени биологични деца и те изобщо не са се провалили като хора, както и обратното- болшинството имат свои деца, но са напълно провалени като хора, а за съжаление - провалени са и децата им.Не насилвайте съдбата си, защото как ще се чувствате ако грубо казано "измамите кармата си" и забременеете, а детето Ви е болно.Другото, което искам да Ви уверя е, че не бремеността и раждането създават любовта на майката към детето, а отглеждането, всекидневния конткат и грижите за него и затова няма никаква разлика дали детето ще сте го родили Вие, или ще е осиновено.По тази чисто женска логика, то би следвало мъжете никога да не изпитват чувства към децата, защото нито ги носят в себе си , нито ги раждат, а това не е така.И накрая искам да Ви кажа, че много мои познати, проимаха собствено дете едва след като си осиновиха.Не знам защо и как, но е факт.Може би, когато хората се успокоят и това престане да им бъде "идея фикс", то нещата си идват на местата и просто се случват.Не си разбивайте здравето с тези насилия над природата!

Здравейте, sedona!

Пенка до някъде Ви е отговорила много правилно.

Жената не е жена, само защото е предназначена да ражда ... тя просто е и човек, който определено следва някакъв негов си житески път, съдба и съответно ... карма.

В "Публикации" - те на сайта ни, в раздела за "Карма"-та има интервю с мен, в което се говори за предопределените деца. Няма да е зле да я нямерите и да я прочетете - може би тогава ще Ви се изяснят някои неща около факта, че не можете да износите плода на желаното от Вас дете!

Лично аз не бих "малтретирала" себе си по начина, по който го правите Вие. Едно - упражнявате насилие върху самата себе си, друго - насилвате Майката-природа, както и кармата Ви, трето - наистина може да се сдобиете поради тези факти, с тежко болно дете или да съсъпете собственото си здраве окончателно!

Не бива човек да удовлетворява желанията си на всяка, цена, защото "всяката цена" може да бъде понякога, а и в повечето случаи, твърде много висока!!!

Що се отнася лично до Вас, то мога да Ви кажа, че през 2010 год., когато сте в навършени 39 год., във втората половина на годината, т.е. в 40-та Ви година, най-вероятно ще забременеете по естествен път, начин. Мисля, че ще си родите едно момченце, но ... това зависи не само от Вас, а и от Вашият партньор.

В случай като Вашият не бива да се вините изобщо, че не можете да износите плода, защото твърде вероятно е също и Вашия съпруг да няма даденост за сдобиване с деца.

Никога не бива да се търси вина в подобни ситуации, защото това просто са природни закономерности, натрупани от опитности в различни животи, които предопределят кой да има деца и кой не, взависимост от това кой на каква карма е носител.

Ако разполагах и с данните на съпруга Ви, то тогава бих могла да кажа какви се перспективите и при него относно сдобиването Ви с детенце!!!

Желая Ви успех! Smile

Пуснато на: Вто Окт 02, 2007 6:06 pm Заглавие :

Благодаря и на двете ви. Много ви благодаря.

Понякога човек има нужда някой да го "побутне" със слово, за да се отърси от унеса си и лудостта, която върши...Чух подобни думи само от една моя приятелка, зъболекарка, която ме подкрепяше от самото начало, но накрая ми каза да не превръщам тази идея в самоцел - че не е добре да нанасяш многократно едни и същи удари на душата и тялото си в противовес с природните закони.

За първи път малко се сепнах, когато миналата година, след поредното хормонално изтезание, мамографията ми се оказа проблемна. Но като че ли забравих след кратко време и пак поех отново - удобното плъзгане по инерция по стария утъпкан път...
Какво нещо е да се чувстваш като че ли си на състезание с природата и да не осъзнаваш какво вършиш! Затова и не съм могла да спра.

Усещам, че сякаш малко проглеждам за нещата, които стават с мене.
Вероятно ще извървя още дълъг път, докато променя себе си. Все още се чувствам нестабилна.
Но нека да извървя!
Селена, четох за хората, които някога не са се вслушвали в съветите ти. То е не само да слушаш, а и да съумееш да ги приемеш в живота си, да ги осъзнаеш.

Вчера една колежка дойде при мене и каза, че е болна от рак (а никога преди това не сме общували), вярвала, че болестта си е отишла, но тя се проявила пак. Седях там, слушах... и си помислих, че моите терзания са просто един дъх в прозореца в сравнение с мъките на хората. Абсурдни са. И се засрамих от себе си.
Искало се било човек да приема света по малко по-друг начин и да бъде малко по-добър...

