Вирус броди по света – вируса на алчността

Вирус броди по света – вируса на алчността

Вирусът на алчността се е загнездил дълбоко в клетките на икономиката и е видоизменил основните им ДНК структури. Кръвотокът на парите на места е спрял и изсушава живота на бедните и пенсионерите. На други места е предизвикал инсулт и съответната мозъчна парализа в политиците. На трети места метастазите на тумора – лихварство, са докопали белите дробове на производителите и ги задушават. Диагнозата е ясна и за живите и за зомбираните от своята лакомия финансисти – спекуланти: летален изход.

За да излекуваме тялото на болната от рак икономика, първо трябва да изчистим съзнанието си от мазната, лепкава лъжа, че лихвата е нужна. Вкорененото в съзнанието ни лъжливо „правило”, че парите не могат да съществуват без лихва е на психологическа основа и без никаква нужда се въвежда в икономиката. Тази лъжа е имплантирана през вековете с цел лесна манипулация и заробване във финансово, а от там и в социално отношение, независимо в какъв строй се прилага. Колективизираните икономики като комунистическо – тоталитарните и различните варианти на социализъм, както и при пазарната икономика на псевдодемократичните видове капитализъм, задължително рано или късно отиват към разпад заради въплатената в основите им лихварщина.

Лихварщината за разлика от парите е друго измерение. Това е имагинерната, измислена част на икономиката, с изключително вредни последици за обществото. Революции, войни, тероризъм, финансов гнет във всякакви разновидности са производни на безумието наречено лихва. Финансовия колапс в който се намираме в момента е пряко доказателство за това, че лихварската система е напълно излишна по простата причина, че точно тя е причината за това.

Казват, че парите въртят света. Така е благодарение на лихварските взаимоотношения. Много по-добре е обаче парите да се въртят в света без лихви. Основното противоречие на икономиката е неоспоримия факт, че парите „замръзват” във „фризерите – трезори” на банките с идеята, че са на „сигурно” място и се „умножават” без да се въртят в реалния сектор. Спекулативният капитал и прекомерната алчност на банкерите-лихвари са в основата на финансовата нестабилност. Типичните форми на сринати финансови пирамиди от лихварски тип ни показаха наскоро банките в Кипър.

Финансовите балони се спукаха и в Исландия, Гърция и др. Финансовите трусове в Испания, Португалия, Италия, Словения, Унгария, Румъния, България и т.н. се засилват постоянно и безработицата расте. Няма как да не се случва това след като лихварската система следва естественото си експоненциалното развитие. В Швеция, Финландия, Дания, Холандия, Австрия, Белгия, Великобритания, Ирландия високите 50-55% подоходни данъци омекотяват, но не предотвратяват последиците от лихварските схеми. В Швейцария дори, която е Меката на банкерите – лихвари, хората вече са отвратени от безконтролните фалшиви бонуси и въвеждат закони за ограничаването им.

Абсурдното емитиране на печалби от всякакви финансови операции без съответното материално покритие от друга страна, ни вкарва във финансова безизходица или направо в ямата на небитието. Чрез кухите си измислени пари от фондовите борси, хунвейбините – финансисти – спекуланти, не просто нападат реалния финансов свят на отделна страна или регион, те унищожават без милост природни дадености, човешки взаимоотношения, културни принципи… Кражбите на така наречените „инвеститори” при експлоатация на природни и енергийни ресурси водят по правило до екологични катастрофи. Безконтролното приватизиране от страна на спекулантите, на работещи и нужни на обществото ни производствени държавни предприятия и отрасли довежда задължително до съсипването им или най-малкото до максимално изпомпване на обществени ресурси към частните им сметки. Финансовите прахосмукачки на по – силните икономики водят до увеличаване на техния просперитет, за сметка на по – слабите естествено.

