ЗА ДОСТОЙНСТВОТО И ВЪЗМЕЗДИЕТО

Никога до сега не съм срещала, чела или пък чувала обяснение, защо в Библията е казано: "Като те ударят по едната буза, дай си и другата.", но винаги съм срещала спонтанни реакции относно това, че подобно нещо не бива да се прави.

Какво всъщност се крие в тази мъдрост?!

Ще ви кажа моето лично мнени е и виждане по въпроса ... като цитирам още една друга подобна:

"Възмездието е право само на Боговете."

Хм ... интересна работа!

Смисълът на всичко това се крие в кармичните обусловености и закономерности - нищо повече.

Принципа: "Каквото направиш, това и ще те споходи".

Да, ама ... не! Хората в болшинството си винаги търсят възмездие относно нечия "зла" според самите тях постъпка, стремят се с цялото си същество да въздадат "справедливост" като лично самите те накажат злодея ... без да се замислят, че тяхната постъпка ще даде ново основание на някой друг пък да си отмъсти на тях и ... геомогричната прогерсия е в пълен ход.

Затова и ВЪЗМЕЗДИЕТО е право само на Боговете, защото в природните закономерности няма празно и на всяко действие съответства дадено противодействие.

И най-добре е това противодействие да дойде по един естествен път, да се развие по естесвени закономерности - без каквото и да било човешко насилие - по какъвто и да било начин, на каквото и да било ниво- видимо или невидимо, плътно или безплътно.

Да, ама ... не! Човекът е най-кръвожадното и отмъстително същество на планетата ни. Жалко за което ... Той винаги намира начин да влезе в ролята си на справедлив "възмездител", само дето не е Бог и само дето не е над Бога ... но ... какво става след като упражни "справедливата си насилственост и гавра" - бих казала?!

Ще ви разкажа 2 мои случки от живота ми, за да добиете една по-реална предства за кармичния откат на "справедливото насилствено възмездие" ...

На третата година от брака ми с бившия ми съпруг, просто ми се наложи да се разведа с него, защото живота ми, както и този на децата ми, беше застрашен.

Да ... но по тоталитарно време неговата леля беше първа партийна секретарка и издаде негласна заповед, да се върна незабавно да живея при него в общежитието, в което бяхме и двамата, но разделени в различни сектори - аз в женския, той - в семейния, защото иначе ще ми се случат невероятно големи неприятности! Sad

Доде управителят на общежитието и ми постави условие: "Или се качваш гори при него, или напускаш общежитието, ще те уволнят и дисциплинарно, и ще плащаш после неустойки за обучението, което сме ти провели ..."

Това беше един много голям шамар по едната ми буза ... е, дадох и другата, казах, че нямам избор и ще се върна . Но ... в този миг видях, как когато напусна все пак един ден това общежитие, всичко на партера му ще изгори, ще има просто голям пожар с невероятно много щети ... и това ще бъде причината управителя да умре от инсулт.Казах му го. Имах си много големи неприятности, докато живеех там с този управител, но ... една година след като се изнесох от общежитието, то наистина изгоря така ,както го бях видяла преди една година. Е ... това именно е възмездието на Боговете за едно несправедливо насилствено възмездие от човека ...

Друга случка ... В това общежитие имаше един портиер, куц и много зъл доносник. Бившият ми съпруг го подкупваше, за да му докладва портиера кога излизам, кога се прибирам, с кого излизам, с кого се прибирам и т.н. пикантерии ... Портиера докладваше и това, което не съм правила ... просто си украсяваше нещата, защото явно е получавал и по някоя банкнотка за "шпионирането" си ...

Аз всеки път бивах пребивана от бой от бившият ми съпруг, естествено след "докладите" на куция и злобен портиер ... Един ден, след поредния ми нанесен побой с кървава глава и лице, слязох от осмия етаж долу при него и му казах: "Злобата и злините, които причиняваш на хората ще те докарат до трагичната ти смърт. Както си караш колелото за към къщи, крачола на куция ти крак ще го прищипе веригата и тролея ще те сгази като куче." Той ми се изхили ... В същата година, в която изгоря партера на въпросното общежитие, портиера е бил сгазен от тролея така, както бях видяла аз ...