Колкото до мъжа ми: казва се Марк Джоъл Стюърт, 18-ти октомври 1966.

Пуснато на: Сря Окт 03, 2007 11:01 am Заглавие :

Абсолютно права си, sedona ... но за да го приемеш и осъзнаеш "нещото", преди това просто трябва да го разбереш!

Но ... за съжаление РАЗБИРАНЕТО е последното, което може да постигне човека в живота си.

Сега искам да ти кажа, че ако трябва да търсим причина защо не се получава така, че да можете да задължите плода и да си родите дете, се дължи не само В и НА теб, ами в много голям процент и НА съпруга ти.

Той има някакви проблеми със сексуалността, което ми говори, че либидото му играе, което пък от своя страна ми говори, че ... най-вероятно има проблеми с половите хормони и сперматозоидите.

Другото, което мога да кажа за него е, че той има пробелми и с щитовидната си жлеза, което най-вероятно е първопричината да има отклонения и при половите хормони.

Той е наследствено обременен в това отношение и ... би трябвало и той да се подложи на една верига от поредни "изтезания" от изследвания, и не на последно място СРАМ, защото мъжете са много честолюбиви, когато нещата опрат до техните възможности за създаване на деца.

Така вече ще имате една много по-реална картинка за съвместният ви проблем - защо не можете да се сдобиете с дете, а и имайки придвид всяко едно хормонално отклонение при родителите какви беди може да донесе на роденото дете, ДАЛИ ПЪК И ТРЯБВА ДА СЕ РАЖДА ПОДОБНО???!!!

Пуснато на: Нед Окт 14, 2007 4:07 am Заглавие :

Благодаря за подкрепата.
Аз взех хапчетата и изхвърлих ембриона у дома.
Какво усещане е да държиш своя мъртъв ембрион само!
Минаха дни от тогава. Мислех си, че нещата са приключили, а чувствам, че още време ми трябва, за да "прогледна". Знам, че не става и не бива да тормозя себе си повече. Но мине, не мине време и пак се сещам и ми е мъка.
В началото на ноември ще отидем да се срещнем с представители на една агенция и да поговорим.

Пиша тези думи, защото исках да ги споделя с някого.

Пуснато на: Нед Окт 14, 2007 6:40 pm Заглавие :

Може би така е било по-добре.Все пак внимавай с какви хора се срещаш и кой как ти промива мозъка.

Пуснато на: Пон Окт 15, 2007 5:17 pm Заглавие :

Усещането, че държите мъртъв ембрион в себе си НЕ Е НИКАКВО УСЕЩАНЕ ... съжалявам, sedona!

Само по себе си това е просто преживяване, провокирано от определено желание - нищо повече.

Що се отнася до съпруга Ви - ДА - той наистина има сериозни проблеми с хормоналната обмяна.

Не е добре с половите хормони, не е добре и с щитовидната жлеза, не е добре и с простатата.

Кармата му е обременена, и той, както и самата Вие естествено, не сте желани деца и над двама ви тегне тежка кармична програма за унищожение.

Когато действа подобна програма обиксновено линията на рода прекъсва и в най-добрия случай се раждат тежко болни деца.

Това са основните причини, за да не можете да се сдобиете с рожба.

Ааааа ... sedona, и не забравяй в никакъв случай съвета на Пенка: "Все пак внимавай с какви хора се срещаш и кой как ти промива мозъка."

Желая ти лека и приятна вечер! Smile

Пуснато на: Сря Ное 21, 2007 1:18 am Заглавие :

Мина време. Реших пак да се обадя.
Аз надничам във форумите от време на време, по малко, само за да чета. Откривам по нещо за себе си.

В крайна сметка не ходих до никаква агенция и не говорих с никого.
Липсата на време беше оправданието, но аз знам, че не е това.
Сега не мисля за това. По-спокойна съм.

Един ден събрах всичките останали медикаменти, които имах и ги изпратих на две жени в България. Вярно е, че е насилие на природата, но те сами пожелаха хормоните, подарих им ги. А дали ще ги използват и какво ще правят с живота си - това си е тяхна работа. По същия начин можеше просто да ги изхвърля.

Днес се възстанови цикъла ми - отне 6 седмици.

Поздрави на всички! Smile

Пуснато на: Сря Ное 21, 2007 3:00 pm Заглавие :

Браво на теб! Very Happy

Смело момиче си!