Факт е че финансовите помощи за ограбените икономики винаги са по – малко от лихвите по кредитите. Източването на парични знаци в т.н. офшорни зони са друг любим прийом на финансовите олигарси. Легитимацията на макролъжата и макрокражбата като нещо естествено чрез анализи в макроикономиката, заобикалящи конкректния проблем – лихварството е друга форма на измама и манипулация. Естествено има „финансисти”, които по вещото ръководство на Сорос и компания и под флага на свободата, ни освобождават „либерално” от поредните няколко милиарда евро и съветват под диктовката на Световната банка и МВФ как да бъдем освободени „демократично” от златните залежи, цветните метали и т.н.

Временно наистина защото закона за скачените съдове важи с пълна сила и в света на финансите. В исторически план лихварството винаги довежда до „зануляване” на дълговете. В пределите на Римската империя това е ставало чрез физическото изтребване на кредиторите – лихвари. В по – късни времена чрез войни, а в по – ново време и чрез революции, като Октомврийската например. В наше време пък се използват и т.н. фалити, които в повечето случаи са резултат от липсата на паричен кръговрат, точно заради лихварските взаимоотношения.

Има ли начин цикличните финансови кризи, които в последно време прераснаха в постоянна, да се избегнат? Може ли да се ликвидира инфлацията, стагнацията, междуфирмената задлъжнялост, корупцията, да се открият нови работни места и да се подобрят човешките взаимоотношения изострени до крайност заради ширещата се бедност и нищета?

Може разбира се. Решението е простичко и съвсем ясно: Кредитите и депозитите в банките трябва да са без лихви, а парите да се въртят в икономиката без да спират нито за миг. Този който ги задържи по една или друга причина следва да си плати такса за това. 1% на месец е напълно достатъчно за да се накара всеки да се замисли и да се освободи от тези „горещи” пари. Начините са чрез покупка на стойностна стока или услуга или да ги върне в банката по сметката си, където няма да си изменят стойността защото няма да има причина за инфлация. Едно е при теглене на кредит да се плати само 1 – 2% такса в полза на общината и съответно на държавата и съвсем друго е тази такса за застраховка и за разглеждане на бизнес плана да се „надстрои” ненужно от лихва в полза на частния „честен” банкер – лихвар. Подоходните данъци не се изключват и следва да се събират в полза на обществото. Парите са обществени, а не частни и са само и единствено средство за размяна.

Срещал съм сентенции, че икономическата криза е жътвата на банкерите-лихвари. Факт е, че само те заедно със събратята си борсови-спекуланти, печелят от подобни кризи. Аналогията с „Косача – смърт” е очевидна. Смъртта на хилядите фирми работещи в реалния сектор под натиска на кухите банки е безпорна. Болшинството от оцелелите по някакъв начин малки фирми в момента са в състояние на необявен фалит. Въпреки, че живеем в ХХI век – века на електрониката и интернета, пета година подред ни заливат миазмите на лихварското блато. Мазохизъм ли е това или болестно безумие, което ни оплита в егрегора на лакомията? Всъщност това е наркотичната зависимост на 3-4% от лихварското ни общество да трупа кухи пари. Обзети от безумната си алчност тези индивиди си вярват, че това може да продължи вечно.

Очевидно са нужни промени във финансовата област. Иде реч не за козметични промени, а такива, които да се почувстват от поне 4/5 от обществото. Предстоят избори и която и да е партия да приеме идеята за новите безлихвени „горещи” пари ще спечели. Най-много ще спечелят хората, които желаят да живеят в истинския свят на хармонията и благоденствието.

Бих помолил критиците на тази идея да бъдат градивни, в смисъл не казвайте защо това не може да стане, а давайте идеи как да се осъществи с най-малко спънки, надявам се искрено да е безкръвно. За всеки с малко интелект му е ясно, че бунтовете почнали през януари срещу „енергийните вампири” са само началото.
––––––––––––––––––––––––––
Ползвана литература:
Силвио Гезел – Естественият икономически ред или порядък
Владимир Богданов – Лихвата – рак на обществото
Маргарет Кенеди – Парите без лихви и инфлация
Автор Емил Чернев
Взето от коментарите в offnews.bg