Класическата наука под въпрос, заражда се нова

Френският физик Ален Аспект и неговият екип извършват успешен експеримент през 1982 г. и доказват съществуването на едно явление, наречено "квантово заплитане", наблюдавано сред частици на подмикроскопско ниво. Това откритие оказва силно въздействие върху научни, философски и религиозни кръгове, тъй като поставя под въпрос днешните западни научни възгледи и концепции за света...

В квантовата механика две или повече частици, които имат един и същ произход, изглежда да имат някакъв вид връзка, или заплитане, въпреки че могат да бъдат пространствено разделени една от друга. Тази връзка не изчезва, независимо колко голямо е разстоянието между частиците. Ако се окаже въздействие върху едната частица, другата реагира незабавно на това въздействие.

Квантовото заплитане е потвърдено експериментално в много лаборатории по света. Много учени считат квантовото заплитане за едно от най-важните открития в последните няколко десетилетия. И въпреки хората да не разбират точното му предназначение, то вече е оказало силно въздействие в различни области, като философията, науката и религията. Също така, то поставя под въпрос приеманите до сега западни възгледи за науката.

I. Вселената е едно неразделно цяло

Откриването на квантовото заплитане показа, че съвременните западни възгледи сред научното общество имат ограничения. От времето на Декарт, Галилео и Нютон доминиращото световно виждане на западната наука е, че Вселената е като една огромна машина, която няма нито съзнание, нито цел. И че взаимодействията между съставящите я частици са ограничени от времето и пространството (т.е. че са локални явления), както и че цялото може да бъде разбрано чрез изучаване на отделните му части, тъй като цялото представлява просто сумата от всичките му съставни части.

Този тип наука е позната също така като Нютонова или класическа наука. Нютоновата наука се е развивала в съответствие с тези виждания. Цялото се разделя на по-малки части и чрез изучаване на отделните части може да се разбере цялото. Типичен пример за това е производството на машини, където една машина е съставена от много части. Този вид научни възгледи счита дори човешкото тяло за машина. На този принцип е основана и развита западната медицина - „при главоболие, лекувай главата; при болка в крака, лекувай крака."

Квантовото заплитане обяснява съществуването на „призрачна активност от разстояние", за каквото обяснение е подозирал и Алберт Айнщайн. То надминава нашето четириизмерно пространство. Квантовото заплитане не е локално явление и ни казва, че в пространствата на Вселената е възможно взаимодействие между материята в нея.

Тези нелокални свойства на квантовото заплитане показват, че всички неща носят в себе си качествата на цялото. С други думи, в основата си нелокалността на квантовото заплитане означава, че ако две частици в една система са разделени, като частицата А е тук, а частицата Б е някъде много далече (например на десетки хиляди светлинни години разстояние), тогава когато се окаже някакво въздействие върху частицата А, то частицата Б ще реагира също на това въздействие. Като тази реакция е мигновена. Няма значение на какво разстояние са двете частици; едната частица ще реагира винаги, когато върху другата е оказано въздействие. Иначе казано, което се случва на едно място оказва мигновено влияние на друго, много по-далечно място. Това иде да покаже, че някои неща може да изглеждат независими едно от друго, но те всъщност да са свързани по неизвестен за нас начин.

Нелокалното свойство показва, че между отделните обекти има връзка, за която все още не се знае от съвременната наука. Целостта на едно нещо е повече от сумата на всичките му съставни части. Това е в противоречие с хипотезата на класическата наука. Така съществува мнението, че класическата западна наука може да види само отделни точки в равнината, но не и цялата равнина; само отделни дървета в гората, но не и цялата гора. Докато в традиционните китайски философия, наука и медицина винаги се е наблягало на цялото.

Квантовото заплитане показва, че Вселената е едно цяло, че нещата в нея са неразривно свързани от незнайни фактори, и че цялото е повече от сумата на съставните му части. Всичко това противоречи на отправната точка в класическата западна наука и поставя сериозни въпроси относно валидността на общоприетите западни разбирания за света.

II. Съзнанието е основен атрибут на материята

Светогледът на класическата западна наука гледа на движещата се Вселена и на всички хора и други същества като на машини. Учените, които самите имат съзнание, изследват природата и Вселената с този закостенял и механичен светоглед. Вече няколко века те правят опити да хвърлят светлина върху това какво е съзнанието, но все още нямат и представа какво е то. За западната наука съзнанието е все още мистерия...

Когато западни учени изучават съзнанието, затрудненията с които се сблъскват са, че не могат да го измерят със съществуващите познания за време, пространство, маса и енергия. Въпреки това, всеки от нас знае, че нашето съзнание съществува. Тогава, знаейки че съзнанието съществува, как може човек да го изследва ако не може да го измери с познатите ни средства?

Тъй като хората днес комбинират наученото в различни дисциплини и се сблъскват с трудности, когато изучават феномени в живота, все повече от тях реализират, че съзнанието, игнорирано дълго от западната наука, трябва да бъде взето под внимание, когато се опитват да разберат тези фномени. Цялостният материалистичен възглед за света трябва да се промени из основи.

