НАЧАЛО / Към уебсайта
Въпроси/Отговори Въпроси/Отговори Търсене Търсене Потребители Потребители Потребителски групи Потребителски групи
Профил Профил Влезте, за да видите съобщенията си Влезте, за да видите съобщенията си Регистрирайте се Регистрирайте се Вход Вход
В момента е: Нед Ное 24, 2024 12:38 pm Вижте мненията без отговор
Сензационно откритие в Египет
Създайте нова темаНапишете отговор
Предишната тема Следващата тема
Автор Съобщение
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Нед Окт 14, 2012 10:19 pm
МнениеЗаглавие : Сензационно откритие в Египет
Отговорете с цитат

От 1997 година египетските власти скриват от света научно откритие, което са направили през същата година и следващите години. Какво скриват египетските власти?

Преди около 70 години Етгар Кейси предсказал, че в Египет ще бъде намерена стая, която ще се нарича „Зала на свидетелствата” или „Зала на летописите” и тя ще бъде свързана със Сфинкса. Тази зала ще ни разкаже за съществуващите на Земята преди милиони години високо развити цивилизации, като прохода към нея ще тръгва от стая разположена под дясната лапа на Сфинкса.


През 1989 г., с помощта на специална апаратура група японски учени от университета Васеда под ръководството на професор Сакуджи Йошимура открили под лявата лапа на Сфинкса тесен тунел, водещ към пирамидата на Хефрен. Тунелът тръгвал от дълбочина два метра и се спускал с наклон надолу. Освен него, те открили и голяма кухина зад северозападната стена на Камерата на Царицата и външен тунел от южната страна на пирамидата, спускащ се под монумента.

Учените използвали съвременна техника за без разрушителен контрол, работеща с електромагнитни вълни и радиолокационно оборудване. Но преди да успеят да продължат изследванията си египетските власти се намесили и спрели проекта.

По същото време през 1989г., сеизмологично разузнаване на местността около Сфинкса извършвал и американския геофизик Томас Добецки. Той също открил голяма правоъгълна камера под предните лапи на Сфинкса. Изследванията на Добецки били част от работата на професор Роберт Шох от университета в Бостън, но и неговата работа била преустановена през 1993 г. от доктор Захи Хавас от „Египетската организация на старините”. Нещо повече, египетското правителство повече не им разрешило да провеждат около Сфинкса нови геологически и сеизмологични изследвания. И всичко това станало, когато проучванията на Шох били много близо до разгадаване възрастта на Сфинкса, в което преди били заинтересувани месните власти.

Пак през 1993г. излязъл филма „Тайната на Сфинкса”, в който се набляга на това, че Сфинкса и ред други монументи в некропола на Гиза се датират като минимум от ХІ хилядолетие до н. е.. Частично неговото финансиране било направено от фондацията на Етгар Кейси и нейния филиал „Асоциация за изследвания и просвещаване” (ECF/ARE), заедно с техните последователи. Именно този документален филм първи съобщил за сеизмологичното изследване на Томас Добецки около Сфинкса и за откритата под него голяма правоъгълна кухина, дълбоко под предните му лапи. Точно това подтикнало ECF/ARE да свържат този факт със „Залата на летописите” на Кейси и неговото предсказание.

Пак тогава, в 1993 г. Захи Хавас започва разкопки в откритият неотдавна храмов комплекс от времето на древните царства, с подземни тунели намиращи се от югоизточната страна на Сфинкса. Но било наблегнато не на „Залата на свидетелствата” под Сфинкса, а на друго откритие, което отвлякло вниманието на обществеността. Това откритие била информацията, че дълбоко под Великата пирамида е скрита някаква камера.

