НАЧАЛО / Към уебсайта
Въпроси/Отговори Въпроси/Отговори Търсене Търсене Потребители Потребители Потребителски групи Потребителски групи
Профил Профил Влезте, за да видите съобщенията си Влезте, за да видите съобщенията си Регистрирайте се Регистрирайте се Вход Вход
В момента е: Нед Ное 24, 2024 8:24 am Вижте мненията без отговор
Преди и след Второто Посвещение
Създайте нова темаНапишете отговор
Предишната тема Следващата тема
Автор Съобщение
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Пон Фев 04, 2013 8:47 pm
МнениеЗаглавие : Преди и след Второто Посвещение
Отговорете с цитат

Най-голямата трудност за ученика, който току-що е минал Второто Посвещение, е тежкият, изтощаващ процес на ментална обработка и излекуването от старите астрални травми. След това колосално напрежение, което е изпитал при опита си да се отскубне от своите предишни чувства и да ги вземе най-после под свой контрол или, както се казва, “да се избави от вкопчването в себе си”, след всичко това, когато излезе от гората на широкия простор и виждайки ясната перспектива, той изпитва наистина неимоверна лекота и облекчение.



Ето защо ученикът силно се обезкуражава от обстоятелството, че му предстои отново да попадне в тази смрад, която, както му се струва, отдавна е отмил от себе си. Всичките му предишни, стари чувства оживяват и се възраждат отново и той се чуди, тъй като е смятал, че това е отдавна отминал етап от живота му. Но когато първоначалното удивление премине, той ясно ще види, че сегашният метод на анализ, обработка и виждания съществено се различава от предишното.

Да, на него пак му предстои да възроди миналите чувства и желания, макар че разбира се те ще бъдат не толкова силни и ярко изразени в сравнение с предишните по мощ и сила. Но сега най-същественото е не астралният ъгъл на възприемане, а менталният. Всичко трябва да бъде отново извадено на бял свят и ментално преработено на всички нива и позиции и най-удивителното, с което ученикът сега ще се сблъска, това е, че всички фини нюанси, които по-рано на астрална фаза са убягнали от неговото внимание, сега, при менталния анализ на същото събитие, отново ще се проявят с небивала сила. Но съвкупният опит, който се дава с този вид познание, ще бъде сега и по-задълбочен и по-обширен, тъй като ученикът, преживявайки отново тези събития, епизоди и случки, ще ги види вече сякаш представени му от две различни позиции.

Всичките му ментални функции и проницателна дарба значително ще се разширят и ще нараснат, тъй като към този момент всички миражи ще бъдат изживени и преодолени и ще останат само илюзиите. Най-голямата му победа на дадения етап ще стане ясното и точно осмисляне на ролята, която е изиграла личността му в този или онзи негативен епизод от миналото. И така той ще достигне до едно по-дълбоко разбиране на тази важна роля, която е била отредена на неговите чувства и следователно на неговите мисли, за да се развива даденият епизод именно в това русло, в което се е развивал.

В някои случаи той ясно ще види, че този епизод по своя характер е бил по-скоро емоционален, отколкото ментален. Това ще стане показател, че в дадения отделен случай е успял да преработи и да преобразува много неща, така че в момента от него не се изисква толкова много. В други случаи обратното – той ясно ще вижда, че в процеса на разрешаване на един или друг травмиращ и болезнен за него конфликт е бил задействан излишък от ментална субстанция, а в същото време самите проблеми са били по-скоро проблеми от астрален порядък. Затова няма да му е трудно да разбере, че в дадения частен случай трябва да се подлага на щателен анализ и обработка епизодът като цяло и когато разбере това, той ще бъде вътрешно готов да пристъпи към тях въоръжен със на своите знания.

В хода на провежданите от Нас експерименти с ученическите двойки беше интересно да наблюдаваме как двамата партньори се стимулират и вдъхновяват взаимно – астрално и ментално. Обикновено единият от двамата по-бързо достига финалната линия – Вратата на Посвещението – в хода на това напрегнато емоционално състезание, което показва нагледно, че у “изоставащия” астралният аспект е бил потиснат по-силно, отколкото у “напредналия”. След такова положение на нещата събитията се развиват достатъчно конкретно и точно. Когато първият партньор придобива ясен поглед и пристъпва към менталната фаза на познанието, вторият обикновено едва-едва пристъпва към обработката и промяната на своите емоционални залежи, в хода на които открива, че далеч не е бил толкова ментален, както му се е струвало.