Това е Божието възмездието за злините, които беше сторил този човек на толкова много хора, не само на мен ... естествен ход на нещата.

Аз винаги се опитвах да предотвратя лошата последица, резултат от злия нрав на който и да е човек, като го предупредя за грозящата го участ напред във времето, защото все имах и имам надеждата, че може би той ще вземе да се вразуми и ... тази казън да му се размине, но ... никой никога не ме чуваше.

И сега не ме чуват в подобни ситуации толкова много хора ... жалко за тях.

А сега ще ви помоля да споделите ваши подобни приживелици, свързани с отмъстителното възмездие на невежи и безпределно зли хора ... каква е била тяхната участ впоследствие?!

Разказвайте ...

Пуснато на: Нед Сеп 30, 2007 4:18 pm Заглавие :

Спомням си като дете в училище,част от атестичното възпитание беше да ни се обърне внимание колко било несъстоятелно това за "обръщането на бузата",едва ли не ни го цитираха с ирония.По този начин ни се отнемаше и възможността да поразсъждаваме върху истинския му смисъл,възприемахме го много буквално - представяхме си как някой ни шамаросва и ние си подаваме другата буза.Е, такова нещо не ни устройваше,ние децата се побийвахме помежду си и за нас беше нормално като ни ударят,да отвърнем за да се защитим.
За отмъщението има поговорка "Око за око,зъб за зъб",в някои среди е неписан закон с цял кодекс правила и въпрос на чест, т.н. вендета,когато стават убийства,като се започне и няма край - поколения наред се убиват взаимно и досега съществува.
Иначе имам много наблюдения около мен как хора,които вредят по някакъв начин на другите ги застигат неприятности и злини. Rolling Eyes

Пуснато на: Нед Сеп 30, 2007 5:01 pm Заглавие :

Когато бях малка,майка ми и баща ми се караха много.Израснах в скандали и побоища,помня всеки един шамар от баща ми и всяка сълза на майка ми!Това,което ще разкажа не зная дали е точно възмездие,но на мен ми прилича на такова..
Ето една случка
Бях малка,може би 1ви или 2ри клас,баща ми се върна пиян и започна да се заяжда с майка ми,без причина и налетя на бои.Последиците бяха ужасни...майка ми беше почти обезобразена..синини и чупени зъби.Аз се бях скрила в гардероба и не смеех да мръдна.Тези случки не престанаха до като не станах 7ми клас.Непрекъснат тормоз!Чудех се ,защо мама не го напусне,защо не се защити,защо не се разведе?Тя не ми отговаряше!
Една вечер(вече голяма на 14ет години) с майка имахме много важен разговор.Тогава тя ми отговори на въпросите и ми каза:"Бог вижда всичко,прощава но не забравя" .Не я разбрах!
Същата вечер ,шефа на баща ми се обажда и казва ,че баща ми е жестоко пребит и е в спешното.Беше със счупено чене и мъртво пиян.Заради алкохола,не е подействала упойката и е усещал операцията,което са му направили.
Лежеше в болницата 2седмици,отидох само веднъж и въпреки че ме беше яд на него,аз се разплаках веднага щом го видях в какво състояние се намираше.
От тогава не посяга.Мисля че Бог го е предупредил,показал му е какво причинява и че е време да спре.Дал му е знак да спре и да пие,но той така и не се отказа!

Пуснато на: Нед Сеп 30, 2007 5:13 pm Заглавие :

Моето "възпитание" бе на принципа "Виновен до доказване на противното".Но тъй като аз си бях защитник,а никой не ми даваше думата,обикновено "делото" завършваше с по 1-2 шамара и то все по моята буза.