Немският инженер Рудолф Хантенбринк от Мюнхен, изследвал тесните шахти с помощта на миниатюрен робот с фотокамера и на самият край на южната шахта, до стената на Камерата на царицата открил малка врата с медни дръжки. С големи проблеми успял да заснеме откриването на тази врата. С това се занимавала снимачна група начело с режисьора Йохансен Хавас и неговият помощник Дирк Бракебуш. Проблемите възникнали защото Германският археологически институт не получил навреме разрешение за тези снимки.

През 1995г. Египетската организация на старините предупредила немските власти да не се опитват да продължат изучаването на Великата пирамида, а през декември 1995 г. се обърнали към Захи Хавас с молба да направи документален филм за телевизията, който да бъде посветен на загадките на Сфинкса.

„Да – казал Хавас, дори Индиана Джоунс не е мечтал да дойде на това място. Можете ли да повярвате, ние сега се намираме вътре в Сфинкса! До сега никой не е влизал в този тунел и никой не знае какво се намира в него. Ние ще сме първи.”

Сигурно снимачната група е била от кинокомпания Парамаунд, за което споменава в книгата си „Древната тайна на Цветето на живота” Друнвало Мелхиседек, том 2 глава 11, която излязла от печат през 2003 г.. Ето какво пише в книгата:

„През ноември 1996 г. на контакт с мен излезе източник от Египет. Той ми съобщи, че сега е било открито нещо, превъзхождащо всичко открито до сега в Египет. От земята, между лапите на сфинкса се показала каменна стела (плоска каменна плоча с надписи). Надписите върху нея говорели, за Залата на свидетелствата и стая под Сфинкса.



Египетското правителство се разпоредило незабавно да махнат стелата, за да не прочете никой издълбаните йероглифи върху нея. След това започнали да копаят земята между лапите на Сфинкса и открили стаята, която японците намерили още през 1989 г.. В нея имало глинена кана и навита връв. По думите на моят източник, по тунела водещ от тази стая, представите на властта се спуснали в друга кръгла стая от която излизали още три тунела, водещи към Великата пирамида. В единия от тях открили два удивителни феномена.

Отначало чиновниците видели светлинно поле, пелена от светлина блокираща входа. Когато се опитали да преминат през това поле, нищо не се получило. Дори куршум не можел да го пробие. Освен това, който се опитвал да се приближи физически до светлинното поле на разстояние по-малко от 9 метра (30 фута), му прилошавало и започвало да му се гади. Ако се опитвал да се придвижи със сила напред, то чувствал че умира. Доколкото знам, никой не е успял да докосне загадъчното поле.

При изследване с прибори откъм повърхността на земята зад светлинното поле, открили нещо съвсем немислимо. Подземно дванадесет етажно здание – представяте ли си, дванадесет етажа спускащи се дълбоко под земята!

Египтяните разбрали, че сами няма да се справят с тези проблеми. Правителството на Египет помолило за чуждестранна помощ. Било решено, че има конкретен човек (тук няма да назова името му), който ще успее да изключи светлинното поле и да влезе в тунела. Той трябвало да има двама помощници. Единият от тях е мой добър познат, така че аз внимателно следих за хода на събитията, получавайки информация от първа ръка. Моят приятел довел със себе си представители на кинокомпания Парамаунд, заснела филма за откриването гробницата на Тутанкамон, от което следва, че тя има много добри връзки в Египет.

Изследователите планирали да влязат или поне да се опитат да влязат в този тунел на 23 януари 1997 година. Правителството поискало от кинокомпанията няколко милиона долара и тя се съгласила. Но един ден преди влизането на групата египтяните решили, че искат повече пари и поискали милион и половина „под масата”, което вбесило кинокомпанията. Парамаунд казала „не” и всичко приключило. Около три месеца било тихо.

По-късно, случайно узнах, че друга група от трима човека е влязла в тунела. Те изключили светлинното поле с помощта на звука на своите гласове и свещените имена на Бога. Ръководителят на групата, който се ползва с широка известност и не иска да се споменава името му заминал за Австралия и показал видеофилм за проникването в тунела и дванадесет етажното здание, което се оказало не просто здание. Този строеж се простирал на много мили под земята и фактически се явявал покрайнините на град. Аз имам в Австралия двама добри приятели, които са гледали филма.

