НЯКОЛКО НАЙ-ЧЕСТИ ЗАБЛУДИ ЗА АНТИБАКТЕРИАЛНАТА ТЕРАПИЯ

Битуващите сред хората схващания за антибиотиците, често са погрешни, се посочва в доклад.

Според статистиката, антибиотици се назначават и прилагат неправилно почти в половината от случаите, твърди статистика на Световната здравна организация.
Базирайки се на руския опит, учените от НИИ по антимикробна химиотерапия на Смоленската държавна медицинска академия формираха основните стереотипи на заблудите за антибактериалната терапия.

Резултатите от най-новото изследване по този въпрос, извършено от руски учени, са обобщени в доклад, представен в Москва на конгреса “Човекът и лекарството”, съобщава medportal.ru.
Според Ирина Андреева, автор на доклада, една от най-разпространените заблуди е мнението, че продължителността на курса на лечение с антибиотици продължава 10-14 дни. В действителност антибактериалното лечение не трябва да продължава до пълното изчезване на симптомите и често за постигане на желания ефект са достатъчни кратки курсове или еднократно приемане на лекарството (разбира се, в зависимост и от изписания медикамент).
Втората заблуда засяга необходимостта от смяна на препарата на всеки 5-7 дни за предотвратяване развитието на лекарствена устойчивост у микробите. Замяната на ефективния препарат с друг не намалява, а точно обратното - увеличава този риск, смята Андреева. Ако състоянието на болния не се подобри през първите 2-3 дни, лекарството трябва незабавно да се смени.
Остаряло и е мнението, че антибиотиците са силно токсични и вредят на имунитета. Някои от съвременните препарати например макролидите не само не вредят, но дори стимулират имунната система. Във връзка с това специалистите препоръчват антимикробната терапия да не се съчетава с имуномодулатори и противоалергични препарати, а противогъбичните средства да се прилагат само при лечението на болни с отслабен имунитет – например пациенти с ХИВ или онкологични заболявания.
Силно преувеличени са и представите за страничните ефекти на антибиотиците като дисбактериозата, смятат руските учени. В повечето случаи измененията в състава на чревната микрофлора, предизвикани от антимикробните средства, не се проявява на клинично ниво, не изисква специална корекция и се извършват самостоятелно.
Ако лекарствата предизвикват странични ефекти като например диария, препаратът трябва да се смени, но не е необходимо приемането на възстановяващи микрофлората лекарства.
Много лекари смятат за най-ефективно въвеждането на антибиотиците непосредствено в огнището на инфекция. Но повечето съвременни препарати достигат необходимите концентрации в поразените от инфекцията тъкани и при вътрешно венозно въвеждане. При местното прилагане трудно може да се определи оптималната доза препарат и затова то е оправдано само в случаите на инфекции на кожата, конюнктивит, вагиноза и отит, твърдят руските учени.
Те също така са убедени, че борбата с подобни заблуди сред практикуващите лекари може съществено да повиши качеството и безопасността на антимикробната терапия.