Като попораснах,обаче,"Империята отвръщаше на ударите". Twisted Evil

Не удрях със злоба.Просто който ми посегнеше,получаваше изпреварващ удар.
Тук ще се намерят жени,които ще се оцъклят и ще ми запелтечат простотии от рода:"Ама как ще опосягаш на майка си,баб си...?" Shocked

На такива ще отговоря:"А те с какво право ми посягат?Нима децата са някакви безчувствени на болка роби,та могат върху тях да си избиват (в буквален смисъл) комплексите си?
А и всеки ,който не е "отвърнал на удара",го постига или съдбата на вечнострадащ или на патологичноагресивен.така мисля аз-един непрофесионалист в психологията,ама доста патил Cool

Пуснато на: Нед Сеп 30, 2007 5:22 pm Заглавие :

Съгласна съм с мнението ти!Само защото е прието,че децата могат да бъдат бити без да отвръщат не означава ,че трябва да го приемат и търпят.

Пуснато на: Нед Сеп 30, 2007 5:27 pm Заглавие :

В такива случаи не е необходимо да биеш,когато се отнася за родители.Неминуемо идва момент,когато ставаш по-слиен физически от тях,има начини да покажехс,че не могат да го правят,може да им хванеш ръцете например или нещо подобно.Като дете мъжът ми е ял бой с колан,от тогава се е зарекъл да не посяга на дете,на собствените си и на по-слаби въoбще.E, удържал на това,въпреки доста кибритлийския си характер,бил е голям побойник по принцип,но никога не е започвал пръв и винаги с равни или по-силни и когато е трябвало да защити някого.Когато и майка му е посягала да го бие,доста често и с подръчни пособия като точилка например,само и е хващал ръцете,а тя пищяла,че я бие пред баща му,след което си е отнасял боя и от него.Като по-млад го разказваше с ирония,но в зряла възраст като че ли тези спомени се връщаха по друг начин и твърдеше,че е имал чувството,че на родителите му едва ли не им е доставяло удоволствие да го бият.Не можах да го разубедя,че това едва ли е било така.И аз съм изяждала по някой шамар от майка ми,баща ми почти не ми е посягал,защото знаеше,че има тежка ръка,но си имах друг подход:Стоях мирно докато ме удря и после я питах;"Е,сега олекна ли ти,разтовари ли си нервите?".Обикновено следваше леко объркване,понякога смях/ако не е била силно афектирана/.

Пуснато на: Пон Окт 01, 2007 11:46 am Заглавие :

Според мен да си обръщаш и другата буза за удар означава единствено и само да подтикваш този, който те удря към още по-голяма агресия - както в буквален, така и в преносен смисъл.Преди една година сигурно бих написала, че на всеки удар ще отговоря с два.Сега ги намалявам на един. Wink

Ако стигна до положението да не отговарям на удара с удар - ще пиша, но за сега съм още много далеч от това.Знам, че това води до поредица от удари по веригита на принципа на доминото, но за сега не мога да си представя насладата да се чувствам като боксова круша. Very Happy

Пуснато на: Пон Окт 01, 2007 12:07 pm Заглавие :

Не съм различна от другите хора, и аз търсех моята справедливост ако преценя / сега знам, че егото ми е преценявало/ че достойнството ми е засегнато по някакъв начин. Раздавах "шамари" и не прощавах. Каквото повика - такова отговаряше. Времето или и аз не знам какво ме промени. Научих се като ми ударят шамар, да се отдръпна, да замълча, но да не отговарям. Вече предпочитам търпеливо да чакам - ....... един ден всеки полечава заслуженото. Мисля, че проблема при повечето хора е с времето на изчакване

Пуснато на: Пон Окт 01, 2007 1:03 pm Заглавие :

Идеалното разрешение е "Айкидо"!
Там те учат да избягваш ударите и използвапки инерцията на партньора(забележете "партньор"!Не "противник"!) да го постави положение за контрол.
Майсторството е да не го повредите,а основна идея на айкидо е да покаже,че агресията не е Пътят...

Все пак и в Айкидо има удари,има техники за изкълчване,за чупене и смърт.Използват се много т.нар. "активни точки",които стават и за лечение-всичко е в дозата!

