Болести в Епохата на Прехода

"Трябва да знаете, че след Армагедон идват епидемиите...
Трябва да сте готови за сложни и необичайни болести..."
Агни Йога

Хората винаги са се вълнували от въпроса за болестта и смъртта. Днес той е още по-остър и насъщен. В сложното ни, но и удивително време – Времето на Прехода, в навечерието на Епохата на Безсмъртието – болестите ни тревожат повече, откогато и да било. И това не е случайно.

Заминаващата си епоха на тъмнина и невежество, вдига натрупалата се мътилка от дъното на душите ни, а идващата в живота ни светлина на Бъдещето, влиза в ролята на грандиозен очистител.

Затова има болести, цели епидемии, а също и болка, като неизменен техен антураж. Но има и болка, която няма отношение към болестите. Това е свещенната болка, говореща не за мръсотия, а обратното – за чистота, не за заблуждение и невежество, а за вярност към избрания път, за незагубената връзка с Бога. Тази болка не е наказание, а награда. Ето за това става дума.

Засягайки темата за болестите, се надявам да проясня малко въпроса относно това, защо все пак смятам, че при мен тече Трансмутация, а не заболяване от общ характер. Възможно е, това да е просто мое субективно мнение по отношение на този процес или заблуда. Така, че нека да разнищим нещата.

Как да различиш, дали в теб тече трансмутация или страдаш от това, че си нарушил космическите закони? Най-важното е веднага да погледнете болестта от философска гледна точка – защо възниква, как протича и къде отива?

Здравето на човека зависи от равновесието между душата и тялото, нужен е някакъв баланс с привес на Божественото. Здравето е състояние, при което всички необходими елементи са в хармония с Висшите Сили. Болестта започва от това, че сивото ежедневие започва да преобладава над връзката на човека със Всевишния. А целта на човешкото съществуване е възвисяване материалната страна на живота до Първопричината, до Светлината, до Святостта. И само прочистени от земните страсти, отказали се от желанията си, изхвърлили целите си, хората могат да полетят към Всевишния, да изпълнят Волята Му.

Трябва да се разбере, че болестта и болката не са тъждествени. Ние просто сме свикнали да ги свързваме. Болката сигнализира, че в организма се случва нещо. Тогава болният, немощен човек лежи, прикован към леглото, без всякакви желания. Той се стреми само към едно – да се възстанови по-бързо, т.е. да се върне в предишното си първоначално природно състояние.

Но при процесите на трансмутация, не възниква такова желание, напротив – има стремеж, колкото се може по-бързо да преминем към новото си природно състояние. И единият, и другият процес са съпроводени с болка, понякога достатъчно силна, но в първия случай това е сигнал за неблагополучие в протичането на жизнените процеси с перспективата, въобще да се прекрати този живот, ако не се вземат срочни мерки за отстраняването на биохимическите или кармични нарушения в тялато и полето на човека.

Съвсем друга е причината за болката при протичането на трансмутация в човека, особено в последно време. Все едно възниква конфликт между пораждащото се ново и съпротивяващото се старо, инертното вещество, от което се състои плътта ни. Същото се наблюдава и в обществото и понякога се изявява в кръвопролитни революци. А за народа, за Земята, на която живее този народ, това също е болезнено. Но с времето всичко отминава и цивилизацията започва по-нататъшнто си развитие на качествено ново ниво.

Ето така и в тялото ни става борба между новото и старото. И при този, който е настроен за новото, всяка клетка пее и се радва дори при болезнен дискомфорт. И това е главната разлика между болката на трансмутацията и болестите на цивилизацията.

Болестта е разрив, пропаст, необратим процес. Трансмутацията е напредък, натрупване до развиване на съвършенството, възвисяване до святостта. Процесът прилича на раждането на пеперудата от какавидата. Разбира се, при това човек изпитва радост, а не угнетение.

Този, който преминава вече през такъв процес, знае, че следва прякото, Божествено Откровение, разкриващо тайната на Битието. И тогава човек се вслушва в себе си: що за интересно и загадъчно нещо зрее в него? Защо понякога го върти и суче, защо ту е в екстаз, ту във вцепенение, ту пробожда, ту реже? Но все по-рядко в главата му идва думата „разболях се”. И все едно тази болка не е в някакъв конкретен орган, а само в участъка й, и боли нещо друго – по-ефирно и фино.

