Трите аспекта на Космоса

Трите аспекта на Космоса са материя, енергия и съзнание.

Това е нещо, което всеки обикновен човек може да види в действие край себе си. Тези три аспекта са неделими и перманентни. Никой от тях не може да съществува без другите два. И това е валидно за целия Космос. То може да се нарече Светата Троица.

Има само една материя – първичната, само едно съзнание – космическото тотално съзнание и само един източник на енергия, това което Питагор нарича динамис.

Има седем серии от седем космически светове, съставляващи общо 49 – (1-7, 8-14, 15-21, 22-28, 29-35, 36-42, 43-49). Всички тези атомни светове заемат едно и също „място“ - пространството.

Или иначе казано, всички те присъстват във физическия свят. Всичко е въпрос на различни степени на уплътняване на първичните атоми. Всеки атомен вид съдържа всички предхождащи го по-висши видове и следователно, още повече първични атоми. Или най-низшият вид (49) съдържа 48 по-висши атомни видове в себе си и поради най-големия си брой първични атоми е най-плътният.“

Тези 49 свята се различават един от друг по размер, продължителност, материална композиция (плътност), вибрация и съзнание; поради разликите в плътността на първичните атоми във всяко ниво. Зависи кой аспект на Космоса е доминиращ в съответното измерение. В повисшите доминира енергийният аспект, а в по-нисшите, материалният.

Най-низшите космически светове (42-49) съдържат милиардите слънчеви системи. Най-низшият свят (най-плътният 49) е физическият, три-измерен свят, който физическите същества обитават.

49-те взаимно проникващи се атомни светове имат различна степен на плътност, поради количеството първична материя, която участва в техния строеж ...

Най-низшия вид съдържа най-голям брой първични атоми. Колкото по-груба е материята, толкова по-гъста е първичната атомна материя в нея и толкова по-малко е тя, при положение, че първичните атоми са мехурчета „празно“ пространство. И от там, още един парадокс: колкото по-гъста е материята, толкова по-малко материя съдържа.