Сега в него все по-настойчиво ще заявява за себе си астралната същност, която ще стане главният фактор в житейските му прояви. Подобно откритие ще бъде доста стресиращо за ученика, който се е смятал за достатъчно умен, логичен и разсъдлив и поради това наивно е смятал, че може да вземе под контрол чувствата си във всеки един момент, когато пожелае. Това неочаквано откритие, че яростта и гневът както преди са в него и са способни във всеки момент да избухнат с предишната си сила, може да се окаже за него достатъчно жестоко изпитание, тъй като този удар, образно казано, ще го настигне в гръб и ще бъде толкова по-силен, колкото по-старателно в продължение на години емоционалните страни на неговия характер са били потискани и скривани в дълбините на подсъзнанието.

Неговата първа, непосредствена реакция на това най-вероятно ще бъде това, че той веднага ще прехвърли вината на партньора си, който през това време е постигнал още по-голямо ментално съвършенство. Ще се впусне с всички сили и всички владеещи го негативни чувства ще припише на партньора си. И това е напълно закономерно. Тъй като в продължение на много години цялата тази мръсотия е била потискана и се е намирала под товара на менталните заслони, сега, както се казва – като се спъна и навря носа там, той ще се опита несъзнателно да проектира тези свои чувства върху партньора си, твърдейки, че той за всичко е виновен, тъй като, видите ли, и по-рано е имал тези наклонности.

Но тъй като той (тя) вече е минал Вратата на Посвещението и вижда всичко абсолютно ясно, той непременно ще иска да изясни действително ли това е само проекция или е нещо друго. Ето защо веднага след приключване на кризисната ситуация той пръв ще обърне внимание на тези неща. Само че у партньора, който все още не е достигнал Вратата на Посвещението, тази необходимост да се рови в себе си или да слуша неприятни неща за себе си ще предизвиква само отвращение; ето защо, най-вероятно ще започне дълго и упорито да си внушава, че партньорът му не го е изпреварил, щом и в него все още също не са угаснали чувства като ярост, гняв и други такива.

Подобен ученик не вижда собствената си слепота, защото се е заблудил в собствената си гора и не може да излезе от нея. Собственото си заблуждение той осъзнава не по-рано от момента, когато отново възстановява контакта със собствената си душа и ще поддържа канала чист. Може да се получи така, че ако той в това време преминава през фазата на менталната обработка на предишните си травми, също ще повярва, че тя е астрална, тъй като процесът на повторно стимулиране на всички чувства е бил астрален. Но желанието да има ясна перспектива и знание за истинското положение на нещата много скоро ще го върне към реалността, тъй като на този стадий разбирането се постига много бързо и трябва само партньорите да извадят на светло всичките си илюзии, с което много успешно се справят, стига да не са утежнени от силни ментални пороци, които много лесно изкривяват цялата картина.

По този начин, въпреки всички големи и малки кризи и несгоди, се постига пълен синхрон между партньорите в такава двойка, което се оказва възможно само заради това, че и двамата с цялото си сърце се стремят към едно истинско взаимно разбиране. Независимо, че този от партньорите, който още не е минал Второто Посвещение, в много отношения е по-слаб от първия, тъй като все още е във властта на своите миражи, все пак неговата духовна воля и връзка с душата въпреки всичко ще му оказват благотворно влияние, така че той стискайки зъби ще се съгласи да изслуша своя партньор и неговата ментална версия и анализ на случилото се.

И макар че личността му рязко ще въстава против това, но в душата си той вътрешно съвсем ясно ще осъзнава, че то е справедливо. Все пак, ако се появи възможност или случай, той няма да се погнуси да прибегне към своите стари защитни механизми и ако му стигнат ума и съобразителността (а те трябва да стигнат, тъй като е ръководен от душата), в момент на най-яростен и провокиращ разгул на страстите просто ще го остави насаме със себе си за известно време.