Свещенни болки ще изпитваме в следващите случаи:
1. при огнени процеси с техните симптоми, свързани с духовния Възход по традиционния за всички векове път;
2. при огнени процеси с техните симптоми на нашето време, сврзани с Прехода на човечествто към новото еволюционно ниво.

А тези трансмутационни състояния в последно време могат да се подразделят също на два вида и въздействията на Пространствения Огън за едни може и да са благи, но за други – пагубни. Съответно и симптомите могат да се различават малко. Да кажем, ако при леки процеси изпитваш Свещенни болки и радост, в теб има някакво тържество, то при пагубните процеси няма дори, какво да кажете на човека, за да му помогнете.

Настана часът, за който толкова са говорили, и за който са ви призовавали да се подготвяте. Всички учения и религии, от Библията до Корана, почти на всяка страница практически викат: „Огън, Огън, Огън, ще изгорим в огън, този, който не е готов, ще дойде изяждащият огън...”

Всичко това се казва за вразумяване и предупреждаване на човечеството. Адът и Раят ще се доближат плътно до вас. Хората с развито съзнание и прочистено тяло предчувстват това.

Трябва да споменем, че Огнените болести не се поддават практически на лечение. Та може ли да се излекуваме от появата на Огъня? И нека се разберем, условно да наричаме леките/благи процеси на страдание – огнени преживявания, а пагубните – огнени заболявания. Длъжен съм и да напомня, че Новото не трябва да се възприема само през призмата на болката. Ние просто сме свикнали да разграничаваме: боли-не боли, страдание-радост, харесваме-не харесваме. А всъщност идва новата реалност, която засега само се опитваме да разберем. Трудно е, разбира се, да осъзнаем, че може да има болка без болест.

Има ли някакво средство за облегчаване на тези процеси? Да, в случаите на Огнени болести – бързо духовно-телесно прочистване с известни средства и чрез стремежа да постигнем състоянието, при което духовно-телесните структури могат да асимилират Пространствения Огън. А при огнени преживявания има цял набор от проверени методи и средства.

Болестите се подразделят на: благоприятни, временни, допуснати, болести на духа, душата, заразни, известни, наследствени кармични, професионални, възрастови. Това е първата група и причината е духовната немощ, неравновесието, дисхармонията между форма и съдържание, умора от живота, натровено съзнание, неправилно хранене и начин на живот, от мъка, отчаяние и глупост, от отровена екология на планетата или въздействието на стихиите, другите планети, слънчевата активност. В тази втора група включих състоянията, които сега трудно се разбират от повечето хора и се приемат като нещо отвлечено или за болести от първа група. Това са така наречените нови, неразбираеми, неестествени, лъжливи, свещенни, трудни, Армагедонни, Огнени... Причината за тези болести са космическите условия и състоянието на човечеството.

Новите и свръхнови заболявания. Без решаването на този въпрос не може да се намери спасение. Нужна е правилна трактовка на въпроса в медицината: помагащият лекар и вредящият лекар. Няма нужда да се дават нови названия или да се съотнасят към старото необичайни епидемии, невралгии, нови съчетания на болести, а трябва да се разбере причината, да се задълбочи изучаването й, иначе може да се назначи несъответстващо лечение и да се задълбочи и без това труднопротичащият процес.

Огънят предизвиква засилване на всички болести или избягването им, при това дава не временно подобряване, а връщане към природното здраве. И това зависи от устрема към Високото. Съзнанието на човека е място за среща на световете. Трябва да познавате Надземния Свят без да се отделяте от Земята.

При общуването с хора, изпитващи Огнени преживявания, веднага се разпознавате взаимно още с първите думи, с потвърждаването на общите симптоми и се получава някакво дружеско сближаване. При общуването с болни хора се чуват само жалби и недоволство от живота. Всеки е зает само с недъга си и желае само собственото си здраве, а в редки случаи – и здраве за другите.