1. Трудности при изучаване на съзнанието

В последно време са направени много широки и задълбочени изследвания върху мозъка и нервната система. Но макар хората да са придобили доста разбиране за много от функциите на мозъка, за самото съзнание няма почти никакви знания. Хората все още не могат да разрешат трудния проблем със съзнанието. Това произтича от факта, че не може да се отговори на въпроса как човек усеща вкус, мирис, яркост и т.н., както и как прави преценки, определя ценности и др. Наскоро тези проблеми със съзнанието отново повдигнаха отавна дискутирания във философията въпрос дали съзнанието се поражда от материята или съществува вътре в нея (концепция, известна като "всичко има съзнание" в древната китайска философия).

От времето на Декарт, според западната гледна точка за света, материята определя съзнанието и съзнанието е вторичен продукт на материята. Тази материалистична гледна точка се сблъсква с предизвикателства и трудности, които е почти невъзможно да разреши.

Така например:

(1) Много учени са осъзнали, че за да се произведе съзнание от материя, която по начало няма съзнание, ще изисква да се направи чудо. Но материализмът не приема съществуването на чудеса и свръхестествени явления. С други думи, по тази логика съзнанието е невъзможно.

(2) През многото години на изучаване на мозъка са били натрупани значително количество знания за функциите на мозъка, но у редица хора си остава съмнението дали "трудният проблем със съзнанието" ще може някога да се разреши в контекста на материалистичния възглед за света.

(3) Някои учени са се опитвали да анализират съзнанието от гледна точка на квантовата наука. Те са стигнали до извода, че съзнанието е нещо, което не може да бъде опростено повече, и което не се появява от материята изведнъж. Това е, защото ако съзнанието е само страничен продукт на материята, след това "трудният проблем с измерването" в квантовата механика не може да бъде решен.

За квантовата механика, материята преди да е измерена представлява вероятност от плътности. Измерването прави тази вероятност да се "срине" в една стойност и така се получава измерената стойност.

Тук започват проблемите. Ако съзнанието се появява от материята, тогава мозъкът като материя е също вероятност от плътности, тези на неговите атоми, електрони, протони и неутрони. Тогава как вероятността от плътности на мозъка може да накара вероятността от плътности на наблюдаваната "материя" да колабира? Как може измерваният да е същевременно и измерителят? И ако приложим тази логика спрямо Вселената, това не би ли означавало, че трябва да има наблюдател извън Вселената? Това е известно като парадокс на измерването в квантовата механика.

За обяснението на този парадокс физици са предлагали много решения, но никое от тях не може да обясни парадокса напълно. Носителят на Нобелова награда Юджийн Уигнер (Eugene Wigner) казва, че съзнанието е в основата на проблема за квантовото измерване. Така че макар днешните физици да осъзнават, че съзнанието съществува на квантово ниво, квантовата механика сама по себе си не може да реши проблема със съзнанието.

Съзнанието е било голям проблем за квантовата механика от самото й начало, но физиците винаги са го избягвали, тъй като е труден проблем, който поставя физиката в неудобно положение.

Поради всички тези трудни проблеми при изучаването на съзнанието, все повече и повече хора в областта на философията, неврологията, психологията и физиката започват да осъзнават, че точно както времето, пространството, масата и енергията, съзнанието е основно свойство на материята и то е неделима част от Вселената. Напоследък има сериозни дискусии по тази тема в научни списания и конференции. Това е развиваща се тенденция в областта на научните изследвания.

Също така, поради всички тези причини все повече учени и изследователи осъзнават, че декартовият материалистичен възглед за света няма да им помогне при изучаване на съзнанието. Те осъзнават, че възгледите на класическата западна наука трябва да бъдат променени.

Така те се обръщат към източните философски възгледи за света. Но тъй като традиционната китайска култура е унищожена от Китайската комунистическа партия, много западни учени и изследователи са се насочили към Индия. Това е една от причините защо индийските йога и мистични възгледи са така популярни на Запад.

2. Съзнанието трябва да се изучава на квантово ниво

Днес критици на невронауката казват, че дълго време невролозите, съзнателно или не, са изучавали функциите на мозъка и съзнанието от гледна точка на теориите на Нютон за класическата физика. Нютоновата физика смята физическите системи за сумарни на независими подсистеми; всички тези подсистеми може да взаимодействат със съседните на тях подсистеми и техните действия са предвидими.

Но квантовата механика отдавна посочва кардинална грешка в Нютоновата физика. Все повече изследователи разбират, че понеже базовата точка на Нютоновата физика не е правилна и приложима за изучаване на функциите на мозъка и съзнанието, гледната точка на Нютоновата физика не е подходяща за изучаване на съзнанието. Въпреки това, разбирането на тази класическа физика е дълбоко вкоренено в съзнанието на много хора, така че то все още оказва влияние върху начина на мислене на много хора.

Все повече учени осъзнават, че човек не може да разбере съзнанието като разглежда нещата на ниво мозък и нервна система. Съзнанието е нещо, което съществува на подмикроскопично ниво. Така, за да изучава съзнанието човек трябва да търси на подмикроскопично ниво, на квантово ниво.