Ако не го направи, той може да прекали и да надхвърли мярката: неговият силен астрален темперамент, който в една или друга степен е бил потискан и затварян вътрешно, може изведнъж със сила да си пробие път навън и да се излее във формата на насилие, макар и не много грубо. Ако до този момент основно се е облягал на своя интелект, потискайки с него емоциите и чувствата си, в този случай ще има едно ментално насилие, узряло върху почвата на силните чувства.

Но и двамата партньори доста бързо ще намерят изход от създалата се трудна ситуация и ще видят как по най-добрия начин могат да уреждат подобни конфликти. Макар че насилието в подобни случаи никога не се изключва, все пак двете страни като правило се стремят в своите действия да изхождат от това, че не трябва да сеят и натрупват нова негативна карма. Ето защо те винаги са много внимателни, разсъдливи и се стараят по възможност да бъдат отговорни за всичките си мисли, чувства и постъпки, дори независимо от това, че на единия от партньорите, който още не е минал астралната фаза, му е доста трудно да види ясно и да осъзнае каквото и да било, докато не се измъкне от капана на собствените си миражи.



Докато е сляп и не е преодолял своите лъжливи оценки и заблуждения, той обикновено по всякакъв начин избягва отговорността, тъй като личността непрекъснато и скрито му нашепва, че ако нещо се случва, то за това е виновен някой друг, само не и той.
Макар че миражите достатъчно здраво владеят ученика, той в крайна сметка ги преодолява – ако сам иска, разбира се. Това е преди всичко въпрос на собствено желание и воля: иска ли той да разбере, иска ли да бъде отговорен, иска ли да слуша и така нататък.

В астралната фаза на познание той често се сблъсква с проблема за разбирането и се сблъсква с него само защото не иска да слуша. А как може да се разбере нещо, ако не се слуша? Същността на подобно изпитание е в това - да се изясни, може ли единият от партньорите да понесе безкрайните повторения, които ден след чува от другия. Ако те предизвикват в него раздразнение, това е верен знак, че несъзнателно се е изолирал от разбирането и като следствие от подобна позиция, той както преди ще прибягва към системата от самооправдания като средство за защита.

Само когато ученикът сериозно осъзнае положението на нещата, едва тогава ще се отвори към истинското си, вътрешно разбиране на себе си, и повторенията тогава ще станат за него щастие, тъй като непрекъснато ще му подават все нови и нови познания по пътя към върха, по спиралите, които опасват склоновете на неговата собствена планина.

Когато мъглите се разсейват, именно тогава започва голямата, грандиозната работа, в процеса на която на ученика му предстои да анализира, промени и изкорени всички астрални мъгли. Защо сме се оказали пленници на тези миражи? Именно този стадий на ментално познание и ментална промяна е призван да отговори на въпроса. Това е един невероятно тежък и обременителен процес, но едновременно и процес творчески, облагородяващ и за всеки ученик крайно необходим.

По пътя към Второто Посвещение ученикът се е научил да усмирява своите емоционални конфликти, да лекува травмите си и да преодолява негативните си комплекси. Но не само те, а и всички желания, които са така или иначе негативни и неразумни, трябва да бъдат разбрани и преодолени. Ученикът трябва най-после да излезе от тази гора, от гъсталака на миражите, които толкова дълго са били негово единствено убежище и жилище, а сега само му пречат да върви по Пътя на Посвещението. Той трябва да се изкачи на върха, на чист въздух – за да може да има чисто дишане, ясно виждане и обзор на по-широки перспективи и взаимовръзки.

Първото, с което трябва да започне отново посветеният – това е разбор и промяна на всички свои стари и сякаш отдавна приключили проблеми. Тъй като само когато успее изцяло и до край да ги преработи ментално, само тогава ще може да се каже, че действително се е избавил от тях. На този етап особено внимание трябва да отдели на методите за тренировка и усъвършенстване на своята проницателност, като при това не забравя да проанализира по какъв начин и защо това качество по-рано толкова силно се е изкривявало под пелената на собствените му миражи. Новият важен проблем, с който той се сблъсква на дадения етап, това е проблемът на преодоляването за най-фините илюзорни пороци, които както преди са способни да изкривяват неговата проницателност, макар и не в толкова груба форма, както по-рано.

