АКО ЧОВЕК СЕ ПРОЗЯВА, ТОВА НЕ ОЗНАЧАВА, ЧЕ Е УМОРЕН

Ако човек се прозява, това не винаги означава, че е уморен, не се е наспал или му и скучно. Напълно възможно е той да се чувства толкова комфортно, че просто да иска да се отпусне.

Многобройни изследвания на учени от Великобритания показват, че при състояние на сънливост, умора или скука процесите на задържане в главния мозък преобладават над процесите на възбуждане.

В резултат на това се забавят някои функции на организма в това число и дишането. То става рядко, слабо, в кръвта се натрупва въглеродна киселина и други продукти на обмяната на веществата. Те провокират прозяването, въздействайки на дихателните центрове в главния мозък.
Прозяването позволява да се попълнят запасите от кислород в организма, активизира кръвообръщението, прояснява разума, способства за доброто функциониране на слъзните жлези и при това твърде сухите очи се овлажняват. Прозяването отпуска мускулите на слепоочията, челюстите, главата, лицето, шията, раменете и дори корема, подобрява настроението и повишава общия тонус.
При прозяването най-много се напрягат челюстните мускули, а те оказват пряко въздействие на зрението. Прозяването е полезно и за тези, които страдат от бруксизъм (т.е. скърцат със зъби, когато спят). През деня те трябва многократно да се прозяват, правейки дълбоки вдишвания и шумни издишвания, тъй като това премахва мускулното напрежение в челюстта.
При летене в самолет от разликата в налягането заглъхват ушите. Тъй като кухината на средното ухо на евстатиевата тръба е свързана с глътката, прозяването изравнява налягането.
Не винаги прозяването означава и скука или сънливост. Специалистите, работещи с летци-изпитатели и парашутисти например отбелязват, че преди поредното излитане много от тях започват да се прозяват.
В ситуациите, свързани със силно емоционална напрежение или опасност, самопроизволно се включва защитният механизъм: човек инстинктивно замира, затаил дишането. И тогава отново се включва другият механизъм – прозяването.