Пуснато на: Пон Окт 01, 2007 1:08 pm Заглавие :

И аз ще ви разкажа за някои събития от моя живот. Израстнах в семейство с баща алкохолик, майка с невроза и брат с церебрална парализа. Скандали, побоища и много, много мълчаливи сълзи плюс безсънни нощи. Омъжих се, родих дете, но....брака ми беше като чели продължение на кошмара в който живях 22 години. Съпругът ми не се прибираше дни и нощи, пиеше и играеше комар. Като се прибереше събуждаше мен и детето и ме принуждаваше да му сервирам отдавна изстиналата вечеря. Следваха обиди, побоища и т.н. В същото време свекърва ми и свекър ми не взимаха никакво отношение, а още повече смрачаваха живота ми. Докато те се хранеха аз не трябваше да влизам в кухнята защото преча. Развали се пералнята, трябваше да пера на земята в банята /нямаше мивка/ защото в кухнята не се перяло и т.н. Мълчаливо поемах всички удари. Междувременно майка ми и баща ми се разведоха. Един ден събрах сили, взех невръстното си дете и отидох да живея при баща ми. Избрах според мен по малката злина. Какво се случи с героите от това което ви разказвам. Ами свекърва ми полудя, започна да проси по улиците и завърши живота си в лудницата. Свекър ми остана сам и сега е тероризиран от собствения си син и се намира горе долу в положението в което бях аз някога. Стои си само в неговата стая. Бившият ми съпруг наскоро след като се махнах от къщата им се разболя /злокачествен тумор на дебелото черво/. В момента е пенсионер по болест, но това не му пречи да бъде същия изрод, че даже и по зле. В момента живея в собствен апартамент, който изплащам, но съм далеч от всички. Баща ми остана сам, естествено не спря да пие, но не спира да плаче за майка ми и да разправя колко права за много неща е била. Слава богу успях да измъкна детето си от цялата тази кал и се нядвам да няма спомени за това колко пъти трябваше да си пренасяме багажа и колко пъти броях стотинките за сложа нещо на масата. Сега не сме богати, но сме спокойни. Та по въпроса за възмездието. Има такова и то е от Бога.

Пуснато на: Пон Окт 01, 2007 1:31 pm Заглавие :

При мен като чели се случва точно обратното. Сега търпението ми по бързо се изчерпва. Не удрям и не наказвам никого, но гледам по бързо да взимам решения, вместо да чакам тавана да ми падне на главата. До тук успях да не полудея, но количествените натрупвания при мен са много и извода до който стигнах е че трябва да се действа винаги когато интуицията ти подсказва, че трябва да промениш нещата иначе някой ден тавана наистина ще падне и ще те убие. Що се отнася до това да прощавам, не съм сигурна дали прощавам на 100%, но определено забравям за хората, които са ми навредили, просто не мисля за тях. Дори когато ги срещам странното е че съм лишена от чувства и добри и лоши към тях. Не знам защо така се получава.

Пуснато на: Пон Окт 01, 2007 1:48 pm Заглавие :

В този случай вероятно в нормално след всичките тези преживелици,които неминуемо са оказали своето пагубно действие върху нервната система.Психическия потенциaл на търпение се е изчерпал,остава да се действа съзнателно точно по описания начин - избягване мисълта за хората,които са ни причинили страдание. Cool

Пуснато на: Пон Окт 01, 2007 1:57 pm Заглавие :

Чудесно!
Според мен се получава,защото сте разбрали,че не си заслужава да се мисли за тях,на някакво подсъзнателно ниво е(извинявам се,ако не е точен терминът).
Но каквото и да е обяснението,по-важното е реалмността-че го правите това.
Аз,пък,съм им простил на такива и даже им давам слесващ шанс ... в следващото им прераждане Wink

Пуснато на: Пон Окт 01, 2007 2:05 pm Заглавие :

Би било по-добре,ако могат да се възползват от шанса си и в настоящото...ако не ги застигне преждевременно краят му.Някои успяват,ако се осъзнаят навреме. Cool

Пуснато на: Пон Окт 01, 2007 2:13 pm Заглавие :

Чудесно!
Според мен се получава,защото сте разбрали,че не си заслужава да се мисли за тях,на някакво подсъзнателно ниво е(извинявам се,ако не е точен терминът).
Но каквото и да е обяснението,по-важното е реалмността-че го правите това.
Аз,пък,съм им простил на такива и даже им давам слесващ шанс ... в следващото им прераждане Wink