Знаем, че подмикроскопичният свят е предмет на изучаване на квантовата механика, но самата тя не е разрешила големия проблем със съзнанието (поради парадокса на измерването).

Ето защо, физиката и биологията имат една и съща цел на квантово ниво. Знаем, че теориите на физиката са различни от тези на биологията. Физичните закони се основават на логика и експерименти, те са в известен смисъл задължителни закони. От друга страна, биологичните закони се основават на подбор и наблюдение, те са нелинейни.

Тогава как може човек да обедини теориите на физиката и биологията? Макар характеристиките им да са много различни, и двете са се сблъскали с големия проблем за съзнанието. Изглежда, че обединяващото в двете науки е свързано със съзнанието.

В същото време, ако приемем, че съзнанието е основно свойство на материята, тогава то съществува в подмикроскопичните частици. Това означава, че съзнанието съществува естествено на квантово ниво и на подмикроскопична ниво. Това също ще накара физиката и биологията да изучават съзнанието на подмикроскопично, квантово ниво.

3. Квантовото заплитане като следствие от съзнанието на подмикроскопичните частици?

Съзнанието не може да се види или докосне, нито може да се измери по отношение на време, пространство, маса или енергия. Въпреки това, то има някои познати ни характеристики. Ако съзнанието може да се разглежда като основно свойство на материята, тогава подмикроскопичните частици също ще имат съзнание и следователно ще показват свойства на съзнанието. Ако тези свойства се докажат в лабораторни експерименти, тогава можем да стигнем до заключението, че поне в един аспект подмикроскопичните частици може да имат някаква форма на съзнание.

В Част 1 вече говорихме за феномена на квантовото заплитане. От него се знае за свойствената връзка между съставните частици на материята, но все още не може напълно да се разбере смисъла на квантовото заплитане. Основната причина за това е, че хората гледат на частиците съгласно своите традиционни начини на мислене за материята.

Експерименти са показали, че веднъж стане ли квантово заплитане, след това то проявява свойството на "памет". Подмикроскопичните частици се диференцират и разпознават частиците, които са били в "отношение на заплитане" с тях. Те могат да "запаметят" и разпознаят тази специфична връзка на заплитане без това да е подчинено на ограниченията за време и пространство.

Това не може да бъде разбрано от материалистична гледна точка. Всъщност тези характеристики на поведението на подмикроскопичните частици са много подобни на това, което наблюдаваме и при човешкото съзнание.

На Запад има поговорка, "Ако ходи като патица и квака като патица, то най-вероятно е патица". Можем да кажем, че това което се наблюдава при квантовото заплитане е следствие от съзнанието на две подмикроскопични частици.

Тази гледна точка може да даде разумно обяснение за квантовото заплитане. Или квантовото заплитане е доказателство, че подмикроскопичните частици имат съзнание. То също така предоставя много добри доказателства за съзнанието като основно свойство на материята. Само по себе си това е феноменално.

III. Материя и дух са едно и също нещо

Светогледът на традиционната китайска философия е много различен от западния материалистичен възглед за света. Традиционните китайски философия, наука и медицина разглеждат нещата като цяло и говорят за "Небето и Земята като едно цяло." Квантовата механика също е доказала експериментално, че Вселената е едно неразделно цяло...

В днешните западни философски и научни кръгове все повече хора осъзнават, че съзнанието е всъщност толкова важно, колкото масата и енергията. То е фундаментално свойство на материята и съществува в частиците на подмикроскопично ниво. Всичко във Вселената има не само материалистичен аспект, но и съзнателен аспект. Квантовото заплитане може да се разглежда като доказателство в подкрепа на идеята, че подмикроскопичните частици имат съзнание. С квантовата механика може да се опише материалистичния аспект на подмикроскопичните частици, но не и техния съзнателен аспект.

Ако приемем, че съзнанието е основно свойство на материята, тогава може би ще можем да разберем феномени като способността на водата да "приема" информация, лечебната сила на молитвата, очевидната реакция на растенията в отговор на тяхната среда, прераждането и много други. Това са все явления, които не могат да бъдат обяснени от класическата Нютонова наука.

Традиционната китайска наука признава фундаментално важността на ефекта на съзнанието и казва, че всичко има съзнание. Зараждащият се нов светоглед на западната философия и научен свят е отдавна познат на традиционната китайска наука, както и в кръговете на духовно култивиращите се. Така например, в основната книга на Фалун Гонг, "Джуан Фалун", се посочва, че "материята и ума са едно и също нещо" ("Джуан Фалун", 2003 г).

Материя и дух (съзнание) съществуват едновременно във всичко във Вселената. Материя и дух (съзнание) са обединени в едно и не могат да бъдат разделяни. Съзнанието е нещо, което надминава четири-измерния свят, който можем да видим и усетим. Ако хората могат да видят реалността на подмикроскопичния свят, тогава ще могат да приемат, че всичко има съзнание.

Много хора са предсказали, че периодът на нов светоглед, с фундаментални промени в областта на науката, ще дойде много скоро. Тогава ще изчезнат и бариерите между научните и духовните разбирания и убеждения.

Източник: epochtimes-bg.com