2012 год. ще бъде моментът на Истината за Човечеството

2012 година ще бъде моментът на истината за човечеството. Но това не е моментът на Вселенската истина или дори моментът на истината за живота на тази Земя. - Рупърт Шелдрейк, „Еволюционното съзнание"

Ние сме обсебени от числата. От годината за начало на ново хилядолетие и 666 - числото на дявола (означава ли това, че 668 е съседът на дявола?) до годината на Оруел 1984 и Вселената, която се състои само от шест числа - ние приписваме на числата могъща сила и влияние.

Моят колега Лари Флаксман от Екипа за изследване на паранормални явления и аномалии в Арканзас ме попита кой е най-важният въпрос, който трябва да поставя в книгата си. И още как би могъл човек да се подготви за 2012 година?

Това ми даде тема за размисъл.

Как да се подготви човек за евентуалния край на света? Ако това наистина е Краят, защо изобщо да се готвим за него? Не е ли по-смислено да си живеем както винаги и когато последният гръм, тътен и час настъпи, просто да си загинем мирно и кротко? След като така или иначе всичко ще свърши, защо да се борим с него?

Но ако говорим за промяна на съзнанието, за достигане на нови нива на сетивност и житейски опит, може би има начин да се подготвим - като отворим сетивата и сърцата си, като всеки ден се опитваме да търсим доброто и самите ние да го предизвикваме да се случва. И да го правим сега. Предполагам, че някои хора ще предложат да медитираме и да се молим по-често, да правим повече услуги на другите, дори да се грижим за собствения си духовен път. И, да, всичко това трябва да се случва така или иначе независимо дали годината е 2010 или 2030.

Колкото до ужасяващите промени на Земята, с които може да се сблъскаме - не е лошо да сме готови за природни катаклизми. Макар че ще ни е трудно да се справим с изригвания на супервулкани, сблъсъци с комети и изригвания на гама-лъчи, ако просто се запасим с храна и вода за три дни. Така че вместо да си мислим как ще се спасим при подобно бедствие (то така или иначе би могло да се случи, дори и докато четете тази книга), по-добре е да помислим какво МОЖЕМ да направим. Нека обърнем внимание на онези неща, които зависят от нас и които сме в състояние да контролираме: например войната, унищожаването на природата, резките разлики в нивата на икономическо развитие по света, дисбаланса между половете, изчезването на биологични видове, глобалните промени в климата.

Истината е, че имаме повече информация за годината след събитията от 2011-2012 г., отколкото ни се иска, и сме в състояние да упражним повече контрол, отколкото признаваме пред себе си.

Имаме силата да вземем отношение по въпросите, които ни вълнуват, вдъхновяват, ядосват и вбесяват. Имаме силата да спрем унищожаването на планетата, която наричаме свой дом, да прекратим насилието над жени и деца, да окажем натиск върху правителствата, които харчат милиарди за въоръжаване и изпращат млади мъже и жени на смърт, водени от безгранична алчност.

Способни сме сами да правим добри дела и да приведем в ред собствената си къща, защото, както се пее в една популярна песен: „Нека на земята има мир и нека този мир започне с мен..." Когато всеки от нас повярва в силите си, се получава лавинообразен ефект. Семействата също стават по-силни. Градовете. Общините. Държавите. И скоро ще достигнем до един всеобщ призив за мир, справедливост и придържане към Златното правило.

Вместо това обаче много от нас предпочитат да разчитат на нещо, което писателят Том Хартман нарича решението „някой ще дойде и ще ни спаси". Изправим ли се пред проблеми, които смятаме за непреодолими, ние търсим кой да ни избави. В контекста на 2012 г. съм чувала всякакви изказвания от типа на „извънземните ще се намесят в точния момент" и „висшите господари ще направят за нас това, което ние не можем да направим за себе си". Нека прибавим и несекващите уверения на християните фундаменталисти, убедени, че самият Иисус ще се спусне на Земята върху облак и ще спаси положението.

По същия начин стои въпросът и с позитивните чувства. Ние винаги мислим, че онова, което е добро за нас, е някъде навън: в други хора, в работата ни, в наркотиците, в алкохола и цигарите, в секса, в парите, в успеха и - според майте и техните календарни системи - дори собствената си трансформация търсим извън себе си. А може би - само може би - никой няма да ни спаси, усъвършенства, унищожи или промени, ако самите ние не го сторим. Вероятно маите са се опитвали да ни кажат, че през 2012 г. ние ще можем да направим прехода..., ако, разбира се, решим да го направим. Вратата ще е отворена, но само ние ще решим дали ще минем през нея или в отчаянието и страха си ще се обърнем и дори няма да я видим.

През май 2007 г. в „Ю Ес Ей Тъдей" излиза статията "Предсказва ли календарът на маите Апокалипсис през 2012?". В нея Сандра Ноубъл, изпълнителен директор на Фондацията за развитие на мезо-американските науки, твърди, че древните маи са отбелязвали края на целия цикъл като време за празнуване. Ето защо желанието на някои хора да го тълкуват като апокалиптично предсказание или време за космическо превъплъщение е „пълна измислица, породена от алчност и желание за евтин успех."

