Преходните Деца

Преходните деца са една много специална група същества, които са дошли на Земята след Децата индиго и в момента са горе-долу на възраст между 16-22 г. Попаднали в кръстосания огън между силите на еволюцията, Преходните деца са пристигнали на нашата планета с багаж от смесени енергии, сякаш когато са създавани, в тях е хвърлена по малко от всеки вид енергия и после сместта е била разбъркана.

Те не са от типа Индиго, макар да носят в себе си малко от тази енергия (напр. живеят с убеждението, че голяма част от старите образци, с коите сме свикнали, са погрешни). Не са и Кристални, но част от енергийните им полета работят също като на Кристалните деца. В много отношения Преходните деца са също толкова чувствителни и надарени. Също така не са Звездни деца и все пак носят част от техните характеристики. Някои от тях притежават невероятен интелект и вродени познания за Земята и онова, което е отвъд нея.

Преходните деца понякога действат като "мостове" между енергийните сили и в някои случаи се получава много интересно явление. Напр. едно дете, което е сравнително балансирано и притежава характеристики както на Индиго, така и на Кристално дете, може на пръв поглед да ви се стори непокорно, но по един изключително приятен творчески начин.

Няма двама души с Преходна енергия, които да са еднакви. Децата с нови енергии реагират по най-различни начини. Някои от тези деца изглеждат хиперактивни или нестабилни, което се дължи на объркването в цялостната им енергийна система. В основни линии същите енергийни колебания, които са причина за тяхната даровитост, могат да предизвикат безброй проблеми.

Преходните деца са изключително проницателни на много и дори понякога всички равнища на реалността, но в много от случаите им липсват уменията или способността да вграждат логически тези преживявания в ежедневието си. Поради това голяма част от тях се изпълват с гняв или безпомощност или дори се разболяват. Тласкани са от космическото усещане, че много неща не са наред в този свят, но понеже в съзнанието им постоянно постъпва интуитивна и извънземна информация, това им пречи да стигнат до някакви отговори или решения за чувствата и разбиранията си. Онова, което виждат и преживяват извън 3-измерната реалност, често е толкова странно, че децата се изолират от семействата и приятелите си и започват да трупат преживяванията вътре в себе си.

Някои от Преходните деца виждат реалността по начин, много по-различен от този на другите хора. Постоянно им се явяват етерни наставници, ангели, духове на починали и дори, по техни думи, демони (които всъщност не са нещо друго, а същества от по-нисшите измерения). Дори някои от Преходните деца, с които съм работила, са изразявали недоволство, че никога не могат да останат насаме със себе си, тъй като около тях вечно гъмжи от същества от други светове.

В ранна възраст тези деца често се чувстват застрашени. Мъчи ги усещане за присъствие на тъмни същества и смятат, че те са дошли, за да им повлияят по някакъв начин или дори да им навредят. Лошото е, че много от тези малчугани не казват никому за това. И колкото повече се страхуват, толкова по-силно става усещането им за мрачна безнадеждност. Някои от тях дори започват да вярват, че са повлияни или обладани от тъмни сили, макар в повечето случаи това да не е вярно.

Преходните деца не разбират, че виденията им са просто проявления на други равнища на реалността. Тъй като никой друг не вижда тези неща, детето започва да вярва, че не е нормално и в него се настанява дълбоко чувство на самота. Така то става жертва на собствената си даровитост. За такова дете всичко изглежда прекомерно тежко и значимо.

Когато навлезе в пубертета, то в повечето случаи остава с дълбокото убеждение, че нещо наистина не му е наред. Това просто го съсипва. То често изпада в мрачни настроения и започва да ги проявява в рисунки, в подредбата на стаята си, в дрехите, дори в дейностите си. Саморазрушителното поведение е често срещано. Поради залитането си към тъмните енергии много от тези деца започват да употребяват забранени вещества и/или алкохол. Някои изглеждат потиснати, дори ги спохождат мисли за самоубийство. С течение на времето може дори да се превърнат в социопати, тъй като стават безчувствени и престава да ги е грижа за каквото и да било. При тези деца илюзията за тъмнината взема превес над светлината.

Повечето от нас са снабдени с филтри, които не им позволяват да виждат и усещат всичко по всяко време. Тези деца обаче нямат подобни филтри. Дори "нормалните" деца преживяват много трудни моменти с приемането на промените в телата и умовете им по време на пубертета. Ако прибавим към всичко това и една изцяло различна гама от чувства и възприятия като тези на Преходните деца, се появява ново и далеч по-проблематично измерение. Не всички Преходни деца преживяват подобни неща, но онези, които имат този проблем, са силно засегнати. Някои лекари им поставят диагноза психотично поведение, но грешат.