Фактът, че крайното претопяване на всичките тези емоционални нелепости може да бъде осъществено само на този план, е достатъчно ясен и очевиден. Въпреки че още преди Второто Посвещение ученикът е минал съответната ментална подготовка, при все това тогава се е усещал като че ли стоящ вън от конфликтите, като е бил несъзнателно охраняван от своята собствена интуиция. Сега вече е назряла необходимостта от детайлна тренировка и настройка на неговия ментален апарат, така че да може да постигне присъщите му проницателност, методи и дълбочина на постиженията да могат да се развиват в посока на по-нежни, по-фини стадии на проява.

Опитът, който дава на ученика умение ясно да вижда своите стари проблеми на ментално ниво, да се връща към тях и по новому да ги преживява, истински разбирайки, защо те все пак са били толкова нелепи и безсмислени – този опит е безкрайно ценен, тъй като на тази основа ученикът се учи да разбира проблемите на своите по-малки братя по Пътя. Само когато той самият премине или превъзмогне това астрално тресавище, само тогава изцяло ще разбира как най-ефективно и с най-голяма полза ще може да помага на другите. Само така може да се разширят границите на състраданието толкова, че с времето да може да поема и обхваща цялото човечество.

Ако ученикът не е заразен от бацила на гордостта и самолюбието, които могат за дълго да затормозят този процес на ментално преработване на неговите стари конфликти, той много скоро ще разбере, че колкото по-бързо получи в ръката си точната програма с механизмите на действие на тези безбройни капани, в които го примамват миражите на самозалъгванията, толкова по-скоро ще може да се справи с тях и да стане в крайна сметка истински служител на света, който ясно осъзнава как да помогне по най-добрия начин на тези свои по-малки братя, които както преди блуждаят в гората, реално нищо не виждат и реално нищо не разбират.

Неговата памет отново се озарява от ярките картини на спомените за владеещите го някога слепи чувства и абсурдни желания, които постоянно са го подмятали от една на друга страна. Интуитивно, а и ментално, той още тогава ясно е разбирал, че би било крайно неразумно и по-нататък да продължава да се занимава с всичките тези безсмислени конфликти, извикани на живот от някои стари защитни механизми, изобретени в незапомнени времена от неговата личност с едничката цел да се защити и да оцелее.

Несъмнено, в процеса на много инкарнации тези механизми са изпълнявали общо взето полезна функция, помагайки на личността да се утвърди и да оцелее. Но ако е можел случайно да види по това време как чудовищно безотговорно се държи, той би се прегърбил под товара на знанието си. Но всичко идва в своето време и колкото по-нататък се придвижва този ученик по Пътя към Светлината, толкова по-силно е в него разбирането колко е неразумно и нечестно да продължава да се отклонява от отговорността, стараейки се да я прехвърли на другите.

Всички, които вървят по Пътя на Светлината, неизбежно и много пъти се сблъскват с този толкова болезнен за тях проблем – проблемът за отговорността. Този проблем е бил и си остава един от най-трудните по целия дълъг Път към Посвещението. Разбира се, личността, заобиколена от всички страни от грижи, трудности и проблеми, никога не признава пред самата себе си собствената си безотговорност. Вместо това тя веднага привежда в действие един от своите защитни механизми, като си намира подходяща жертва (изкупителна жертва) и както вече беше казано, започва на провала да лъже и да съчинява небивалици, стараейки се да се оправдае за всичко.

За високо развития ученик най-важно е да разбере тези неща и правилно да се ориентира в тях. Най-напред трябва да разбере, че тези от по-малките му братя, които лъжат, оправдават се или прехвърлят своята отговорност на другите, не стават от това по-малко пълноценни и по-малко заслужаващи любов и внимание. Трябва да се разбира, че те просто не могат да постъпват по друг начин, че те са принудени да прибягват до тези методи на защита, докато психически не укрепнат така, че да могат да отговарят за своите действия и постъпки във всички сфери на живота.