След известно време се появи още един човек Лари Хънтър, посветил повече от 20 години от живота си на археологията в Египет. Г-н Хънтър се свърза с мен и ми съобщи информация почти съвпадаща с информацията, която получавах от своите източници в Египет, с изключение на това, че тя беше по-подробна. Подземният град се простира на територия заемаща площ от 10,4 на 13 километра (6,5 на 8 мили) и потъва в дълбините на земята дванадесет етажа надолу. Периметъра му е очертан с уникални египетски храмове.

Следващата информация се пресича с работата на Гръм Хънкок и Робърт Бовал „Посланието на Сфинкса”. Гръм и Робърт се досетили, че пирамидите в Гиза са били разместени на Земята в точно съответствие с трите звезди от пояса на Орион. По мнение на изследователите, всички основни звезди на съзвездието Орион могат да бъдат открити в разположението на храмовете в Египет, но те така и не успели да докажат убедително теорията си. Това направил г-н Хънтър и аз сам се убедих, че доказателството е вярно. Прилагайки знанията си за навигация по звездите, придобити по време на военната служба във флотата, г-н Хънтър намерил храмове във всички точки до една, съответстващи на всяка от големите звезди в съзвездието Орион.

Той приложил глобалната система за навигация и определяне на местоположението (GPS — Global Positioning System) за намиране на тези места на земята с точност до 15 м. (50 фута) и физически присъствал на всяко от местата където според звездите трябвало да има храм. Така е била проверена тази хипотеза. Удивително е друго. На всяко от местата където трябвало, имало храм и всеки от тях бил направен от уникален материал, който не бил открит в никой от другите храмове в цял Египет. От същия материал са изработени и блоковете за основата на трите пирамиди в Гиза, включително и на Великата пирамида. Той се нарича „Монета в камък” и представлява варовик, който изглежда така, все едно в него за омесени монети. Този камък е уникален и е намерен само в храмовете разположени на територията на подземния град с площ 6,5 на 8 мили.

Това накратко е хипотезата, чиято правота се оспорва от официалните египетски власти. Подземният град, за който говорел Тот действително съществува и може да побере десет хиляди човека. Както смята г-н Хънтър, границите на града са отбелязани с храмове от уникален материал, а тяхното местоположение съответства на разположението на звездите в съзвездие Орион.”

Към казаното от Друнвало Мелхиседек може да се добави само, че това е един от градовете на Шамбала.



Колкото до Сфинкса и Залата на свидетелствата под него, то там и до сега продължава да работи местна археологическа група под ръководството на Захи Хавас, но те работят тайно, почти без да излизат на повърхността. Ако се наложи някой да излезе на повърхността, то той го прави през нощта, когато няма туристи.

Съвсем неотдавна групата на Хавас направила велико откритие, което египетските власти решили да скрият от човечеството. Открита била тайна камера, където се пази единственият предмет принадлежащ на Тот – неговият „Жезъл на енергията”, за който споменава самият той в „Изумрудените скрижали на Тот Атлант”:

„Носехме се бързо срещу сутрешното слънце, докато земята не се появи под нас - земята на децата на Кхем. Те ни посрещнаха с неистови викове, в гнева си носеха копия и пръти и искаха да погубят до един всички синове на Атлантида. Тогава аз вдигнах своят Жезъл и насочих лъча на вибрациите така, че като ги поразих те останаха неподвижни като камъни. Тогава се обърнах към тях със спокойни, мирни думи и ги уведомих за мощта на Атлантида, казвайки им, че сме деца на Слънцето и негови посланици. Усмирих ги с магическата си наука докато не паднаха в краката ми и тогава ги освободих.”

