КЕХЛИБАРЪТ ГОНИ ДЕМОНИТЕ

За кехлибара казват, че е камъкът на здравето, щастието и Слънцето.

Балтийският кехлибар красял короната на египетския Тутанкамон.

За кехлибара казват, че е камъкът на здравето, щастието и Слънцето. Кехлибарът всъщност не е камък, а застинала аморфна смола на древното изкопаемо дърво Pinus succinieferra, която съдържа до 8% от лечебната кехлибарена киселина.

Балтийският кехлибар, който е украсявал още короната на египетския Тутанкамон, е един от първите познати на хората скъпоценни камъни.

Сведения за него се срещат още в „Одисея” на Омир, където е и единственият назован по име скъпоценен камък.

С кехлибар са търгували финикийските търговци. За парче смола със запазено в нея насекомо финикийските търговци давали 120 меча и 60 кинжала.

По-късно кехлибарът е бил използван от някои племена и като разменна монета.

Истински бум на кехлибарената мода се разразява по времето на римския император Нерон. Тиранинът ценял изключително много застиналата древна смола не само заради нейната красота, но и заради целебните й свойства.

Според Плиний по това време малка фигурка от тъмен кехлибар е струвала повече от добре сложен здрав роб. Богатите римляни носели винаги със себе си кехлибарени топчета, за да ги търкалят в ръцете си, тъй като вярвали, че така укрепват силата и здравето си.

В Китай и Япония на особена почит бил кехлибарът с червеникав оттенък, тъй като той се възприемал като застиналата кръв на дракона. Затова накити от него са били задължителен аксесоар за семейството на императора.

Приема се още, че освен лечебни кехлибарът притежава още и някои мистически свойства. Той е добра защита срещу зли сили и лоши очи. При различните народи слънчевият камък е бил използван и като амулет срещу демоните.

Стефка МАНОЛОВА