Дори главният редактор за религиозна литература на „Пъблишърс Уикли" Лин Гарет признава, че „много издатели просто искат да печелят от хората, вярващи, че човечеството само е виновно за екологичните си катастрофи и имат отчаяна нужда от изначалната мъдрост на древните."

Нищо чудно загадката на 2012 г. да е наистина пълна измислица. Но може и да е нещо съвсем друго: възможност да вземем тази изначална древна философия и да я използваме за решаване на най-сериозните заплахи, пред които човечеството се е изправяло: заплахата от екологична, икономическа и дори духовна катастрофа. Погрешно ще е да смятаме, че маите са познавали нашите обичаи и изпитания, и че са били наясно, че ще ни е нужна помощ, макар и от приятели, живели преди хиляди години, говорили различен език и измервали времето по различен начин.

Нищо не е предопределено, защото съдбата е в наши ръце. Почвата е една и съща, но какво ще сътворим върху нея, зависи единствено от нас.

Съдба и свободна воля... в едно.

През май 2012 г. някои от най-великите умове на планетата ще се съберат в Ню Йорк на Конференция 2012. Артисти, учени, философи, политици, финансисти и други ще бъдат заедно за един ден и две нощи, за да дискутират идеи за ново мислене, начини да отворим съзнанието си, така че през следващите години наистина да се случи трансформация. Няма съмнение, че подобни конференции ще се провеждат из целия свят, за да създават хората нови групи и съюзи, за да може да започне новата ера на трансформация и възможности.

Другите събития, които ни предстоят през 2012, са 100-годишнина от потъването на „Титаник", Олимпийските игри в Лондон, пълното слънчево затъмнение, което ще се вижда в Южното полукълбо, и изтичането на действието на Протокола от Киото. Китай ще са изстреляли космическия кораб „Куафу", НАСА - „Орион". Вторият по големина космически обект в близост до Земята, Ерос 433, ще прелети съвсем близо до нашата планета. Икономисти предвиждат, че Китай ще произвежда собствени автомобили, които ще се продават в САЩ.

Ще се раждат хора. Ще се женят и ще имат деца. После ще умират.

Междувременно вярващите в НЛО и извънземни очакват разтърсващо признание за установяване на контакти и сътрудничество с извънземни от самото американско правителство. Очаква се правителствата на Франция и Великобритания да разсекретят документи за контакти с извънземни, които досега са били пазени специално за 2012 г. Това ще промени всичко, казват те. Други предричат, че извънземните, които са създали първата човешка цивилизация, ще се върнат при нас през 2012 г., за да ни изведат на едно ново ниво на прогрес и благоденствие. А има и такива, които смятат, че извънземните ще дойдат с много по-зловещи намерения, например, за да ни заробят.

През 2012 г. ни очакват събития, които без съмнение, независимо на коя точно дата започнат, ще ни променят и в някои отношения промяната ще е драстична. Но всеки от нас може още отсега да се окуражава, че ние сме възможно най-силни и устойчиви, изпълнени с любов и смелост, вместо със страх. Като си представяме бъдещето, ние го създаваме. "Звучи просто, но всъщност е най-трудното нещо, което ни предстои.

Без значение какви мистични събития ни чакат през 2012-а, тя наближава. Случващото се през следващите няколко години или ще е в полза на доброто на човечеството, или ще го доведе до ръба на оцеляването.

Къде ще сте вие? Ще останете ли безмълвни участници или ще вземете активно участие в събитията? Както каза един мой приятел индианец: трябва да застанем до ръба на пропастта, да вдигнем гордо глава, да поемем дълбоко дъх и да се приготвим.

Докато пишех тази книга, през ноември 2007 г. човечеството премина от Петия ден в Петата нощ на Галактическия подземен свят. През ноември 2008 г. влязохме в Шестия ден. През този период ни очакват много промени, защото изминаваме прехода от етапа на покълването и растежа - периодът на Кетцалкоатл, към етапа на Йохуалтицитл - времето за цъфтеж. Ренесанс. Времето на разпукването на пъпките в разкошни цветове, което ще свърши на Седмия ден, с раждането на плода и началото на Вселенския подземен свят. Образуване на пъпки, цъфтеж, даване на плод - самостоятелно и колективно.

Още в самото начало на XXI век учени от центровете по геология в Ню Йорк и Лондон твърдяха, че Земята навлиза в нова геологична епоха, наречена антропоцен - време на безпрецедентни промени в климата и околната среда, повечето от които ще бъдат неблагоприятни за човечеството.

Според мен най-голямата тайна на 2012 г. е свързана с нашето собствено участие - как ще изиграем картите на съдбата като личности и като общество. Като вид. Като планета. Като част от Галактическия съюз и Вселенската империя.

И така, какъв ли ще бъде светът, когато се събудим на 1 януари 2013 година? Може би точно такъв, какъвто винаги сме искали да бъде.

======================================
Извадки от: "2013 - краят на дните или ново начало",
Автор: Мари Д. Джоунс (Тя е член на движението "Нова мисъл" и автор на задълбочени проучвания в различни области на науката, религията и паранормолните явления.)