Преживяното страдание от трансмутациите се забравя веднага. Възстановяваш се малко, разперваш крилата и полетяваш напред в живота, все едно нищо не се е случвало.
Преболедувалия човек на въпроса: „Как си със здравето?”, започва дълго и подробно да разказва, как е оздравял. С една дума – съзнанието му изцяло е в току-що преживяната болест. Процесът на трансмутация се съпровожда със състояние на транс, на ясно образно мислене – без излишни житейски грижи, без проблеми. Всичко това се изпарява. Медитацията сякаш тръгва от само себе си и често човекът е между Небето и Земята.

При традиционните заболявания, човек изцяло размишлява за здравето си, за живота си, за преживяното дотук. Земните проблеми го мъчат едва ли не повече от самата болест. Човек затова и има глава – за да дойде в края на краищата разбирането. Затова от преминаващите в тебе процеси на трансмутация, идва разбирането за бързото настъпване Епохата на Безсмъртието.

Болният човек, осъзнавайки пропуските си живота, става всичко на всичко, здрав. А колко хора се смятат за здрави, макар и да са далеч от природното здраве, да не говорим пък за безсмъртието! Болният човек мисли само с категориите живот-смърт и обикновено не се случва пробив в съзнанието към областта на безсмъртието.

Обикновено преминаващият Огнените процеси човек, го издават очите. Често те светят необикновено изразително, те сияят от вярата в надежедневното, наричано Бог.

Болният човек има мътен поглед, печален. В очите му, като правило няма вяра, стремеж към висшето, а само молба за милост, отправена към снизходителността на Всевишния.

С дишането си сякаш съединяваме Финия и Плътния Свят. Затова Пранаямата (дихателната практика) се постига с йогическата сидха (способности). Така и по време на трансмутационните процеси, дишането все по-често става леко, сякаш без усилия, въпреки ярко изразената болка. Болният човек диша тежко, понякога дори се задъхва от недостиг на въздух. И атрибут, подобен на кислородната възглавничка, сочи за това.

Дали обменните процеси на трансмутацията вървят нормално, можем да разберем от отделянето на урина. По правило, урината е без мирис и светла като вода. Докато всяко обичайно заболяване, придружено с възпаление или друго вътрешно гниене, натоварва очистителната система на бъбреците със шлаки и токсини. Съответно урината става тъмна, гореща, със силен неприятен мирис.

При трансмутацията тече процес на пренос на Светлината, Енергиите от Висшето Светове към низшите. Смятате ли, че това не се чувства чрез еманациите, идващи от този човек? Самият човек пък, не може да не усети стоварилия се върху него и завладял го процес. Само стереотипите на мислене и поведение, страховете, могат да попречат да се усети това състояние и да се бърка с обичайните заболявания.

От болният човек не изтичат никакви животворни еманации, той целия е като изстинал, макар и в същото време да гори от висока температура. Жизнените сили го оставят и той е изолиран от Източника. Настъпва депресия, която е най-коварната болест на духа.

Понякога в отговорните моменти на трансмутацията, има пряко подсказване Свише – какво се случва с теб, и какво да правиш. Случва се разширяване на съзнанието до мащаба на Вселената.

При болния човек Висшето АЗ също се опитва да достигне до низшата му природа, но понякога тези опити остава нечути, неразбрани и материалният свят продължава да надделява над духовния. При трансмутацията, сякаш пространството и времето спират и ти се издигаш над доброто и злото.

При болестите, времето тече непоносимо дълго и дуалният свят продължава да те терзае. При трансмутаците електромагнитната ни природа също идва в равновесие и най-ефективното средство за облекчаване на състоянието, е сливането му с противоположното начало.

При болния човек, всичко се случва наопъки. Между неговото Ин и Ян има преграда, полюсите са толкова отчетливи до отблъскването на противоположния пол и затихване на половите функции.

Основно значение за здравето на човека има речта. При трансмутациите идва желанието да се премине от вербално и неефективно общуване към общуване с мисъл-образи, символи, съпроводени с музика и пеене. А в думите на такъв човек има ясен смисъл и духовна сила. На болният човек не само не му се пее, дори не му се говори.

Включеният в процесите на трансмутациите човек знае, че сънят се съкръщава. Знаем, че по време на сън, душата ни се храни с Висша Светлина. Следователно трансмутацията е съзнателно пребиваване между съня и бодърствуването, откъдето са и силите.