Част от Преходните деца обичат да се правят на всесилни, на по-велики от всичко и всички. Надяват тази маска пред другите, но с течение на времето престават да изпитват каквото и да било уважение пред авторитетите. Дори онези от тях, които избират по-положителен подход, често се огъват под тежестта на преживяванията си и се разболяват - отслабват, показват признаци на депресия или имат физически симптоми, които не могат да се обяснят медицински. Все едно че тъгуват за целия свят. дарбите им вземат надмощие над тях и те загубват представа за посоката, в която трябва да вървят.

Също както Кристалните деца, Преходните са крайно чувствителни - усещат и забелязват всичко. Смесените им енергийни полета още повече допринасят за изострянето на тяхната чувствителност. Представете си какво ще е, ако всичко, което изпитвате, било то добро или лошо, се уголемява 10 пъти, и то постоянно, във всеки ден от живота ви. Хиперосъзнати, хиперчувствителни, всичко "хипер" - ето как се чувстват тези деца. Емоционалната болка при тях далеч надхвърля онова, което изпитват "нормалните" хора. Много от Преходните деца са много артистични и изпалзват изкуството, за да изразяват дълбочината и силата на своите чувства по особено драматичен начин.

Преходните деца, които крият чувствата и преживяванията си, се изморяват. За това си има и физически причини. Повишената чувствителност лишава много бързо организма от основни минерали, които са жизненоважни за правилното му функциониране. Пълво се изчерпва магнезият, после калцият. Други минерали, като напр. алуминият, се свързват с рецепторите на клетките, макар да не им е мястото там. След известно време организмът се натравя или забавя функциите си. Когато човек се слещне за пръв път с такова дете, има чувството, че е засмукан заедно с него в някаква бездна, тъй като то е невероятно изтощено. Ако човекът е чувствителен към енергията, действително ще усети постоянното изтичане на сили от тези деца.

За да бъдат изправени на крака и да се възстанови балансът им, е нужно изключително търпение от страна на опитен лечител. Освен това Преходните деца са склонни към инфекции и други заболявания, които започват и приключват мистериозно, често без да им бъде поставена каквато и да било диагноза. Аз ги наричам "космически болести", тъй като идват от източник извън 3-измерния свят. Все пак това, от което най-много се нуждаят Преходните деца, е да знаят, че има и други като тях, че не са сами в преживяванията си. Именно този елемент определя дали ще започнат да възприемат живота положително, или просто няма да оцелеят.

Тези деца, изглежда, имат склонност към поляризиране - те или израстват в своите дарби, или гледат на тях като на начин да се сдобият с власт по нечисти пътища. По кой път ще поемат, е въпрос на избор, но този избор се прави въз основа на опита.

Преходните деца са склонни да изпадат в такъв гняв, че да губят способността си на разумно мислене. Методът, който съм установила, че работи най-добре в такива случаи, включва известна промяна в тона и позата. Понякога единственият начин да привлечеш вниманието им е да се отнасяш с тях, както те се отнасят с теб - с други думи, да играеш тяхната игра и да им бъдеш като огледало. Трикът е да не станеш като тях, а само да отразяваш поведението им. Човек може да го направи, без да изпада в грозната страна на съответното поведение. Когато вниманието им е привлечено (обикновено от шока да видят един професионалист да се държи по този начин!), става възможно да им се разкрие истината, което трябва да се направи с много любов. Тяхната изострена чувствителност долавя истината и откликва положително.

Когато едно дете започне да се изолира от другите, причината в повечето случаи е, че му липсват умения за справяне в живота; то се чувства повече в безопастност като трупа силните чувства в себе си, вместо да рискува да ги изрази. Затварянето в себе си може да означава и че не го разбират. Дете, което се чувства неразбрано от околните, смята, че онова, което има да каже, е без стойност. Тези деца трябва да бъдат насърчавани, дори когато не можем да разберем преживяванията им. Това, че не ги разбираме, не означава, че те не са реални! Няма от какво да се боим; изострената чувствителност не е заразна.

Умереността също се отразява добре на Преходните деца - не някаква ограничаваща система от изисквания, а приблизително организиран план за дейност и цели, в който те да взимат активно участие. Когато знае какво може да очаква, детето се чувства спокойно. Повечето Преходни деца, които имат затруднения, живеят в домове, където всеки е твърде зает, за да забелязва другите, или пък в разтурени семейство, където липсват общуване и здравословни житейски умения. Когато в семейството има някаква организация, детето чувства, че някой го е грижа за него. Това му дава начина, по който да измерва своята сигурност в една предсказуема среда, а също и удовлетворение, когато изпълняват поставените им задачи.

Преходните деца не са просто бунтарски настроени тинейджъри. Дълбоко в себе си те са много изплашени - от онова, което виждат, чуват или знаят и което сякаш никой не разбира. Вслушвайте се в тях. Не ги съдете само защото ви се струва, че идеите и схващанията им са странни. Насърчавайте разговорите в дух на откровеност и честност. Тези деца могат да ни научат на много неща!

откъс от книгата "Децата на новото време"
Автор: Мег Блекбърн Лоузи