За този жезъл се споменава и в книгата на Елизабет Хейч „Посвещение”, глава 32 „Указанията на Аменхотеп”:

„Жезъла на баща ти, направен от разновидност на медта, може да предава лъчения от всякакъв план. По волята на човек те могат да се трансформират или усилват. Жезъла може да бъде благословение или проклятие, това зависи от този, който го използва. Посветените, владеещи всички сили – от висшите божествени до нисшите ултраматериални, могат съзнателно да ги предават в жезъла. Човешките органи на чувствата са способни да ги възприемат и тогава те се преживяват от хората като емоционални състояния.

Така, висшите божествени честоти се преживяват като всеобща любов, а най-ниските – ултравеществени, като ненавист. Посветеният винаги използва жезъла така, че да създаде нещо хубаво, а ултраматериалните вибрации му служат само при необходимост, в качеството си на невидима, непроницаема защитна стена. С помощта на този жезъл посветеният може да управлява всички сили на природата, като ги усилва или неутрализира.”

Самата камера за съхранение на Жезъла се намира зад Залата на свидетелствата, точно срещу прохода и входа в самата зала, на която била свалена светлинната бариера през 1997 г..

Вратата в камерата била отворена с натискане на камък, който потънал дълбоко в стената. На този камък бил издълбан Жезъла на енергията на Тот с лъчи. На камъка отляво на камъка ключ, била изобразена Богинята Маат, а на този от дясно пак Маат, но вече с Жезъл.

След активирането на ключовият камък, част от стената на Залата на свидетелствата влязла навътре и вратата се отместила встрани, оказвайки се зад стената, разкривайки Камерата на жезъла. Тя се оказала се просторна, с квадратна форма. В центъра й стоял постамент във формата на пирамида със седем високи стъпала. В центъра, на върха на пирамидата се намирал самият Жезъл на енергията на Тот. Жезъла на живота приличал на тояга, висока около 1,5 м. и дебела 3 см. в средата.

Той се стеснявал надолу и разширявал нагоре. Целият бил обсипан със скъпоценни камъни, подредени във вид на символи. Най-отгоре, жезъла бил украсен с кристал. Именно този кристал излъчва Сиянието на живота, осветявайки всичко наоколо със светлината си. Тази светлина, като Светлина на енергията се разпространява през отворената врата, осветявайки зоната непосредствено пред Камерата в самата Зала на свидетелствата.

Някой от хората реагирали на енергията на Жезъла на живота по същият начин, както на Светлинното силово поле с което бил блокиран входа. Прилошавало им, а ако се задържат прекалено дълго започвало да им се гади. Но не всички хора имали еднаква реакция. Имало и такива, които можели да влязат в камерата без никакви последствия за здравето, но само до определено разстояние от Жезъла. При по нататъшното приближаване им ставало лошо и те бързо излизали.

Ще може да го вземе в ръка само този, който е наследник на Тот и душата на който е закодирана за сливане с жизнената енергия на Жезъла. Сливането на двете енергии ще стане в момента, в който избраника го вземе в ръка. Тогава ще можем да видим енергията на душата на наследника на Тот, защото Жезъла винаги излъчва усилената енергия на човека, който го е задействал. Тази сила има същата вибрация като на човека и затова е безопасна за него, но в пределите на разумното.

Но докато камерите и Жезъла са скрити от хората, наследника на Тот няма да може да вземе наследството си в ръка. Сега се намираме на прага на Второто пришествие, когато това трябва да стане и ще се извърши квантовият преход в съзнанието на хората. Тази дата е съвсем близо – 21 декември 2012 година. Ще изчакаме развоя на събитията.


Източник: ge5.blog.bg

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
Покажи мнения от преди:    
Предишната тема Предишната тема
Създайте нова темаНапишете отговор

Идете на:   

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


НАЧАЛО / Към уебсайта

Powered by phpBB © 2001, 2006 phpBB Group
style : saphir :: valid : xhtml css
Translation by: Boby Dimitrov