Сънят на болният човек е тежък и продължителен, тъй като организмът му е отровен от активно поглъщане на всевъзможни отрови, шлаки, токсини, намиращи се в замърсената околна среда и в денатурираните хранителни продукти. Затова, повечето хора цял живот водят борба – до обяд с глада, след обяд – със съня.

Самото слизане Огъня на Пространството при трансмутацията е вибрационен процес. Затова този, който го изпитва, все едно не може да си намери място. Той се мята от една страна на друга, постоянно му се иска да променя положението на тялото си – ту го сгъва, ту разгъва, понякога му се струва, че в него всичко се върти. Обобщено – нито да седи, нито да лежи. Болният човек като цяло лежи и седи и въобще не иска да се движи.

Известно е, че болестите влияят на апетита. Случва се, след някакъв процес на трансмутация да те нападне такъв глад, сякаш си разтоварил цял вагон. Но в същото време, се наблюдава тенденция за намаляване на количеството употребявана храна, повишаване изискванията към качествата й, с наблягане на плодово-млечния рацион. Често апетитът отсъства.

Болният човек не иска да се храни, организмът му не приема храна, за да насочи резервите към оздравяването. Това демонстрират болните животни, отиващи в полето, за да се хранят там само с трева или въобще да откажат всякаква храна. А и разбира се, болният човек никога няма да се нахвърли върху храната веднага след силна болка – обикновено, периодът на възстановяване тече дълго. Само докторите винаги настояват оздравяващият да се храни повече, за да набере повече сили. Каква заблуда.

Често сме недоволни от нещо или някого. Но при трансмутацията ти си доволен от всичко, дори повече – такъв необятен поток от Благодат те залива!

Болният човек продължава да бъде недволен, капризен, и не може да преодолее нещо, поради което страда от тази си слабост.

Нуждаещият се, обиден болен човек предизвиква състрадание. Това е сърдечно качество на взаимопомощта. Но чуждата болка няма как да усетиш, ако сам не си страдал. Сърцето, преминаващо през страданието на трансмутацията, е връхлетяно от състраданието към хората. Човекът разбира, какво очаква болния, и колко му е тежко.

Обикновеният човек се е разучил да бъде искрен и само когато го боли душата или тялото, той отива при свещенника или доктора и си признава искрено всичко. А когато е обидил някого или е срещнал обиден, много малко съчувства и състрадава.

При процесите на трансмутация, Господ показва силата си изцяло, за да бъде признат. Богобоязънта, набожността преминават в друго качество. А при болестта, Господ само напомня за себе си. Мнозина са се върнали към Бога, именно чрез болестта.

В човек са заложени две остновни чувства – жажда за живот и страх от смъртта, или инстинкт за самосъхранение, за тези, за които понятието смърт не съществува. При процеса на трансмутация, надделява жаждата за живот, а при обикновеното заболяване - страхът от смъртта. Разбира се, и при трансмутациите – особено при тежките й фази, има някаква тревога за здравето и живота, но осъзнатото преминаване на Огненото Кръщение, в голяма степен изпълва човека със жажда за живот, стремеж към Светлината на Новия Златен Век.

Човек винаги има достатъчно сили, за да преодолее трансмутационните болки и страдания, без да губи съзнание и доброволно да се лишава от живот, ако не се страхува от общественото мнение, което може да доведе до отчаяние мнителния човек, страдащ от непонятни и за лекарите болки, за да могат да му поставят диагноза. При трансмутационните болки, всички обезболяващи средства, практически не действат. На Болния те помагат и може би за благото му, защото има и непоносими болки. Страданието е част от човешкото съществуване, болката е предпазващата функция на организма и също е благо.

Гледането на чужди трансмутационни страдания, не е стрес за човека, за разлика от тежките впечатления, които получава до леглото на болния. Трансмутационната болка не се представя като ужасно чудовище, което непременно трябва да се унищожи. Болката като такава, за нас все пак си е чудовище. Но трансмутационната болка се приема осъзнато и е благо, тъй като не ни отделя от бъдещето – напротив, разширява хоризонтите.

Хората реагират различно на стреса и болката. Ендокринните механизми могат да включат агресивно поведение или състояние на депресия. И само духовно развитите хора могат благодарение на самоконтрола над душевните си преживявания, да заемат позицията на изчакване с желанието да подобрят адаптационните си възможности, което дава на организма сили за действие. Така че за приемането на Пространствения Огън в благотворен режим, трябва да сте достатъчно зрял духовно.