С приближаването си към Вратата на Посвещението дарбата на такъв ученик да разбира ще се проявява все по-ярко и активно, но своя апогей ще достигне едва след Второто Посвещение, което служи като разграничителна черта, зад която всички защитни методи, средства и уловки, сега използвани от личността, трябва да бъдат анализирани, разбрани и отстранени веднъж завинаги.

Макар в процеса на анализ и преработка ученикът отново да трябва да ги преживее, главното, което трябва да извлече, е да разбере, че менталният преход води до появата на съвършено нов поглед към старите проблеми и съвършено новото им осмисляне.

Колкото по-високо е нивото, до което достигаме при изкачването на планината на познанието за самите себе си, толкова по-дълбоки и разширени стават разбирането и кръгозорът, които придобиваме. Всъщност, ние трябва да повтаряме безброй пъти един и същ урок, но всеки път на по-високо ниво. На повечето от учениците, които се намират някъде по средата на пътя между Първото и Второто Посвещение, им е много трудно да разберат смисъла и значението на всички тези безкрайни повторения, а когато те самите съзнателно пропускат възможността да разберат смисъла на тези повторения на по-високите етапи от развитието, на тях не им остава нищо друго, освен да продължат и по-нататък объркани и в незнание да блуждаят в собствената си гора.

Макар че смятат, че отдавна всичко са разбрали, всъщност нищо не са разбрали. Само когато действително разберат колко малко разбират, тоест, разбират истински, само тогава ще могат да стигнат до смисъла и необходимостта от тези повторения. Тъй като тогава ще ги осени вътрешното разбиране на тази необходимост и това е тази граница, откъдето спиралните кръгове на Пътя ще ги поведат през гората напред и нагоре.

Сега вече те разбират принципа на изкачването: че всеки път, когато достигнат по-висок кръг на тази спирала, отново се появява необходимостта от повторение, тъй като за това време и техният кръгозор, и нивото им на разбиране също са израснали и променили. За тези от учениците, които не разбират казаното от първия път, но мислят, че са го разбрали, това развитие по спиралата ще става практически незабележимо. Докато ученикът вътрешно не е съзрял и не е достигнал до разбирането на самия себе си, всяко повторение ще му се струва ненужно, безсмислено и неприятно и само ще го дразни. Естественото следствие на подобно отношение може да бъде това, че той с негодувание ще отхвърли ... е, да кажем тези книги, които ще му се сторят скучни и неинтересни, и това няма да бъде случайно, тъй като всичко има своята висша целесъобразност.

След Второто Посвещение на ученика ще станат понятни тези отношения, към които се придържат и които свързват помежду им по-младите ученици и тогава най-накрая ще разбере защо самият той толкова дълго, бавно и с такива прекъсвания се е добирал до желаната цел – Вратата: сърцето ще му подскаже, че иначе просто не е могло и да бъде и че на дадения етап това е било необходимо. Това разбиране ще развие в него търпение, търпимост и истинско състрадание – все качества, които са толкова необходими на тези, които както и той се стремят да направят своята личност хармонична и основната част от отговорността за ставащите все по-полезни тела-инструменти да премине във върховния управител – душата.

Най-голямата опасност, която застрашава ученика на този етап, е гордостта, която може за дълго да спре процеса на развитието на неговото менталното разбиране. Защото ако на него му липсва смирение, не ще може да достигне и истинското вътрешно разбиране. Помнете: смирението и състраданието са същностните съставляващи на истинската любов, а истинската любов е единственият път, който води към мъдрост и разбиране. С тях ученикът ще достигне най-високата точка на планината на самопознанието, откъдето духовният пламък, отразен в множество планове, ще стане по-ярък и силен. Този вътрешен загряващ огън ще го надари с още по-високо и проникновено разбиране за света и ще го извиси на по-високо ниво на осъзнаване на добротата, смирението и любовта. Винаги помнете това, братя и сестри.


"Огледалото на ученика"
Тибетеца чрез Биргит Ломборг



_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
Покажи мнения от преди:    
Предишната тема Предишната тема
Създайте нова темаНапишете отговор

Идете на:   

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


НАЧАЛО / Към уебсайта

Powered by phpBB © 2001, 2006 phpBB Group
style : saphir :: valid : xhtml css
Translation by: Boby Dimitrov