За прошката

Днес си дадох сметка, че прошката е много обширно понятие.Винаги съм си мислела, че прошка има, когато трябва да простиш на някой друг.Днес осъзнах, че първо трябва да простиш на себе си и после - на другите.Оказа се, че това е по-трудното /поне за мен/.В живота си съм правила много грешки /и сигурно още ще натворя/.Създала съм си врагове.На тях съм простила - искрено!Уча се от тях.Разбирам ги.Понякога и аз самата, ако ми се пръкне насреща такъв дзвер /като мен Embarassed

/, бих постъпила точно като тях.Така че: пито -платено.Но ПРОШКАТА спрямо самия себе си буди у мен много размисли и ми се ще да чуя и вашето мнение.Ако човек си прощава всичко, защото така е било редно за момента, в който го е извършил, или поне на него така му се е струвало, то излиза, че виновни никога няма и няма как да има.Ми то тогава и Хитлер дори може да си прости за концлагерите.Може и серийният убиец да си прости.Някои хора съвсем лесно си прощават на самите себе си за всичко.Къде е тънката разделителна линия?

Пуснато на: Сря Сеп 05, 2007 9:56 pm Заглавие :

Може би съвестта. Rolling Eyes

Пуснато на: Сря Сеп 05, 2007 9:58 pm Заглавие :

Да, но понякога съвестта може да ти казва нещо, което не е правилно.Всъщност се питам - кое е правилното.

Пуснато на: Сря Сеп 05, 2007 10:01 pm Заглавие :

Трудно е да се определи субективно,в един момент смятаме,че нещо е правилно,след време разбираме че не е,а е друго...Понякога интуицията помага,но не всички я имаме или я усещаме Rolling Eyes

Пуснато на: Сря Сеп 05, 2007 10:02 pm Заглавие :

Съвестта НИКОГА не бърка!!!Тя е нещо като част от Вселенския харддиск.

Прошката е нещо напълно естествено за човека. Непрощаването не е. Всеки в даден етап от живота си притежава определен капацитет от мъдрост и действа въз основа на него. Повечето хора притежават най-вече предразсъдъци и действат въз основа на тях. Защо можем да си простим, че като малки сме късали крилцата на мухите или сме участвали в убийството на котка, прасе или каквото и да е там, а не можем да си простим, че примерно сме наранили нечие его, като сме постъпили честно и правилно според нашите си виждания. Защото може би сме разрушили една фалшива картинка, представа, удобство или предразсъдъци? В повечето случаи хората са спящи, лутащи се в пълен мрак - ако настъпиш някого в киното, казваш извинявай, но е тъмно и подобни неща се случват. Мисълта ми е, че не осъзнават какво правят. Затова и бях се подел по едно време да говоря за осъзнатостта и нейните приложения в делника ни, но явно на останалите им стана безинтересно и темата замря.

Все едно сомнамбулът да се вини за това, което е направил докато е сомнамбулирал.

Впоследствие, когато "прозрем" резултатите от своята дейност, постъпка и т.н. от новото си равнище на слепота, която ни изглежда безкрайна мъдрост, решаваме да се наказваме и да не си прощаваме... И се получава порочен кръг на помрачение, а не на просветление.

Е, това ще си го окача на стената!Вярно на 100 %!Трудно за осъзнаване.Не спира напъна във всеки един момент да продължаваш да се стремиш да вземеш "вярното" решение, да стъпиш на "верния" път.След време "вярното" вече го виждаш в друга светлина, но пак продължаваш по същия начин с напъните си към "вярното".Сигурно така се трупа жизнен опит: "проба - грешка - пак проба".Накрая, сигурно, ако можеш да погледнеш назад - всичко ще ти се струва смешно.Нещо като напъните на червей да изкачи буца.

Когато има стремеж, нещата изглеждат не точно смешно, а по-скоро странно. Когато има отклик на създала се ситуация, нещата са естествени, по-скоро произтичат от сърцето и интуицията, и са много по-близо до истината. Когато има целенасочен стремеж е по-вероятно да сме движени от предразсъдъци, интереси и вкаменени представи.

Пуснато на: Чет Сеп 06, 2007 11:49 am Заглавие :

ПРОШКАТА МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРОДИКТУВАНО ЕДИНСТВЕНО И САМО ОТ ЛЮБОВ.

Така, че ПРОШКАТА Е ЛЮБОВ! Very Happy

Любов към самият себе си, любов към другия до теб, любов към всички и всичко.

ИНАЧЕ ТЯ Е НЕВЪЗМОЖНА!

Това е.

Пуснато на: Чет Сеп 06, 2007 11:59 am Заглавие :

Докато не се пребори с комплексите си човек, или поне докато не ги приеме, по точно да приеме себе си, той не може да си прости. Ако успееш да простиш на себе си, то ще можеш да прозреш защо някой постъпва по определен начин. А след това ще можеш да му простиш. У дома напоследък чувам - ето това не мога да си го простя. Айде сега и таз хубава. И започвам да вадя доводи - защо да не си простиш, перфектен ли си? От къде накъде не можеш да си простиш, че си човек, че бъркаш, опитваш се да се бориш с нещата от живота, а от горе на всичко и няма да си простиш. Еми ти ако не си простиш, кой друг ще ти прости?

Пуснато на: Чет Сеп 06, 2007 12:38 pm Заглавие :

От това следва, че когато не можеш да простиш, значи има дефицит на любов.Ше го запомня.Започва малко да ми се прояснява.Значи, за да си простя, първо ще трябва да приема себе си такава, каквато съм, че даже и да започна да се харесвам.Малко ми е трудно да се харесвам, защото се познавам Wink

ама ще пробвам.

Пуснато на: Чет Сеп 06, 2007 12:52 pm Заглавие :

Хъ, хъ, хъ ... наистина ти е просветнало! Very Happy

Разбира се, че е точно така, както си го разбрала.

Е ... сега пък, няма лесни работи никъде! Rolling Eyes

Пуснато на: Чет Сеп 06, 2007 3:54 pm Заглавие :

Много интересна тема !
Бях чела една книга "Силата е в теб" на Луиз Хей и ето какво тя казва за прошката
"Прошката е ключ към свободата.
Да можехме само да разберем,че всеки от тъй наречените ни проблеми е просто възможност да израстваме и да се променяме и че повечето от тях идват от вибрациите , които самите ние сме излъчвали!Всички ние наистина трябва да променим начина си на мислене,да сме готови да разтопим гнева си и да простим"

Пуснато на: Чет Сеп 06, 2007 6:29 pm Заглавие :

Благодаря на всички за мненията!Вие наистина ми помагате!

Пуснато на: Съб Сеп 08, 2007 12:30 pm Заглавие :

Прошката може да бъде клъч към свободата единствено тогава, когато има ЛЮБОВ!

И е ключ към свободата, защото човек се освобождава от собствената си болка, породена от личната обида - най-напред!