Хората ще поискат да открият чудодейното средство, което да ги избави от струпващата се върху тях мощ на Пространствения Огън и да търсят избавление в лицето на всякакъв род лечители. И какъв набор на средства, ограничаващ болката, може да им се предложи? Всичко е безрезултатно, докато търсенето на отговора не им донесе разбиране същността на трансмутационните процеси. Именно това знание ще им позволи съществено да повлияят над болковия синдром и човека да няма негативно отношение към случващата се в него трансмутационна промяна, което ще спомогне да се зароди сътрудничество с Огъня, а не да се противопоставя на това природно явление.

При съзнателния трансмутиращ човек има и болка, и страдание, но няма оплаквания – разбира се, при разбиране причините на протичащите процеси.

Трябва да разберат хората, че трансмутационното протичане на енергиите в енергийните ни канали не трябва да се подтиска по никакъв начин. В противен случай, опита да избавите от болката ще заглуши процеса или ще го направи негативен. Така при облегчаване на родилните болки, може да се натовари процеса на раждането на детето.

Има трактовка на страха и болката като застой или обратно - течение на енергиите по меридианите. А както е известно, ние сме на различни степени в подготовката. Това обуславя индивидуалното протичане и разнообразие ефекта на болките по време на трансмутация. Но има основни положения при трансмутацията – правилата на съчетаването им и правилата за хармонията като една за всички.

Да кажем, че с човека се е случило нещо необяснимо и той иска да намери точното му обяснение. И докато не си обясни, какво се случва, той ще е в дискомфорт. Затова обясненията ми като съпоставяне на симптомите има само една цел – да сте в пространството на комфорта. Комфортът лекува. И истината се ражда в диалога на заинтересованите от нея хора и ще способства за цялостния обзор на сложните процеси на трансмутацията, за да знаем, какво ни очаква и да бъдем готови за това.

Разглеждането на въпросите за болестите и свързаните с тях страдания се среща във всички философски и религиозни системи. Едните обвиняват другите за страданието си, другите казват, че това е разплата за направеното в миналите животи, трети – че така е поискал Бог в желанието си да ни доведе до Себе си. Така че – търпи! Има мнение, че са възможни и болки, изкачващи се по родословното дърво. Някои считат, че причината за болката е желанието за наслада, а други са убедени, че болката и страданията могат да се избягват, но трябва да останете безпристрастни, емоционално уравновесени.

Ето какъв сложен въпрос са всичките тези наши болести и страдания. Сега пък се добавят и трансмутационни болки. Как да установи човек истинската причина за това да му е толкова трудно да живее?

Струва ми се, че всяка оценка на положението на човека, без отчитане неговата сътвореност и еволюционностна тялото и душата, ще е неудачна. И всяко изграждане на бъдещия живот, без надежда за настъпване на Новата Ера, е обречено на провал.
Какъв трябва да е човекът, дошъл на Земята? Преди всичко – щастлив.

Съществуват безчетни определения на щастието и по тях може безкрайно да се спори, но щастливият човек всеки ще го познае веднага. Щастието не се утаява на лицето. То се втурва в живота дори през най-тежките преодолявания, несгоди и лишения.

Но все пак в понятието „щастие” има една неоспорима съставна. Има ли пълно щастие, ако човека не е здрав? Жизнените наблюдения казват – не. И обратното – здравият душевно и физически човек непременно е щастлив. Не е ли така?

Има толкова теории за болестите и здравето, колкото и най-разнообразните методи за диагностиката и лечението им, че съвременния човек може да се изгуби в тях.
Позволете ми да ви представя една, може би необичайна гледна точка за повечето читатели, а именно, че здравето ни се крие в ... Знанието. Да! Да! В истинното Знание за живота, за света, за законите му. Загуби ли човек тези Знания – губи и здравето. И не придобие ли отново Знанията, не е възможно да разчита на пълно и щастливо изцеляване. Следователно спасението е в Знанията.

Виктор Главацкий - Център за знания по трансмутация и Огнено Преобразяване
masterjoke.com
Превод: Анита
yosif.net